Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2015 18:38 - ВСЯКО СТРАДАНИЕ Е БЕЗСИЛНО ПРЕД ТРИУМФЪТ НА ВОЛЯТА
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 1624 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.09.2015 21:34


В периода между 11 и 13-ти септември в китния черноморски град Обзор се състоя традиционната ежегодна среща на членове на АНЕБ – Асоциация на незрящите есперантисти в България.

Тя се състоя в хотел "Хоризонт", който е една от почивните бази на съюза на слепите в България. Представители на асоциацията редовно вземат участие в световни есперантистки конгреси, които се провеждат в различни страни като основните цели на ежегодните национални срещи са няколко: Организаторите споделят своите впечатления от международните форуми, изнасят кратки лекции за безграничната сила на духа, пред който физическото увреждане не може да е пречка за осъществяването на възвишени цели и не на последно място идеята на ежегодните национални срещи е отдих и забавление, в които участниците да завържат нови плодотворни контакти – приятелства и запознанства.

Тазгодишната двудневна национална среща в Обзор бе под мотото – "Духът побеждава" като основни лектори бяха г-н Димо Димов – председател на АНЕБ и г-жа Радка Стоянова – член на Управителния съвет. Водещата тема бе запознаване на гостите с живота и делото на бележития наш общественик, публицист и есперантист от началото на миналия век – Трифон Христовски.

image

Трифон Христовски

През тази година се навършиха кръглите 110 г от неговото рождение. В своя кратък и изключително мъченически 39-годишен живот той оставя след себе си богато публицистично наследство, което притежава висок принос в прогреса на такива общочовешки ценности като мира, социалната справедливост и равноправието между народите и всеки да има своето достойно място под слънцето на тази земя.

Изключително впечатление прави нелеката житейска съдба, която притежава този велик българин. Трифон Христовски е роден в село Радотина – Ботевградско на 24.01.1905 г в неособено заможно семейство. Той има огромното нещастие още в най-ранна възраст да заболее от изключително коварната детска церебрална парализа. Болестта превръща в жив труп цялото му тяло като единствено лявата му ръка остава незасегната. Единствения начин, по който Христовски е бил в състояние да излезе от своя дом е като бъде изнасян на ръце от своите близки и поради това той посещава начално училище само две години от своя многострадален живот. Макар и почти неграмотен този титан на свръх човешките възможности съумява за кратко време на принципа на самообучението не само да се ограмоти, но и да придобие широки познания в областта на различни обществени и природни науки – история, география, физика и даже медицина. Междувременно научава до съвършенство и международния език – Есперанто, който се превръща в негова основна връзка с външния свят, както и смисъл на живота.

Трифон Христовски използва владеенето на езика, за да осъществява значителна по своя обем международна кореспонденция ставайки неделима част от световното антифашистко движение на трудовите хора от всичките пет континента в борбата им за един много по-справедлив и мирен свят. Освен десетките статии в наши и чужди издания авторът придобива известност с две книги: Едната е биографична и се нарича "Моят живот", а втората е по-скоро брошура под заглавието "Смъртта на Христо Ботьов" и е издадена през 1938 г. Христовски е издигал тезата за убийство на поета – революционер организирано от неговия четник – Никола Обретенов. Като причина за това се посочва сблъсък между две различни концепции за воденето на четническата съпротива. Според данните, които е имал Христовски, Обретенов е предлагал стратегии за бързо отстъпление, при което да бъде спасена по-голямата част от четата, докато самият Христо Ботьов, в качеството му на воевода не е бил съгласен.

Това схващане по отношение на гибелта на един от най-известните български национал-революционери по един неповторим начин разкрива философията на великия български общественик – мъченик. Христовски идва да покаже на широката общественост, че независимо от степента и жестокостта на телесното страдание, което един човек би могъл да изпитва в живота няма място за отстъпление. Той трябва да се живее до край, а мисията му дадена от Господ Бог е задължително да се следва неотклонно до последно.

Точно тази безгранична сила на духа бе темата, която вълнуваше сърцата на незрящите есперантисти и техните гости в поредната им среща. Делото и живота на Христовски убедително разкрива, че нечовешката болка от физическата немощ е нищожна пред безсмъртието на онази душа, която е жадна за знание, особено когато тя се е посветила на общочовешкото благо и носи в себе си ценности като мир, свобода, справедливост, съзидание и любов. Той и самия език Есперанто носи това послание – слова, които да се разбират от всички народи, а чрез тях да бъдат изградени мостове между отделните хора, за да превърнем нашата земя в едно много по-добро място за съжителство.

В тази своеобразна среща на възвишеността бе включена и забавно-музикална част с изпълнения на даровития незрящ гайдар – Божидар Симеонов. Със своята будна гражданска съвест виртуозът на фолклорния инструмент отправи своето недвусмислено послание към публиката: Народната музика е онзи темпо-ритъм на нашата душа, който ни е съхранил през всичките тези векове като народ, а музиката сама по себе си е символ на доброто. Тя казва – няма сила, няма страдание, което е в състояние да сложи бариера пред онази душа, устремила се към съвършенство.

Триумфът на нейната воля е неизбежен, защото тялото е само една обвивка, а целта е безсмъртна.

Автор на материала - Александър Атанасов




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665352
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031