Преди много години Айнщайн заявява, че има много паралелни светове. Едно от последните открития на учените е, че когато е възникнала нашата вселена, тя възниква в десет измерения. Измеренията се развиват самостоятелно по различни начини. Съществува теоретична версия за местности, в които на моменти има преходи към паралелни светове, но се счита също, че има малък брой хора, които умеят да се преместват в паралелните светове.
Различни народи в древността твърдят за подобни явления. Така например славяните считали, че различните паралелни светове са нещо като кутийки на пчелна пита и има два дни в годината, когато може да се премине по определени начини в тях. Светът, който виждаме и познаваме е яв, а този, който не познаваме (паралелните светове) е нав.   
В древен Египет веднъж фараонът попитал маговете могат ли да върнат човек от смъртта. Да го убият и той пак да се върне. Маговете казали, че подобно нещо не е добро пред боговете и направили следното показно. Заклали пред очите на фараона птица и главата й била на една страна, а тялото на друга, а кръвта шурнала из цялата стая. По някое време главата се върнала на тялото на птицата и кръвта по пода изчезнала и птицата пак си била жива, сякаш нищо не е било. Фараонът бил много учуден от видяното и попитал как е станало. Един жрец обяснил, че има паралелни светове и той просто преместил птицата от единия свят в другия. Заколената птица отишла в другия свят, а от другия дошла живата птица. Странно е, но съвременната наука напълно подкрепя тази теория. При научни лабораторни изследвания на елементарни частици учените се срещат с парадокс. Оказва се, че електрон или някаква друга невидима за човешкото око частица може едновременно да се намира в различни точки на пространството. Американският физик-теоретик Hugh Everett III изказал хипотеза, че електронът има множество двойници, които съществуват в паралелните огледални светове спрямо нашето пространство. Според теорията на Еверет на всеки от нас има аналогични така да се каже клонинги съществуващи в другите огледални измерения.

Hugh Everett III

За съществуването на невидими за нашето възприятие измерения и други светове доказват група учени по математически начин с формули през 2012 г. от Оксфордския университет.

Тук може да се споменат и шокиращите заключения и открития с адронния колайдер в Церн. Според теорията за относителността на Айнщайн частиците не могат да се движат по-бързо от скоростта на светлината, но при експериментите в Церн в Швейцария частиците неутрино се движат по-бързо от светлината в адронния колайдер. На това се крепи представата на науката за момента за времето и пространството и когато се получават други резултати - това означава, че реалността в природата е устроена по различен начин. След първия експеримент учените са в шок. Според едната от хипотезите неутрино се движат с 8 000 км в секунда, а според друга тези частици са си намерили друг път в пространството, за да стигнат целта, като са преминали в "някакви други неизвестни на нас измерения". С една дума за момента нещата никак не са ясни. 

В подножието на Синайската планина се намира тайнствена пещера, която била известна на някои от древните автори - египтяни, древни гърци и други народи като "пещерата на безсмъртието". За непосветените не е много ясно за какво става въпрос и в нея всеки не може просто така да влезе безпрепятствено. При няколкото случая на изследователи, които са пробвали да влязат в нея или просто да вземат образци за изследване, те падат на земята и мигновено се разболяват. Явно има нещо, което пречи на случайни хора да разкрият тайните на пещерата. Предполага се, че има и пазители, а относно темата за безсмъртието никак не е ясно за какво става въпрос дали въпросът не е за безсмъртие в други светове...   
  
Долината на Тургвил във Франция се намира в подножието на Пиринеите в околностите на градчето Кусе-ранс, в непосредствена близост е езерото Алет. Местноста носи названието "Мястото на 18 долини". От древността местните хора се страхуват да се разхождат около езерото, което има лоша слава и не малко хора изчезвали в околностите на Алет. Според легендите на всеки 50 години някой изчезвал и ако се върнел след няколко седмици бил значително остарял и говорел за вълци с женски лица, които обитавали околностите. В някои от легендите се разказва, че за това са виновни магьосници живеещи около езерото, които прехвърляли пътници и заблудили се хора в огледален свят. Всичко това са само легенди, но...

