Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2010 09:11 - Великден
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 1554 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.04.2010 14:51


Наближава честването на Великден и с това идват отново примесените с езичеството обичаи, като боядисването на яйца. При евреите това е времето наречено Пасха, което се определя по лунния календар, но Римокатолическата и православната църква честват Великден на различни дати. Наясно ли са хората за какво става въпрос?

 Във връзка с темата ще използвам цитат от втора глава от книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към произхода на брачните церемонии и сватбените тържества" от поредицата ми "Световните манипулации":

 "След мъченическата смърт през 107 или 108 г. на епископа на Антиохия Игнатий, наричан Богоносец, ученик на евангелист Йоан, Поликарп е бил най-голeмият християнски авторитет в цяла Азия и вече на преклонна възраст пътува до Рим във връзка с Пасхата и за да изобличи гностиците. Само стотина години след разпъването на Исус вече е имало разделение на честването на Пасхата между християните в Ерусалим и Източната църква и Рим, като Поликарп представял Източната църква. Причината за това разделение се корени в желанието римските християни да се отличават от евреите, които също чествали Пасхата. От Евсевий научаваме, че това била една от причините за пътуването на Поликарп, който бил ученик на Йоан (син на Зебади, приеман за автор на четвъртото евангелие) до Рим, когато бил близо 100-годишен, където се среща с римския епископ (днес наричан папа) Аникет, сириец от Емеса, по произход и били заедно по време на Пасхата през 154 г. Поликарп празнувал Пасхата, както всички други представители на Източната църква, на 19 април, когато бил деня на възкресението на Исус Христос, без да обръщат внимание дали е неделя. Римската църква обаче акцентирала на неделята след 19 април. Летописецът Евсевий Кесарийски разказва за срещата между Поликарп и Аникет, че нито единият от двамата не успял да убеди спорещия си събеседник, но взаимоотношенията им не били нарушени. Днес най-големият християнски празник – Възкресение се чества всяка година на различна дата и за да бъде по-сложно, православната и римокатолическата църква празнуват деня на различни дати, но винаги в неделя по римския обичай. За тях явно Исус възкръсва по два пъти всяка година на различни дати.
Как си мислите има ли значение дали се чества датата или деня от седмицата? Това, за което са спорели Поликарп и Аникет. И каква всъщност е разликата?
  Да! Има значение! При римляните всеки ден от седмицата се свързва с определено езическо божество, на което е посветен съответния ден. И се оказва, че неделята е соларен ден и много пасвало на римляните Исус да е възкръснал именно в неделята и дори ако не беше възкръснал в този ден, те биха се опитали да изкарат, че това се е случило в неделен ден. Неделята Dies Solis при римляните бил ден, посветен на слънцето и се свързва със соларните демонични божества Sol invictus, Митра и Аполон – бог на слънцето, музиката и пророчеството. Един от най-разпространените култове в римската империя бил Митра. В много езици думата за неделя и до ден днешен означа в буквален превод „ден на слънцето”. Така например на английски думата за неделя е Sunday, което се превежда „ден на слънцето”, на немски се използва думата Sonntag, на датски – Sшndag, на финландски – Sunnuntai, на холандски – Zondag, на норвежки – Sundag и всички тези думи са наследство от езичеството и чествания „ден на слънцето”. Ето защо не трябва да се акцентира на деня от седмицата, а на датата, която е 14 авив (нисан). Възкресението на Исус е един от най-важните празници, тъй като Исус побеждава смъртта и възкръсва и чрез него ние имаме възможността да получим спасение и трябва да се скъсат всички възможни връзки с езичеството! В случая с така нареченият "разпети петък" на който римокатолическата църква и останалите неразумни християни държат се получава акцентиране на петъчния ден наричан от римляните Dies Veneris – посветен на богинята на любовта, красотата и плодородието Венера. Започнахте ли да усещате разликата между датата и деня от седмицата???  
  Доста странно е, че при православната църква се набляга именно на дните на седмицата, която се нарича „страстна седмица” поради мъките на Исус, а също всеки ден от седмицата бива окачествяван като „велик”. С някои от дните дори са включени различни традиционни практики. Така например на „велики понеделник” ритуално се очиства къщата, а на „велики четвъртък” се боядисват яйцата – практика, дошла от езичеството.
Преди Великден както католическата, така и православната църква обявяват така наречените пости – въздържане от ядене на месо, което обаче също не е библейско. Определено периодичната почивка с неяденето на месо е изключително полезна за организма, но никъде в Библията не пише за необходимостта от такава. Когато някой иска да пости по библейския принцип описан в Библията това означава пълен глад. Но Бог никъде не е дал заповед това да се прави в някакви набелязани дати, а това е въпрос единствено на личен избор.
В страните под влиянието на римокатолическата църква е разпространен обичаят Dyngus или още известен като „мокрият понеделник” и това е първият понеделник след седмицата на Великден. На полски денят се нарича „Lany Poniedziałek”или „Śmigus-dyngus” и младежите се закачат, като се пръскат с вода, а понякога в нея има и малко парфюм. Това се прави както с познати и приятели така и със съвършено непознати. Въпреки че обичаят изглежда забавен, трябва да се има предвид, че това няма нищо общо с християнството и чествания християнски празник предишния ден, но всъщност произлиза от езичеството. Това се свързва с езическите представи и вярвания, където пролетта се приема като възраждаща се природа. В някои области се прави процесия на коне, на която отпред застава католически свещеник. В селата в южна Полша е разпространено и ритуално пръскане със светена вода по обработваемата земя. Друг езически обичай, който се изпълнявал в миналото е дингусовият петел. При този остатък от езичеството на двуколка се поставял петел, с който се обикаля през деня, който след време бил заменен от глинена фигурка на петел. Петелът, който е слънчев символ се счита за носител на плодородие.
  През VI век монахът Дионисий Малки (от скидски произход), грешно изчислил годината на раждането на Исус и въвежда християнското летоброене Anno Domini (Година Господна). По заръка на папа Йоан I през 525 г. е съставил таблици за честване на Пасхата и по неговите объркани (грешни или не) – изчисления следвало датата на възкресението на Божия син да е 25 март."

 



Тагове:   Великден,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 1792460
Постинги: 507
Коментари: 1009
Гласове: 978
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031