През IV век се установява официалното християнство и става смесването на християнството с езичеството със създаването на синкретизираната римокатолическа църква или по-точно би трябвало да я наречем - секта. Още от възникването на християнството се появяват и първите секти отделили се от правилното христово учение. Така например в Новия завет са споменати николаитите основани от единия от презвитерите на Ерусалим (Деяния на апостолите 6:5). След възникването на магьосническата секта на симонеите ръководена от Симон Маг възниква гностицизма с множество разклонения и теории в които общото е съществуването на еони и два бога – зъл (от Стария завет) и Демиург – създател на света. По-известни гностически учители със свои течения са: Доситей (от магьосническата секта на Симон Маг), Менандър, Юстин Гностик, Саторнил, Василид, Валентин, Керинт, Карпократ и Маркион. По този начин с оттенък от езическите философски учения започват да се появяват различни „християнски” секти чрез смесването на християнството с фалшивите демонични ереси, а християнството загубило къщението със Светия Дух (с изключение на малките групи от новациани и монтанисти) и произтичащите от него духовни дарби малко по малко също се променя и видоизменя. Днес това което наричаме християнство толкова много се е отклонило от първоначалното Христово учение, че ако някой истински християнин от първи век би имал възможността да влезе и надникне в коя да е съвременна църква (от официално установените) със сигурност би я нарекъл - секта. Това е тема на която съвсем на кратко съм се спрял в книгата "Измамата за Коледата" и малко или много ще продължа да пиша в бъдещите ми книги. Виновникът за големите промени в християнството през IV век е римския император Константин Велики. В болезненото си самолюбие и мания за величие той през целия си живот е носил титлата за върховен жрец на Рим Pontifex maximus и е бил изобравяван на монетите заедно със соларното божество Sol Invictus.

    

 Константин Велики на преден план, а зад него соларното божество Sol Invictus с лъчи излизащи от короната му 

 
  Константин решава да заздрави империята си и в това никак не се вписват вътрешни борби и гонения на верска основа. Така се появява Миланския едикт, който не е специално издаден за християните и дава възможност на всички свободно да изповядват тяхната вяра независимо каква е тя. Не забравяйте, че това включва всевъзможните култове с човешки жертвоприношения и магьосничеството.  Ето и част от текста:

„.. и ние можем да гарантираме на християните и на другите правото да практикуват религията си, който която си предпочита”

 

  Една от промените, които засягат християнството направени от император Константин е замяната на съботата – свещения шабат, който спазват евреите (и ранните християни) с неделята – денят на слънцето. По-късно замяната на съботата е потвърдена от император Юстиниан в теговия Codex Justinianus. Във връзка с това ще включа цитат от моята книга „Измамата за Коледата”:   

 „Константин считал, че Исус не е изпълнил мисията си на земята, тъй като бил разпънат на кръст и той – великият римски император Константин, ще довърши започнатото от него и ще оправи нещата. Така императорът, придържайки се към основната си цел – засилването и централизирането на империята, се намесил в религиозните дела и „пооправил” някои неща в християнството, които му се виждали, че не са наред. Едно от неговите „гениални” решения било да забрани на християните и юдеите да спазват съботата, което заменил с деня на Sol Invictus. Съботата е четвъртата Божия заповед, включена в списъка на плочите на завета, които Бог дава на Моисей на Синайската планина:

 

„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъка ти, нито чужденеца, който е отвътре вратите ти; защото в шест дена Господ направи небето и земята, морето, и всичко, което има в тях, а на седмия ден си почина; за това Господ благослови съботния ден и го освети; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. (Книга Изход 20:8-11)

 

Самият Константин, който бил първожрец на култа Sol Invictus (нали не сте забравили, че божеството-демон лично му се явило по свръхестествен начин през 310 г.) и почитал свещения ден на слънцето – неделята, на 7 март 321 г. обявил с декрет забраната да се работи в първия ден от седмицата – неделята, която открай време била официалният ден за почивка в Рим, докато евреите и християните спазвали шабата (съботата). Част от текста гласи:

 

“Всички съдии, всички граждани и всички занаятчии да почиват в почетния Ден на слънцето. Живеещите обаче на село могат да си гледат полската работа, понеже често се случва друг ден да не е удобен за сеене и засаждане на лозята.” (“Codex Justinianus,*” lib. 3, tit. 12, 3)

 

Тъй като много християни не се подчинявали на тази заповед след четири години през 325 г. римският епископ Силвестър, който бил приближен на Константин и негов изключително доверен човек, обявил:

 

“В името на нашия апостолически авторитет променяме името на първия ден на седмицата (наричал се е ден на слънцето) и го наричаме господен ден. Обявяваме го за ден на почивка на християните.”

