Постинг
30.11.2013 19:15 -
Неизвестна форма на живот на нашата планета
Автор: ernest
Категория: Други
Прочетен: 3001 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2015 16:03
Прочетен: 3001 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 03.11.2015 16:03
Повечето хора са свикнали да възприемат камъните като нежива материя, но дали това наистина е така?
В Румъния около селцето Costesti и по потока Gresarea около Otesani има камъни, които са известни като трованти или още "живи камъни". Камъните растат, размножават се, имат ядро и стареят. Тези камъни привличат учени от цял свят, които им се учудват. Камъните подобно на растенията като гъби растат след дъжд. Така едно малко камъче за един месец може да порасне с няколко сантиметра, а за 10-15 години да се превърне в огромен камък от 6 до 8 метра. Но също така след обилен дъжд малко камъче от около десет сантиметра за месец може да се превърне в огромен камък около 1-2 метра. От основния голям камък постепенно се отделя малък камък, който сам за почва да расте. Противно на всякаква логика ядрото на камъка се дели и се размножава. Тровантите са под защитата на UNESCO, а през 2004 г. дори е направен национален травант геологичен парк от неправителствена организация. Едва ли трябва чак толкова да се учудваме на травантите като се има предвид, че и коралите, които са в каменисто състояние и са в основата на кораловите рифове и кораловите острови са съставени от микроорганизми и всъщност са живи същества. Единствено въпросът е даваме ли си представа какво е живо и какво не, къде започва и къде завършва живата и нежива материя, какво наистина представлява животът и колко невероятно е всичко това.
Много от тровантите имат кръгловата форма
Някои трованти достигат големина до 6-7-8 метра
Трованти край потока Gresarea
В Калифорния наблюдаваме пък друга форма живи камъни. Противно на всичко учено в училище и законите на физиката тези камъни се движат. В долината Racetrack Playa или още известна като Racetrack намираща се на 1130 метра под морското равнище в северозападната част на Националния парк на Долината на смъртта се срещат на вид обикновени камъни, които обаче се движат. Първоначално на някои учени им се искало да опростят нещата и да кажат, че вятъра ги премества, но като им поставили Джи пи ес устройства и проследили накъде се движат камъните се оказало, че камъните имат собствено мнение и доста често се движат против посоката на вятъра. Нито вятъра, нито тектонични движения, нито каквито и да са външни атмосферни фактори оказват някакво влияние върху траекториите на движение на камъните. Камъни със собствен разум?! След известно време прекарано в проучвания на учените им се наложило да отбележат, че камъните може да са особена неорганична форма на живот!
Изследванията покавали, че камъните могат да дишат. За едно вдишване на камъка отнема от три дни до две седмици. Оказва се, че камъните имат и пулс, който учените успели да запишат и да определят. Всеки удар на каменното "сърце" отнема едно денонощие.
В Тибет около един манастир е забелязан и огромен пълзящ камък, който се катери по склоновете на планината висока 2560 метра, стига до върха и после пак слиза долу.
Движещите се камъни в Калифорния
Съществуват камъни, които променят цвета си, други съвсем необичайно светят на тъмно в определен цвят светлина. Разказват, че има скъпоценни и полускъпоценни камъни, които когато бъдат прерязани на две като че ли половините им една друга се опитват пак да се съединят. Собствениците на двете части от съответния камък по някакъв необикновен начин се срещат и половините пак са близо една до друга.
В Русия има 12 тонен камък, който след дъжд има способността да променя цвета си и пpидобива синкав цвят, поради което е известен като "син камень" и още като "Перун камень" и бил почитан от славяните езичници в миналото. Този камък е като жив. От него излиза енергия. Известно е, че камъкът лекува и много хора отиват и поставят ръце на него. Но при някои случаи камъкът не позволява на някои хора да стигнат до него. Има случай на човек, който бил буквално ударен от сила като ток идваща на метри от камъка - камъкът не искал този човек да се доближава до него. В продължение на векове камъка се намирал в Борисоглебския Надезерен манастир и когато през 1788 година решили да го използват в постамента на постройката на Духовската църква по време на пренасянето леда на езерото от тежестта се пропукал и камъка паднал вътре на дълбочина метър и 40. В продължение на повече от 60 години се намирал на дъното на езерото Плещеева, но хората забелязали, че той бавно се движи и след 70 години излязъл отново на повърхността.
Синият камък след дъжд
Синият камък, когато не е син
В Русия в Олмска област преди няколко години учени забелязали няколко огромни камъка "валуни", които, въпреки че наоколо била зима и покрито със сняг, върху тях имало растяща зелена растителност и нямало сняг. Когато единият учен поствил ръка върху камъка се оказало, че той е топъл и излъчва лека топлина. Изследвали почвата около камъните и тя се оказала топла, но нямало топли източници и това затопляне идвало от трите камъка.
Кристалите също не могат да бъдат приемани за мътрви. Поставени при определени условия те растат и променат своята форма - следователно са живи.
Италиански учени биолози изследвали кристали и камъни и открили в тях живи организми, които нарекли "кристалически микроби". Този вид организми били в спящо състояние. Според тях възрастта им е приблизително от около няколко стотин хиляди до 2 и половина милиарда години. По-следваши изследвания на руски учени показват, че поставени във водна среда от камъните излизат живите организми. Известен е случй когато през XIX век английски учен поставил на светлина във вода кристал и се появил жив организъм, който нарекъл акари - е вече е ясно от къде се е появила съответната бактерия.
Доказано е също, че кристалите растат и кристалическата решетка е подвижна.
