Когато възниква християнството през I век то не се налага със сила, но с вяра. В рамките на Римската империя римския император Тиберий, който повярва дори предлага според стандартната процедура Исус Христос да бъде признат за бог, но Сенатът не приема това. Така християните по неговото владичество не са били преследвани, а по-късно на моменти са били преследвани и са убити няколко милиона като мъченици. Християнството в продължение на три века е съществувало паралелно с останалите култове в империята. Така е било и в другите части на земята до където достига. Но раннохристиянските апологети още от II век пишат изобличаващи трактати, като държат християнството да се запази чисто без езически примеси. Християнството е, това което е проповядвал Исус Христос и е по Библията, а хората смесващи части от учението на Христос с езичество и разни други небиблейски учения и практики са сектанти. Наред с истинското християнство още през I век възникват и разни псевдохристиянски секти, някои коренно отличаващи се от християнството с навлизането на дяволски учения и езически практики. По тази причина е било крайно необходимо да има християни, които да изобличат всичко това.
 Така нареченият ден на св. Валентин е измишльотина с христианизирано име, но основаващо се на езически практики посветени на демоните и дявола и вместо "св. Валентин" би трябвало да се нарече "Сатана Валентин".

Част от хората, които са като овце и правят всичко по инерция без да мислят приемат всякакви празници и измами посветени на дявола и са жертви. Материалите, които пиша в блога от няколко години насам са с цел да покажа истинското положение на нещата и който има акъл да взима тези неща под внимание и да се променя. Честването на различни езически празници и чествания свързани с езичеството са посветени на дявола и демоните и носят духовно проклятие върху тези, които ги спазват. Ранните (първите) християни много добре са знаели това и сред апологетите от II-V век често са се изобличавали подобни неща. Картагенският презвитер Тертулиан, който е безусловен авторитет от II-III век заявява много точно:

"Всички грехове са обида към Бога, а всичко, което Го обижда, идва от демоните и злите духове, на които идолите са посветени. Затова изобщо не трябва да се съмняваме, че щом някой върши грях, извършва именно това престъпление – идолопоклонство. Това, което прави, принадлежи на господарите на идолите." (De Idolatria, I)

Тертулиан пише против различните езически празници и чествания:

 „… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)

„Светият Дух укорява евреите с техните празници. Вашите съботи и новолунията, и церемониите, казва Той, душата ми мрази. За нас, на които съботите са странни и новолунията, и фестивалите в миналото обичани от Бог, Сатурналия и Новата година¹, и фестивалите по средата на зимата и Матроналия са посвещавани – подаръците идват и си отиват – Новогодишните подаръци – игрите с техния шум – банкетите съпътствани с тяхната глъчка! Ох по-добре верността на народите към техните собствени секти, които нямат претенции и не важничат, че са християни! Нито деня Господен, нито Петдесятница, дори и да им бяха известни не биха споделили с нас, защото поне биха се страхували, да не би да изглеждат като християни. Ние не сме загрижени данеби да изглеждаме като езичници!” (De Idolatria, раздел 14)
 
Тертулиан тук много правилно казва, че християните честващи езически празници са станали като езичници. И това води до духовно проклятие, тъй като всяко смесване с езичеството е омразно на Бог.

 В продължение на дълги векове в римокатолическата църква, която по-правилно е да наричаме секта в църковния календар се отбелязвал денят на така наречения "св. Валентин" на 14 февруари, но тъй като е установено, че такъв човек не е съществувал вече римокатолическата институция от повече от три и половина десетилетия се дистанцира от този ден. Българската православна църква не приема св. Валентин, а на протестантите им изглежда пълна глупост - дяволска измама.
Всъщност 14 февруари е бил древен езически празник, посветен на богинята на любовта и семейството Юнона, което го прави демонично обладан и особено на тема любов. Дълго преди идването на християнството четиринайсти февруари е бил по-раншен езически ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден девойките пишели любовни писма-послания, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. И да не пропусна, че понякога на този ден следвала и оргия.
Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Според преданията Луперкалия започва още от времето на Ромул. А самите Луперкалии произлизат от древен канибалски празник. Луперкалиите стартирали с принасяне на жертвоприношение, при което жреците се напръсквали с кръвта на жертвеното животно - коза или куче, а после се измивали с мляко. Те били голи, единствено с наметната през рамо кожа на козел и в този си вид обикаляли из града и удряли хората с изрязани от закланите животни ремъци, като се вярвало, че това е ритуал носещ плодородие. Особено много се радвали на ударите с кожата от жертвеното животно жените, които били ялови и искали да имат деца. Ремъците, с които удряли хората за плодородие се наричали фебруа, откъдето произлязло и наименованието на месец февруари.
 По-късно със създаването на църковната институция според легендите избрали датата на екзекуцията на предполагаемия Валентин през 269 или 270 г. Получава се обаче едно малко объркване, тъй като самата католическа църква в един момент се оказва, че не знае за кой Валентин става въпрос, тъй като в римската църква се счита, че имало трима души през III век с подобно име Valentine, Valentines и Valentin. Самата църква не може да посочи кой е човекът набеден за светец, а хората трябва да вярват в него. Не ви ли се струва малко прекалено? Относно честването на хора (светци), които в езичеството били обожествявани Квинтий Тертулиан пише:

