Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2012 15:42 - Как да разграничаваме църквите от сектите и култовете
Автор: ernest Категория: Други   
Прочетен: 7731 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 06.10.2016 20:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

По какво се различават сектите и култовете от останалите църкви? По авторитарността. Отличителният белег за различните секти и култове това е авторитарността. Обикновено всичко се върти около една личност, която нерядко проявява форми на месиянизъм. Личността контролираща определения култ или секта се самопоставя на по-високо "духовно ниво" от останалите членове и твърди за получаване на "духовни откровения". По този начин увеличава своите правомощия, които започва да се приема в съответната секта, че са дадени от свише. Съвсем нерядко следват различни фалшиви пророчества и небиблейски твърдения относно духовни въпроси. По този начин примерно възниква култа в сектата "Клонка Давидова", движението на бранхамистите (поклонници на Уйлям Бранхам) или мунистите (поклонници на лъжемесията Мун). Нерядко такива секти и култове имат ню ейдж или окултен характер или влияния.
 Чрез авторитарността и твърденията за месиянски откровения ръководителите на такива култове се възползват от наивността на своите членове и се облагодетелстват финансово или сексуално (най-често и двете). Така например Джим Джоунс излязъл от петдесятна църква и с влиянието на марксизма създава неговия култ Peoples Temple по време на хипи културата. В търсене на място, където да се скрие да не го изобличават (след материал във вестниците от Lester Kinsolving) и да върши своите мерзости през 1974 г. той започва строителството на селище наименовано на неговото име Джонстаун в Гвиана. До няколко години в Джонстаун се преместват близо 1000 души последователи в Гвиана и Джим Джоунс поддържа добри връзки с хора от правителството на САЩ и Гвиана. Проектът Джонстаун бил наречен "Peoples Temple Agricultural Project" (Земеделски проект на хората на храма). Бисексуалният лидер на сектата поставил свои приближени хора, които да патрулират селището и, ако някой се опитал да го напусне бивал връщан или убиван. Джим Джунс взимал комбинация от кокаин и още някакъв друг наркотик и насилвал както мъже така и жени и деца от сектата. В крайна сметка над 900 души изпиват отрова или са били застреляни и трагедията става известна като масовите самоубийства в Джонстаун, въпреки че последните изследвания доказват, че хората са били принудени от въоръжени хора на Джим Джоунс да изпият отровата.

 

image

Масовите самоубийства и убийства в Джонстаун 
 

Когато възниква християнството никой не бил по-горен от другите. Всички са били равни и като братя. На много места е имало християнски общини, в които материалните блага са били общи. За което в Новия завет пише: „И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.” (Деяния 2:44-45)  Църквата като цяло не е била ръководена от една-единствена личност. Това става малко по-късно, когато се появяват длъжностите епископ и архиепископ. Длъжността епископ е спомената в Новия завет и се появява през второто десетилетие след появата на християнството. В Ерусалим според "Църковна история" (книга III и книга IV) на Евсевий Кесарийски първият, така да се каже ръководител на църквата е братът на Исус – Яков Праведния. Той е споменат в Новия завет като апостол:

"Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата  Господен." (Галатяни 1:18-19)

След смъртта на Яков, станала причина за въстанието през 66 г. мястото му е заето от братовчеда на Исус – Симеон. Това са така наречените деспосини – родственици на Исус. Различните църкви са домашни и се ръководели от презвитери по няколко души в църква, а не от една-единствена личност. В Новия завет се споменава:

 "Оставих те в Крит по тая причина, да туриш в ред недовършеното и да поставиш презвитери във всеки град, както аз ти поръчах" (Тит 1:5)

Но с разпространението на християнството започват да се срещат и хора тълкуващи и проповядващи различно и с цел да се запази единството в проповядването това довежда след появата на епископите (през второто десетилетие от започването на християнството) в началото на II век Ириней от Лион (епископът на Лион) да даде идеята да има главни епископи, които са наречени архиепископи. През 325 г. по време на Никейския събор е взето решението църквата (или църквите) във всеки град да се ръководят от един епископ с цел контрол на християните от римокатолическата църква и римския епископ. По това време съществувал спорът с така наречените чисти и донатистите, които не били жертвали на езическите богове и не искали да приемат падналите християни и наричали римския епископ Силвестър I, който си сътрудничел с властта "дявол". По същото време на места имало епископи, но на повечето места църквите се ръководели от презвитери - по няколко души в църква.

