Прочетен: 5620 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2016 18:47
Има различни археологични артефакти, чийто брой е толкова голям, че не могат да бъдат изредени, които говорят за древните знания и технологии, някои от които надминават нашите.
В географска област, позната като Плато Едуардс в околностите на Лондон, Щата Тексас през 1934 г. туристи намират в пласт изчисляван на милиони години метален чук, чиято дървена дръжка от времето направо била вкаменена. Чукът е намерен обвит в скалата и би трябвало да е бил направен преди скалата да се формира около него (процес, който според някои отнема милиони години). Учените определили находката на 140 милиона години. Като изследвали желязото се оказало, че до момента в цялата история на металургията все още не е направено толкова чисто желязо (стомана). В част от скалата около главата на чука има някои аномалии. По всичко изглежда, че тя е била обработена с някакво покритие. Химическият му анализ показва наличието на калий, силикон, хлор, калций и сяра. В момента чукът е изложен в Музея на Сътворението (Creation Evidence Museum) в Тексас.
По целия свят са намирани подобни аномални предмети.
Чукът от Плато Едуардс Щата Тексас открит от туристите Макс и Ема Хан
Има неща, които са доста загадъчни и нямат ясно научно обяснение. Срещат се хиляди така наречени "неуместни артефакти", които подлагат всичко, което знаем като наука или история за нашата планета под съмнение и по тази причина за тези артефакти много не се говори, тъй като учебниците трябва да бъдат пренаписани, а учените нямат ясни отговори на многото неминуеми въпроси, които следват. Но част от учените не крият находките и вече се развива паралелна научна дейност в тази насока. Възникнал е и обратният на налудничавата и нямаща никакви доказателства (освен направените измами) дарвинова теория термин еволюция - деволюция.
Можете да прочетете следния постинг, където се срещат още неуместни артефакти:
http://ernest.blog.bg/history/2014/08/30/nlo-ot-drevnostta.1293045
В индийско семейство на брамини от векове се предавал древен артефакт на хиляди години. Когато от семейството индийци отишли да учат във Великобритания донесли артефакта - ритуален нож. Всичко било наред докато просто разглеждали интересната и качествена изработка на ножа, но не щеш ли взели, че го подложили на изследване и... не могли да повярват. Ножът е направен по технология, която при съвременните технологии не е възможно да се създаде. За сега подобно нещо все още не може да бъде създадено. Все още нашата наука не е в състояние да направи подобна метална сплав. В ножа се съдържа високо количество кислород и алуминий. За сведение на читателите - от нашата цивилизация алуминият е получен за първи път преди около 150 г. посредством електролиза.
Вариантите за съществуването на този артефакт са следните: или на земята е имало високоразвита цивилизация много преди нашата, за което говорят твърде много факти, или има пътуване във времето и някой от бъдещето е занесъл ножа, или ножът е с извънземен произход. Вие сами си изберете вариантът, който ви харесва...
Съществуват твърде много загадки за съвременната наука от това по какъв начин и защо са направени пирамидите в Гиза в Египет или по каква технология са издигани различни древни градове и съоръжения по цял свят, като 80 тонните колони в Баалбек в Ливан или Саксайуаман в Перу. В много от построените в древността градове и стени в Мезоамерика са използвани огромни каменни блокове и между тях не може да премине и острието на нож или лист хартия. Повече от ясно е, че е използвана технология на разтапяне на камъка, която съвременната наука не може да постигне. В древни текстове са описани устройства или оръжия, каквито нашата цивилизация не притежава или от скоро навлиза в тези технологии.
Саксайуаман
По време на търсене на диаманти в Сиера Леоне откриват праисторически различни фигурки, между които човешки фигурки с рептелоидни глави, динозаври и т.н., които са датирани на от преди 12-17 000 г.
Фигурка от Сиера Леоне
Една от фигурките на динозавър намерена в Мали от италианския археолог Анжело Питони можела да издава звук, при което е направен рентгенов анализ и откриват във вътрешността й топче от хромирана стомана, а нашата цивилизация е успяла да направи подобна сплав едва през 1905 г.
По древна легенда разказвана от местните племена Питони в Мали в близост до границата между Гвинея открива 140 метрова профилна статуя в скала на жена, която няма африкански черти, но са сходни с тези на индианците или някои азиатски народи.
На различни места по земята са откривани метални изделия в много стари пластове, датирани от учените на милиони години.
През последните три десетилетия миньори от сребърната мина Уондерстон близо до Отосдал в западен Трансвал, ЮАР изваждат от дълбоки скали странни метални сферични артефакта. Те са открити в слой на пирофилитна скала, датирана посредством геологични и радиоизотопни методи на възраст от поне 2.8 - 3 милиарда години.
