Над тънката, кристална чаша вино,
очите ти, във флирт със светлината,
менят магичния си цвят. Нюанси синьо...
Вън гасне залезът. Последните остатъци
потичат по ревера на прозореца.
Неонът, секнал тяхната агония,
стоварва купола си хладен. Не говорим
за миналото си – то, вече е история.
Понявга да се помълчи е нужно;
Докосване с върха на сетивата.
Сега очите ти са в тъмнотеменужено...
копнежи плахи, нежност... Зад тъгата.
По столчето на чашата, свенливо,
потропват с пръстче неувереност, тревога...
Изящно, първа глътчица (горчива),
отпиват устни, нецелунати от мен, но мога
и искам да го сторя – тихо, леко...
като повей от крило на птица.
Там, в ъгълчето, да измоля, отдалеко
притичала усмивка... и дори сълзица,
с надежда да изтрие премълчаното.
Навярно синьото ще бъде вече друго –
цвят, зад който би прозирал необятът.
Дари ми устните си – нека зърна чудото!
Още девствена си. Неналюбена в душата,
макар с пристрастното клеймо на мъжко:
„Блудница”.
9.09.2016
П и е р
и пак..ще ми е хубаво..
какво да кажа повече..
благодаря ти!
Горенаписаното забравИ! Сега за друго иде реч: коментарът ти, Юлия, също ме разнежи, а туй, сякаш вече се превръща в тенденция. Разглезваш коравото копеУе в мен, което и без това, едва си вярва, че е такова. :)) Какъв да е коментарът ти ли? Давам пример: "Готино парче си пльоснал днес, Платане." Или: Ай стига си се шлевосвал и мазнил пред женорята в сайта!" Ей таквиз работи ми пиши! По-здравословно ще е някак... :))))
Ей таквиз работи ми пиши! По-здравословно ще е някак... :))))