Постепенно римският епископ, който живеел в столицата на империята започнал да се чувства като важна личност. След гонението на Диоклециан започнало през 303 г. и продължило 8 години през 303 г. и продължило около 10 години (до Сердикийския Едикт на толерантността на Галерий), през което време са избити над един милион християни, които са отказали да жертват на езическите демонични божества Константин Велики по време на сватбата на сестра си Констанциа сключва договор представляващ преподписване на Сердикийския Едикт с управителя на източната империя Лициний, който се жени за сестра му за даване на свобода на вероизповедание на християните. Това е така нареченият Милански (или Медиолански договор), който дава възможност на християните равно право, както всички езически култове да изповядват своята вяра. По това време за римски епископ (днес наричан папа) е назначен Силвестър I, който разбира се заема тази си длъжност с одобрението на Константин, който носи титлата за върховен жрец на Рим Pontifex maximus и цялостно отговаря и ръководи всички духовни дела в империята. Pontifex maximus бил жрецът, който стоял над всички култове в жреческата колегия и от времето на Октавиан Август е привилегия само на императора. По-късно тази езическа титла си приписват папите.

Разделението на християните на църковен елит и миряни произлиза от езичеството. В езичеството е съществувал жречески елит и различните магове и жреци, които контактували с демоните и демоничните божества се считали за нещо повече от останалите хора. Всичко това довежда до възникването на култа към лидерите в християнството и съвременната авторитарност в сектите, култовете и някои паднали църкви.

В Новия завет се казва, никой да не се възгордява и да не се счита за нещо повече от другите:

 „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.” (Филипяни 2:3)

Писано е още тези, които ръководят църквата да не господаруват над нея, но да бъдат за пример:

"Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото." (1 Петрово 5:2-3)

Исус Христос по време на предпасхалната вечеря дори давайки напътствия какво да правят неговите последователи им измива краката и казва така да правят и те. Това е символичен акт на смирение.

„А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и им каза: Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.” (Йоана 13:12-15)

Исус продължава и още казва:

"Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил." (Йоана 13:16)

Какво обаче иска да каже Исус с това изречение? Исус иска да каже, че той е слуга изпратен от Господа. Това означава, че тези, които ръководят църквите са слуги. След този стих Исус Христос завършва темата с думите:

"Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате." (Йоана 13:17)

За какво изпълняване става въпрос? (Задавам този въпрос, ако има някои тарикати, които да увъртат) Разбира се става въпрос за миенето на краката. 
 
Но в съвременната паднала църква няма блажени. Никой не изпълнява и не мие на никого краката, а вместо това някои хора се пъчат и възгордяват с лидерството си.

Докато в началото римският епископ е живеел в смирение, то Константин подарява на тогавашния епископ Силвестър I Латеранския дворец и той от обикновен християнин изведнъж започнал да живее като принц в дворец и да се чувства за нещо повече от останалите хора. Всичко това след време напълно се изражда и довежда до деспотичния авторитаризъм на папите и падението на църквата, като се превръщаща в мащеха за християните. Върховният "авторитет" на църквата - папите започнали да претендират, че са наместници на земята на Господ (но според Библията няма такива, а посредник е Исус, на когото се молим), живеели в лукс, разврат и оргии на гърба на християните и изискваните от тях дарения, такси и десятъци. Няма да влизам в подробности, известни са лудите твърдения за непогрешимостта на папата, които папа Григорий VII обявява в 27 точки, от които ще цитирам само няколко по-важни и интересни:

1. Само Римската църква е основана от Господ.
10. Самo името на папата да се споменава в църквите.
11. В целия свят само той има право да носи името папа.
12. Папатa има право да сваля императори.
17. Нито една глава и книга не може да се счита каноническа без авторитета на папата.
18. Никой няма право да промени решението на папата и единствено той може да направи необходимите промени.
19. Никой няма право да съди папата.
20. Никой не може да съди някого, който се обръща към Апостолическия престол.
22. Римската църква никога не е направила грешка, нито някога ще сгреши, според свидетелството на Писанието тя винаги ще бъде непогрешима.
23. Ако римския папа е бил избран в съответствие с каноните, по заслугите на Св. Петър е сигурно, че ще стане светец, както бе потвърдено от епископа св. Ennodius от Павия като свидетел и съгласните с него много от светите отци, това може да се намери в постановления на св. Симакх.
27. Папата може да освободи поданиците си от клетва за вярност към човек, който е извършил грях.

