Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2009 09:34 - Промяната на църквата 2 (Заговорът срещу Светия Дух)
Автор: ernest Категория: Други   
Прочетен: 3037 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.06.2012 18:56


  Едно от завещанията на Исус Христос е кръщението със Светия Дух. Както споменах в предишния постинг постепенно една от Божиите заповеди включена в плочите на завета, които се намирали в Божия ковчег била заменена. Това е само едно от сравнително малките изисквания, които не трябва да се пренебрегват, но много други важни неща също постепенно остават на заден план и дори биват напълно забравени. В този постинг ще стане въпрос за кръщението със Светия Дух,чийто признак е говоренето на езици – практика напълно изоставена в продължение на векове. Но да се обърнем към Библията и да видим какво пише в нея. Исус нарежда на учениците си да стоят в Ерусалим и да чакат да се изпълнят със Светия Дух:

„Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.” (Евангелие от Лука 24:49)

„И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен.Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни.” (Деяния на апостолите 1:4-5)

  Разказът за кръщението със Светия Дух на апостолите както и други християни включително Мария майката на Исус общо около 120 души последователи на Христос, които се събирали в къщата на Корнилий е включен в следващата глава от книгата Деяния на апостолите:

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. „ (Деяния на апостолите 2:1-4)

  Малко по-навътре в същата глава се описва как Петър проповядва и същия ден в Ерусалим се кръщават още около 3 000 души:

 „И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.” (Деяния на апостолите 2:-41)

   Описание за духовните дарби, като изцерителни дарби, слово на знание, слово на мъдрост, разпознаване на духовете, пророкуване, говорене на различни духовни езици (езици произтичащи от Светия Дух), тълкуване на духовни езици, вършене на чудеса и др. - всички произтичащи от кръщението със Светия Дух и молитвата в Духа с говоренето на езици е включено в Първо послание на Апостол Павел към коринтяните 12 глава, част от която ще цитирам:

„Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате. Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.  Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус!, и никой не може да каже: Исус е Господ!, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е същият.Службите са различни, но Господ е същият.  Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг - слово на познание чрез същия Дух,на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез същия Дух,а на друг - да върши чудеса, а на друг - пророчество, а на друг - разпознаване на духове, на друг - разни езици, а на друг - тълкуване на езици.А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.” (Първо коринтяни 12:1-11)

   Вестта за Исус и християнството бързо се разпространява, но не и Светия Дух. Някои християни дори не са чували за кръщението със Светия Дух, за което говорят стиховете от Деяния на апостолите 19:1-2. През II-III век вече малцина били кръстени със Светия Дух. Във връзка с това ще използвам цитат от книгата "Тайните общества, шифърът на Леонардо и християнството":

  „Един от хората, за които конкретно е известно, че е бил изпълнен със Светия Дух бил Поликарп, за когото ще стане дума и по-късно. Около 90 г. Игнаций от Антиохия пише до Поликарп следното:

  „А по отношение на това, което е невидимо, моли се Бог да ти го открие, за да не ти липсва нищо, но да ти даде в изобилие всяка духовна дарба."

  Около 160 г. Юстин пише в своето съчинение „Диалог":

 „Пророческият дар остава с нас и досега." и „Сега сред нас има жени и мъже, притежаващи дарбите на Божия Дух."

  Още в пет томния труд Adversus Haereses (Срещу ересите) в последния том около 190 г. Ириней, епископът на галската църква в Лион, пише за хора неназовани по име кръстени със Светия Дух и притежаващи дарбата говорене на езици които пророкуват или имат дарбата тълкуване:

  „Затова апостолът заявява: „Ние говорим мъдрост сред тези, които са съвършени", като нарича „съвършени" тези, които са приели Божия Дух и които чрез Божия Дух говорят на всякакви езици, както и самият той. „Подобно чуваме и много братя в църквата, които имат пророчески дарби, говорят чрез Духа на всякакви езици, за обща полза осветяват скритите неща в човека и обявяват Божиите тайни."

  В началото на трети век кръщението със Светия Дух все още се практикувало единствено сред монтанистите и когато през 208 г. Тертулиан (Quintus Septimius Florens Tertullianus), който живее в Картаген се присъединява към монтанистите и става ревностен защитник на кръщението със Светия Дух и духовните дарби. В неговото съчинение Adversus Marcionem (Против Маркион) - запазено до сега, четвърта и пета книга, написани около 215 г., след присъединяването му към монтанистите той пламенно защитава ранноапостолското учение за духовните дарби и се противопоставя на твърденията на Маркион от Синоп, че дарбите не се дават от Христос, а от друг „бог". В книга 5, глава 12 пише:

  „И така, относно духовните дарби трябва да отбележа, че те са обещани от Създателя чрез Христа; и мисля, че от това можем да направим правилния извод, че даването на дарба не е дело на друг бог, различен от Този, Който е дал обещанието."

