Много от учените са на мнение, че ние не познаваме добре светът, в който живеем. Има твърде много загадки и неща, които не се връзват с част от създадените теории и представите на хората за света. Сред най-загадъчните неща това са геопатогенните зони. Места, където звукът се губи, времето тече по-различно, механичните часовници престават да работят, а на други места това се случва и с електронните часовници, различни участъци земя сами се преместват на различни разстояния, когато се спре автомобил по надолнище и се остави на скорост вместо надолу започва сам да се движи нагоре и земното притегляне, като че ли е различно, поставяйки кръгъл предмет на място като топка - тя сама започва леко да се движи. Това са зони, където първичните закони на физиката не работят. Taка например в аномалната зона в Ел тюбю в Кабардино често стрелките на часовниците спира или се забавят, но понякога може да започнат да се движат и наобратно. Там хората нормално живеят по 100-150 г. През 2000 г. в селцето почива местния жител Хазър Мохамедов, който бил на 177 г.
Някои изследователи и учени твърдят, че на нашата планета има дванадесет точки (зони) разположени на еднакво разстояние от полюсите, където се случват аномалии, така наречените аномални зони. Там часовниците не работят (или не работят нормално) и се случват загадъчни неща. Губят се плавателни съдове и самолети. Една от известните такива зони е бермудският триъгълник, където има безследно изчезнали около 1000 души. През 1924 г. японският кораб райфу Кумару изпратил съобщение: "Огромна опасност, по скоро, не можем да се спасим" и изчезнал безследно. След 8 години намерили шхуната Джон и Мери, но без пътниците на борда. Има няколко самолета изчезнали. Първият случай е от 1945 г. На 28 декември 1970 г. самолет на Нейшънъл Еърлайнс внезапно изчезнал от екраните на радиолокаторите и отново се появил след 10 минути. При пътниците на борда на самолета часовниците показвали 10 минути закъснение.
Австийският парапсихолог Жан Гримбриар излиза с хипотезата, че има около 40 входа за паралелни светове, от които 4 се намират в Австралия, 7 в САЩ и тн. Според него всички те водят надолу, поради което той ги нарича "адски тунели". От долу се чуват звуци на неистови крясъци, стонове и молби. Счита се, че годишно пропадат и безследно изчезват в тези тунели около или над 100 души. В Калифорнийския национален парк има пещера в която всеки може да влезе, но от нея никой не се връща. В Аризона има място на паднал метеорит, който е достигнал много дълбоко в земята. Там също се чуват звуци и изчезват хора. Подобни места се срещат в различни части на земята.
Има места с хрономиражи - случки от миналото, които могат да бъдат наблюдавани. На западното крайбрежие на остров Крит вече почти 200 години всяко лято може да бъде наблюдаван хрономираж на битка.
Замъкът Франгокастело
Хрономиражът се появява малко преди изгрев и изчезва с появата на първите слънчеви лъчи. Около замъка Франго Костело (Frangokastello), се появява мираж на кървава битка. Присъстващите чуват викове, звън на оръжие и стонове на ранени. Полупрозрачните батални сцени се появяват над морето, издигат се към замъка. На 17 май 1828 г. на това място се водила битка с турците. Историческите събития са се закодирали толкова силно в информационното поле на Земята на това място, че около времето на тяхното събитие изплуват образи от тях. Явлението се нарича Дроссолидес означаващо "капчици влага". Предполага се, че именно капчиците влага са в основата на това явление играейки ролята на своеобразен екран. Хромомиражът на битката при замъка Франго Костело се появил още на следващата година след нея.
Изследователите са на мнение, че хрономиражи често се наблюдават там където е имало големи човешки емоции (при битки, в Русия има няколко случая на такива от Втората световна война) и събития в които взимат участие много хора образуват мощно електромагнитна вълна и такива вълни създавайки поле остават по-силно закодирани във времето.
В България има случай преди много години в село Скалище, Кърджалийско където на една сватба пред очите на хората изчезнали булката и младоженеца. По късно се разказвали митове, че виждали "духа" на булката да обикаля със сабя на кон селото.