Живи кристали с бактерии
В Библията се казва, че ако хората престанат да прославят и хвалят Господа (Исус Христос), то камъните ще го направят:
"Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат." (Лука 19:40)
В Румъния около селцето Costesti и по потока Gresarea около Otesani има камъни, които са известни като трованти или още "живи камъни". Камъните растат, размножават се, имат ядро и стареят. Тези камъни привличат учени от цял свят, които им се учудват. Камъните подобно на растенията като гъби растат след дъжд. Така едно малко камъче за един месец може да порасне с няколко сантиметра, а за 10-15 години да се превърне в огромен камък от 6 до 8 метра. Но също така след обилен дъжд малко камъче от около десет сантиметра за месец може да се превърне в огромен камък около 1-2 метра. От основния голям камък постепенно се отделя малък камък, който сам за почва да расте. Противно на всякаква логика ядрото на камъка се дели и се размножава. Тровантите са под защитата на UNESCO, а през 2004 г. дори е направен национален травант геологичен парк от неправителствена организация. Едва ли трябва чак толкова да се учудваме на травантите като се има предвид, че и коралите, които са в каменисто състояние и са в основата на кораловите рифове и кораловите острови са съставени от микроорганизми и всъщност са живи същества. Единствено въпросът е даваме ли си представа какво е живо и какво не, къде започва и къде завършва живата и нежива материя, какво наистина представлява животът и колко невероятно е всичко това.
Много от тровантите имат кръгловата форма
Някои трованти достигат големина до 6-7-8 метра
Трованти край потока Gresarea
В Калифорния наблюдаваме пък друга форма живи камъни. Противно на всичко учено в училище и законите на физиката тези камъни се движат. В долината Racetrack Playa или още известна като Racetrack намираща се на 1130 метра под морското равнище в северозападната част на Националния парк на Долината на смъртта се срещат на вид обикновени камъни, които обаче се движат. Първоначално на някои учени им се искало да опростят нещата и да кажат, че вятъра ги премества, но като им поставили Джи пи ес устройства и проследили накъде се движат камъните се оказало, че камъните имат собствено мнение и доста често се движат против посоката на вятъра. Нито вятъра, нито тектонични движения, нито каквито и да са външни атмосферни фактори оказват някакво влияние върху траекториите на движение на камъните. Камъни със собствен разум?! След известно време прекарано в проучвания на учените им се наложило да отбележат, че камъните може да са особена неорганична форма на живот!
Изследванията покавали, че камъните могат да дишат. За едно вдишване на камъка отнема от три дни до две седмици. Оказва се, че камъните имат и пулс, който учените успели да запишат и да определят. Всеки удар на каменното "сърце" отнема едно денонощие.
В Тибет около един манастир е забелязан и огромен пълзящ камък, който се катери по склоновете на планината висока 2560 метра, стига до върха и после пак слиза долу.
Движещите се камъни в Калифорния
Съществуват камъни, които променят цвета си, други съвсем необичайно светят на тъмно в определен цвят светлина. Разказват, че има скъпоценни и полускъпоценни камъни, които когато бъдат прерязани на две като че ли половините им една друга се опитват пак да се съединят. Собствениците на двете части от съответния камък по някакъв необикновен начин се срещат и половините пак са близо една до друга.
В Русия има 12 тонен камък, който след дъжд има способността да променя цвета си и пpидобива синкав цвят, поради което е известен като "син камень" и още като "Перун камень" и бил почитан от славяните езичници в миналото. Този камък е като жив. От него излиза енергия. Известно е, че камъкът лекува и много хора отиват и поставят ръце на него. Но при някои случаи камъкът не позволява на някои хора да стигнат до него. Има случай на човек, който бил буквално ударен от сила като ток идваща на метри от камъка - камъкът не искал този човек да се доближава до него. В продължение на векове камъка се намирал в Борисоглебския Надезерен манастир и когато през 1788 година решили да го използват в постамента на постройката на Духовската църква по време на пренасянето леда на езерото от тежестта се пропукал и камъка паднал вътре на дълбочина метър и 40. В продължение на повече от 60 години се намирал на дъното на езерото Плещеева, но хората забелязали, че той бавно се движи и след 70 години излязъл отново на повърхността.
Синият камък след дъжд
Синият камък, когато не е син
В Русия в Олмска област преди няколко години учени забелязали няколко огромни камъка "валуни", които, въпреки че наоколо била зима и покрито със сняг, върху тях имало растяща зелена растителност и нямало сняг. Когато единият учен поствил ръка върху камъка се оказало, че той е топъл и излъчва лека топлина. Изследвали почвата около камъните и тя се оказала топла, но нямало топли източници и това затопляне идвало от трите камъка.
Кристалите също не могат да бъдат приемани за мътрви. Поставени при определени условия те растат и променат своята форма - следователно са живи.
Италиански учени биолози изследвали кристали и камъни и открили в тях живи организми, които нарекли "кристалически микроби". Този вид организми били в спящо състояние. Според тях възрастта им е приблизително от около няколко стотин хиляди до 2 и половина милиарда години. По-следваши изследвания на руски учени показват, че поставени във водна среда от камъните излизат живите организми. Известен е случй когато през XIX век английски учен поставил на светлина във вода кристал и се появил жив организъм, който нарекъл акари - е вече е ясно от къде се е появила съответната бактерия.
Доказано е също, че кристалите растат и кристалическата решетка е подвижна.
Живи кристали с бактерии
В Библията се казва, че ако хората престанат да прославят и хвалят Господа (Исус Христос), то камъните ще го направят:
"Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат." (Лука 19:40)
Няма коментари
Търсене