Сферични артефакти от Ottosdal
До момента са открити около 200 сфери. През 1979 г. няколко от тях внимателно са проучени от Дж. Р. Mакливър, професор по геология към Университета на Уитуотърстенд в Йоханесбург, и Андреас Бишоф, професор по геология от Университета на Потчестрьом.
Металните сфероиди изглеждат като плоски кълба, с диаметър от 2.5 до 6 см, като външността им е оцветена обикновено в стоманено син цвят с червеникаво отражение, а в метала има мънички петънца от бели влакна. Кълбата са направени от стоманено-никелова сплав, която не съществува в природата, като нейната композиция изключва вероятността тя да е от метеорен произход. Някои от тях имат само тънка черупка с дебелина около 6 мм, и когато тя се счупи се открива странен гъбест материал, разпадащ се на прах при контакт с въздуха.
Ралф Маркс, кустос на южноафриканския музей в Kлерксдорф забелязва, че докато стои заключен във витрината без никакви външни вибрации, експонираният в музея сфероид се върти бавно по оста си от само себе си, от някаква своя собствена енергия. Така че в тези сфероиди може би има енергия, която все още е запазена и действа, дори и след невъобразимият брой години.
Когато преди известно време изследвали резците, длетата и другите инструменти използвани при строежа на пирамидите се оказало, че са направени по праховата технология, която е открита едва през ХХ век и понеже учените нямали отговор и научно заключение - направо решили, че е невъзможно в миналото да са притежавали подобни знания и заявили, че инструментите са "фалшификати". Но истината е, че съвременната цивилизация знае твърде малко или почти нищо за предшестващите я цивилизации на земята, дори и за египетската история. През IV век пр. Хр., когато на власт идват гръцките Птоломеи жрецът Мането написва история на Египет. Той започва своята хронология от 30 627 г. пр. н. е., което означава от преди повече от 33 000 години.
Пирамидата известна като Хеопсова (гръцкото име на Хофу) не е построена по негово време, но била отремонтирана по времето на фараона Хофу. През XIX век била намерена стела от френския археолог Огюст Мариет с надпис за това и се споменавало, че пирамидата е построена в чест на Изида.
В древноегипетските храмове и помещения на пирамиди по таваните няма остатъци от сажди от факли за осветяване. Древните гърци посетили Египет споменават, че в различните подобни помещения имало светлина, но не се виждал източникът на светлината. Св. Августин през V век пише, че в храмът на Изида имало удивителна лампа, която не можели да изгасят нито вятърът, нито вода. Плутарх, живял през I-II век пише за лампа в храма на АмонРа. Жреците му казали, че тя не изгасва от няколко столетия. Йезуитът Атанасий Кирхер през 1652 г. пише за светещите лампи, които са видени в подземните хранилища в Мемфис. Те продължавали да светят в продължение на хилядолетия.
В храмът на Хатор в Дендера, Египет се намират странни изображения на някакви съоръжения, които някои от учените са склонни да приемат за лампи.
Изображение на някакво устройство, което се счита от мнозина учени за древна египетска лампа
В една от стаите, No. 17, най-горният панел изобразява Египетски свещеници, намиращи се в близост да нещо като правоъгълни тръби, и извършващи различни специфични манипулации. На всяка тръба разширяваща се в края и изтъняваща в началото има изображение на змия вътре в тръбата, но от тръбата излизат, нещо като кабели. Шведският инженер Хенри Киелсон отбелязва в своята книга "Изчезнала технология", че тези змии се транслират от йероглифите като "сереф", означаващо "да свети" и той смята, че те символизират някаква форма на електричество. В горната дясна част на тази сцена има кутия, намираща се върху изображението на египетския бог Aтум-рa, което отъждествява тази кутия с източник на енергия. Към кутията е привързан преплетен кабел, който инженерът по електромагнетика Алфред Д. Билек определя като точно копие на инженерните схеми, използвани днес за изобразяване на сноп от проводници на електрически ток. Кабелът излиза от кутията, преминава през цялата основа на рисунката и завършва в тръбните обекти. Всеки от тези обекти е опрян на колона, която Билек оприличава на високоволтов изолатор.
Едно от шокиращите изображения в Дандера
В този ред на представяне редното е да се спомене и така наречената Багдадска батерия.
Устройството на Багдадската батерия
През 1936 г. по време на разкопки край древния град Хюиут Рабуа, край Багдад, археолози откриват странна малко подобно на ваза глинено изделие. Малкият 15 сантиметров съд е датиран на отпреди 2000 г. Този глинен съд съдържа цилиндрично парче от мед, дълго 12,5 сантиметра с диаметър на основата 4 сантиметра. Ръбът на медния цилиндър е споен с оловно-калаена сплав в съотношение 60/40 процента, а дъното му е запушено с нагънат навътре меден диск, който е захванат с бетон или асфалт. Друг изолационен слой от асфалт запушва горния отвор и държи на мястото му железен прът, пъхнат в центъра на цилиндъра. По пръта учените открили и следи от действието на киселина. И заключението на директора на Националния музей на Ирак Вилхелм Кьониг, след като я подлага на сериозен анализ е, че уредът произвежда електричество и вероятно се е използвал от древните жители на Месопотамия за галванизиране на съдове. В съвременната западна цивилизация батерията е открита от Алесандро Волта през 1800 г.
