Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2015 15:43 - Хеви метъл движението през 80-те
Автор: ernest Категория: Музика   
Прочетен: 2602 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 16.12.2018 09:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Вероятно тази тема ще бъде доста интересна на тези, които не са живели през 80-те години в България.

Музикалните предпочитания и слушането на музика е въпрос на музикална култура и интелект. За добрата музика няма минало време - тя е вечна!

В България още от самото начало на 80-те години освен стандартните хард рок групи, като Deep Purple, Rainbow, Uriah Heep и т.н. започват от Запад да пристигат записи на първите хеви метъл1 групи, като Iron Maiden, Motorhead, Judas Priest, Accept и др. Като цяло в страната няма официален достъп до тази музика. Социалистическият режим на много места репресира българите, които много вдигат глави, а в това отношение и тези, които повечко се увличат от рок и метъл музика. Тъй като не съм българин съм бил привилегирован в това отношение. Като цяло центровете са София и морето. Като казвам морето имам предвид три морски града - Бургас, Несебър и Варна. Музиката през онези години влиза по няколко начина. Първият е когато някой пътува до чужбина и купи някоя плоча или касетка и я донесе. Но малцина имат възможност да пътуват навън. Дори до братските социалистически страни са необходими покани, които да се одобрят или евентуално официално организирани от държавата екскурзии. Вторият е чрез стюардеси с полетите, на които им се дава списък с плочи и групи и те ги донасят по поръчка на някой познат. Такъв е случаят с радиоводещият Тома Спространов, който дълги години е женен за англичанка (отдавна разведен), стюардеса и той й два по 1-2 стека цигари при всеки полет. Тя продава цигарите в Англия2 и от първия музикален магазин му носи новите албуми, които моментално се пускат по Българското национално радио в предаванeто "Пулсиращи ноти". Томата е учил агрономия и е започнал около 1967 г. да прави около 20 минутно предаване "Добър Ден" от 13 до около 13.20 часа. Интересното е, че по същото време в Англия няма официално радио, по което да се пуска рок музика, която се продава по магазините или внася по каталог от САЩ. Има пиратско радио на кораб в морето в международни води извън Великобританската юрисдикция, от където се излъчва рок музика - Radio Caroline. Първата официална радио програма с рок музика във Великобритания по BBC е Radio 1 Club. По данни от книгата на Йън Гилън първото й излъчване е на 21 октомври 1968 г. А друго сериозно ежеседмично предаване е "Музикална стълбица" водено от 1976 г. от Йордан Георгиев наричан "Данчо Стълбицата" (за момента не знам по какъв начин си е вкарвал музиките). По време на соца в България, а и други социалистически страни се използват радиозаглушители, за да немогат хората да слушат западни радиостанции, но то пак се е чувало нещо, макар и лош звук. 
Третият е когато български спортисти отиват на състезание в чужбина (западна държава) и някой докара музика. По принцип такива много не е имало, но един мой добър познат от Бургас, който купуваше по много плочи. За да ги прекара през българската граница на влизане той е давал на различни хора от отбора по малко плочи. Четвъртият, който е характерен предимно за морските градове е когато някой, който пътува с корабите докара някоя плоча. Но общо взето от моряците нямаше хора с по повече от 50-60-70 плочи. В София пък част от музиката идва от Сърбия, където много от албумите се издават на плочи. Там се срещат и деца на посланици (имах един такъв мой човек), които вкарват касетки и по-рядко плочи, понякога използвайки дипломатически имунитет. В София има и нелегална музикална борса, като някои хора въртят и записват касетки на клиенти. Казват че над 100 души са въртели записи. Първоначално в края на 60-те и началото на 70-те са се събирали пред някаква книжарница в неделя сутрин и са си търгували по някоя книга или грамофонна плоча, а през 80-те се събираха зад и около спирката пред НДК, а от другата страна на улицата на 50 метра се събираха метълите пред прословутия Кравай и си търгуваха всичко свързано с метъла: снимки и странички на групи от списания, списания, плакати, значки, нашивки, гърбове, колани и гривни с шипове или пирамидки, ластични дънки, рокерски якета, дънкени якета и елеци и т.н. След като е разгонено събирането на Кравай новото място е Синьото кафе. Още при ранните борси са правели хайки и когото хванели му взимали всичко - плочи касетки и т.н. и за наказание го подстригвали нула номер или първи номер.
През 1982 г. излиза постановление, с което в заведенията и на публични места се забранява пускането на западна музика, но само някакъв %. Не съм сигурен за точния % дали е 10 или 20%. Примерно на 1 час българска музика се пускат 2-3 западни песни (по онова време е било много зле откъм български изпълнители). Не знам колко години е било в сила постановлението в дивия социализъм.

Сред най-известните записвачи през 80-те в София са Съби Дългия и Владо Кучето. Мисля, че имаше и един дето му викаха Гетсби. И тримата живеят в чужбина. При презаписите има една подробност, която трябва да изясня. Най-добрият източник през онези времена е плочата. Аз бях един от първите, който вкара компактдискове (и на мен ми харесаха още от началото повече от плочите). Касетките при презапис им пада качеството, освен това когато се презаписват касетки различните фирми имат много малки разлики при въртенето на лентата и вече оборотите не са същите. А най-често срещаният проблем е азимутът на настройката на четящата глава на касетъчното устройство, като почти никога азимутът не съвпада с това на записващата глава. По тази причина някои хора слушат глухи записи, а други които знаят тези неща просто постоянно с отверка си въртяха и настройваха главата на касетофона, на който слушаха. Това правеха и тези, които са наясно при презапис, а другите са слушали глуха некачествена музика от втори-трети презапис. А при презаписи от касетка на касетка вече се губят малко или много и правилните обороти. Има и съществени разлики при записващите декове (устройствата за записване на музика). Има двуглави, които горе-долу правят един запис, но при презапис звука вече не става, и триглави декове, някои от моделите, като Sony TCK81 и малко по-слабият модел Sony TCK777. Повечето хора в София бяха зле откъм качествен звук с малцина, които са наясно, но при нас бяхме много напред с тези неща. Не само, че ползвахме качествени декове и правехме калибровка на лентата, но и имахме един човек, който отваряше и по-слабите модели декове и им правеше настройка на калибриращият ток и ги правеше да записват качествено (при определен тип ленти). Така че накратко казано, ако някой държи на качество, да слуша качествена музика и е наясно с вече обясненото си записва от хора, които имат грамофонни плочи. От първа ръка, така да се каже. Аз бях един от първите, който докара компактдискове.

 Да, това са времената, където и дума не може да става за интернет, който съществува, но се използва на Запад само от банките и военните и малцина знаят, че има такова нещо. И между всичките вкарващи музика съм някъде и аз. Тъй като групите са много и не всичко от излизащите албуми успява да влезе дори и с такава яка схема, като на Тома Спространов (той вкарва и рок и поп музика) има както недостиг на албуми и музикална информация се обособяват центрове. Може да се каже, че най-силно изразените центрове през 80-те стават София и в по-малък мащаб Несебър (благодарение на мен). Някои направо ме водеха за най-добрият. Разказваха се разкази за мен и ме имаха за голяма работа (щом така им харесва). Ето един разказ. Една зима съм тръгнал с автобус от Габрово към Казанлък и имало виелица и спрели движението, понеже автомобилите и автобусите не можели да минат, но аз съм тръгнал и съм минал прохода Шипка пеш, където никакво превозно средство не може да мине. Историята разбира се е истинска, но продължението не го знаят. Явно не съм им го разказвал. Мисля че бяхме трима души, които решихме да минем. Като стигнахме Шипка, от другата страна на балкана времето беше хубаво и нямаше сняг. Като явно сме намерили някакъв транспорт и стигнахме Казанлък се видях с мои хора метъли (най-известните метъли от Казанлък бяха Чикиста и Пелето) и докато обикаляхме в някакъв ресторант имаше сватба. Влязохме, май бяхме трима и се смесихме с присъстващите и т.н.

Метъл атрибутите се появяваха по различни пътища в страната. Така например някои от метълите, предимно софийските дебнеха по курортните селища западни метъли и от тях купуваха каквото падне. Я тениска, я рокерско яке, я значки или нашивки. От тях се научиха и нашите местни, но не е имало кой знае какво. Може би 1-2 тениски и често срещаното - кецове, които се търгуваха във всички среди. Но вероятно софиянци по Боровец са успявали с повече нещо да се снабдят.
Веднъж срещнахме един швед, който имаше тениска на Van Halen, което много, много трудно се намира в Европа, но не можахме да я купим от него и едва през 2014 г. успях да си взема тениски на тази група. В следния постинг имам снимка, една-две седмици, след като си взех първата тениска на Van Halen със снимка на албума Women and Children First:
http://ernest.blog.bg/drugi/2014/03/02/podmladiavaneto-i-dylgoletieto-mit-ili-realnost-4-chast-hora.1243784

В много от районите в страната се отличават определени личности, метъли, но някои са безпрекословни лидери. Примерно в София водещата личност е Дани Гумата - фен на AC/DC, 3-4 г. по-малък от мен, а в моя район съм аз. 

image

Дани Гумата, мисля че на снимката е на 18 или 19 г., преди да влезе в казармата (той влезе пролетта), после като го виждах около 1988 беше с къса коса

Написали са постинг за Гумата:
https://simeongasparov.wordpress.com/2010/04/15/%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%83%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87/

И още един за ония времена в София:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=608&aid=14477

image

image

Гумата през последните години

  Oколo 1990 Гумата се жени за шведка и заминава за Швеция (по онова време много играчи се женеха по сметка за западни*, не знам как е при него). Преди няколко години се развежда и се връща в България и се жени отново, този път за българка. Не съм го виждал от онези времена. Едва ли ще го позная.

* Не ги харесвам тези неща! Това е нещо като проституция, когато е за пари, а не по любов. (Милиони да ми дават не бих тръгнал с някоя без любов и ако не отговаря на изизскванията ми. Един мой познат от Полша се ожени по любов за хубаво момиче и се оказа, че родителите й са милионери. Считам че по-важното е да се създава семейство по любов, а пък ако се окаже, че родителите на момата са имотни това е нещо добро, но между другото.) Всички хора сме различни. Дори когато вземем двама или трима братя или сестри виждаме, че те се различават, както на външен вид, така и като характери или начин на живот (мога да спомена, че примерно на Гумата брат му беше евангелист). Някои хора са направо уникати. Има 36 000 вида църкви и аз не съм член на нито една. Бих могъл да вляза и да посетя всяка църква, но не съм като тях. Изповядвам ранно християнство и няма друг човек на земята, като мен. Имало е преди 1900 г., сега няма.

Тъй като бях разпространител имах и мои градове, които бяха нещо като "моя територия" и там ги снабдявах с музика и хеви метъл атрибути. Имах си и специални мои хора разпространители (дистрибутори). Понякога в някои училища от района (имам предвид Бургас) предупреждаваха младежите от мен. Веднъж в Бургас срещам едни момичета (рокаджийки-метълки), с които се имах. Не съм сигурен колко бяха 3 или 4, но с две от тях се имах - едната се омъжи и живее в Берлин, другата се омъжи за един от слънчевбрягските метъли, но не съм я запознавал аз с мъжа й (познавах и двамата поотделно 3-4 г. преди да се запознаят) и живеят в Чикаго. Бяхме добри познати и те ми разказват ошашавени, че същият ден в тяхното училище идвал милиционер и чел предупреждение да се пазят от мен, че разпространявам вредна за социалистическата система музика и свързани с музиката неща, като значки и нашивки. Разбира се те не се бяха издали, че ме познават и се гордееха с това, че ме познават.
Според ченгетата и ДС съм развалял социалистическия им морал и система поради музиката и западните влияния, но в същото време истината е и всички знаят, че не пия и не пуша3 и живея изключително чист морален живот.

Бях нещо като крал на гърбовете, които бяха доста на мода и дори понякога си правеха заявки при мен. Като изключим София, който е прекалено голям град с изключително много хора и няколко хиляди метъла в моя град метълите бяха най-оборудвани с оригинални метъл дрехи. Модата идваше както от списанията, така и от мен.
Милицията на места прави хайки и изземва от метълите нашивки, гърбове, значки, гривни, колани, а има и случаи на касетки със записи или плочи. Не е много ясно какво е ставало по-късно с иззетите неща, но има доста случаи на такива, които по-късно се препродават. Аз имах случай, когато се опитаха да ми вземат плочите (на висока парична стойност) при влизане в България, но след обаждане от висша инстанция след десетина дни ми ги върнаха с извинения. Линк към постинг, в който подробно разказвам случая:
http://ernest.blog.bg/muzika/2015/09/10/na-lov-za-avtografi-ot-iron-maiden.1390561

Китаристът от Scorpions Рудолф Шенкер пише в книгата си:

"Убедих се в невероятно силното влияние, оказано от музиката върху живота на всички ни, още в началото на 80-те, по време на многобройните ни пътувания из тогавашните комунистически държави в Източна Европа. Дълго време хората там са можели да слушат песните на Scorpions само тайно, тъй като и те, както и всичко идващо от Запада е било забранено от режима. Странни и потискащи времена. В България4 например не спирах да се чудя защо всички говорят толкова тихо." (Rock Your Life, стр. 70)

Някои групи в лудостта от неграмотна идиотщина са набедени за неонацисти. За такива понякога се спрягат: AC/DC, KISS, Motorhead. Смешното е, че Kiss са евреи. В някои градове дори има неписан регламент колко е позволено да носи човек. Примерно в Бургас по едно време човек можеше да има до две значки и една нашивка. Много от метълите се водят под досиета към детска педагогическа стая. Някои периодично биват привиквани и карани да дават показания. Карат ги да се откажат да слушат музика и да се обличат така. Има случаи и да ги бият в милицията. Тук-таме се срещат и доносници още от 14-15 годишни. Доносниците просто информират какво става. Кой какво продава, на какви цени. Така от милицията знаеха отнякъде моите цени. И в предупрежденията в училищата казваха, че съм продавал евтино (абе, баш добре си беше). Имало е случаи на мои хора метъли, които са ми казвали, че когато са ги привиквали в милицията са ги питали специално за мен. Имаше случай, когато като се върнах в моя град и разбрах от мои хора, че от милицията знаят с кого съм се срещал докато съм бил в София5 (е не всичко са знаели). Като цяло положението в България от моя гледна точка беше много зле. Поне на мен ми беше много зле. Много мразех социалистическата6 система. Имах много лошо досие, както са ми казвали. Освен музиката и религиозността ми, с които не пасвах на соц системата, комунистите бяха разстреляли двамата ми дядовци, бях от благороднически произход, което се считаше за много зле и това се е водило в досието ми, въпреки че не са могли да знаят повече за родовете, от които произхождам7. По времето на "строежа на социализма" примерно беше абсолютно невъзможно да си имам момиче за сериозна връзка и да може да се развие нещо8 (съпруга). Преди падането на социализма имаше само две възможности - да нямам връзка или ако се опитам да имам, милицията да се меси и да се опитват да ме действат и да ми създават големи проблеми.
Няма значение, че първо в Полша, а след това и в България някои момичета са били на ръба да се карат или бият за мен (в България са ми казвали за случаи на момичета, които дори не ги познавам и никога не съм ги виждал, че искат да се бият за мен). Така или иначе времето ми за тези неща не беше дошло (и българките от онова поколение не бяха подходящи, като за мен и не исках да имам нищо общо в личен план, нo просто добри познати). А и единствено част (30%, красиви и качествени) от родените след 1990 г., след падането на социализма стават, такива ме харесват и се влюбват в мен, понякога ме закачат. Аз не съм виновен, че момичетата ме харесват, това е нормално. (Около 90% от момчетата и мъже не знаят какво е много момичета да те харесват.) 
Разбира се и мен са ме вкарвали в милицията в по-късни години 87-88-89 и са се опитвали да ме вербуват и да ме правят ухо (предател), но при мен тези неща не вървят и номерата им и обещанията им не минават. Последният път през 1989 г. направо отидох с брадвичка (по ония времена нямаше друго - или нож или брадва) увита във вестник (за да не я видят) в милицията. А прекалят, а съм извадил брадвичката и съм ги подкарал. Този, който се опитваше да ме разработва се казваше Милев и беше от Централното МВР в Бургас. Мисля, че още беше към Детска педагогическа стая. Изключвайки опитите да ме правят и мен доносник, като цяло съм имал не повече от 3-4 проблемни случая с милицията, което е много малко в сравнение с повечето хора.

Ето един. Връщам се аз в България и съм облечен като метъл мечта. Нося на ръцете си огромни седемредови накитници, значки, гръб и т.н. В някакъв автобус в Бургас съм с един мой човек кисар (фен на Kiss, Ицо Киса) и по едно време в автобуса някакъв див милиционер около 40-годишен, като ме вижда откача - той такъв като мен не е виждал дори и на снимка. Идва и започва от сорта: "Ти кой си, що си облечен така?" и "Дай си документите" и ми взима чуждестранния паспорт и си го прибира. В същото време зад нас някакви две момичета, които никога не съм ги виждал и едната започна да се застъпва за мен и да се опитва да го действа и казва: "Ти знаеш ли кой е баща ми?" и му казва да ми върне паспорта, че няма право да ми го взима. В края на краищата оня ме закарва в едно милиционерско управление и ми взима накитниците. Слага си ги в куфарчето. Беше ми кипнало и трябваше да се въздържа да не му направя нещо. При обикновени условия съм кротък, но прадедите ми са били рицари и аз не понасям нечестието и неправдата, а те и за по малки неща са изваждали мечовете си, ако ме разбирате за какво говоря (не съм роден с преклонена глава). Ако този човек знае какво усилие ми е коствало да се въздържа, би трябвало да ми целува краката! Споменатият от мен човек е бил дребен мошеник злоупотребяващ със служебното си положение и правомощия - нещо характерно и масово разпространено в онези времена. Той не издаде документ за иззетите накитници и си ги прибра в куфарчето, а не в някаква полицейска хранилищниница под номер, което говори, че си ги е прибрал и вероятно ги е препродал. Ако беше ми дал документ за изземването имах връзки и вероятно щяха да ми ги върнат и да ми се извиняват.
 След като все пак си тръгнах, след това се чудех дали да не взема да организирам митинг от метълите - щяха да се вдигнат за мен, но после и това се отказах да правя. Можех да организирам митинга в две държави едновременно само с едно телефонно обаждане.

За българите по онова време почти всички милиционери постъпваха така, а и по-зле. Аз винаги съм минавал възможно най-леко. Aко трябва да бъда точен дори случая с накитниците - в някои източни бойни спортове се използват широки накитници с шипове и може и от тази гледна точка да се е случило. Аз имах тениска на някаква група, уникално дънкено сафари със 7-8 нашивки, гръб, около 30 значки, около 60-70 пирамидки и шипове по него и нищо не ми казаха. Никой не си ходи така в България, а още по-малкото да излезе от милиция облечен така. 

Ще дам пример с един мой човек, с който преди не сме се познавали. Баща му, който пътува с корабите му донесъл тениска на група, която купил за 18-20 долара. Той я слага за първи път и излиза. На улицата го вижда милиционер. Сваля му я и му я скъсва пред очите. От тогава този човек една тениска не си е купил и не е сложил, а купува дискове, като невидял. 

Друг случай. Вървим някъде из София с един мой човек, чийто баща работеше като депутат в Народното събрание и ни спира милиционер. Аз бях прекалено извън нормите. Не само, че имах няколко значки, тениска, но и светещ гръб на Van Halen направен по такъв начин, че да блести на светлина. Той не беше глупав и му беше ясно, че никой не може така открито да се облича по този начин и първо ме попита за паспорта, като видя че съм чужд гражданин вежливо ми го върна. Но подкара моя човек. Той нямаше нищо. Дори една значка нямаше. Просто беше с дънкено яке и някаква кръгла висулка около джоба. И като го емна: "Какво е това бе?" Понеже въобще не беше ясно какво е. Пет минути го въртя и го юрка. Добре, че нямаше някоя нашивка или значка. Щеше на място да му я съдере, както обикновено правят и да му прибере значките.
Сега значки колкото искаш, само е въпрос да си намериш и поръчаш на тази група, която искаш. Последните петнайсетина години ги носят вече не само по дрехите, но и по раниците на гърба - никой няма да ти я вземе, а ако случайно падне хората наоколо ще ти кажат (включително и полицаите). Сега нося значки на AOR и глем групи - H.E.A.T, Reckless Love, Warrant, Rough Cutt, Ratt и др.

Сега вече има две поколения от слушащи хеви метъл и близки стилове. Хеви метълите през 80-те бяха най-будните хора в страната, а другите, които не слушаха метъл и рок бяха залюхани, тъповати и ограничени. Дори най-добрият ми приятел от София през 80-те беше син на професор, ако трябва да бъда точен. Интересното е, че при правени изследвания в различни страни се доказва, че хората, които слушат хеви метъл и близки до хеви метъла стилове са по-умни. При другите хора просто мозъците им не могат да възприемат тази музика. Да дам за пример бившия руски президент Медведев - слуша Hard "n Heavy. А новия президент на България Румен Радев и неговата съпруга Десислава Генчева слушат хеви метъл. Тя е от Бургас и е учила в английска гимназия (ако е учила в Бургас вероятно си е взимала музиките от мен, по-точно от някой от моите хора, които са я взимали от мен).
И като пиша за метълите от 80-те, добре е да изясня и още един момент. Хеви метълите и рокаджиите бяха около 20 до 25% от младежите. Другите или слушаха диско или въобще не слушаха нищо и не се интересуваха от музика. Сега % на рокаджиите и метълите сред младежите в страната пак е горе-долу същия - 15-25%, но с повече рокаджии отколкото метъли от преди.

По времето на "строежа на социализма" децата от малки са принуждавани всички да се заклеват в комунистическата система и да служат на комунизма. Има три етапа на заклеване докато са ученици. Още от първи клас след специална клетва ги правят чавдарчета и носят задължително сини връзки (в училище се ходи костюмиран, но не знам дали през всичките години, май по някое време позволяват и цивилно обличане). В четвърти клас ги правят пионерчета и след заклеването като символ на това им дават червени вратовръзки, които също с червеният си цвят са символ на комунизма. По-късно към 8 клас ги правят комсомолци (Димитровски комсомол). Повечето деца и тийнейджъри приемат тези неща доста на сериозно, но през 80-те метълите са тези, които не приемат това и плюят зад гърба системата и някои задължителни неща свързани с това. Едва към края 80-те години някои от метълите (става въпрос само за единични случаи) в по-долнопробните училища, където няма силен контрол отказват да влязат в комсомола, но пак си имат неприятности. Това със задължителните заклевания към комунизма трае до към 1990 г. Подобни организации е имало единствено в България и СССР доколкото знам. В Полша нямаше подобни идиотщини. В училищата и висшите и полувисши учебни заведения в България се изучават идиологически предмети, като "Основи на комунизма" и др.

Въпреки че говорим за хеви метъл движение започнало през 80-те, трябва да се спомене, че по някое време се появяват различни стилове извън стандартния хеви метъл, но до някаква степен свързани или близки. През 1984-1985 г. навлиза масово траш метълът. Най-разпространен и до ден-днешен е Hard "n Heavy, има и глем метъл банди и такива, които са смесени между Hard "n Heavy и глем метъл и е единствено въпрос на терминология, какво точно свирят. Други близки стилове са: спийд метъл, пауър метъл, прогресив метъл, епик метъл и т.н.

През 80-те се различаваха два вида метъли. Тези които пият и не се интересуват много от групите и по-сериозните фенове, които се интересуват и четат за групите. Като цяло в езиковите училища, като английска и немска гимназия бяха с предимство, понеже знаеха език и можеха да прочетат нещо от странички със статии или списания за групите и сред тях бяха по-сериозните. Така аз имах мои хора от училищата, които превеждаха статии. Повечето списания бяха на немски, като Metal Hammer и Rock Hard. Аз също превеждах от английски. Бях събрал над 400 статии за групи. На базата на това през пролетта на 1990 г. започнах да пиша книга за метъла, но в преходния период не можех да издам книга. Нямах и необходимите средства. Когато след време започнах да се занимавам с бизнес (2-3 г.) и вече имах пари, не ми беше до това (единствено започнах да си правя за кеф радио предавания за AOR с музика от личната ми колекция). Сега съм щастлив, че не съм издал подобна елементарна книга, която вече считам за някаква чернова, от която просто мога да ползвам съвсем малко информация. От известно време започнах да се реализирам, като писател и продължителен период вече нахвърлях и пишех книга за рока и метъла. Не съм много сигурен кога съм я започнал (може би 2007 г.), но през 2008 г. вече имах над 40 страници написани и взех интервюта от някои музиканти за книгата. След дълга и упорита работа през последните две години най-после с радост мога да отбележа, че книгата е готова. 


image

Снимка от април 2016 с първата и петата ми книга (за рока). Книгата за рока и метъла, която излезе на 28 август 2015 по съдържание не прилича на нито една книга издавана за рок и метъл музиката до момента по света. Сами ще се уверите.

През 2013 г. лятото спонтанно пред магазинчето на един от бившите "малки метъли" Циклопа (фен на Twisted Sister и Kiss) се бяхме събрали около десетина метъла от моя град от онова време. Няколко души живеят в чужбина и беше голямо събитие. Единият живее в Испания, два пъти влизал в затвора, а дъщеря му полицайка, разправя си премеждията, как преминавал границите и го прибирали или какво са направили, друг живее и работи в Германия (oжени се по любов и дори са ги давали по немската телевизия във връзка с това), трети ходил на горбет в Америка. Обобщаваме и някои от нашите, които не присъстват станали бизнесмени. Всеки си разправя нещо, а пък аз нямам какво толкова да им разкажа (още съм като лапе) - единствено взех, че станах писател и издавам сериозни книги, а и няколко месеца преди това се бях снимал непрофесионално, като модел (рок-модел) за рокаджийски дрехи.

image

Метъли от моя град от 1986 г.

image

Още една снимка от 1986 г.

Но да се върнем на музиката. Аз вкарах пролетната ваканция на 1984 г. първата тениска на Metallica с чудовището Моджо от сингъла Jump in the Fire и първата тениска на W.A.S.P. със снимка на групата. Мисля че ги продадох по 60 лв. (на стойност около 200 съвременни лв.)

image

През онзи период вкарах и първите записи на: Bathory, Destruction, Exodus, Anthrax, Cutty Sark, Coney Hatch, Rose Tattoo, Bon Jovi, Warlock, Grave Digger и т.н. Освен музиката, мисля че за определен период от време имах най-дългата коса в региона.

 image

Една снимка от лятото на 1988 г. Косата ми малко е изрусяла от слънцето и морето и е станала по-чуплива. Мисля че няколко месеца по-рано се бях подстригал леко и си бях направил специална прическа ала глем бандите и няколко пъти докато бях в София си я тупирах - страхотна глем прическа

Тъй като нямам много снимки от онова време (е все някой ме е снимал), един приятел преди две години имаше идеята да отидем есента около старите хотели в Слънчев Бряг и да ми прави снимки и да ги направи черно-бели, ужким, че са от онова време (без да ги редактира разбира се, само цветът), тъй като изглеждам както тогава и се обличам по същия начин (мисля, че по-добре и по-глем, някои казват, че сега изглеждам малко пoдобно на Don Dokken в някои от клиповете през 80-те). 

image

На концерта на любимата ми група Stryper през юли 2012 г. с рокаджии от  моя град аз съм отляво, момчето до мен е ученик и още един около 37 г. рокаджия в дясно

През 80-те, понеже още не се беше появил хубавият AOR с момент на глем (музиката, която аз харесвам) и нямаше достатъчно9 групи (появяват се в края на 80-те) и какво да правя - съм послушвал различни други неща предимно по-мелодични и музикантски. Любима група ми бяха Van Halen (сега сред любимците ми са Reckless Love), които свирят Hard n Heаvy, друга любима група в края на 80-те ми станаха Stryper, но тъй като до 1987-88 не съм имал собствени уредби, така и много не съм слушал музика. В периода 1990-1992 г. престанах да проявявам интерес към хеви метъл и т.н., но това, което най-много и истински ми харесва - AOR и AOR смесен с Glam Metal. Дори нещо ми стана и вече не слушам музика от онова време (80-те), само някои класически AOR и AOR смесен с Glam Metal плюс малко Glam Metal, като: Night Ranger, Ratt, White Lion, Rough Cutt, а другото са само нови банди, като Diamond Down, H.E.A.T, Angelica, Creye или от началото на 90-те (Tyketto, Slaughter, Danger Danger). А от скоро и така нареченият мери метъл (подстил на глем метъла означаващо "щастлив метъл", "радостен метъл" или още "метъл за женене"). От две години насам съм изключително щастлив да нося най-невероятните тениски на AOR и Glam Metal групи.

image
Юли 2016 с тениска на една от любимите ми AOR-Glam Metal групи Danger Danger

image
Глем метъл-АОR доайените White Lion

image

Откакто си взех новите уредби през 2015 г. (на отделни компоненти) за слушане и започнах да си прослушвам дисковете и понеже повечето време освен колекцията поддържах и 300-400 диска за трейд (сделки) се оказа, че имам доста неща за продаване (добре-дошло, за три-четири месеца вече съм продал над 150 диска, това не е бизнес, но все пак е добре). Имах и случай, когато двама души приятели се скараха за едни дискове, кой да ги купи. Продадох 4-5 диска на мой познат и след това втория ми поръча да му запазя 5 CD-тa а междувременно се чухме с другия и той пита какво е останало. Казах му, като и че пазя и другите 5 за неговия приятел. Той ми вдигна цената, за да му продам три от тях, а след това другият съвсем откачил и дори на мен ми се сърди (а не ми ги е предплащал, за да са 100% сигурни). Тук-таме разни групи, които като че ли съм проявявал интерес въобще ми идват някак стари (да не споменавам стандартния хеви метъл от 80-те, който не слушам от 25 години и не колекционирам). Въпреки това държа да отбележа, че мисля, че има някои класически Hard "n Heavy албуми от 80-те, които са вечни, като Scorpions-Black Out, някои неща на Van Halen и Whitesnake и др. В България от музиката на онова време най-много ми се струва, че се слушат, такива като: Iron Maiden, Judas Priest, Whitesnake, Manowar, Twisted Sister, Metallica (не съм сигурен как е с по-тежките групи). На първият концерт на Metallica в Пловдив са се събрали над 30 000 души, а трябва да се има предвид, че много хора просто не са могли да отидат. А на втория с пътуващия фестивал Sonysphere в София 50 000 души.       
http://www.bliasak.bg/gallery/photo/events/0/329_10/12213_0.html
Музиката през 80-те преминаваше всички бариери. Много от метълите се познавахме. Имаше си места, където се събирахме. Ами примерно гледаш някой метъл или метълка на улицата и отиваш и се запознаваш или те идват и се запознават. Добре е да изясня, че преди появата на хеви метъл движението (и слушането на рок музика) в България не е имало, създаването на социални приятелства между момчета и момичета, без да са гаджета (в ученическа възраст). Така да седнат много да си говорят значи трябва да са някакви роднини или родителите им да са познати или приятели или да са в някакъв кръжок заедно и там да обсъждат определени теми. Не, че подобно нещо не може да се случи, но е рядкост. Рок музиката и хеви метъла се явяват обединяващ социален фактор oказващ влияние във взаимоотношенията сред младежите в обществото.

Веднъж така се получи, че бях един ден в Източен Берлин и имах в мен някакви образци, значки и няколко плаката на групи (май имаше и Accept). Гледам един хеви метъл на улицата с две значки на ревера на джоба на дънкеното яке, продадох му 2 значки и го питам къде се мяркат метълите и той ми каза, че около Александър Плац. Отидох и продадох всичките значки и плакатите. После на гарата гледам едни жени полякини си говорят и ги питам, какво да купя да го продам в Полша на далавера и те ми казват - кафе и след няколко дни вече съм напред с мат"риала (парите).
В интерес на истината правех страшно много пари (според стандартите за онези времена). За две-три седмици в България понякога (не постоянно) правех по толкова, колкото хората за 1 г. работа. Имаме 3-4 дни свободни в училище със съботата и неделята и хващам самолета и си идвам до България за няколко дни, направя 400-600 лв (1-2 бона съвременни пари) и обратно. А в Полша от едно отиване за 1-2 дни до Германия и като се върна и продам веднага плочите (в България продавах остатъците или нещо по изключение поръчка) изкарвах по една-две или три годишни заплати на обикновените хора. А излизах по веднъж, понякога два пъти месечно. Бях много напред с материала. Ако не се връщам 3 месеца пък продавах плочи и в Чехия чрез моя барабанист.  
През 80-те не е имало голямо разделение между тези, които слушат по-леки групи в стилове като Hard "n Heavy и глем с тези, които слушат по-тежки, като хеви метъл, траш, блек. Едва около 1991-1992 започва да се получава нещо подобно, когато се появяват и налагат по-агресивни тежки стилове, като дет, грайндкор, по-твърд хардкор, ноиз и др. и голяма част от по-ранните фенове емигрират. 

През септември 1984 г. в София започва затягането с началото на гонението срещу метълите и така наречените "неформални младежки движения". Но това въобще не се усещаше в моя град. При нас винаги е било "друга България".
По някое време през 80-те години възникват и различни български метъл групи. Добър пътеводител в това е наскоро излязлата книга Цветя на края на 80-те - BG рок история/поезия (с малко високичка цена 40 лв., но всяка книга за рока или метъла в рамките на 1000-2000 копия за няколко години се продава). Аз в България не съм участвал до момента в група, въпреки че от две години насам все се каним "като свърши лятото да започнем да си правим репетиции" (в стил AOR-Glam Metal разбира се). Все пак за мен тези неща не са приоритет. В Полша и Чехия на времето две групи в стил Hard "n Heavy бяха се скарали заради мен в коя да бъда вокал. От къде им щумна да съм вокал10 не знам може и да ставам, ама аз и текстове на песни мога да пиша, имам талант да пиша поезия (особено, ако има някоя хубава мома да ме вдъхновява).
http://ernest.blog.bg/poezia/2014/06/25/poeziia.1276121
С навлизането на Перестройката в СССР в някои градове правят и рок фестивали с участието на българските групи. Според авторите на споменатата книга първият рок фестивал в София е през 1987 г. в Борисовата градина. През пролетта на 1988 г. идват на турне из градовете Gunar Graps от естонската СССР република, а през лятото и руснаците Cruisе, а следващата година и Aria. Фестивали се правят в различни градове. Започват тук-таме да идват и западни групи. Вероятно първите са хард рок доайените Uriah Heep. През 1988 г. правят турне в страната и в Бургас примерно събират 10 000 души. Един от големите фестивали през 1991 г. е в Несебър и трае три дни с участието, както на български групи, така и на западни. Сега като концертни центрове са се обособили Каварна и София, въпреки че групи свирят и в други градове. Примерно някои групи посещават пловдивския древен Амфитеатър и записват концертите си на живо. А в Несебър всяка година се провежда малък фестивал за таланти в Стария град в Амфитеатъра. Откакто Каварна вече не е много сигурна с новата кметица може и някъде другаде да се преместят концертите.

По някое време през 80-те стартират и официалните записвачески студиа, които просъществуват до около средата на 90-те. Именно от едно такова студио в Пловдив в края на 80-те стартира фирмата Унисон. Макарона (собственикът и основател на Унисон) е видял от полските картинки за касетки (аз по едно време внасях малко) и започва по негови поръчки в печатница да си прави подобни и да ги разпространява и от това тръгва бизнесът му. През 80-те Балкантон издава различни плочи на западни изпълнители. Сред тях са DIO-The Last in Line и Yngwie-Odyssey. Това е официална форма на пиратство на национално ниво, тъй като не са изплащани авторски права на повечвто от изпълнителите. Просто си взимат някакви западни изпълнители и ги издават. За по-твърдата музика в първата половина на 90-те Ивайло Тончев от Стара Загора спомага за издаването на първият диск на варненската хардкор банда Конфронт. А в София възникват музикалните фирми Уизард и Рива Саунд, които издават български групи и внасят и разпространяват рок и метъл. 
През 1988 г. започнах да правя едни от първите рок клубни сбирки в страната в Несебър в клуб Регата, което продължи до есента на 1990 г., като пусках музика и изнасях лекции и история на групите. В София се пробваше да прави нещо подобно един мой човек на име Людмил, но през 1992 г. замина за чужбина. По същото време започнах да пускам музикални статии в местния вестник Слънчев Бряг, а също така изнесох няколко лекции в две училища в областта и имам едно благодарствено писмо от тогава. По-късно от 1995 до 2001 г. правех радио предавания в две местни радиостанции за моята любима музика AOR.   

С началото на отпущането и възможностите за по-нормално пътуване в чужбина, без специални покани страшно много хора напускат страната, което започва някъде през 1989 г. Има един полет до Куба, като се спира в Канада в Торонто, за да напълнят гориво и това използват българите, за да слязат на канадска земя и да поискат емиграционно право. По този начин само за 2-3 месеца напускат страната около 100 000 души, много от които метъли и рокаджии. И за период от година и половина страната е напусната от огромна маса от по-креативни и способни млади хора, които търсят щастието си в чужбина. Вероятно над 150 000 души метъли и половин милион рокаджии напускат България. А в по-късен етап бройката достига до над 200 000 души. Около 300-400 души мои хора напуснаха България. При първата вълна напускат страната над милион души, а в продължение на десетина години тази бройка нараства над 2 милиона, 85-90% мъже. Част от емигриралите през периода 1991-1992 след време се връщат в страната с пари и идеи и стартират собствен малък бизнес и способстват за развитието на частната инициатива в България. Така е и до сега, тук-таме отиват в чужбина и тук-таме се връщат11. Но да отбележа, че от 2015 г. вече имиграцията, ако не се отива на конкретно място не е желателна. Вече конюнктурата след нашествието на арабските имигранти в Европа промени нещата.
В Бургас в края на 80-те имаше около 2 000 души метъли и над 10 000 души харесващи рок музика. На първия концерт на Uriah Heep в Бургас е имало 20 000 души на стадион, а дори всички не са ходили.  
В моя град в края на 80-те бяха около 60-70 души метъли, сега слушащите рок и метъл са над 500 души и от тях само двама слушат по-тежки стилове. (В нашия регион най-много се слуша хард рок, хард н хеви и глем метъл. В Бургас се слуша най-много хард рок и глем метъл и тук-таме пауър метъл. В различните райони се слушат различни стилове повече. Във Варна примерно се слушат най-много тежки стилове хардкор и други неща, Най-много хардкор се слуша в Пловдив и т.н.) Но повечето не се обличат и ако някой не ги познава - отстрани хората не знаят, че в моя град са над 500 души слушащи такава музика. (Най-слушаната музика в моя град е гръцката музика, има хора, които слушат и гръцко и хард рок и хеви метъл!) Има и семейства, в които и мъжът и жената слушат рок музика. Над 150-200 души свирят. От жените от по-възрастното поколение са поне около 30-тина рокаджийки-метълки (аз почти не ги познавам), а има тук-таме и от подрастващите - ученички, тях не ги знам колко са, но са повече отколкото е било преди. За момента съм разговарял само с няколко тийнейджърки от града от този сорт (едната беше някаква музикантка, не знам дали си имат състав, веднъж разговаряхме преди повече от година и половина, тя ме видя и дойде да ме пита нещо). Веднъж през ноември 2015 г. видях момче и момиче на около 16-17 г. в една площадка близо до нас, които репетираха, свиреха и пееха някаква глем класика и бяха добри, така че и млади начинаещи нови групи има от учениците. Със сигурност над 50-60 души от учениците харесват някаква форма на рок музиката (доколкото забелязвам има много момичета, само през последните десетина дни около постването на постинга съм мярнал над 15 местни момичета от 13 до 16 г. с тениски на рок групи, включително глем, със сигурност момичетата са над 50, а момчетата над 4-5), но колко са, не се знае и по тази причина не ги включвам в общата бройка от над 500 души. Тук може да се спомене, че в рок и метъл средите годините не оказват никакво значение, но кой какво слуша и никога не е имало разделение по години12, което е както сред феновете, така и сред музикантите. Примерно в една група един може да е на 60, друг на 15, а още някой на 30 г. Същото нещо важи и когато си хващат приятелки и е нормално да имат голяма разлика във възрастта. (Много рок музиканти са щастливо женени за жени с разлика 25-35 г. примерно: Кен Хенсли, Крейг Голди, Джин Симънс, Джо Лин Търнър, Рудолф Шенкер, стотици са)
Всеки човек си е индивидуален. Повече от ясно е, че някои имат усет за хубавата музика, други не се интересуват и нямат мнение за музиката и нямат музикални предпочитания. Сред слушащите рап в страната все пак може да се спомене, че е широко разпространено взимането на наркотици и през юни в моя град имаше случай на едно момче таман завършил училище и след взимане на наркотик скочил от третия етаж. Не съм се интересувал дали е умрял, но когато коментираха случая беше между живота и смъртта13. Ако някой следи блога ми ще има и такива, на които да им харесва AOR и Glam Metal, тъй като тази музика по принцип се харесва на момичетата (добре известен факт е, че момичетата харесват глемърите и полудяват по тях, понякога хората от другите стилове ни наричат гъзари, понеже гледаме добрия външен вид и момичетата ни харесват).   

Има си меломани, които се интересуват и обичат повече музиката, но не е задължително всеки да се интересува и да разбира от музика. Аз лично мисля, че прекалявах с музиката. Някои хора казват: "Ти преди си бил голяма работа", но аз бих казал, че сега съм още по-голяма работа, но в друга област. В моя живот сега се случват истинските неща в живота, а не преди.
Въпреки че този постинг е ретроспективен и аз участвам; като едно от главните действащи лица, трябва да отбележа, че аз не харесвам и мразя онова време - 80-те. За мен то е като някакъв отминал отдавна кошмар. А иначе, наистина много обичам AOR и Glam Metal-Merry Metal смесен с AOR наричан понякога още Hair Metal.

Драги читатели на темата. Независимо от вашето мнение за музиката и т.н. след прочетеното дали ви харесва и ви е интересно и коефициента на разбиране и приемане на постинга, държа да отбележа, че аз съм признат за голям музикален експерт още преди повече от 25 г. от стотици хора и със сигурност съм капацитет по определени теми и въпроси.
Съществуват стотици видове музика и стилове. Те са свързани с бита, културата, етноса и т.н. Няма значение какво харесвате - това си е ваше право, но малко или много си има зависимости, които говорят за даден човек - неговият характер, културни потребности и предпочитания.
Постинг за някои от стиловете музика и нейното въздействие:
http://ernest.blog.bg/muzika/2015/01/28/oshte-neshto-za-muzikata-i-razlichnite-stilove-i-subkulturni.1333709  
За мен музиката преди е била на първо място в живота ми (и преди съм бил вярващ, но сега Бог е на първо място в живота ми, а музиката е някъде по-нататък, хоби, откакто започнах да слушам Светия Дух, който започна да ми говори от около 2000 г. в живота ми започнаха да стават невероятни неща, някои наричат това "невероятен късмет"), но винаги съм уважавал и другите хора, които слушат и нещо друго, въпреки че аз не харесвам и не се интересувам от техните музики. Веднъж през 80-те седим с едно момче (мой човек, който сега е станал голям бизнесмен, милионер с много милиони) на една пейка пред хотел Кубан в Слънчев Бряг и си говорим за музика. По едно време идва един брейкар (най-дорбият брейкар по онова време, който взимаше награди на състезания) и ми се обажда и си говорим на кратко. Като си тръгна онова момче ме пита: "Защо говориш с него? Той не е метъл!" Сега след години и той би говорил с него...
В момента около половин до един милион души в България слушат някаква форма на рок или метъл, като за повечето това е просто предпочитаната от тях музика, а по-запалените са в рамките на 100-200 000 души. Така например аудиторията на телевизионното предаване за рок и метъл Фрактура е между половин и един милион зрители. Но на концерти не ходят всички. Вероятно само около 80 000 души. Аз самият много рядко ходя на концерти. Много рядко има групи като за мен, които да харесвам. В страната има над 1500 рок и метъл групи, някои действащи, други се събират при определени поводи. В София има рок училище. В столицата има от 32 до 38 клуба в които свирят от 4 до 7 дни седмично групи. В развитите страни в Европа и Северна Америка 65-70% от белите хора слушат някаква форма на рок музика или метъл. Дори песните в хваленията в евангелските църкви отдавна са или в соул или рок аранжименти (най-често AOR). А в световен план над един милиард или милиард и половина души слушат рок и метъл. Ще спомена съседна Сърбия, където се слуша много рок и малко метъл. Преди десет години - 2005 г. на юбилеен концерт на Бело Дугме на Хиподрума в Белград се събират 250 000 (четвърт милион) души, а 2016 г. на концерт на групата Рибля Чорба 120 000 (сто и двайсет хиляди) души. Преди десетина г. в Рио на концерт на Роллинг стоунс се събират 1 милион души, а на Род Стюарт над половин милион. Не съществува никакъв друг музикален стил освен рок, който би могъл да събере и на половината брой хора на един концерт. В Германия на концертите Rock am Ring участват по няколко рок групи и събират по 75-78 000 души. В Пловдив през 2018 на Hills of Rock над 60 000. На един фестивал в Полша преди десетина години, на който хедлайнери са Scorpions има 850 000 (осемстотин и петдесет хиляди) души и това се споменава мимоходом в книгата на Рудолф Шенкер. През 1991 г., когато излиза петият албум на Metallica и двойния албум на позьорската глем група Guns "n Roses - Use Your illusion (глем рок) в Америка от момента на излизането на албумите музикалните магазини в продължение на седмица или повече не затварят ни денем, ни нощем. За една седмица от албума Use Your illusion (в две части) се продават по 770 000 броя. През цялото време има опашки и хората си купуват от двата албума на Metallica и Guns "n Roses. Когато свършат временно, чакат на опашки да донесат и това трае докато се продадат няколко милиона. Подобно нещо може да се случи единствено в рок музиката. До 2010 г. от двете части на Use Your illusion на Guns "n Roses са продадени по 5 милиона и половина. А от едноименният албум на Metallica до момента са продадени над 15 милиона. 
С навлизането на даунлоуда в интернет част от музиката е загубила стойността си, но в рок музиката си има колекционери и продължава да се колекционира музика на любими групи или албуми от много хора. Повечето албуми са по-лесно намируеми и не са скъпи, но други имат колекционерска стойност14. При дисковете може да достигнат над 25-30-40-50 $, а от 2 г. насам има и мания по грамофонните плочи, което се забелязва и в България. За две години цените на плочите са се вдигнали с 30-40%. Много от групите издават албумите си и на плочи (аз не събирам плочи, предпочитам дискове, но имам плочи и таман мога да ги продам, вече продадох гамофона и повечето плочи, които не ми трябват, дори уредбите ми са ново поколение и ресивъра няма букса за грамофон - за такава честота). Някои от по-редките издания на грамофонни плочи достигат висока колекционерска стойност. Вече огромните музикални магазини в чужбина понякога са разделени на два етажа един за плочи и друг за дискове. Поради големия интерес към плочите дори последният албум на Лили Иванова, който е рокаджийски е издаден и на плоча.

Най-интересното е, че проучване направено в продължение на 20 г. доказва, че в страните, където се слуша рок музика и близки до хеви метъла стилове, държавите са богати, забогатяват и имат просперитет.

Постингът ще се ъпдейтва и ако си намеря и мои снимки от онова време ще ги добавя. Но също така вероятно ще го махам.

Тъй като постингът е доста дълъг и подредията трудно се събират, за да има повече място съм ги включил във втори коментар
.
 












Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. yoan2015 - M
18.08.2015 14:02
Здравей! Имаше всеки вторник и четвъртък от 18:25 до 19:00 часа едно предаване, в края на осемдесетте със водеща Джилда Карол, по радио "Свободна европа"
цитирай
2. ernest - Подредията
14.12.2015 07:08
1 Някои по-тъпички хора, които не разбират от музика бъркат хеви метъл с по-тежките стилове, като дет метъл или бляк метъл, но това не е "хеви метъл". Аз самият слушам AOR-Glam Metal и никак не си падам по тежки стилове, дори хеви метъл не слушам, но тук-таме някой познат или приятел може и да слуша. Съществуват много метъл стилове, които се отличават от хеви метъла, като: дуум метъл, готик метъл, траш метъл, спийд метъл, прогресив метъл, нео метъл, глем метъл и т.н. За разлика от нас в Европа, в Америка освен, че се използват различните стилови наименования за всичко, което е горе-долу свързано с метъла обобщаващо се казва и хеви метъл. Тук в Европа се слуша много пауър метъл, епик метъл и фолк метъл с групи като: Sonata Arctica, Hammerfall, Korpiklaani и т.н. Аз не го знаех, но когато започнах да правя моите проучвания бях приятно изненадан, че в момента от цялата съществуваща музика в интернет най-слушаният и гледан музикален стил е глем метъла - това, което аз слушам (стила AOR също е подстил в глем метъла). Няма никаква друга музика и никакъв друг музикален стил, който да е толкова гледан!

2 Преди 20-30 години пушачите в Европа са били два пъти повече и подобна схема е била възможна, но сега не е. В повечето страни вече на пушачите се гледа, като на второ качество хора. Направени са социологически проучвания, които доказват, че висок % пушачи има сред ниското съсловие: строителни работници, чистачи, проститутки, продавачки в магазини, контрольорки в автобуси, докато при квалифицираните и по-издигнати професии е съвсем нисък. До около края на 19 век жените не са пушели, единствено проститутките, леките жени, и някои жени с неясна полова идентичност, които не знаят мъже ли са или жени и на Изток в харемите. И много хора гледат на пушачките с лошо око. На мен лично са ми противни пушачките, много са гнусни, само как вонят, като минат покрай теб (те не се усещат). Харесвам непушачки. (За разлика от цигарите преди, сега има вкарани различни вредни вещества, включително и екстракт от животинска пикня, която е установено, че докарва хората до завизимост) Разбира се хората, които пушат пури вонят най-гнусно.
Изследванията през последните години установяват, че ако една жена е пушила повече от 5 г. не може да даде качествено потомство, но с вродени болести и патологии и склонност към редица заболявания. А около половината от мъжете пушачи са импотентни, а около 45% са безплодни.
След няколко години, през 2020 - 2040 г. Япония ще бъде първата страна в света, където пушенето ще бъде забранено и в страната няма да се продават цигари! Вече се разказват много вицове за пушачи. Включвам няколко вица за пушачки:

Какво става, когато се съберат три пушачки на едно място?
- Замърсяват въздуха.

Какво се случва, ако се съберат 1000 пушачки на едно място?
- Екологическа катастрофа.

Как се прави секс с пушачка?
- С противогаз.

Защо повечето непушачи не искат да се женят за пушачки?
- Защото не искат да ходят в къщи с противогази.

Добри майки ли са пушачките?
- Да, ако не си броят цигарите и дават на децата си от малки.

Какво казват на децата си пушачките, когато децат им плачат?
- Недей да плачеш, че няма да ти дам цигара.

Каква е разликата между добрата жена и пушачката?
- Добрата жена не пуши.

Пушачите са хора на миналото. От мен мога да им помогна на тези хора - билката, с която могат да се откажат се казва кудзу корен. Има и други методи с които се лекува тютюнопушенето, но тази билка изчиства и вредните вещества, които са се натрупали в организмите им.

3 Не пия никакъв алкохол и не пуша. (Някои от познатите и приятелите ми са подобни, други не.) Обичам да спортувам. През 80-те по малко съм спортувал и от малък, макар и с прекъсвания правя йога, но от 2-3 г. откакто започнах да се променям и да ставам много по-силен (от когато и да е било в живота ми) през топлите месеци понякога се случва да тренирам по над 3 и половина часа (на снимката на Stryper примерно таман вече започвах да спортувам по малко). Винаги малко или много съм се отличавал от повечето ми познати и приятели. Живея като се самоусъвършенствам и развивам в мен добри качества и способности.

4 Scorpions свирят в България през 1993 г. пред пълен стадион над 25 000 души. Но не е ясно дали Рудолф е идвал и по-рано. По-скоро хората са пазели да има повече спокойствие и благоприлична обстановка около групата или наистина е впечатлен от пост комунистическата обстановка в страната, като още не са се отърсили някои хора. По данни от преди 7 г. Scorpions имат над 80 милиона продадени копия от албумите им. В песните от 10 песни в 8 се пее за любов. Ето две изказвания на китариста Рудолф за любовта:

"Истинската любов е изначално състояние на всички живи същества и най-могъщата сила на Вселената - положение на безтегловност и безгранична свобода. Ако обичаш истински, няма да те е страх от нищо и ще спреш да се влияеш от обременения си разум, който непрекъснато иска нещо от теб и винаги е недоволен. Обичай от цялото си сърце, ще достигнеш до абсолютното блаженство, а за него не ти трябват нито пари, нито телевизия." (Rock your Life, стр. 207)

"Гледай на любовта, на живота и на себе си, като на музикален инструмент. Ако струните на китарата не са идеално настроени, няма как да свириш хубаво на нея. Цялата сила идва отвътре. Това, което чувстваш, и всичко, което си, се излъчва от теб. Нима вярваш, че готиният рокер с дълга коса и коженото яке ще седне до теб на бара, ако изглеждаш нещастна, без настроение и изпълнена със самосъжаление." (Rock your Life, стр. 207)

5 Бях ходил до записвача Владо Кучето, когото вече споменах. Мисля че му предлагах да купи някакви плочи. Там беше май само едно момче 6 клас, но може и евентуално още някой да ме е видял. Връщам се след 1-2 дни в къщи и вече научавам от мои хора, че от милицията знаят, че съм ходил до Владо Кучето. Носеха се неясни слухове, че може би Кучето е ухо на ченгетата, но не се знае.

6 Основните неправилни неща в тоталитарната социалистическа система бяха, че нямаше право на вероизповедание, свобода на словото и много от институциите бяха корумпирани. Плановото стопанство е много по-добра икономическа система от пазарната икономика. Възможно е (но не е сигурно) за в бъдеще да се създаде по-добро общество с вяра в Господа (християнство), ако въобще има някакво бъдеще и някои добри неща заимствани от социализма. В някакво индийско пророчество се твърди, че ще бъде създадено такова и то ще започне от Русия и ще се разпространи в славянските страни. Но за момента правителството на Русия не е по-добро от това на САЩ (какъв ще е новият - Тръмп, времето ще покаже) и ръководителите са подобни антихристи. Ако ги сменят и дойдат християни може и да стане. В пророчествата на монаха Авель (който предсказва с абсолютна точност съдбата на всички руски царе и октомврийската революция) се говори за идването на цар, който ще бъде благочестив и добър човек. Годината, която посочва е 2024.

https://www/watch?v=BilJGjPzNfM

http://ernest/history/2014/09/05/prorochestva-za-bydeshteto-kakvo-e-miastoto-na-rusiia-ako-im.1294467

7 Аз съм от смесен българо-полско, немски, австрийски, чешки, френски и датски произход.
За повече около един от кралските родове четете постинга Историята на герба Рава.
http://ernest/history/2013/08/22/istoriiata-na-gerba-rava.1141730

8 Ами някои мъже повече момичета ги харесват...

Различните хора имат различни съдби и животи. Дори самите християни са различни и се различават. (При мен на първо място в живота ми е християнството и всичко свързано с Бог и как Той ме ръководи да живея. От около 17-18 г. насам, откакто Той ми говори ме ръководи и това има решаващо значение, включително и ако трябва да се създава връзка и семейство.)

Последните 4-5 г. над 35-40 момичета до oкoлo 20 г. са ме закачали, правели опити да се запознават, тръгвали след мен и т.н. Повечето (85-90%) доста хубави, около половината красавици (нормално). Някои от тях чужденки. Сега са пет пъти повече от преди, в миналото не е било чак така, да е имало общо 6-7 случая и никога повече не съм ги виждал, не е и имало от моя град, сега има от моя град. (Не ме занимават жени на по 24-25 г., дето им е минало времето - от такива се интересуват, само курварите (грешници-курвари, библейския израз - блудници). Блудници са всички момчета и мъже, които създават връзки, без да имат намерение да се женят за тях и всички, които създават връзки с момичета и жени, които не са девствени или са си ги сменяли.) Да припомня, че ако някоя не е девствена - според Стария завет трябва да бъде убивана и в миналото това се е спазвало и сега в около половината страни по света е така: "... и момата не бъде намерена девица, то нека доведат при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)
Друга разлика е, че по-рано не е можело, не е трябвало и ми е било твърде рано за създаване на връзка, докато от няколко години вече може и не ми е забранено от Бог (единствено Светия Дух ми каза да не бързам, ами няма за къде да бързам, млад съм - независимо дали някой читател го приема или не).
По времето на социализма за мен никак не беше розово в България, не само заради някаквите там "западни" музики, дето малко или много са ме следили или християнството (от малко дете съм вярващ), а както вече споменах поради моя произход (никога с никого не съм споделял нещо по този въпрос по онези времена). В миналото беше толкова зле, че въобще не бих могъл да създам сериозна връзка с момиче и да се развие нещо или дори да се пробвам, щяха да я тормозят заради мен или да пробват мен да ме действат. (До момента все още не съм ходел с някое момиче и това тепърва ми предстои.) Да имаше някои такива неща по онова време и беше много, много зле, опита ми е коствал дори от моята собствена кръв. Друга разлика с миналото, когато са ме преследвали от милицията и са ми създавали проблеми (поради неправилната соц система) е, че през сезона на 2018 г. аз самият от време на време (по няколко пъти) към полицията превеждах, като консекутивен преводач на повикване (борим се със злото и неправдата) със заплащане 15 лв на час.
- Като не ти е дошло времето и не трябва да бъдеш с никоя от онова поколение и все още не се е родила, тази с която трябва да бъда (през 80-те), няма как да стане нещо. Щастлив съм, че Бог ме e предпазвал от някоя от онова поколение до времето, когато вече Светия Дух ми говори и ме ръководи и мога да постъпвам правилно по Неговата воля и знам, че предното поколение не са били за мен, иначе до сега да съм се развел 1-2 пъти или да са ми измирали жените (ако не се слуша Бог стават точно такива неща) и едва сега бих могъл да си намеря по любов (взаимна любов) младо, хубаво, стройно момиче, като за мен. (Според християнството човек няма право да се развежда, eдинствено по прелюбодейство и няма право да се жени повторно, в Стария завет е дадено, ако човек не харесва нещо в жена си или намира нещо грозно в нея да се разведе: "Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. Второзаконие 24:1, така че единствено правилно е мъжът да създава връзка и да се жени за млада девица, която му харесва, както на външен вид (няма да пита някой друг дали я харесва и какво мислят другите, но на него лично трябва да му харесва), както и да я харесва, като лични качества!, аз примерно трудно понасям пушачки и не ги харесвам)
Да изясня на тези, които не се ориентират в нещата от живота, че единствено жертвите на идеите на феминизма (които не вярват в такова нещо, като любов) смятат, че е правилно да създават връзки по възрастовa групa (близките 4-5 г.) - аз никога не съм приемал подобни идеи и не съм се занимавал с подобни с близка възрастова група. А хората, които смятат, че е нормално някой да създава връзки или семейства с 40 годишни или по-големи жени са бабофили, грешници, лоши хора имащи проблеми с Бог. А тези, които смятат, че е нормално да се създават връзки или семейства с 30-35 г. жени не са бабофили, но пак са грешници и нечестиви хора далеч от Господа.
В България сега от 12-15 г. насам младите жени до 24 г. около 80% се омъжват за мъже над 34-40 г. (по официалните данни за 2018 г. в България са омъжени 1503 жени между 18-19 г. и 175 мъже между 18-19 г. Жените от 20 до 24 г. са 5 647. Мъжете от 20 до 24 г. са 1 600. Жените от 25 до 29 г., които се омъжват са 9 036, а мъжете от 25 до 29 г. са 4 120 души.)
Трябва да изясня, че е противоестествено на законите на природата примерно на мъж на 45 или повече години да тръгне с жена на 35-40 г. или дори на 30-33 г., от която не може да има собствено и здраво поколение (също, както са противоестествени джендърите, а нали ви е ясно, че много от джендърите (обратните) стават именно от курвите (30-40%) и курварите (1-2%)), но трябва да е първо девица, a също млада до 22-23 г. (аз примерно не харесвам и не се интересувам от моми над 96-ти набор (93-94-95), - те вече не стават за мен и не са ми интересни.) За мен жените около или над 42-45 г. са майки на момичетата, които сега ме харесват и си падат по мен.
Жените са четири вида - 1 морални девствени (мoногамни, които създават връзки и семейства по първа любов, както е изискването по Библията), 2 общи, 3 използвани (които, ако не са омъжени, но вече са били с някого и не са девствени (блудници-грешници, наричани по съвременно му курви) не стават нито за любов, нито за семейство, но за временно ползване от неморални хора, от такивата хващат СПИН и др. венерически неща, a също от 15-тина г. насам една от около 10-15 курви в България става проститутка, така или иначе факт е, че над 80% от момичетата и жените от този сорт в България сегашно време не се омъжват и не създават семейства, но карат на временни бройки наричани "приятелства") и 4 износени (които хем са били с повече от един човек, хем им е минало времето и са на някаква възраст над 32 г. - възраста до която жените могат да родят здрави деца)
- Посветил съм се да живея чист, праведен и морален живот според изискванията на Бог и си падам по истинската любов. Много добре обяснявам и проследявам зависимостите, кога може да се случи в изследванията в серията ми от постинги Има ли вечна любов - когато е по първо влюбване за жените до около 21-22 г., девица, която никога не е ходела с някого. Подобни са и изискванията, когато християнин създава семейство - "И той да вземе за жена девица; вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена" (Левит 21:13-14), да отговаря на стандартите на дадения човек за хубост и др. (примерно аз харесвам красиви - да е стройна с правилни пропорции до 20-21 г. с красиви черти, непушачка - другите не влизат в моя обхват, безразлични са ми. Не се интересувам, кой какво харесва, прави, мисли. Различните хора по различни въпроси въз основа на възпитанието и живота си имат различни мнения и възгледи и разсъждават по различен начин. Аз си имам мои принципи съобразени с Библията и това, което Бог ми говори за моя живот. (А от тези неща с които горе-долу съм съгласен и общо взето са ми харесали е забавното, че през последните десетина години много хора, които са изразявали мнение по въпроса са казвали за момата с която да бъда (освен да е млада), че трябва да е (красива), като принцеса.)
Според библейските изисквания, освен че трябва да е до 20 г. писано е да е стройна, елегантна - красива и с благ характер: "Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна" (Притчи 5:10) - Точно такива по библейските изисквания са което аз харесвам, както и повечето момичета, които ме харесват или се влюбват в мен през последните 5-6 г., вероятно над 70%. (Свикнал съм някои от тийнейджърките, които се влюбват в мен да са от най-красивите момичета, така и трябва да бъде и с такава мога да бъда. Майка ми беше красива жена и от малък имам малко по-високи стандарти за жена, която да приемам за хубава и да ми харесва.)
Добри примери за истинска любов са случаите с Рудолф Шенкер и Джо Лин Търнър с новите им жени, които са с над 30 и няколко години по-малки от тях и разбира се са не само скромни и морални, а и красавици.

http://ernest/tq-i-toi/2016/06/21/liubovna-istoriia-kato-prikazka.1459199

http://ernest/tq-i-toi/2016/08/16/ima-li-vechna-liubov-6-chast.1470915

http://ernest/tq-i-toi/2014/06/15/obsebvashtata-liubov.1273245

Продължавам да съм млад (още съм в началото на жизнения ми път, тези неща Господ ги знае най-добре). (като цяло много са ми смеши изостаналите, които не знаят и не са чували за такива неща, като подмладяване и дълголетие по няколко века) Повечето ми се кефят, на смимките понякога изглеждам с 30-35 г. по-млад от реалните ми години, а - външният ми вид е естествен и реален - млад съм, независимо от календарните ми години, които за мен нямат никакво значение! (Има два вида възраст - календарна и биологическа, които не рядко не съвпадат. От време на време се случват комични ситуации с хора, които не ме познават 10-15, а веднъж и с 19 г. по-малки на години от мен, които си мислят, че аз съм по-малък от тях, понеже изглеждам по-млад oт тях и живея като младеж (и като тийнейджър и на 22-23 си бях сериозен младеж). След един концерт през 2017 един около 12 г. по-малък на години от мен с бяла коса ме хвана за слушател и започна да ми обяснява на батко (човека си мислеше, че ми е батко), как било в миналото, каква музика те слушали и как ние младите нищо не знаем - ами има толкова хубави нови AOR групи дето ги слушаме, ама повечето стари не са и чували, какво да им разправяме на такива) - Външният ми вид е естествен и реален - млад съм, независимо от календарните ми години, които за мен нямат никакво значение! (Надявам се, че на дъртаците не им е криво, като пиша тези неща.)
Чувствам се като на 20 и няколко. Спортувам си (нa първо място от дете йога, около времето, когато поствах този постинг за няколко седмици бях учител по йога за начинаещи), ставам все по-силен, от няколко години насам откакто започнах да се развивам организма ми функционира много по-добре отколкото, когато и да е било по-рано (такива неща стават само с йога, но така или иначе са много голяма рядкост, никога не съм срещал такъв като мен - някой на 51-52 г. изведнъж да стане 3-4 пъти по-силен от когато е бил на 20-25 г. и да прави всичко 3-4 пъти по-добре) и спортните ми постижения (не съм бивш спортист) се увеличиха неколкократно (предимно лекоатлетика, но не само). За сега все още не съм решил да се орелефявам, но понякога лятно време съвсем окльощавявам. Като се прави йога организма е по-здрав и по-силен и функционира по-добре от на другите хора, а след време с някои упражнения могат да се добиват и свръхестествени способности.) Не се интересувам дали има и други такива като мен и да се поддържат, при мен е така.
А от 2-3 години започнаха да се развиват и суперспособностите ми.
В наши дни дори за хората, които не знаят древни методи и техники на подмладяване и дълголетие, вече има няколко съвременни (твърди се, че до 200 г. за сега информацията за тези неща не се разпрострянява много), но все още не е минало достатъчно време и не са изпитани и доказани на практика, както древните. В момента науката вече търси начини за удължаване на живота до 400-450 г.

http://ernest/drugi/2016/10/07/podmladiavaneto-i-dylgoletieto-otkrit-e-nauchen-metod-po-koi.1481094

http://ernest/drugi/2017/06/09/ioga-dylgoletie.1550862

http://ernest/drugi/2014/03/02/podmladiavaneto-i-dylgoletieto-mit-ili-realnost-4-chast-hora.1243784

През 2021-2022 г. ще бъде представена официално и новата технология на вълново подмладяване с която не се знае колкостотин години може да се живее. И след представянето веднага ще бъде въведена:

http://ernest/novini/2019/09/16/metodyt-na-vylnovo-podmladiavane-shte-byde-predstaven-do-2-3.1674530

9 Мелодичният рок стил AOR възниква през 80-те след появата на глем метъла и някои по-мелодични глем метъл банди, като Bon Jovi и Night Ranger по някое време биват класифицирани, като AOR. Първият албум на Bon Jovi излиза през 1984 г., така че наименованието на стила явно се появява някъде след това. Нo в интерес на истината музика с подобен стил съществува от по-рано и някои албуми дълги години след издаването им биват класифицирани, като AOR. Такова е положението при дебютния албум на Boston* излязъл през 1976, но през 70-те има само няколко албума в този стил. Стилът се оформя с много изпълнители едва през 80-те, но до 1988 г. ми се струва, че няма толкова много хубави албуми, добре звучащи каквито аз харесвам. Сред по-ранните добри, вече класики са Boston, Europe, Bon Jovi, Night Ranger (започнах да ги слушам, още като издадоха първия си сингъл), Survivor. Moжеби да има най-много 50-ина албума, като за мен до 1988 г., но в периода 1988-1992 вече се намират няколко хиляди хубави албума (в рамките до 10-15 000) и все още откривам тук таме по нещо. Има много нови групи, които са много хубави и добре звучащи и много ги харесвам. Слушам предимно нови неща, окло 70-80% нови групи - Reckless Love, Palace, Grand Slam, Cruzh, Work of Art, Houston и др. Вече има три поколения от AOR изпълнители.
През периода 1995-2001 г. правех радио предавания за любимия ми стил AOR. Около 2 г. се занимавах с бизнес и за определн период имах пари и добри приходи и не правех предаванията с комерсиална цел, а се забавлявах. В началото мислех да си направя собствено радио, но се оказа, че веднъж в годината се прави комисия за решение на даване честота за собствено радио и след като взех документите (27 страници) все пак реших да се хвана в някое радио да видя как е, за да не си вложа всичките средства в нещо неправилно, но като ходех по радиата видях, че не могат да се изкарват пари и не си заслужава. (Не съм нито беден, нито богат, повечето от последните години съм живял много скромно. Имало е различни моменти относно финансовото състояние, но когато някой се е занимавал с търговия или по-сериозен бизнес дори и да е преминал през застой винаги има шанс да дръпне напред (вижте Тръмп). Аз съм човек с възможности и много бързо могат да се подобряват нещата.) Ако човек може да спечели по честен начин пари е добре, но парите не са най-важното нещо в живота, има много по-стойностни неща. Но на този етап парите просто са необходимост. Най-важните неща в живота не могат да бъдат купени с пари. Да кажем духовното израстване или доброто сърце.
Преди известно време мои приятели с вероятни възможности, ако им потръгне, единият беше казал, че ако спечелят много ще ми даде сто хиляди лева. Ей така, за да си имам.
Още един пример. През 1992 г. от фирмата Sony предложили на AOR групата Journey 200 милиона долара само за да се съберат, без други уговорки, но те отказват и тайно се събират и дори правят записи - те си имат милиони и след няколко години се събират (не знам дали от фирмата все пак не са им дали парите по-късно, но те не го правят заради парите!).
* Boston са класическа група, която до ден днешен се слуша от малки и големи и техни албуми могат да се намерят във всеки музикален магазин в САЩ. Същото е положението с Journey и др. Дори в Америка се играят рок театрални представления с музика и пеене на AOR песни на Journey, Night Ranger, Bon Jovi, Def Leppard и др., а преди 3 г. беше и заснет и филмът Rock of Ages по мюзикъла.

Последно от година, година и половина, тъй като AOR и АОR смесен с Glam се харесва на много момичета**, включително и фотомодели - те сами започват да си правят клипове с любимите им групи, като се снимат заедно с музиката. Това почти се е превърнало в мода и понякога ентусиасти използват и готови кадри от някъде за правенето на подобни клипове. Ето няколко линка:

https://www/watch?v=VQib5QXMzgk&spfreload=10

https://www/watch?v=XitRejH55Y8

https://www/watch?v=qZPWjzTBNUU&spfreload=10

https://www/watch?v=1kCr2iO39JQ&spfreload=10

** AOR, AOR-Glam и чистият Glam се слушат повече от момичетата. Различните групи различно от 60 до 75% са момичета. На концерта на Bon Jovi в България преди примерно са били 70-80% момичета.

10 Много вокалисти и свирят (свиря соло китара с елементи на виртуозност, задобрях преди 8-9 г., доста години по-късно започнах да проявявам интерес към пеенето). Така например наскоро вокалистът на глем метъл групата Ratt издаде книга за групата и в интервю разказва, че той е свирил китара, но когато отишъл при вече сформираната група те му казали, че имат китарист (много е добър - Уорън ДеМартини) и той станал вокалист. Вокалистът на Stryper Майкъл Суит е и китарист. Вокалистът на AOR групата Stage Dolls понякога свири и китара. Една от съвсем новите групи в стил глем метъл от новата вълна са финландците Santa Cruz (не са ми любима група, но първият албум горе-долу става, в България за сега няма такива групи, на подобно ниво, но пък вторият им албум не става, прекалено тежък метъл стил е и това не е глем метъл, глем метълът е мелодичен музикален стил, а не режене). Вокалистът им е изключителен китарист. Включвам линк към две изпълнения, където той свири на китара:
https://www/watch?v=y4pGfTQx_hg
https://www/watch?v=WhsmL9ACcOU

Ако някой иска да се научи да пее добре трябва да се учи от тези, които пеят добре. В хеви метъла добри вокалисти са: Джой Ди Майо, Майкъл Суит, Роб Халфорд. В стила AOR има изключително много добри вокалисти: Стийв Пери, Мич Малой, Фреди Курчи и др. Някои от добрите вокали са се учили да пеят по евангелските църкви, като Марая Кери или Майк Матеевич от Steelheart.

Относно създаването на групи въпросът в такава страна, като България е първо, че това трябва да се прави от любов към музиката, няма комерсиална възможност за реализиране. Като решат някои хора да правят група просто трябва да са добре финансово и да имат странични доходи, за да може да се направи, а не да се чудят как да карат.

11 Навсякъде по света има движение на хора по различните държави. На един му е добре на едно място, на друг на друго или има предпочитания или само за известно време. В моя район има около 45 000 руснаци, които са си купили апартаменти и някои са се заселили за постоянно, няколко хиляди англичани, а има и от други нации. В Италия отиват да работят от 250 000 до 400 000 души чужденци годишно, а в същото време 300 000 италианци годишно напускат страната последните 3 години, за да търсят препитание другаде. Почти навсякъде по света има движение. В България можете да видите да работят американци, англичани, германци и всякакви други. Преди известно време норвежко семейство поиска и получи политическо убежище в Полша, след като в Норвегия са полудели и често отнемат децата от родителите и при това семейство още като се родили от родилното им отнели децата и те си ги взели без позволение и избягали:
http://niezalezna/82771-szokujaca-historia-norweska-para-uciekla-z-dziecmi-do-polski-sciga-ich-interpol
Поради големите проблеми с мюсюлманската емиграция в Западна Европа вече семейства от различни страни, като Германия и др. заминават да живеят в Полша. С възникналите сериозни проблеми и мюсюлмански расизъм от така наричаните бежанци в Германия по официални данни милион и половина германци са напуснали страната си.

12 Мога да посоча като пример Рони Джеймс Дио в началото на 90-те си взима китарист (Роуан Робертсън) в групата, който е на 17 г., докато той е над 42-43-годишен. Същото е и положението с държавите. Има групи състоящи се от музиканти от различни държави. Добър пример е Dirkschneider. Певецът е на 63 г., синът му е нa 22-23 г. барабанист, те и басиста са германци, единия китарист е финландец, а другия руснак.
За първи път приятел на братовчед ми (и двамата по-големи), които ме взимаха с тях за риба като дете, който имаше рок група (сега живее в Америка) ми пуска някакви неща, като Uriah Heep, Deep Purple и др., а след това аз си направих първите записи на около 14-15 г. от един див рокаджия милиционер от някакъв друг град, който беше с над 20 г. по-голям от мен. Мисля че беше в отделението на майка ми (тя беше медицински работник). И се учех на музика от по-големите.

13 Рапът е стар стил. Възниква около 1974 г. в Нюйоркското гето Бронкс (а първата рап песен e oт 1968 г.) и се явява музиката на негрите от гетата, на бедните, на престъпниците и търговците на наркотици. От всички съществуващи музикални стилове най-разпространена е преждевременната смърт и убийствата, както на изпълнители, така и на слушатели сред рап музиката, всяка година има от над 20 до 100 убити рап изпълнители, без да броим самоубилите се, умрелите от инциденти и СПИН, които са хиляди.
Клипове със списък на рапъри и рапърки убити през 2015 г. (ще цитирам няколко: Boss Rell само нa 16 г. застрелян на сцената докато рапира, друг на 17 г., трима на 18 (Donkey Cartel, Big Mike, Yung Kaptin), още двама-трима на 19, Don Bino нa 20 г. убит от брат му, Young Pappy на 20, Dex Osama на 21, Kealo на 21, OTF Nunu на 21):
https://www/watch?v=8xh8zJ9apKI
https://www/watch?v=-aHl1fz_bBA
https://www/watch?v=LhehlahOmkU

В Америка рапърите едни други се мразят, разделени са на групички и банди от по 15-30 човека и различните такива групички (компании) се бият и убиват едни други. В различните градове рапърите от различни части от града се бият и воюват едни други. Примерно източната част със западната част. В България, когато се появяват първите рапъри са приятели с метълите, но още в началото на 90-те има два центъра - