Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02 17:45 - Има ли ден на любовта? Кой е Св. Валентин? 14 февруари ден на мъртвите, на смъртта, плодородието и разврата в древен Рим
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 2976 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 08.07 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В България 14-ти февруари се счита за ден на виното и Трифон Зарезан, но в някои страни по света, ако и някои хора да предпочитат да се зарязват, то отбелязват някакъв си Валентин. В древен Рим по това време бил отбелязван фестивалът Луперкалия - празници на изобилието, плодородието и разврата.

Когато възниква християнството и се разпространява и сред езическите народи в продължение на три века е съществувало паралелно с останалите култове в Римската империя. Подобно е било положението и в останалите части на земята, до където то достига. За да бъде запазено чисто учението на Исус Христос, без езически примеси раннохристиянските апологети още от II век пишат изобличаващи трактати, които да покажат истината и да навърнат отклонилите се от правия път хора.  Християнство е, това което е проповядвал Исус Христос и е стриктно по Библията, а хората смесващи части от учението на Христос с езичество и разни други небиблейски учения и практики в християнството са сектанти. Всяко отклонение от първоначалното учение на ранните християни е сектантство. Наред с истинското християнство още през I век възникват и разни псевдохристиянски секти, някои по-малко, други коренно отличаващи се от учението на Исус Христос с навлизането на дяволски учения и езически практики. По тази причина е било крайно необходимо да има християни, които да изобличат всичко това. По същата тази причина аз пиша много от моите постинги на тази тематика и книги за да можете да четете и да се осведомите правилно и добре по този въпрос. Бъдете благословени, а не проклети. Различавайте доброто от злото и се противете на злото!

Безусловният раннохристиянски авторитет и картагенски презвитер Квинтий Тертулиан живял през II-III век заявява много точно:

"Всички грехове са обида към Бога, а всичко, което Го обижда, идва от демоните и злите духове, на които идолите са посветени. Затова изобщо не трябва да се съмняваме, че щом някой върши грях, извършва именно това престъпление – идолопоклонство. Това, което прави, принадлежи на господарите на идолите." (De Idolatria, I)

Тертулиан пише против различните езически празници и чествания:

„… и ти боготвориш с преклонение олтари, храмове, както и с други служения и празнуваш техните игри и рождени дни, тези които би трябвало да обсипеш с най-голяма омраза.” (Adversus Nationes, книга I, раздел 64)

Но с възникването на институционната църква през IV век по времето на император Константин Велики започват промени в християнството и с течение на времето много езически дни на честване са били заменени с подобни носещи християнски имена. Такъв е случаят с така нареченият св. Валентин.

До преди около 50 години Римокатолическата църква е отбелязвала в календара си ден на така наречения светец Валентин, но не е имало никакви "любовни практики", което е чиста проба американска манипулация и комерсиализация на този обикновен ден от римокатолическия църковен календар. И сериозните римокатолици нищо не честват на 14 февруари и до днес. Оказва се, че така наречения Валентин, който в продължение на векове се е представяло, че е събирателен образ на трима християни с името Валентин никога не е съществувал и през 1969 г. римокатолическата църква се отказва от този ден. Въвеждането на честването на 14 февруари става по времето на Ренесанса посредством манипулация от някои окултисти членуващи в тайни общества покланящи се на дявола. По този начин е въведена една измама имаща цел да подвежда хората към езичество и честването на езически празници, макар и под друго име, което е забранено от Бог и е грях. По този начин малко или много се манипулират хората.

Във връзка с по-раншните езически чествания ще използвам цитат от книгата ми "Езическите празници и чествания в християнството":

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята” и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV-III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествал фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

С идването на християнството много от езическите празници били премахнати, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов с този на „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

image

Според направени изследвания във Великобритания и САЩ поне 85% от купувачите на картички валентинки са момичета, които в западния свят в желанието си за истинска любов1 най-силно биват манипулирани на този ден. В Северна Америка много момичета използват 14 февруари, за да се обяснят в любов и изпращат картички на избраниците си. Но трябва да се знае, че всеки ден от годината е добър за тази цел, независимо от датата. Друг е въпросът, че някои хора не са наясно, какво означава думата "любов" и понякога отделни прослойки от обществото правят грешката да я използват на вместо думата "блудство" (курвалък) при неморалните, развалени, които излизат на срещи с различни и си ги сменят, което е грях пред Господа (и по-специално това се отнася до момичетата и жените, при които има по-специално значение и единствено първото влюбване e правилно да се нарича любов). Относно темата за любовта ще препоръчам серията ми от постинги Има ли вечна любов. А още и за християнското семейство - 21 ноември ден на християнското семейство.

Повече информация по темата за 14-ти февруари и околните дни ще намерите в книгите ми: "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" и "Езическите празници и чествания в християнството".


image

------------------------------------

1 Има разлика между мъжете и жените включително и по отношение на любовта. Изследванията показват че истинските влюбвания при момичетата/жените за цял живот се случват при първо влюбване до около 22 г., докато при мъжете, които са способни да обичат силно с истинската любов не е задължително и някое поредно влюбване може да се окаже истинско за цял живот. Но те също трябва да са морални и да са с девствени, моногамни* жени до около 22 г., за които са първа любов.

* Жените са два вида: моногамни и полигамни. Моногамните създават семейства и са за цял живот заедно с първият мъж, който се появи в живота им или още по първо влюбване. И единствено сред тези жени са случаите на истинска любов за цял живот. Единствено моногамните си имат половинки в живота (половинка означава да бъде на половина с някого), а полигамните си нямат половинки, но поредни бройки и временно последен, до следващия. Примерно при полигамните вторият вече им се пада четвъртинка, третият осминка.
Полигамните жени са общите, които излизат на срещи с различни момчета и мъже, сменят си ги, пробват се с различни, хващат си гаджета и си ги сменят, ако се омъжат спокойно се развеждат и никога няма случаи на истинска любов сред такивата - при тях всичко е временно. Те са неморални и неспособни да обичат. То, ако можеха такивата да обичат и проститутките щяха да са много добри и обичливи жени, ама не са. От полигамните стават блудниците (курви и проститутки). Според Библията този тип момичета и жени са грешници, имат демони и отиват в ада. Никой не се влюбва в такива, но в реки случаи, ако някой временно за кратко се влюби, той започва да ревнува общата от предните й и всичко се превръща в кошмар и по тази причина общите създават връзки без любов с момчета и мъже, които ги лъжат и използват. Повечето от общите излизат с различни и създават връзки без любов, но ако някоя случайно е била влюбена - особено силно я ревнуват.  В такива случаи, ако знаят, че е била влюбена в някого по-рано, такива интуитивно усещат, че нейното сърце не им принадлежи и тя завинаги малко или много ще остане чужда и много силно ги ревнуват и животът им става кошмар. Моралните юноши и мъже не харесват полигамни (общи) момичета и жени (от 15-тина години в България дори подобните вече не се омъжват, но карат временно с различни и просто от време на време си ги сменят, много рядко някоя обща се омъжва, а от 1 до 3 години по-голямата част такива се развеждат). Повечето ги подиграват, някои разказват вицове. Няколко добри вица в подкрепа на казаното:

Каква е разликата между проститутката и курвата?
- Първото е професия, а второто морална характеристика.

Как се казва курвата, която е била с двама души?
- Двойкаджийка.
Как се казва курвата, която е била с трима души?
- Тройкаджийка.
Как се казва курвата, която е била с четири души?
- Четеримъжа.
Как се казва курвата, която е сменила повече от 5-6 мъже?
- Фурнаджийска лопата.

Как курвите отиват в ада?
- Една по една.



Тагове:   празници,   история,


Гласувай:
3
0



1. lexparsy - Поздравления за постинга и информацията...
14.02 19:36
И аз се опитах това да припомня но по саркастично, но и толерантно към осъзналите се "влюбени" хора :-)))
Все пак някои хора си имат нужда от един единствен ден да си се порадват на Любовта :-)
цитирай
2. barin - Здравей, ernest. Ние българите ...
15.02 07:50
Здравей, ernest. Ние българите трябва да почитаме нашите традиции. Независимо дали човек пие вини или не трябва да почита празника Трифон Зарезан- ден на лозарите. В другите страни ако искат да празнуват св. Валентин. Нищо против празника, но не е български.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 1792460
Постинги: 507
Коментари: 1009
Гласове: 978
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031