Съставните части на Багдадската батерия
През 1940 година Уилям Грау, инженер в Електрическата лаборатория в Питсфийлд, САЩ, се запознава с хипотезата на Кьониг. Използвайки рисунките и детайлите, предоставени от германски ракетен инженер, Уили Грей прави копие на батерията. Той използва разтвор от меден сулфат и успява да произведе половин волт електричество. През 1970 година Арне Егберт, германски египтолог, също прави копие на батерията и я пълни с прясно изцеден сок от грейпфрут. Според него това е бил и начинът, по който Багдадската батерия се е използвала в древността. Копието на Егберт подобрило постижението на Уили Грей и произвело 0,87 волта ток. По този начин учените безспорно успели да докажат, че древните жители на Месопотамия са успели да изобретят батерията цели 1800 години преди италианския физик Волта.
През 1898 г. в гробницата на Па-ди-Имен в северна Сахара, Египет е открит дървен артефакт с крила, датиращ от около 200 г. пр.н.е. и тъй като по това време все още небето не било кръстосвано навсякъде от самолети са приели това за изображение на някаква птица. Седемдесет години по-късно археологът Kахлил Месиха, проучвал музейна изложба на статуетки от птици и забелязал, че артефактът от Сахара не е статуетка на птица. Д-р Месиха разпознал отличителните черти на самолет, след което убедил египетското Министерство на културата да го проучи.
Дървената фигурка на нещо наподобяващо самолет
Подобни малки статуетки на самолети от злато били открити в Латинска Америка на няколко места. Част от тях в гроба на един владетел. Те са датирани на около 500 г. пр. Хр.
През 1969 година, американският ювелир Емануел Стауб дал за изследване притежаваната от него златна фигурка, на приятеля си Айвън Сандерсън, известен зоолог, ръководител на Обществото за изучаване на необяснимите явления. Ученият веднага се ориентирал в находката и разбрал, че подобна крилата фигурката няма прототип сред животинския свят. Птиците нямат отвесни опашки. В същото време, няколко авиационни експерти, с които Сандерсън се консултирал, заявили категорично, че това е модел на летателен апарат. Установено било, че фигурката е на повече от 1000 години. Счита се, че хората изработили подобни фигурки, са живели на територията на днешна Колумбия, но творенията им са били намирани не само в Колумбия, но и на територията на Коста-Рика, Венецуела и Перу.
Древна златна фигурка от Латинска Америка показана за първи път на изложба през 1956 г. в Ню Йоркския Метрополитан и дошла делегация от авиоконстуктури и военнновъздушните сили на САЩ специално да ги разгледат
Немските изследователи Ангулд Енбом и Петер Белтинг заинтересовани от находките решили да проверят дали притежават качества на летателни устройства. Единият от тях е медик, а другият - офицер от ВВС. Те решили да направят уголемени копия на крилатите фигурки и да ги изпробват в полет. Избрали две, които приличали най-много на самолет - тази, която се прославила, благодарение на Сандерсън и един златен амулет, съхраняван в Смитсоновия институт във Вашингтон. Построените копия били 16 пъти по-големи от оригиналите, съхранявайки пропорциите и особеността на формата им. Петер Белтинг даже направил моделите в два варианта - с перка и с реактивно задвижване. Резултатът бил зашеметяващ! Радиоуправляемите модели изпълнявали сложни фигури от висшия пилотаж! Стабилно маневрирали във въздуха и се приземявали уверено, въпреки вятъра. По време на изпитанията не се забелязвали каквито и да е аеродинамични недостатъци. Даже планирали безупречно, когато бил изключен двигателя им. Изпитанията били проведени през 1996 година и много пъти след това, а през април 1998 година били наблюдавани от участниците в ежегодния конгрес на Немското общество за авиация и космонавтика. И учените, и авиоконструкторите, и пилотите са на едно мнение - конструкцията на тези летателни апарати е съвършена.
В Делхи, Индия има железен стълб, който не ръждясва. Той е издигнат по времето на Чандрагупта II и е датиран от някои автори на 912 г. пр. Хр., но реално не се знае кога е направен и дали не е донесен от някъде, където да се е намирал по-рано. Съвременните технологии не са в състояние все още да направят подобен метал.
Железният стълб в Делхи
През 1939 г. в Армения в Ечмиазин младият историк Виктор Арутенян докато разглежда древни свитъци открива карта, която разбира, че е на Марс, но е с един спътник. Към нея има надписи на латински, които са превод от египетски и се споменава древноегипетския оригинал.
