Като път към морето,
като мост над река,
като полет в небето
аз през дните вървя,

неспокойно живея
даже в тихия миг,
за когото копнея 
аз го правя щастлив.

Нека  сам да  намери
паралела  до мен
и със моя да мери
своя делничен ден,

дните аз не повтарям,
нито брод подир брод,
сам портала отваря
Бог за моя възход!

Аз съм Божа прашинка
във небесната шир.
Ала тук, на Земята - 
с чуден вътрешен мир.


21 ноември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

Или, както много сполучливо се изразява Блез Паскал - сме "мислещи тръстики".
Добре си напипала, в чисто стихотворен план, Роси, уникалността на една такава прашинка. Поздравявам те!

Самочувствие, сигурност и задоволство от живота звучат в тези редове.
Хубави сравнения и силен финал!
Поздрави!

аз бих добавила - в блатото на Елин - Пелиновската завист.

всичко добро в живота и творческо във въображението да те достигне.