 

В Библията на десетки места се споменава, че съботата е дадена за вечен завет, а в Новия завет се заявява, че тя е ден за почивка на следващите Бог, но на Силвестър хич не му пукало:

 

"Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка" (Послание към Евреите 4:9)

 

"Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет." (Изход 31:16)  

 

Божият християнски седмичен календар започва с неделята и свършва със съботата, но след навлизането на Константиновия закон за съботата, който никой християнски император по-късно не се е сетил да отмени, хората са се приспособили към езическата седмица, започваща след „почивния ден”– неделя и в колективното мислене на хората най-често (за съжаление и  измамените християни) го приемат за първи ден от седмицата. При езичниците (в това число при римляните) всеки ден от седмицата има магическо име, (което важи до голяма степен и за месеците) и е посветен на определен бог. Така например вторият ден от седмицата – понеделник (Dies Lunae) бил посветен на лунната богиня Луна. Съвременната английска дума за понеделник е Monday и произлиза от английската дума за луна – Moon. В миналото преди около 1000 години на английски се използвала думата „mōnandжg” означаващо „ден на луната”. На много езици думата за понеделник означава „ден на луната” и се свързва с лунните божества. На холандски думата за понеделник е „мaandag”, докато в миналото се използвала думата „mānendach”, на немски думата е „montag”, а в древността се използвала „mānetag”, на шведски и книжовен норвежки срещаме думата „mеndag”, на северно норвежки (norsk) още се използва „mеndag”, докато по-рано е била употребявана думата „mбnadagr”,на датски и книжовен норвежки „mandag”. На испански думата за понеделник е” lunes”, на фински „lundi”, на италиански „lunedм”. На индийски думата за понеделник „сомвар” и също е посветена на луната, като „сома” на санскрит означава „луна”. В славянските езици също имаща връзка с езичеството се използва думата „понеделник” означаваща „след неделята” или „след празника”, като под „празника” се има предвид „деня на слънцето”. На руски се използва думата „понедельник”, на украински „понеділок”, на полски „poniedziałek”, на чешки „pondělн”, на словашки „pondelok”, на хърватски „ponedjeljak”, на сръбски „понедељак”. В името понеделник със значение, като втори ден от седмицата откриваме на гръцки „Δευτέρα”, на португалски „segunda-feira”, на персийски „до-шамбре”, на арабски „ал итхнаян” и на арменски „йергоушапти”. На иврит се използва „йом шени” със значение „втори ден”. Третият ден от седмицата при римляните – вторник (Dies Martis) бил ден на Марс – бог на войната; сряда (Dies Mercurii) бил ден, посветен на Меркурий – бог на търговците, крадците и бегачите на дълги разстояния; четвъртък (Dies Jovis) бил ден на Юпитер – главният бог в римския пантеон, бог на небето и светкавиците; петък (Dies Veneris) бил ден на богинята на любовта, красотата и плодородието – Венера. На английски думата за петък е Friday и е в чест на нордическата богиня на любовта, красотата и плодородието Freyja, чието име бива англицизирано на Freya, а римското й съответствие е Венера. А първият ден от седмицата – неделята (Dies Solis) при римляните бил ден, посветен на слънцето и се свързва със Sol invictus, Митра и Аполон – бог на слънцето, музиката и пророчеството. Оттук и английската дума за неделя е Sunday, което се превежда „ден на слънцето”, на немски положението е същото и се използва думата Sonntag, на датски – Sшndag, на финландски – Sunnuntai, на холандски – Zondag, на норвежки – Sundag. На български думата – неделя произлиза от "не делят" – да не се прави нищо и произлиза от константиновата заповед през този ден да не се прави нищо. Подобно е положението и на полски където се употребява думата – niedziela и е със същото значение. В някои езици думата за неделя има християнски характер. Така например на руски думата, която се употребява за неделя е „воскресенье” и се свързва с възкръсването на Исус Христос на този ден. На латински „feria Dominica”, „dies Dominicus” означаващо „ден Господен”, от където това е прието на съвременен италиански ”Domenica”, на испански „domingo”, на френски „dimanche”, със същото значение е и гръцката дума „кυριακή”.”

