За преводите. И преводачите. И тяхното съзнание, въображение, асоциации, езикови познания, запас от думи, светоусещане, опит от преживявания и боравене с темата, даже настроение.
Всичко тръгна от Писанията и изследването им. Ще ми се да мога да ги чета в оригинал.
Колко различно се формира личността според езикът, който се говори, в зависимост от средата, където е роден и се развива човек?! Колко различна дълбочина има една и съща думи в различните езици. И колко различни взаимовръзки и нюанси може да има една и съща дума за отделните хора, особено пък от различни култури. 
Колко ли още значения има случката с и след Вавилонската кула?...

А имах налудничавата идея да преведа коментарите на Лопухин за тълкуване на Библията (тъй като за мое огромно съжаление, не ги намирам на български). Дръжки! Огромен труд, а и ми липсват познания, умения и време.

Та попадам аз на едно четиристишие. По един начин го разбирам, четейки го. По друг мога да го преразкажа. По трети го виждам. А после намерих преводът от някой друг.
Ако бях творец, не бих искала да ме превежда някой на друг език. Освен ако не сме единородни и близки, което се случва веднъж във вселената и времената :)), или, хайде да го кажа другояче - изключително рядко.
Извод: преводите са голяма отговорност и дързост. И риск ;) Пластичните хирурзи пасти да ядът. На психоаналитиците не завиждам :)

Ето четиристишието, виновник за този постинг:

Когда клубится страх кромешный
и тьму пронзает лай погонь
благословен любой, посмевший
не задувать в себе огонь. 

Автор: Игор Губерман

Първи "превод":

Когато се развихрят страх и безпорядък,
и тъмнината е пронизана от вълчи вой, 
благословен онзи, който посмее
да не издуха и угаси от себе си източникът на светлина.

Втори вариант:

Когато се натрупат страх и хаос,
и мракът ръфа и преследва, като кучи лай,
благословен всеки, посмял
да не престава да разгаря огъня в себе си.

И официалния превод, който намерих в нета:

Когато страх навред е плъзнал
и в мрака се разнася лай,
благословен е, който дръзне
да пази своя плам докрай.

Ндаам... Думите и разбирането им. Вавилон или единосъщност. Светът е шарен. Небесата съпреживяват, вместо просто да разбират и знаят. Навярно затова Там няма различни езици или неразбиране.

Притчи 21:2
Всички пътища на човека са прави в НЕГОВИТЕ ОЧИ,
но Господ претегля СЪРЦАТА.