Папитите измислят чистилището и индулгенциите, с които да точат пари от хората, правят задължително присъствието на римокатолически свещеник по време на сватбите с цел контрол на хората и взимането на такси от венчавките и тн. Във връзка с падението на римокатолическата църква желаещите могат да прочетат още следните ми постинги:

http://ernest.blog.bg/history/2011/03/28/za-orgiite-i-mashinaciite-na-papite-1.717527
или
http://ernest.blog.bg/history/2011/04/11/za-orgiite-i-mashinaciite-na-papite-2.726909
         
  
След възникването на протестантството и продължителните войни между протестанти и католици в продължение на повече от 50-60 години и избиването на над 50 милиона души започват да се появяват различни независими християнски църкви и деноминации. Някои ръководени от благочестиви служители, опитващи се да възстановят раннохристиянския модел на църквата и излизането от фалшивите практики и традиции, други вълци в овчи кожи, които започват да вкарват ереси в протестантството. В съвременното харизматично протестантство през последните 50-60 години се е разпространила лъжедоктрината, известна като "авторитета на пастира", "авторитета на лидера", или още "помазанието на лидера", която е пряко свързана с лъжедоктрината за "съденето". Идеята на създателите на тази доктрина е за проповедниците или пастирите да може да се казват само добри неща или нищо. Чрез тази тоталитарна доктрина (запазена марка за сектите и култовете) пастирът се превръща в някакъв вид специален човек (специално памазан) заставащ между обикновения християнин-мирянин и Бог. Истинската цел за създаването на тази лъжедоктрина е хората да бъдат поставени в манипулативно положение от страна на пастирите лъжепроповeдници. Да не бъдат разследвани думите на различните проповедници и да могат да лъжат всевъзможни неща, да правят каквото си поискат в църквата и извън църквата, когато някой от тях си присвои църковни пари (което е доста честа практика) никой да не ги вини и изобличава, когато имат извънбрачни сексуални връзки с мъже или жени хората да си траят и те да продължават да си правят спокойно каквото си искат напълно безнаказано. Такива проповедници казват, че "нямате право да съдите" и за целта използват  манипулативно стиха: "Не съдете, за да не бъдете съдени." (МАТЕЙ 7:1), продължението на думите на Исус са: 

"Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери" (МАТЕЙ 7:2)

Лъжедоктрините и ересите възникват, когато се вземе един стих и се извади от контекста и цялостното учение на Библията, за да се напасне манипулативно към теорията, която трябва да докаже. Така е и в този случай. Обикновено се използва първата част от стиха и хората, които не са много умни не обръщат внимание на втората част или дори не я разбират. Понякога е желателно да се прочетат и по-ранните стихове, които имат връзка със съответния стих, за да може да бъде разбран. В дадения случай това е проповед на Исус, която започва в Матея 6 глава и на места Божия Син упреква фарисеите за тяхното лицемерие (фарисеите и Синедриона според съвременните разбирания са представлявали религиозният "елит" на Израел). Ето защо, за да се разбере посочения стих задължително трябва да се прочете и 6 глава. Нека обърнем внимание и на втората част и да помислим – какво всъщност иска да каже тук Исус? Продължението на думите на Исус са: "Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери" (МАТЕЙ 7:2) Така разбираме, че в тези стихове Исус иска да каже да бъдем справедливи и честни! Защото така или иначе според Библията един ден всички ще застанат пред Господа на съд. Някои, за да бъдат наказани, а други ще получат награда. Малко след това Исус говори за лицемерите (отнася се предимно за фарисеите), които само говорят против някого, но са същите, като този когото упрекват: "Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око." (Матея 7:5). 

В същото време разбира се Библията съвсем ясно казва, че трябва да се изобличава и могат да се намерят над 15 стиха говорещи за изобличение, от които ще използвам няколко:

 „да изобличиш смело ближния си, за да не се натовариш с грях заради него.” (Левит 19:17)

  „Онези, които съгрешават, изобличавай пред всички, за да имат и другите страх.” (Първо послание към Тимотея 5:20)

"Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира." (Тит 2:15)

   „Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие” (Притчи 1:29-32)

  „Който обича наставление, обича знание, а който мрази изобличение, е глупав.” (Притчи 12:1)

"Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение,
Отколкото оня, който ласкае с езика си." (Притчи 28:23)

„Сине мой, не отхвърляй наказанието от ГОСПОДА и да не ти дотяга Неговото изобличение, защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата – сина, който му е мил.” (Притчи 3:11-12)

"Защото има мнозина непокорни човеци, празнословци и измамници, а особено от обрязаните, чиито уста трябва да се затулят, човеци, които извращат цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат. Един от тях, някой си техен пророк е казал: Критяните са винаги лъжци, зли зверове, лениви търбуси". Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата" (Тит 1:10-13)

"и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте" (Ефесяни 5:11)

„А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд” (Евангелие от Йоан 16:8)

Апостол Павел също казва:

"Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!" (1 Коринтяни 6:2-3)

Но този стих старателно се избягва от манипулаторите.

 Самият Исус Христос изобличава фарисеите и книжниците, които не вървят в правия път:

 "Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
[Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате домовете на вдовиците, даже, когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане]. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото море и суша обикаляте за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас." (Матея 23:13-15)

"Горко вам книжници и фарисеи, лицемери; защото зидате гробниците на пророците, и поправяте гробовете на праведните, и казвате: Ние, ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме съучаствували с тях в проливане кръвта на пророците. Така щото свидетелствувате против себе си, че сте синове на ония, които избиха пророците. Допълнете и вие, прочее, мярката на бащите си. Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?" (Матея 23:29-33)

   Освен тенденциозното и манипулативно тълкуване на библейските текстове някои секти си позволяват да правят промени на Библията и дори да премахнат думи и цели стихове, какъвто е случаят със Свидетелите на Йехова. В Библиите на Свидетелите на Йехова печатани на различни езици в тяхна печатница в централата им наричана Стражевата кула има общо 120 промени.

Раннохристиянските апологети пишат изобличителни книги и трактати, в които изобличават ересите и лъжедоктрините. Правят се и църковни събори, на които еретиците са отлъчвани от църквите. Сред по-известните творби изобличаващи ересите, лъжедоктрините и еретиците са: "Панарион" на кипърския епископ Епифаний от Салами, "Adversus Paraxeam" (Против Параксем), "Adversus Marcionem" (Против Маркион), "Adversus Hermogenem” (Против Хермоген), "Adversus Valentinianos" (Против Валентинците), "De Praescriptione Haereticorum" (Предписание против еретиците), "De Jejuniis, adversus psychicos" (За постенето, против материалистите) и "De Idolatria" на Тертулиан, "Adversus Haeresis" (Против ересите) на Ириней, "Против Маркион" книги I, II, III от Ефраим Сирийски, "Stromata" на Климент от Александрия и тн. Съвременните сектанти, които срамно се наричат "християни", обаче не четат творбите на подобни раннохристиянски автори, тъй като в тях се изобличават и се осъждат ересите и еретиците.

В много от протестантските църкви пасторите си присвояват пари, а понякога дори крадат парите от даренията и бягат от църквите. Току-що ми предложиха да проповядвам и да пастирувам в една малка църква в която предишния пастир откраднал парите от кутията с даренията и избягал. В България и някои от страните в бившия соц лагер обаче има и друг сериозен проблем - това е доносниците в миналото към Държавна Сигурност. Известно е, че много от пасторите на църквите в България са бивши предатели, които са доносничели и дори председателя на Съюза на Евангелските Петдесятни църкви в България Виктор Вирчев е бил предател. Не само, че никой не го прогонва дълги години, въпреки че информацията за него излиза наяве, но дори в продължение на години го преизбират в тази му длъжност. Сега е действащ пастир. Бившият председател на Евангелски Петдесятен Съюз преди Виктори Вирчев е пастор Иван Зарев, който разбира се също е бил агент на Държавна Сигурност. Сектантите, които не искат да бъдат изобличавани и не изобличават от страх "да не съдят" приемат предателите и си траят. В миналото по време на гоненията част от християните са ставали предатели и се наричали лапси. Те били прогонвани от истинската църква. Днес предателите ръководят църквите и малцина извисяват гласа си да кажат нещо против тях, тъй като са свикнали с тотализиращите лъжедоктрини за "съденето" и "авторитета на лидера". 

