Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2019 18:36 - От къде произлизат ПиАр и така наречените Връзки с обществеността
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 949 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.01.2019 15:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Клането в Лъдлоу, Колорадо

Миньорите в Лъдлоу се организират както на много други места и през септември 1913 г. вдигат стачка продължила до пролетта на 1914 г. Всички работници в мините са уведомени, че стачката на всички въглищни миньори и коксови работници в Колорадо ще започне във вторник, 23 септември 1913 г. Хората искат подобрени условия, по-добри заплати и признаване на синдикатите. Миньорите в Колорадо и техните семейства получават ниски заплати (1.68 щатски долара на ден в мина Ludlow). Работата също е имала много високи нива на смъртност, а работниците и техните семейства са били задължени да живеят и да пазаруват в магазините в къщи, собственост на въглищните компании за които работят. От синдиката на обединените миньори се очаква, че стачкуващите ще бъдат изгонени от техните домове. Подготвен, Съюзът е наел земя близо до входовете на мините и издига палатки, оборудвани с дървени печки построени върху дървени платформи.

image

Семейства на стачкуващи от лагера в околностите на Лъдлоу

През 1914 г. синдикатът на обединените миньори UMWA (United Mine Workers of America) излиза с искане от компаниите за добиване на въглища да осигурят безопасни условия на труд, осем часов работен ден, право на лекарско обслужване и поносими заплати, както и спазване на държавните минни закони. Като отговор на богатите собственици ръководителя на стачката в Лъдлоу е застрелян от въоръжените наемници на корпорацията "Колорадо гориво и желязо" собственост на фамилията Рокфелер. За контрол над сигурността на корпорацията CF & I наема детективската агенция "Балдуин-Фелтс". Сред задълженията на Балдуин-Фелтс е да тормози стачкуващите, да ги пречупи или да сложи край на стачката. Сред задачите им са да стрелят на случаен принцип в палатки, когато присъстват хора. Неизвестен брой хора са били убити и ранени преди клането в резултат на такъв случаен обстрел. За да помогнат да защитят семействата си, миньорите изкопават ями под шатрите си, където да се скриват по време на обстрела от картечница, наречена "Death Special", надявайки се по този начин да избегнат куршумите.
Губернаторът на Колорадо издава заповед на националната гвардия да поддържа мира. След като на 10 март 1914 г. е намерено мъртвото тяло на заместващ работник, командирът на Националната гвардия, генерал-адютант Джон Чейс, разпорежда унищожаването на лагера за палатки. Но никой не е наранен и стачкуващите остават в лагера си. Известно време след това повечето от военните са призовани поради държавни фискални ограничения да напуснат. За да запази "поръчката", губернаторът позволява на CF & I да събере милиция, състояща се предимно от частни охранители, и да ги облече в униформи от Националната гвардия.
На 20 април, само 24 след като семействата на голяма част от работниците празнуват православния Великден (много от миньорите и техните семейства са православни гръцки имигранти) палатките им са атакувани от националната гвардия по договорка с Джон Рокфелер Младши и са избити много мъже, жени и деца, а палатките им са запалени. Докато водачът на палатков лагер е бил примамван, за да се срещне с командира на милицията, две групи в униформи от Националната гвардия заемат позиции, за да заобиколят лагера, включително да поставят картечница на един хребет с позиция към стачкуващите. Когато миньорите в лагера се опитват да заобиколят позициите им започват престрелки. През деня частните войници на CF & I са заменени от свежи войници от частните стражи на мините. Вечерта обаче един влак спира между хребета с картечницата и палатковия лагер. Използвайки го като покривало, много миньори и техните семейства успяват да избягат.
Водачът на лагера, който се е върнал навреме за нападението, е бил заловен от властите и по-късно бил намерен застрелян заедно с двама други миньори.

image

Остатъци от лагера след битката

На другия ден са открити също телата на 11 деца и 2 жени задушени и изгорени от пожара. Това деяние става известно като "Клането Лъдлоу". Според различни източници жертвите на Клането Лъдлоу са между 19 и 25 души. Други миньори в Колорадо започват серия от атаки срещу въглищни мини през следващите 10 дни. На някои места оръжията и амунициите са били разпределени на миньорите в централата на синдикатът на обединените миньори UMWA. Миньорите се сблъскват с частни военни и охранители, а конфликтът приключва, едва когато федералните войски, изпратени от президента Удроу Уилсън, успяват да обезоръжат и двете страни и жертвите са някъде между 69 и 199 души загинали в схватките.

От доста години правителството на САЩ защитава интересите на свръхбогатите и стачкуващите направо са разстрелвани. Така например през 1847 г. при организираната национална стачка в Чикаго при Битката при виадукта са застреляни над 30 души и 100 са ранени при престрелките от националната гвардия. Но след клането в Лъдлоу войниците отказват да участват повече в подобни убийства на жени и деца. Бившият репортер към Ню Йорк Таймс, син на методистки проповедник Айви Лии (Ivy Ledbetter Lee), който започва да работи към семейство Рокфелер намира начин да манипулира общественото мнение - това води до началото на така наречените връзки с обществеността. Специалноста на Алви Лии е "Управление на кризите" посредством манипулирани репортажи и той дава началото на пресконференциите.
През 1919 г. той открива първият офис по връзки с обществеността Ivy Lee & Associates.

image

Отровният Айви

За да настрои общественото мнение в полза на своите работодатели Айви Лии пуска статии, в които твърди, че 11-те деца и 2-те жени по време на Клането в Лъдлоу не са станали жертва на нападението на военните, но на преобърнала се печка. За да създаде отрицателно отношение към синдикатите и стачкуващите той организира да бъде написано, че синдикалистката Мама Джоунс всъщност държи публичен дом и пише анонимни писма до правителството и президента, но Лии става доста известен с измамите си и дори е наречен Отровният Айви (Poison Ivy). По-късно при връзките с обществеността нещата се организират доста по-потайно.
Айви Лии знаейки, че фондация Рокфелер е отделила 100 милиона долара с рекламна цел успява да убеди Рокфелер да дарява суми на университети, болници, църкви и др. обществени и благотворителни организации с цел да придобие положително мнение в обществото с което е положено началото на връзки с общественоста и Пи Ар. От даването на тези пари има три ефекта. От една страна фамилията Рокфелер си създава добър имидж, а от друга може да манипулира организациите, на които дарява пари чрез фондации и в крайна сметка парите давани чрез фондациите са тези, които фирмите на Рокфелер би трябвало да дават за данъци, но при определен процент дарения те са освободени от данъци. Така Рокфелер дори не плащат данъци на държавата, а дават всичко "за благотворителност".
А кой е Айви Лии? Той е масон и още със създаването през 1921 г. на глобалистичната организация Council on Foreign Relations (Съвет за международни отношения), чиято цел е постигането на Новия Световен Ред става неин член. През времето преди Втората световна война той работи за нацистите към IG Farben (създателите на газа циклон С използван в газовите камери в концентрационните лагери) с цел да създаде добро обществено мнение за нацизма в Германия и е разследван за тази си дейност през 1934 г.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665684
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031