  Още по това време в Рим вече започнали да проповядват, че римският епископ бил имал право да прощава почти всички грехове, включително на блудници и прелюбодейци, и да ги освобождава от вината им, което всъщност е изключителна привилегия само на Бог, когато те се покаят и отвърнат от делата си. Маркион пък заявявал, че говоренето на езици било от друг бог и вероятно по този изкривен начин католическата църква още в зародиша си отхвърлила духовните дарби и опитности, на което се противопоставял Тертулиан. Направо не е за вярване наглостта на папа Геласий I (492-496) обявен за светец, който през 494 г. осъжда произведенията на Тертулиан в Decretum Gelasianum.

  В Библията не случайно се споменава, че някои хора са станали християни без дори да са чули за Светия Дух:

  „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух." (Деяния 19:1-2)

  Още през втори век в римската община вече не се практикувало говоренето на езици и нямали никакви духовни дарби, поради което тези християни били най-силно изложени на езическите сатанински влияния. Но не само това, вече наложилата се църква начело с римския епископ започнала да преследва християните притежаващи духовни дарби. През 197 г. римският епископ Виктор I (189-199) обявен за светец и за четиринайсти папа първоначално приел пророчествата на монтанистите и решил да даде свобода за духовните дарби в римската църква, но злонамереният изповедник Праксеам, който имал влияние върху него, го разубедил, за което пише Тертулиан в Adversus Praxeam (Против Праксеам):

  „По това време епископа на Рим се канеше да приеме пророчествата на Монтан, Прискила и Максимила и в резултат на това предложи мир на църквите в Азия и Фригия. Но този човек, като прибягна до измислени твърдения за самите пророци и техните църкви и наблегна на решенията на предишните епископи, го принуди да върне мирните писма и да се откаже от плановете си за приемане на духовните дарби."

  Ще продължа с два цитата от същата книга - "Тайните общества, шифърът на Леонардо и християнството":

  "Още със самото възникване на монтанизма във Фригия се появили първите техни противници, наречени алоги (от гр. άλογοι – неразумни, безсловесни), които в опита си да се противопоставят на пророчествата от Светия Дух и да ги обезсмислят отхвърляли книгата Откровението на Йоана и евангелието на Йоан (предпочитали евангелието от Марк) като казвали, че те били написани от гностика Керинт.  

  Установявайки се като официална религия християнството през IV век отрича кръщението със Светия Дух, което аз ще нарека заговор против Светия Дух и през следващите стотина години католическата църква започва преследвания срещу Светия Дух и малцината останали, които продължават да практикуват духовните дарби и биват издавани закони против монтанистите от императорите Константин, Юстиниан и Онорий на запад, Аркадий и Теодосий на изток."

  "Друга група от римски християни в средата на III век, в които Бог подбужда петдесятното кръщение със Светия Дух за възвръщане на чистотата и силата на вярата са новацианите възникнали по времето на император Деций (249-251), който започва жестоки гонения срещу християните. Първи ръководител на това движение е Новациан, поради което неговите последователи носят името му. На 20 януари 250 г. първосвещеникът Фабиан умира от мъченическа смърт и в тези смутни времена първоначално е било трудно да му намерят заместник. През 251 г. Новациан бил избран от трима епископи за папа, докато на изборите в Рим, където бил свикан събор официално за римски епископ бил провъзгласен Корнелий (първосвещеник през периода април 251 - юни 253), който по-късно бил провъзгласен за светец. Така Новациан се явява вторият антипапа след Иполитус. Новацианите практикуват духовните дарби, говоренето на езици и кръщението със Светия Дух, както става ясно от известния трактат на Новациан „За Троицата", написан през 257 г.:

  „И те са укрепени заради Божието име да не се страхуват нито от затвор, нито от вериги, и дори стъпкаха под краката си най-мощните сили на този свят и неговите мъчения, защото от този момент нататък са въоръжени и укрепени със същия Дух и с духовните дарби, които същият Дух разпределя и дарява на църквата - невяста на Христа - като нейни украшения. Той поставя пророци в църквата, наставя учителите, направлява езиците, дава сили и изцеления, върши чудесни дела, дава способност за различаване на духовете, сила за управление, съветва, разпределя всички останали духовни дарби. Така прави Божията църква единна и съвършена, навсякъде и във всичко."

