Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2019 06:26 - СЕГА Е ВАШИЯТ РЕД
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 836 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.11.2019 06:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,68989/view,article/
Сега е вашият ред † НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТР. ЙОСИФ    13 НОЕМВРИ 2019 4.794871794871811111 Rating 4.79 (39 Votes)

imageПитам жените: Имали ли сте случай да видите или вие самите като малки момичета да сте се обличали в рокли или дрехи на по-възрастни от вас? Или да сте си обували обувки с високи токове, за да изглеждате по-високи?

Питам и мъжете: като малки момчета не сте ли слагали в устата си лула, въобразявайки си че пушите? Аз не съм слагал лула в устата си, защото никой у дома не пушеше с лула, но съм слагал молив и съм смукал сладко петле на клечка.

Много от децата по света днес дори нарочно са обличани от родителите си с дрехи, сходни на тези за възрастните, та децата да не се смятат вече за невинни, а по-скоро да заменят скъпоценната сладост на детството си, облечени като миниатюрни пълнолетници.

Мисля, че и момичетата, и момчетата сами имитират родителите си. Подражаването на другите е отдавнашно старание на децата, докато са малки да изглеждат по-големи и да приличат на някого. А това желание го има и у нас, по-възрастните, но в обратния смисъл – да изглежаме по-млади!

Св. ап. Павел в Посланието си до коринтските християни пише: „Моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа“ (1 Кор. 4:16).

Такъв ми е и третият въпрос: Възможно ли е да подражаваме на Христос? А Самият Христос желае ли да Му подражаваме в живота си? Отговорът е: Да! Господ Иисус Христос много иска и ние да живеем като човеци така, както е живял Той две хиляди години преди нас.

Вярно, някой от вас може да вдигне ръка за протест и да каже, че е невъзмжно да живеем като Христос. Такъв чавек може да рече: „Христос беше Бог, а ние сме човеци“. Две неща можем да отговорим на този протест. Първо: Христос беше Бог, но Той беше и Човек. Христос беше перфектен Човек, но Човек в плът, каквито сме и ние. И понеже Той беше Човек, ние можем да Го следваме и да Му подражаваме.

Веднъж, когато Господ обяснявал на апостолите кой може да влезе в царството Божие, „те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси?“. А Иисус, като ги погледнал, казал: „За човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно“ (Марк 10:26-27). С Неговата благодат ние също можем да постигнем невъзможни за човеците неща.

Св. апостол Павел беше наистина голям последовател и подражател на Христос. Той не ни подлъгва като негови читатели и слушатели, че доброволно и честно е следвал Господа. След чудото с неговата промяна и посвещаване в служба на Христос той отдал своя живот в денонощна работа за разпространяване на Евангелието. Не напразно е казвал, че „не той живее, а Христос живее в него!“. В живота и в смъртта си той е подражавал на Христос. Затова е имал и дръзновение да каже на коринтските християни: „Бъдете ми подаражатели, както съм аз на Христа!“ (1 Кор. 4:16).

Важно за нас е да знаем как да подражаваме на Христос.

Най-вече трябва да Му подражаваме в мисленето. Нашият начин на мислене, нашият манталитет, вземане на становище, нашите реакции, дори нашите чувства трябва да бъдат като на Христос. Те трябва да станат учители и възпитатели на нашето поведение. Едва тогава можем да кажем, че познаваме себе си и вътрешността си, където никой друг не може да погледне или да знае. Тази наша дълбока вътрешност трябва да бъде като тази на Христос.

Ние трябва да подражаваме на Христос и в говоренето си. Вярно, Христос е говорил арамейски и малцина днес знаят да говорят арамейски език. Става дума за речника на Господ – за Неговия език на истина, на честност, на чистота, на милост и любов. Когато говорим истината, а не лъжем. Когато сме честни, чисти, целомъдрени, скромни, прилични, дисциплинирани. Когато обичаме дори тези, които ни мразят. Тогава може да се каже, че говорим езика на Христос и че Му подражаваме.

Разбира се, подражаваме на Христос най-вече, когато вършим делата, които Той е вършил, особено всекидневните.

Св. апостол Яков ни съветва: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си“ (Як. 1:22). Това е важно изискване на нашата вяра. Това е плод, който всеки от нас трябва да отгледа и пази като православен християнин.

През втория век на църковната история един писател пише какво си говорели езичниците за тогавашните християни, които истински подражавали на Христос: „Погледнете, погледнете и вижте християните, как се обичат един другиго!“.

Вярно, в онези дни не е било комплимент за християните да се каже това, но защо днес, за съжаление, не го чуваме!

Няма да сбъркам, ако кажа смело: когато ние, християните, започнем истински да подражаваме на Христос, тогава и светът няма да има проблем да ни признае. Всичко това обаче е едно нелеко наше задължение. Как да си помогнем тогава и да улесним изпълнението на поканата да подражаваме на Христос?

В светото Евангелие се споменава за баща, който търсил Господ да изцери болното му момче от зъл бяс. Докато Господ пребивавал на планината Тавор с тримата апостоли, този човек отишъл при другите девет апостоли и ги помолил да изцерят момчето му, но те не могли да му помогнат. Бащата обаче успял да стигне до Христос, Който освободил момчето от злия бяс. Останали насаме с Господ, апостолите Го попитали, защо те не могли да го излекуват. „Поради вашето неверие“, им отговорил Той.

Не са имали силата, защото не са имали вярата. Поуката каква е? Ако искаме да имаме победа над слабостите и изкушенията ни, щом искаме да следваме и подражаваме на Христос, тогава трябва да имаме твърда вяра.

Още два фактора са въвлечени в невъзможността на апостолите да помогнат на болното момче. Господ им казал, че те се нуждаели още от молитва и пост – две думи, които не са твърде популярни в днешния ни речник! За нас, православните българи, също не изглежда много комфортно изискването на Църквата да се молим и да постим.

Затова плащаме и цената за тези слабости, които така са ни овладели, че ни е доста трудничко да следваме и да подражаваме на Христос, Който често ни напомня в Евангелието Си за тези "близнаци" в православния ни начин на живот. Многократно дори ни напомня, че истинското общуване с Бога е молитвата, чрез която можем да получим сила отгоре. Сам Той на дело ни е показал колко важна е молитвата за нас.

Постът също е бил винаги част от православната дисциплина в светата ни Църква. Той е част от нашата тренировка като Христови атлети. Това "бичуване" на плътта се препоръчва, за да може човек да придобие надмощие над собственото си „Аз“.

Ето как можем да подражаваме на Христос! Разбрахте ли? Можем, само ако реално желаем. Господ дойде на земята и стана човек да живее живот, който и ние трябва да следваме, и ни остави най-добрия пример. Той ни обеща помощ, от която се нуждаем да побеждаваме страстите си. Неговите светии Го следваха и Му подражаваха през всички векове на Църквата.

Затова искам да ви помоля за нещо важно в началото на Рождественския пост. Когато сте в храма, погледнете изографисаните светии в очите! Ще забележите, че и те ви гледат. Но чувате ли, какво ви нашепват: „Сега е вашият ред!“.

Да, наистина, сега му е времето на нашия ред да следваме и да подражаваме на Христос. Амин.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13706846
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031