Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2015 09:21 - Ходещият по вятъра
Автор: ernest Категория: Други   
Прочетен: 1887 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 14.07.2015 00:41


Един прекрасен приключенски, идиански уестърн филм, като приказка е Windwalker - Ходещият по вятъpа от 1981 г. Филмът е направен по романа със същото име на Blaine M. Yorgason от 1979 г.
 

 image

През зимата на 1797 г. отряд на индианци от племето шайени заминава на юг изоставяйки твърде слабите или болни, които в момента не са в състояние да пътуват. Това е едно семейство с един възрастен човек носещ името Ходещият по вятъpа, който е болен и доста отпаднал и лежи в типито. Неговият син - войн на име Smiling Wolf (Смеещият се вълк) му казва, че ще отиде да потърси да убие лос за храна и оставя двамата си сина на по 7-8 г. да се грижат за него. Децата разговарят с дядо си и той започва да им разказва своя живот.

image 

Смеещият се вълк и Ходещият по вятъpа

Като млад Ходещият по вятъpа и индианка от неговото племе на име Ташина са влюбени. Това е някаква форма на любов започнала от детска възраст и развила се във вечна любов когато порасват.

image
 

image

Някакъв индианец на име Кривия Крак, който вече си има жена отива да предлага кожи на бащата на Ташина, за да му я даде за втора жена. Бащата няма намерение да я дава. А Ходещият по вятъpа, който има само два коня, за да даде на тъста си коне и да получи неговата любима1 се решава на отчаяна постъпка  - заедно с двама други индианци да излезе на набезен поход и да отмъкнат конете на техните врагове от племето кроу, като нападнат техния лагер.  

image
 

 

image

Тримата шайени нападат лагера на племето кроу и отмъкват конете

През това време Кривият Крак отива пак да предлага кожи за Ташина, но Ходещият по вятъpа се връща в последния момент с конете и получава Ташина.

image

Ходещият по вятъpа, казва на бащата, че ще сподели живота си с Ташина завинаги

image

image

image

Внуците питат дядо си докато им разказва дали става въпpос за баща им и къде е братът на баща им

 
Докато Ходещият по вятъpа и Ташина са в реката са нападнати от двама индианци от племето кроу, един по-възрастен и един младеж с едно око. Те е опитват да отвлекат жена му, но конят се вдига и падат. При инцидента Ташина умира, а Ходещият по вятъpа я обича и живее със спомените си за нея докато е жив. Никога повече не се опитва да си вземе друга жена. Това е тяхната вечна любов.

image
 

image

Семейството с децата

image

Нападателите кроу отвличат едното дете и Ходещият по вятъpа започва да ги търси.

image

image

image

image

След няколко години успява да ги намери. За няколко минути успява да си вземе сина и дори му поставя на врата отличителен шайенски медалион, който се счита, че има магическа сила, но когато тръгва да пресича реката го откриват и е нападнат и оставя детето. А един войн взима медалиона от детето.

image
 

Лагерът на кроу. Злото око юрка малкото индианче


Ходещият по вятъра казва на внуците си, че повече никога не видял сина си, но болката от скитането още гори в сърцето му. И още казва: "Търсенето на изгубения ми син ме крепеше дълго жив на тази земя, но вече спрях търсенето и днес е добър ден да умра." Казвайки това той затваря очи и децата викат жените от семейството.
 

image

Погребението

image


След погребението семейството се отправя на път. Тяхната група се състои от Смеещият се вълк, двете му жени и три деца. По пътя ги засича малък боен отряд от племето кроу, тръгнал по пътеката на войната (war party).

image

Сред войните е и Злото око, който не е толкова възрастен, както Ходещият по вятъра

 

Преди да ги нападнат Смеещият се вълк усеща присъствието на неприятеля. В завързалата се битка побеждава и убива неколцина врагове, но е тежко ранен. Той има бял кон "Великият бял кон на шайените", който кроу смятат за магически и искат да го вземат.
 

image

 Смеещият се вълк пo време на битката
 

image

"Великият бял кон на шайените"


Единият от войните вижда, когато са се събрали жените и децата и ги подминава, без да участва в битката.  


По някое време вятърът рагръща покривалото, в което е увит "погребаният" Ходещият по вятъра, той се разбужда и първоначално се чуди в света на мъртвите ли е, но понеже чувства студ, разбира че все още не е стигнал там и за миг затваря очи и си мечтае за неговата любима Ташина, която очаква да срещтне, когато се пресели в отвъдното. Слез малко става и тръгва. Нападат го вълци и докато се опитва да се бори с тях пада от ръба на скала няколко метра и попада в пещера. Там има мечка, която се разбужда и възрастният войн се опитва да се предпази и бори с мечката с едно копие. По време на кратката борба пада в несвяст и когато се разбужда с очудване забелязва, че той е жив, а в същото време е убил мечката.

Останалите петима кроу решават да хванат белия кон и да доубият война и да намерят другите. Войнът, който по-рано подминава жените и децата остава да пази конете. Семейството шайени решават, че им трябва кон и двете момчета искат да помогнат. Семейството шайени се връща при палатката при по-раншния им лагер. Те са гладни и нямат храна.

 Ходещият по вятъра тръгва с кожата на мечката и малко месо, но няма много сила с тежкия товар и пада и заспива, когато се събужда около него е белият кон и с негова помощ тръгва с всички неща. По някое време покривалото на входа на типито се открива и влиза Ходещият по вятъра и казва, че не е дух, а от плът и им носи храна - месо от мечката. След това семейството шайени отива в пещерата, а оставят огъня в палатката да гори.
 

image


На сутринта кроу нападат празната палатка и единият от войните заявява, че е срамно да преследва раненият войн и неговите жени. И заявява, че не желае да участва в това. И си тръгва.

Децата с дядото тръгват да поставят клопки за кроу. В едната попада войнът кроу, който си тръгва. Конят му се препъва и пада, когато се освестява е вързан в пещерата. Сред различните събития по някое време плененият войн вижда шайенският амулет, припомня си и разбира, че е шайен - това е изгубеният син, който се е намерил след дълги години.
 

 image

image 

Истинската вечна любов2 на Ходещият по вятъpа и Ташина

 

--------------------------------------

1 При индианците по-рядко мъжете са се женили в ранна възраст. Обикновено трябвало да се докажат, като ловци и войни и повечето създавали семейства над 30-32 годишна възраст.

2 Винаги ще има двойки, които да се обичат истински за цял живот, но това важи за моралните хора (при момичетата се получава при първо влюбване) и не се отнася до развалените.
   
2 Винаги ще има хора, които да се обичат истински за цял живот. Това важи за моралните хора, но не и за развалената, развратена част от западното общество.

   



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 1792460
Постинги: 507
Коментари: 1009
Гласове: 978
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031