  В църквите бива поставен въпроса дали отново да се приемат хората, които са се отрекли от Бог и вярата, като са жертвали на идоли по време на гоненията и мнозинството църковни водачи настояват те да бъдат приети и когато през 251 г. за римски епископ бива избран Корнелий, който споделя техните виждания Новациан напуска църквата. Корнелий и Киприян епископът на Картаген се противопоставяли на Новациян, който не приемал, че римският епископ може да прощава тежки грехове (което може да прави единствено Бог), поради което днес римокатолическата църква (секта) изкарва Новациян за еретик. Византийския историк Сократ, който живее през V век в Константинопол пише в своя огромен труд „История на църквата" в 7 тома, че Новациан не е бил съгласен с компромисите и повежда борба за опазване чистотата на църквата:

  „Новациан - презвитер в римската църква - напусна църквата, защото епископът Корнелий приемаше в общение вярващи принесли жертва на идолите при гоненията на император Деций. След оттеглянето му, онези епископи, които споделяха неговата позиция, го избраха за епископ и той написа писма до всички църкви „да не допускат до свети тайнства тези, които са жертвали на идолите, а да ги увещават към покаяние и да оставят тяхното престъпление да бъде простено от Бога, Който има власт да прости целия грях"." (Socrates Scholasticus, Ecclesiastical History, Book 4, chapter 28)

  Римската църква започва да преследва новацианите, като затваря сградите, където те се събират, а около 430 г. папа Целестин I (422-432) канонизиран за светец от католическата институция ги прогонва от Рим. Както става ясно от съчиненията на Евлогий, малки групи от движението на новацианите продължили да съществуват поне до VII век."

   Може да се обобщи, че съвсем малки групи от християни преследвани от официалната римокатолическа църква продължавали да практикуват кръщението със Светия Дух и духовните дарби произтичащи от това. Новацианите просъществували до около VII век, а монтанистите до IX. По време на реформацията анабаптистите прочели в Библията за кръщението със Светия Дух и застанали за това, но не е ясно дали е имало хора кръстени със Светия Дух по онова време. Най-вероятно не. През XVII век във Франция се появили пророците от Севените или наричани още „камисари” по белите дрехи, които носели и те спонтанно изпълнени със Светия Дух започнали да пророкуват, при което римокатолическаца църква ги подгонила. Група от петима души след тригодишната война против тях начело с Elie Marion през 1706 г. намерили убежище в Лондон. Приема се, че от тях произлиза и движението на шейкърите в Англия, които се преместват в Америка. Въпреки, че шейкърите в някои отношения са били крайни и са имали леко сектантски отклонения, на които няма да се спирам, трябва да се отбележи, че са практикували кръщението и изпълването със Светия Дух. През XIX век в САЩ има няколко случая на кръщение със Светия Дух. Ще спомена и един от тях -  на 28 март 1830 г. Мери Кембъл  започнала да говори на езици, а на 31 октомври 1831 г. нейната сестра Кардейл също се кръстила със Светия Дух като започнала да говори на езици и да пророкува. Във връзка с духовното съживление и кръщението със Светия Дух ще включа цитат от книгата "Тайните общества, шифърът на Леонардо и християнството":

 „През 1832 г. на 7 октомври Едуард Ирвинг основал своя църква, в която се акцентирало върху библейското говорене на езици и дарбите на Светия Дух. Участващите в събранията в Либърти през 1892 г. вероятно също са били сред приелите "духовно кръщение" с дарбата говорене на езици. Една група към основаното през 1900 г. от Чарлз Фокс Пархам (1873-1929) библейско училище Веthel Bible Collage (Библейски колеж Ветил) в Топека, Тексас в края на XIX век открива текстовете в Новия завет, в които се споменава за дарбата говорене на езици и на базата на стихове, като Деяния 2:1-4 и Лука 24:49 започва да се моли, и да иска Бог отново да изяви тази способност, която да съпътства вярващите, което става на първия ден на XX век на 1 януари 1901 г.