     

  Най-малката от Божиите заповеди съботата в ранните векове е била спазвана от християните в светите места и от някои малки групи в Римската империя до около IX век. Самата Библия бива забранена за притежание от миряни и четенето й от римокатолическата църква и са издадени четиридесет декрета през различните векове. По времето на официалното разделяне на католическата църква с православната през 1054 г. двете страни представяли различни аргументи считащи се за еретизми. Една от между другото споменати от православната църква неправилности в римокатолическата църква е замяната и неспазването на съботата, която днес и ортодоксалната църква не зачита. По времето на Реформацията след появата на превода на Библията от Мартин Лутер на говорим немски римокатолическата църква решила като противопоставяне да отпечата католическа версия и така се появява превода известен като Douаy- Rheims, в който обаче са направени редица промени. Дори в съвременния католически катехизис липсва една от Божиите заповеди - втората. За да излъжат хората и да се получи още една заповед просто са разделили десетата заповед на две части, а на мястото на съботата в четвъртата заповед са написали „почивния ден”. Втората Божия заповед забранява правенето на кумири и изображения на които да се кланят:

   „Не си прави кумир, или какво да е подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или, което е на водата под земята, да не им се кланяш нито да им служиш; защото аз Господ твоя Бог съм Бог ревнив, който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до трето и четвърто поколение на ония, които ме мразят, а показвам милост към хиляда поколения на ония, които ме любят и пазят моите заповеди.”( Книга Изход 20:4 -6)

Валденсите в Пиемонт, които са притежавали собствен превод на Библията и са били подложени на гонения от страна на управляващата римокатолическа църква  са спазвали съботата. По-късно това правят баптистие от седмия ден, а пред XIX век се появява адвентната църква акцентираща на това. Днес се срещат и други малки християнски групи включително харизматични, които не са забравили съботата (единствената Божия заповед с напомняне). 

Темата за промяната на църквата ще има продължение

християните дори си нямат идея кой е Исус и каква е била целта им с Мария Магдалена/ княгиня Магдалена/
по него време Мария -е титла...а не име..но блажени са вярващите..

Интересни факти. Особено за имената на дните от седмицата и произхода им. Но има ли значение дали неделя или друг ден, все тая, нали така?

че Този, който е дал Божествените Заповеди има Правомощията и да ги променя.

Е да, ама няма "нови" Божии заповеди, а католическата църква въпреки всичко си ги променя... Когато някой човек е вярващ съвсем не означава, че трябва да е идиот, както се опитва да направи римокатолическата църква с хората... Когато питат Исус коя е най-важната Божия заповед той казва Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!" (Марк 12:30). Относно съботата - това е най-малката от десетте Божии заповеди, която все пак не трябва да пренебрегва, тя е дадена за вечен завет.

защо реши, че е най - малката?
та, тя е четвъртата подред!

Много е елементарно. Заповедите са на две плочи. На първата плоча са тези, които са с поклонението към Бог, на втората са взаимоотношенията между хората. Четвъртата заповед е последната от първата плоча на завета и най-малката. 1 Не е ли по-малка от това да нямаш други богове освен Господа? 2 Не е ли по-малка от това някой да си прави кумир и изображение на което да му се кланя? 3 Не е ли по-малка от това да се изговаря името на Бог напразно? Исус казва коя е най-важната заповед! Ако някой си мисли, че съботата е по-важна от това да възлюбиш Господа с ялото си сърце, целия си ум и душа е загазил в сектантство и еретизъм. Макар и малка тя е важна. И, ако някой си мисли да не спазва съботата е тръгнал по грешен път.