През септември 1972 г. геологът Пол Ле Блан намиращ се заедно с експедиция в долината Тургвил изчезнал и попаднал в друга реалност. След два месеца от изчезването му той бил открит в курортното селище Гузе-Нейж отстоящо на 200 км. По неговите думи той се намирал в далечното минало. Бил облечен в старинни дълги дрехи и въпреки, че преди 2 месеца бил на 33 г. бил с брада и изглеждал на доста възрастен човек. Полицията го прибрала и той твърдял, че служил дълги години в някакъв храм, но не можел да обясни къде и кога. Успял да си спомни името, адреса си в Париж и, че по-рано е бил геолог. Когато полицията се свързала с неговите познати те познали в стареца своя приятел. Пол Ле Блан разказал, че дълги години бил свещеник в някакъв храм, където заедно с прииждащите хора се молил Бог да ги избави от злобата на вълците с женски глави. Някои хора помислили, че човекът се е побъркал, но други си припомнили разказите на възрастните хора и му повярвали.
Това е първият достоверен и документиран случай на преход в измеренията. Специалистите по изследване на аномалните зони вече са пристъпили към изследване на местността. Те са на мнение, че за да бъдe открит порталът към друго измерение са необходими различни условия, независимо дали става въпрос за отваряне на портала на всеки 50 години или човек да бъде в точно определено място в точното време.

През есента на 1934 г. сътрудниците на НКВД (служба за борба с престъпността - Народен комисариат на вътрешните работи) в Москва били информирани за странен човек, чужденец, който се намирал в ресторант Метропол. Когато отишли и поискали неговите документи се оказало, че документите му са редовни, но били издадени от несъществуваща страна Талзолет. Той бил арестуван. Човекът твърдял, че е гражданин на република Талзолет (Talzolet). Показвайки му картата на света той посочил територията на Талзолет, която според неговите думи се простирала от Мавритания до Судан. Първоначално те помислили, че човекът е шпионин, но защо му е на шпионин да се представя на човек от несъществуваща страна? Няколко дни го държали в ареста и той твърдял едно и също, въпреки заплахите. От Лубянка го качили в охраняван автомобил, за да го заведат в психиатрия и докато карали по шосето и преминавали покрай Даниловское кладбище пред очите им човекът се изпарил във въздуха. Тъй като не повярвали в разказите на охранителите - те били разстреляни още същия ден, което била обичайна практика и те са го знаели.

В средновековните европейски хроники се споменава за хора изчезващи пред свидетели, но няма подробности. Нe е ясно какво се случва. Дали са попаднали във времеви портали или паралелни светове или може би понякога нещо друго. Но от по-късни времена от XVII век вече сe срещат споменавания и описания на такива загадъчни неща.
В Англия изчезнал бившият моряк Оуен Порфит и случаят станал доста известен. Оуен бил моряк и преживял различни неща, бил хващан от пирати и т.н. и често разказвал различни истории на тези, които им било интересно да го слушат. Той бил в инвалидна количка и за него се грижела сестра му Сюзън. Вечерта на 7 юни 1763 година Порфит стоял на стола и наблюдавал работещите селяни. Тя отишла до съседката и се заприказвали. От време на време хвърляла по някой поглед към него, но по някое време него го нямало и тя сметнала, че инвалидът по някакъв начин се е прибрал в къщи понеже е щяло да вали. Когато се върнала него го нямало, а работещите в съседство нищо и никого не видели. Колкото и да го търсели нищо.
В Германия има случай на човек, който буквално се изпарил във въздуха. През 1809 година английския дипломат Бенджамин Бетхарст на път за връщане в къщи спрял в селцето Перелберг и докато бил спрял и галел единия от конете на впряга на каретата се изпарил.
В Париж през 1867 година при доктор Бонвилен дошъл неговия съсед Люсиен Бусе, който се оплаквал от нещо. Той му казал да се разсъблече и да легне и отишъл да вземе някакъв лекарски уред, след секунди него го нямало. Дрехите на Люсиен Бусе се намирали на кушетката, но него го нямало. Повече не могли да го намерят.

Срещат се и кратковременни изчезвания в паралелно пространство, където времето тече много по-бавно отколкото при нас.

На 16 октомври 1992 г. индийската преса съобщава за безследно изчезнал търговски кораб с името Sea Star (Морска звезда) отправяйки се към Малайзия. На борда се намирали 10 пътници гости и 29 души екипаж. Преди 5 дни корабът натоварен с чай напусна порта Бомбай (Индия). Започнала буря. Бреговата охрана получила: SOS, Потъваме" и корабът се изгубил от радарите. При щателните търсения корабът не бил открит. И от този момент корабът и екипажа му се водели безследно изчезнали (загинали). Но на 16 октомври 1995 г. на същото място от където изчезнал от нищото пред очите на смаяните рибарите се появил кораба. А близките кораби уловили съобщението от Морска звезда: "All right! SOS is canceled! Storm suddenly stopped!" (Всичко е наред! SOS  е отказан! Щормът изведнъж спря!) Но както ви е ясно в никъде областта по това време не е имало буря. Когато им казали, че корабът бил изчезнал за 3 години не могли да повярват, те се борели с бурята около 3 часа.
През същата 1995 година във Франция има един подобен случай. В малък провинциален град Louise Dupin изчезнала и отново се появила точно след една година. Луиз излязла на пазар. По някое време времето се развалило появили се облаци и вятър. Тя нещо се почувствала, че не й е добре и че е изгубила пътя. Около час търсела пътувала по пътя и накрая излязла пред местния магазин и видяла как хората я гледат учудено. Подобни изчезвания на хора се срещат навсякъде по света.
Обикновено времето се разваля, има нещо като започваща буря, изпадат в дезориентация и ако са били един час, в реалния живот ги няма 1 година, ако два часа са изгубени две години, ако за тях са изминали три часа, за другите хора са изминали три години. Счита се, че през тези часове хората (има случаи и на животни) се намират в паралелни светове. А може би причината за случващото се са някакви енергийни завихряния отварящи пролуки между световете за известен период от време.

Преди половин век във Франция във вестник Le Monde бил описан случай на петдесетгодишна детегледачка, която един летен ден отишла с количката на детето до близкото езеро. За миг времето се развалило, станало мрачно, появила се мъгла, нищо не се виждало, звуците от пеенето на птиците изчезнали. Детето се разплакало и тя го извадила от бебешката количка и го притиснала към себе си. Тя започнала да се моли всичко това да свърши по-бързо. Малко след това слънцето отново светнало. Когато се върнала се оказало, че са минали три денонощия и разтревожените родители са търсели детето, а за нея са изминали около 15 минути на това замъгляване и разваляне на времето. Полицията разследвала случая, но нищо не могла да открие.

Алексей Иванович Станко в средата на март 2000 г. в присъствието на семейството му имал гости в къщата си. Като сложили масата пред очите на хората той слязъл до избата да вземе още някой буркан. Когато минали 15 минути хората се разтревожили, като помислили, че може да му е станало лошо. Отипли до избата, но него го нямало. Те пуснали информация за безследно изчезнал. Като не могли да го намерят от семейството му след година продали къщата, която счели за проклета. И след три години и половина през декември новите собственици били изплашени от едно събитие. Първо това чула съпругата Елена Пятницкая. Тя чула стъпки и глас в къщата. Капакът на избата се отворил и Алексей Иванович извадил буркан с кисели краставички и почнал да вика: "Къде са ми очилата, аз излязах само за 5 минути, и защо е толкова тъмно наоколо" (за 3 години и половина вероятно е бил три минути и половина в мазето). Когато светнал светлината дълго не можел да разбере къде се намира. Всичко в дома му било различно. И започнал да вика да престанат да си правят майтап с него. Първоначално той останал за известно време да живее при тях и все слизал до избата, като се надявал, че като отвори капака ще попадне в неговото време от преди 3 години. По някое време той казал, че видял някакви знаци в избата, те видели написани с нещо фосворисциращи знаци, след което новите собственици го помолили да си тръгне.