"Апостолът казва: „Делата ви да блестят (да бъдат славни).” Днес нашите домове блестят. Много повече врати на домове на езичници са без фенери и лаврови венци, отколкото тези на християните. Какво ви говори това суеверие? Дали става въпрос за почитане на идоли, защото, ако е така, това е идолопоклонство. Или се отдава почит на човек? Да си припомним, че идолопоклонството е започнало с обожествяване на човека. Това е истина, защото езичниците признават, че боговете им някога са били хора. Няма значение дали се покланят на хора от миналото или на живи хора. В идолопоклонството не хората са осъдени, а самото суеверие, служещо на демоните." (De Idolatria, XV)

Освен че някои хора са превърнати в светци (според Библията светци са всички християни, които живеят праведно и вършат волята на Бог), то по някое време са започнали да им правят изображения.

 

Ето едно римокатолическо изображение на въображаемия Валентин

 

Сpедновековен витpаж на Валентин в римокатилическа катедрала

Отклонението с навлизането на изображенията в християнството става, след като през II-III различни езичници повярват и някои от тези, които по-рано са правели изображения на езическите божества са продължили да правят изображения. Тертулиан говори за напълно недопустимото, че имало направо такива, които казвали, че това е техния начин на препитание и нямали какво друго да правят и някои такива малоумници продължавали да произвеждат езически идоли правейки изображения и в същото време ходели на църква:

"Производителите на идоли са били приети в свещената организация на Църквата. Какъв позор! Юдеите потопиха ръцете си само веднъж в кръвта на Спасителя, а тези разкъсват тялото му всеки ден. Светотатствени ръце, които трябва да бъдат отсечени! Тези нечестивци трябва да знаят, че не е казано случайно: „Ако ръката ти се съблазнява, отрежи я.” Кои ръце заслужават повече от други да бъдат отсечени, ако не тези, които всеки ден възмущават тялото на Исус Христос." (De Idolatria, VII)

За идолопоклонството Тертулиан още казва:

"Най-голямото престъпление на човешкия род, злодеянието, което съдържа в себе си всички останали, причината за осъждението ни – това е идолопоклонството. Независимо че всяка недобросъвестна проява сама за себе си е осъдена отделно, истината е, че всички имат за основа идолопоклонството. Забравете имената им, вижте плодовете им. Идолопоклонството е и убийство. Вие ще ме попитате кого е убило? Аз чета в Писанията: „Убиец не на чужденец, нито на враг, а на самия себе си.” По какъв начин? Чрез заслепеността си. С какви оръжия? С нашите обиди към Бога. С колко наранявания? Толкова, колкото са и изневерите. Кой ще отрече, че този, който не признава идолопоклонството за убийство, е изгубил душата си? Само така ще познаете, че е неверен и порочен. Всеки, който служи на фалшиви богове, без съмнение изопачава истината. Всяка промяна на истината е изневяра. По този начин се потапя в блудство. Кой може да се посвети на нечисти духове, без да се опетни и измърси? Още повече, Святото Писание си служи с думата „блудство” за да покаже идолопоклонството." (De Idolatria, I)

"Енох вече беше предрекъл, че демоните ще превърнат в идолопоклонство всички вещества и материи на света, всичко, което се намира в небето, морето и на земята за да се посветят ангелите вероотстъпници на толкова много божества пред лицето на Бога. Ето защо за развратеното и заблудено човечество всичко е бог, всичко с изключение на Твореца, създател на всички неща. Образите на това, което Той е създал са идоли, посвещаването им – идолопоклонство. Във всички престъпления на идолопоклонството, всички майстори на идоли са отговорни, независимо какви са те. Енох предварително осъжда заедно занаятчията и този, който им се покланя. Другаде е писано: „Грешници, кълна се, че когато дойде денят за отмъщение и гибел, правосъдието ще е готово. Всички вие, които обожавате камъни, които изработвате образи от злато, сребро, дърво, камък и глина и служите на призраци и нечисти духове и всякакви други грехове, знайте, че те няма да ви помогнат. Исая (44:8) казва: „Вие сте ми свидетели, има ли друг Бог освен Мен?” Тогава не са съществували скулптори, нито майстори на други изображения, хора суетни, които правят каквото им харесва и което няма да им послужи за нищо. Какво проклятие хвърля по-надолу върху производителите и поклонниците на образи, завършвайки с думите: „Знайте, тяхното сърце е пепел и прах, никой от тях няма да избави душата си.” (De Idolatria, IV)

Тертулиан обяснява и факта, че когато човек повярва и стане християнин не може да прави каквото му падне и дори не може да работи всяка професия и има не малко професии, които са напълно недопустими за християните:

"Ето още едно близко сравнение. Един доставчик на животни, предназначени за жертвоприношенията, приема вярата. Ще му позволите ли да продължи търговията си? В случай, че някой християнин предприеме подобна дейност, ще бъдете ли съгласни да остане в църквата? Не мога да си представя, че ще затворите очи пред един търговец на благовония. Единият е доставчик на кръв, другият – на парфюми. Преди идолите да напълнят света, идолопоклонството макар и още просташко, упражняваше свещенодействие с миризми. В наши дни същото това дело може да се върши без идол, само с изгаряне на няколко благовонни треви. Сигурно е, че най-необходимият човек за демоните е производителят на миризми за изгаряне, защото идолопоклонството ще мине по-лесно без идоли, отколкото без парфюми. Обръщам се към съвестта на самата вяра. Ако християнин занимаващ се с това, мине покрай храмове, ще плюе ли върху жертвеника, димящ благодарение на неговите грижи? Как ще изгаси огъня, който сам е запалил? С какво нахалство ще изпъди своите сукалчета, които изобилно е хранил под покрива си? Ако такъв човек е изгонил дявола, може ли да бъде сигурен във вярата си, тъй като всъщност не е изпъдил врага? Той би могъл да получи такова снизхождение само от приятел, когото храни всеки ден. Така че няма занаят, професия и търговия, допринасящи за поклонението и производството на идоли, които да не са под осъждението на закона за идолопоклонството. Още повече, че под идолопоклонство ние разбираме точно това – служенето на идоли." (De Idolatria, XI)

"Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата" (Матей 7:21)

От вас зависи кого ще изберете Господ или дяволските неща


Истинската любов е едно от най-хубавите неща на земята, но любовта понякога може и да служи за манипулиране, какъвто е случаят с набедения за светец Валентин. За повече информация относно манипулирането с любовта, сватбите и други неща около темата можете да прочетете книгата ми Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества. За поръчки можете да се обърнете на e.h.books@abv.bg цената на луксозното издание на книгата е само 9 лв.

 

Още подобни мои постинги:

http://ernest.blog.bg/history/2013/02/13/lyjata-za-sv-valentin.1052785

http://ernest.blog.bg/history/2014/02/10/sv-valentin-ili-po-tochno-izmamata-za-sv-valentin.1237046

Постинг за истинската любов:

http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2013/07/19/ima-li-vechna-liubov.1131334
------------------------------------------------------------

¹ Божията Нова година дори не е по същото време, както езическата римска Нова година въведена от Юлий Цезар. Тъй като неотдавна, преди месец имаше нещо подобно - много хора (близо 25% от жителите на земята) честваха Нова година държа да отбележа, че аз не чествам Нова година на 31 декември и началото й на 1 януари посветена на двуликия - езическия бог Янус. 

а също, че Църквата, която пази автентичното Христово учение и която не е отстъпила нито на йота от него, е само светата Православна Църква.
По православному името на Господа е Иисус, а не "Исус", както го изписват католиците, протестантите и останалите еретици и разколници.
Поздрави!

Аз не се асоциирам към никоя конкретна църква, независимо от названието й, но към учението на Христос. Относно името на Божия Син - не говоря иврит и арамейски, но знам, че става въпрос за дълго и, а името е Йошуа, а не Исус (името Исус Христос е Йехошуа ха Мешиа), но различните народи са си го попроменили както им е угодно според речника им. Примерно Гърция не се казва на техния език "Гърция", но Елас или Елада, езикът им не е гръцки, но елински, столицата на Китай не се нарича Пекин, но те си я наричат Бейджин, а самата страна известна ни като "Китай" се нарича Джунхуа или Джунхуо (термина Китай произлиза от древноруски от думите кий - забранено и тай - височина, след като преди хилядолетия имало война мужду двете нации, която едва не ги унищожила, древните руси започнали да издигат стена, по-късно китайците си я доизградили и направо обиколили цялата си държава), държавата, която на английски се казва Japan, на български Япония всъщност местните хора си я наричан Нихон или Нипон, Северна Корея се нарича Чосон, а Южна Корея - Хангук, даржавата известна ни като Австрия всъщност е Остерайх (в превод Райх, страна на богинята Остре) и тн.

но е факт, че спасителното Христово учение се пази чисто и неповредено единствено в светата Православна Църква, чиято Глава е самият Христос. Сам Господ е обещал, че ще съгради Църквата си и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18).
Що се отнася до името на Господа, Православната традиция е приела то да бъде изписано с две "Ии" - "Иисус", тъй като в гръцкия оригинал на Свещеното Писание, Библията, а и в славянския превод, името е с две "Ии".

Здравейте, ernest. Прочетох с интерес темата за св. Валентин. Склонен съм да повярвам на написаното, защото не одобрявам този празник, както и всички несвързани с българските традиции и православната религия. До преди двадесетина години малко хора бяха чували за св. Валентин. Той дойде и се намести точно на Трифон зарезан. Не съм срещал такъв католически светец.