Наскоро ми разказаха, че един професор си направил автоинтервю. Когато го запитали защо си прави сам интервюто, той отговорил, че журналистите не знаели какви въпроси да го питат. Така и аз ще взема да си направя автоинтервю, но ако някой има желание може да задава въпроси и допълнително и ще отговоря.

Как започнахте да пишете книги?

Никога не съм планирал да ставам писател или нещо подобно. Дори си спомням как някои хора от църквата, която посещавах в края на 90-те и началото на 2000 г. роптаеха против мен. В България в църквите е често явление хората да се опитват да се месят в живота на някой и да казват какво трябва да прави и някои хора, които хал хабер си нямаха аз какво правя и с какво се занимавам все мърмореха, че не ходя като другите хора всекидневно на работа. Аз нямах никакво намерение да живея по този начин както те искаха и дори, ако трябваше да работя със сигурност не бих живял в България, където масата от хората работеха за по 250 лв на месец по онова време и живееха в средна мизерия (дори в родината ми заплатите бяха 3-4 пъти по-високи¹). В моя регион хората са малко по-добре финансово, но никой не е забогатял от работа, но от продажби на имоти, даване под наем, търговия, частен семен бизнес и други далавери. Един от първите пътища, когато Светия Дух започна да ми говори свързани неща, повече от една дума някъде през 1999 г. беше, че аз ще работя за Бог. Беше ми много странно, аз бях обикновен човек и се чудех, какво мога да на направя за Бог. Като съвестен християнин четях Библията, но също търсех отговори на различни въпроси виждайки някои разминавания между това, което пише в Библията и което се практикува в църквите. И така търсех раннохристиянска литература да чета. Освен това вече четях много и друга литература. Дойде момент, когато много въпроси ми станаха ясни и започнах да разбирам нещата много по-добре от пасторите на църквите, в които ходех и те започнаха да ми изглеждат като малки деца. Така почувствах морално задължение, че трябва да покажа истината и започнах да пиша.

Каква е вашата цел?

Живеем в началото на последните времена² преди Второто пришествие на Исус. Остават не повече от 3-4 десетилетия до края. Има вярващи хора, но църквата се е променила неимоверно много от това, което са правели първите християни. Обявил съм собствен кръстоносен поход срещу злото и неправдата (предците ми са били рицари и ненавиждам нечестието и неправдата). Опитвам се да изоблича и покажа промените, лъжите, с които са измамени християните, езическите омразни на Бог практики и лъжедоктрини в християнството. Така всеки ще може сам да реши да бъде истински християнин или ще живее по традициите и общоприетите стандарти на света. Едни ще наследят Божието Царство, а други са пътници към Ада с вечни мъки. Както е известно от Божието слово съдът ще започне от църквата. Моите писания са едни от последните предупреждения към вярващите. Ако някой ще става християнин поне да бъде истински и да живее по Божиите стандарти и изисквания, а не самозалъгващ се полуезичник-полухристиянин, който пак отива в кюпа. Аз искам да събудя заспалите християни и да им покажа действителната ситуация на света и живота. Пък който има акъл и сърце за Бог да се промени и да стане такъв, какъвто трябва.

Защо издавате книгите си на български?

На мен българския действително ми е втори език, но това е езика, който говоря най-добре в момента. Въпреки че има думи, които ги знам на друг език и не знам какви са на български или поне понякога не се сещам веднага на български. България е малка страна и специално с книгите нещата са доста по-различни от повечето развити и цивилизовани страни. Аз не пиша книгите за българите, но за християните и хората по цял свят. Използвам възможността да видя ефекта и мнението на читателите в България преди да ги подготвя за преводи. За мен преводите са важни, както за достигането на повече хора, така и откъм финансова страна. От българските издания не очаквам някакви големи девиденти или нещо подобно. Умишлено слагам много ниски цени на книгите за да може и бедните бабички по църквите като поискат да може да си ги купят. До момента съм вложил над 9400³ лв за печат на книгите и от първите три (понеже четвъртата току-що започва да се продава и като че ли има доста по-голямо търсене, а Господ ми казва, че ще се продаде целия тиразж и ще трябва да правя втори тираж за България, все пак съм я написал по желание на читателите) съм успял да си възвърна едва около 4000 лв.

Какви са вашите планове за в бъдеще?

Подготвям първата книга, която публикувах първоначално под заглавието "Измамата за Коледата" за преводи и вероятно ще има и ново издание на български под името "Истината за Рождество". Подготвям и още няколко книги, но вече се насочвам към преводите. Когато публикувах първата си книга срещнах един американец милионер и си говорихме за книгата. Той не беше в книжния бизнес, но човека каза, че първо трябва да се преведе, а също, че ще трябва да се правят презентации и да ходя до Америка за представянето и презентацията. Тези неща за момента не ги мисля, дали ще ходя някъде или не, но през септември пак започвам да си работя по проверката, последните поправки, добавки и оформление на текстовете в книгата.     


 Очаквам вашите въпроси, ако имате такива.    

Получих следните въпроси от един младеж кандидат историк:

1. Какво е Вашето мнение за медиевистиката - като клон на историята - и до колко тя е важна според Вас?
2. Мислите ли, че е подходящо за един млад човек, който има желание и ентусиазъм, да започне да се занимава с история, макар това да не е много популярна или доходоносна наука?
3. Какво бихте посъветвали младите учени, които искат да се развиват в професионална насока?
4. Защо според Вас няма много известни български историци, които се занимават с историята извън страната?

Моите отговори:

1 Средновековието е много интересен период. На мен специално ми е доста интересен. Не съм професионален историк, но сам си чета и търся истината по разни въпроси. Когато човек не взима това, което му го поднасят на готово в училище, а сам търси истината може да открие доста неща. По-голямата част от историята като цяло е преиначавана според изискванията на управниците.

2 Според мен човек трябва да прави, това което най-много го влече, за да бъде личностно удовлетворен в живота. Иначе има много начини за правене на пари. Те именно за това над 2 милиона българи са напуснали България.

3 Да бъдат упорити и да работят в тази насока и ще имат резултати.

4 Когато човек замине извън България обикновено се занимава с това, което може и вади пари, а не с подобно нещо. Ако някой вече е бил известен историк в България преди да емигрира, едва тогава има шанс да стане такъв в чужбина. Но има и друга подробност. Първо навън има много умни и кадърни хора, има и тайни общества, които контролират много неща до голяма степен. Човек трябва да направи някакво сензационно откритие за да дръпне на пред. Като цяло в чужбина - западния свят гледат на българите като на трета ръка хора с низка култура и малко като на средно-първобитни хора. Така един кадърен българин трябва първо да се докаже, а това изисква много усилия и време.





---------------------------------------------------------------------


¹ Всъщност дори и да живеех в родината ми Бог пак нямаше да ми позволи да работя, но да чета и да пиша книги, каквато е била Неговата воля.

² Няма начин да се каже точното време, но много от християните са на мнение, че има много малко време - около 15 години, но аз знам, че има повече време. Господ ми говори някои неща за моя личен живот от няколко години, които явно са неотменими и постоянно ми ги казва. За да се случат са необходими поне 25-30 или 35 години. А иначе за момента още нямам водителство специално за времето на Второто пришествие.

³ Когато човек има желание да издаде книга винаги може да събере пари. Преди 5 години преди да издам първата си книга докато още събирах пари си продадох китарата. Като си пооправя малко повече финансовото състояние ще си купя нова по-хубава китара. Taкa или иначе онази китара не ме удовлетворяваше. На мен ми е необходима по-различна китара. Аз искам соло китара с Floyd Rose, както и една електроакустична. Три месеца след първоначалното постване на тази тема вече си пооправих финансовото състояние малко (точно както Святия Дух ми беше говорил доста месеци по-рано, че ще започне да става, но все още не мога да кажа да съм станал богат) и във всеки момент вече когато реша мога да си купя една или две китари, ако преценя, че ми трябват - това са дреболии. През май 2014 г. си взех китара, която дори е по-хубава отколкото някога съм си мечтал.