Ще използвам цитат от новата ми книга "Кой е Бени Хин" в която се разглеждат голям брой лъжедоктрини и техния произход за така нареченото "Движение пастирство", което малко или много дава отражение върху лъжедоктрината, известна под имената "авторитета на пастира", "авторитета на лидера", или "помазанието на лидера":

   "Близко до тази доктрина е учението на движението The shepherding movement (Движението пастирство) развило се около началото на 70-те години, след появата на хипи движението и тези хипитата, които станали християни получават названието Jesus People (Хората на Исус) и Jesus Movement (Движението Исус). След няколко по-раншни срещи през октомври 1970 г. във Флорида в известния туристически курортен град Форт Лотърдейл се събират Derek Prince, Bob Mumford, Charles Simpson, Don Basham, а известно време по-късно към тях се присъединява и Ern Baxter (мениджър на Уйлям Бранхам) и стават известни като „The Fort Lauderdale Five” (Петорката от Форт Лотърдейл). Те създават служението Holy Spirit Teaching Mission (Учителска мисия на Светия Дух), което по-късно преименуват на Christian Growth Ministries (Служение християнско нарастване). Именно те развиват теологията на „Движението  пастирство” и свързаните с него доктрини сред харизматичните християни. В тях се откроява отклонението, известно като Shepherd/Discipler (Пастир/ученик) което Bob Mumford развива под въздействието на идеите на аржентинския пастор Juan Carlos Ortiz, който пристига през 1972 г. във Форт Лотърдейл (сега е пастир към Кристалната катедрала). В това учение духовният водач (пастирът) заема контролираща позиция с неговия авторитет и той взема важните решения, вместо отделния човек (ученик). Така например каква работа да започне да работи, за коя жена да се ожени, коя къща да си купи, кого може да покани на обяд в дома си и тн. като по този начин попадналите под влиянието на такива пастири се превръщат в напълно контролирани и манипулирани хора без право на собствено мнение и Господ е поставен на заден план след авторитета на съответния пастир. Уачман Ни и Хуан Карлос Ортиз дори проповядват, че в един град трябва да има само една деноминация, което е сериозна форма на икуменизъм. В доктрината „Пастир/ученик” учениците в своеобразните групи-клетки сключват завети с пастирите и се практикува абсолютно подчинение на ученика към пастира, вместо то да бъде на Бог, който остава някъде встрани. Идеята за клетъчната църква също се базира на „клетките” от „Движението  пастирство”.    
   През 1975 г. е направена дебатна среща, станала известна като „Shootout at the Curtis Hotel” (Стрелбата в хотел Къртис) против доктрините на „Движението пастирство”, на която опоненти са Jack Hayford, Pat Robertson, Demos Sharkarian и др. На 10 октомври 1975 г. списанието  Christianity Today публикува статия озаглавена "The Deepening Rift In The Charismatic Movement" (Задълбочаващо се разцепление в харизматичното движение) в която пишат:
 
 „През август в Минеаполис се състоя тайна среща на харизматичните лидери за да дискутира положението. Тридесет участника представляваха същинските кой кой е в движението. Робертсън, епископалния Бенет и представители на Full Gospel Businessmen"s притиснаха здраво Мъмфорд и другите лидери на CGM (Christian Growth Ministries). За нищо не постигнаха съгласие, освен да се срещнат отново някой път. Робертсън беше леко смъмрен за неговото публично разглеждане на въпроса, но настроението на болшинството се вдигна против хората от CGM. Ортиз каза, че вярва в „хоризонталните” взаимоотношения в групите, а не във вертикалните.” (Christianity Today, 10 октомври 1975 г.)

   Въпреки че през март 1976 г. пастирите от движението се събират в Оклахома и публикуват изявление озаглавено „Statement of Concern and Regret” (Изявление на загриженост и разкаяние) подписано от шестима души: Don Basham, Ern Baxter, Bob Mumford, John Poole, Derek Prince и Charles Simpson, с което се извиняват и признават грешките си днес все още се срещат влияния от доктрината „Пастир/ученик”, като при „Новото апостолското движение” на Питър Уейгнър и лъжедоктрината за лидерите, която усилено разпространяват Rick Warren и сподвижниците му. За целта се организират и различни лидерски конференции по цял свят, като примерно Global Leadership Summit основани от William Hybels..." (Кой е Бени Хин, стр. 237-239)

Преди известно време посещавах рядко от време на време една местна църква и пастирът и до момента е болен на тема "авторитетът на лидера" и се опитва напълно да манипулира хората и да ръководи всичко в църквата по авторитарен начин. Според Библията ръководството би трябвало да се остави на Светия Дух, но някои хора мислят, че са по-наясно с нещата, отколкото Бог. Когато имах намерение да вляза в едно извънцърковно служение пастирът взел, че научил и дойде и започна да ми говори глупости като: "Ти как така сам си решил да влезеш в служение?", "Първо трябва мен да ме попиташ", "Аз не виждам никакъв смисъл в това да се разнасят Библии"1. Някой ден, когато му дойде времето и реша да се женя сигурно пак него ще трябва да питам? Ха, Ха, Ха. (Господ ми каза да не бързам, и че имам време. За момента все още дори си нямам приятелка, но всяко нещо с времето си.)
 В разговор преди десетина години този пастор показа, че приема второбрачните, но в ранното християнство те не са били приемани от истинските християни. Когато в началото на IV век става разделението на църквата на паднали, които жертвали на езическите богове или си сътрудничели с властта по време на гонението на Диоклециан и чистите, падналите приемали второбрачните, а чистите - не ги приемали. Второбрачни са тези, които са се развеждали и после отново са се женили, но според християнството те нямат това право - мъжът и жената са свързани за цял живот, а напускането е позволено само при прелюбодейство и докато едната половина е жива няма право да се жени повторно:

 "Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът й, свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж." (Римляни 7:2-3)

 
Същият този човек е подвластен на няколко лъжедоктрини, но с "авторитета" има най-големи проблеми. Веднъж преди няколко години той изцепи невероятната глупост в църквата: "Ако Господ трябва да говори на някого, Той трябва първо да говори на лидера." Този човек направо няма срам от Бога и се опитва да казва на Господ на кой да говори и на кой - не. Вчера (19 февруари) същия човек отново се опитваше да си налага лъжедоктрините и крещеше като луд за "помазанието на лидера", който не можел да бъде съден от никого, което доста напомня на 19 и 20 точка на папа Григорий VII. Пак добре, че не е започнал да продава индулгенции в църквата и да прави опрощения на греховете. Докъде е паднала църквата...

 ---------------------------------------------------------------------

1 През юни научих, че два месеца след публикуването на този постинг, който споменатият пастир вероятно е прочел си променя мнението и дори през април позволява Нови завети да се съхраняват в помещение на църквата. Умишлено не пиша името му, тъй като се надявам да си вземе поука и да се поправи. Нямам нищо против него, но спрямо лъжедоктрините и неправилните неща, от които може някой ден да се избави. За мен той е просто като малко 4-5 годишно момченце, което не знае какво говори и не разбира нещата.

--------------------------------------------
Ще използвам два цитата от една не лоша (на няколко места имам забележки) книга "Прасета в хола" на Франк и Ида Мае Хамънд:

"Сатана проявява особен интерес към Църквата. Можем да сме сигурни, че той ще направи всичко, което е по силите му, за да отклони, попречи, отслаби и разруши служението на Църквата! Планът на дявола включва назначаване на принц – управляващ демон над всяка локална църква. Много църкви имат история, белязана от едни и същи повтарящи се проблеми. Управляващият принц над дадена църква може много лесно да се разпознае по специфичните проблеми в нея. В някои църкви може да се открие съществуването на дух на вражда – членовете враждуват помежду си. Това е едно от насъщните оръжия на сатана. Той ще разпали ревност и състезание между хората. Християни ще се възгордеят, мислейки, че са нещо повече от другите и мислейки за себе си по-високо, отколкото трябва да мислят. Докато християните се боричкат помежду си, те със сигурност не воюват срещу дявола. Именно това е  неговата цел. Ако успее да го направи, той е спечелил битката. Други църкви са контролирани от доктринални демони. При някои от тях, това са фалшиви учения. „А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, слушайки съблазнителни духове и учения на демони.” (І Тимотей 4:1)" (Прасета в хола стр. 27 към Бг. изд.)

"Контролиращите духове се проявяват в следните случаи: (1) родител, който упражнява необичаен контрол над пораснало дете; (2) съпруг или съпруга, който доминира над другия; (3) пастор, който е по-скоро диктатор; (4) член на молитвена група, който контролира групата или част от групата. Методите на контрол могат да включват фалшиви видения, откровения, пророчество и други подобни. Такъв контрол е равнозначен на магьосничество – желание за контрол върху друг човек (да го вкараш в нещо, което искаш той да направи) съзнателно или несъзнателно, прилагайки силата на зли духове." (Прасета в хола стр. 156 към Бг. изд.)







Тагове:   секти,   култове,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zabylgarite - добро
20.02.2012 17:11
добро е материалчето
човек трябва да мисли със собствената си глава преди всеки учител,пастор ако щете и свещеник.

Бог и Библията са най-добрите учители.

Поздрави!!!!!
цитирай
2. simor - simor
05.08.2015 23:10
какво значи да не се приемат второбрачни? къде да не се приемат? ако са се покаяли и Бог им е простил,какво значи хората да не ги приемат? това някакъв легализъм ли е?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 1468979
Постинги: 469
Коментари: 923
Гласове: 894
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031