В село Червена, Великотърновско преди около 50-60 години се в язовира-рибарник, който се намира между селото и гробищата се удавят две деца. Към края на лятото, преди изгрев, когато има капчици роса се появява образа на момиченце, което тича в тази местност. Вероятно видението-хрономираж се появява точно по времето, когато се е случило съответното събитие.
Има случаи на нещо като хрономираж или кратковременно пренасяне във времето. Ще опиша един такъв случай.
През 1973 година една топла майска вечер в Мичиган (САЩ) Лаура Джин Даниълс се връщала след работа вкъщи по пуста улица. Тя не правела нищо необичайно. Както тя разказва: „само за секунда погледнала към Луната“, спуснала очи и… не познала града. Вместо настилка и тротоари пред нея се намирали тясна павирана уличка и къщичка със сламен покрив.
„Миришеше на рози… В градината пред къщата седяха мъж и жена… дрехите им бяха много старомодни.“ От двора изскочило малко куче и започнало да лае по Лаура, мъжът се опитал да го успокои, но животното не мирясвало. Неволната пътешественица във времето се хванала за дървената врата и… старата къща изчезнала, а усещането, че ръката продължава да държи грубата дъска, останало още няколко мига.
На споменатия принцип при събития в които взимат участие много хора и се образува мощна електромагнитна вълна и случващото се е закодирано във времето според някои може да отиде и назад във времето. По тази причина според някои изследователи се появяват сънища или видения при определени хора за предстоящи събития. Журналистът Морган Робертсън сънува на сън потъването на гигантски кораб и описва това в книгата си Futility, or the Wreck of the Titan (на български известна като "Потъването на Титан") през 1898 г. Описаните събития са идентични с потъването на Титаник, който се блъска в айсберг. Могран Робертсън написва и публикува книгата си много преди да започнат да строят Титаник. Титаник потъва 14 години по-късно. Съвпаденията са големи. Ротертсън нарича кораба Титан. Титан е дълъг 260 метра, а Титаник – 269 метра. И двата кораба имат по 4 комина и по 3 винта. Титан имал водоизместване 70 000 тона, а истинският 66 000 тона, Робъртсъновият кораб в книгата имал мощност 50 000 конски сили, а истинския Титаник 55 000 конски сили. Скоростите на двата парахода съвпадали – 25 възла. Двата лайнера пътували през април, в студено време, с пълна скорост, блъснали се в айсберг през нощта и потънали. На борда им се возели много хора от висшето общество и лодките не достигнали за над 2000-те им пътника.
На 24 септември 1990 г. от норвежкия риболовен траулер на айсберг в северния ледовит океан виждат човек. При спасителната операция качват на борда млада пострадала жена. Тя казала, че името й е Вини Колц и по чудо оцеляла при катастрофата на Титаник. В чантата й се намирал пътнически билет от Титаник. Прическата и дрехите й били като модата в началото на ХХ век. Тя мислила, че е минал само един ден и в момента е 15 април 1912 г. Когато пристигнали в Осло я завели в клиника, където тя разказала катастрофата на Титаник в пълни подробности. Изследванията показали, че жената е преживяла силен стрес и е много изтощена. Изглеждала на около 30 години, което съответствало на архивите за пътниците на Титаник, където имало жена с това име. В продължение на 10 години тя била изследвана и наблюдавана.
В определени местности от време на време се виждат привидения от миналото. Това са хрономиражи. През 2003 г. в Неаполь Скифский на Крим Владимир Белозьоров заедно с един негов другар успели да разгледат един от обитателите на града от миналото. Те били трима души, които се движели около крепостта. Двама били малко по-напред и виждат куче, което отива към тях и започва да ги мирише и в определен момент докато шефът им идвайки зад тях не го вижда, а кучето буквално се разтваря във въздуха. Около крепостта ежедневно за секунди могат да бъдат видени полупрозрачни силуети на хора облечени в дрехи от минали епохи, привидения на хора от минали епохи, които живеят техния ежедневен живот. Местните хора отдавна са привикнали с това. Изследванията показват, че в района и по време на такива аномалии се увеличава радиацията.