  В края на декември 1900 г. Пархам дава задача на учениците във "Ветил" да проверят в Библията "дали има знак за кръщението със Светия Дух, който да е толкова очевиден, че да не остава никакво съмнение за кръщението" (Parham, Sarah, Life of Charles F. Parham founder of the Apostolic Faith Movement, 1930, p. 58). На 31 декември се събират 40 ученика, които в присъствието на 75 души гости разказват за резултатите на техните изследвания и всички остават изумени когато разбират, че са стигнали до един и същ извод: според Библията белегът за кръщение със Светия Дух е говоренето на езици.

  След това вълнуващо откритие, всички - дори и децата - усещат присъствието на висша сила и малко след 12 ч. на 1 януари 1901 г. - часове след раждането на новия XX век - ученичката Агнес Озмън (1870-1937) помолва Пархам да положи ръце на нея и тя започва да се моли на езици, като изливането на Духа било толкова силно, че в продължение на три дни тя не можела да говори на английски и пишела това, което искала да каже. Два дни по-късно много други хора, включително Чарлз Пархам и неговото семейство също са кръстени със Светия Дух и започват да говорят на езици. Светия Дух се излива върху 12 студенти - забележете, че такъв е бил броят и на първите ученици на Исус и съответно апостоли. След случилото се Пархам заявява:

  "Говоренето на езици е библейският знак за духовно кръщение."

  Година по-късно Пархам описва изливането на Светия Дух в Топека в първата си книга A Voice Crying in the Wilderness (Глас, който вика в пустинята) публикувана през 1902 г.

  Малко по-късно следва и духовното съживление на Azusa street в Лос Анжелис , за което ще продължа от вече цитираната книга "Тайните общества, шифърът на Леонардо и християнството":

 „През 1903 г., афро-американеца Уйлям Сиймор (1870-1922) син на бивши роби от Луизиана се премества в Хюстън, Тексас, където се запознава с Чарлз Пархам. Сиймор започва да посещава библейското училище, което Парам основава в Хюстън, но тъй като според тогавашния закон на "Джим Кроу" бели и черни хора не можели да учат в една стая той бил в съседната стая и слушал през ключалката, което правел в продължение на шест седмици. Когато в края на 1905 г. Нили Тери, която поддържала църква в Лос Анжелис под пасторството на Джулия Хътчинс, посетила Хюстън и била в малката църквичка, където Сиймор изпълнявал длъжноста временен пастор била впечатлена от проповядването за Святия Дух и завръщайки се в Лос Анжелис предложила Сиймор да бъде поканен да проповядва в тяхната църква. През февруари 1906 г., с подкрепата на Пархам, Сиймор заминава за Лос Анджелис като помощник на проповедничката Джулия Хътчинс в "Църквата на Святостта". Той пристига на 22 февруари и първоначално се очаквало да остане в града само за месец. На първата си проповед Сиймор проповядвал словото от Деяния на апостолите 2:4 - "И те всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят", но Джулия Хъткинс отричала тази доктрина и му забранила да проповядва. Когато на следващата неделя на 4 март Сиймор отишъл в църквата я намерил заключена. Въпреки че стареите на църквата отхвърляли учението му той бил поканен от Едуард Лии да остане в дома му, където да изучават Библията и да се молят. Малката молитвена група, ръководена от Сиймор се пренесла и започнала да се събира в дома на Ричард и Рут Асбъри на улица 214 North Bonnie Brae Street. Желаейки да получат кръщения със Светия Дух, каквито вече ставали на различни места те започнали да се молят и прекарали един месец в пост и молитви до изливането на Светия Дух върху тях, което става на 9 април 1906 г., повечето от които са били членове на Църквата на назаряните. Едуад Лии е прървият човек от групата, който проговорил на езици, а след това още шест души, включително Джени Мур, която по-късно станала съпруга на Сиймор. Уйлям Сиймор също преживял своето кръщение в дома на семейство Асбъри.

  Събитието е съпътствано както с дарбата говорене на чужди езици така и с няколко чудотворни изцеления пред очите на събралите се хора. Това става повод лавинообразно да започнат да прииждат още и още хора, независимо от цвета на кожата и събранията биват преместени в изоставената сграда на африканската методистка епископална църква на близката улица Азуса използвана от известно време единствено за склад и конюшня, а новосформираната общност е наречена „Апостолска мисия на вярата”.”

  Ето така става завръщането на Светия Дух с духовните дарби и опитности и се появява харизматичното движение. Днес кръщението със Светия Дух се практикува от около 200 милиона души по света. За повече информация около духовното съживление на улица Азуса препоръчвам книгата Azusa street на очевидеца-проповедник описал всичко това - Frank Bartleman.



Тагове:   дух,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2666010
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031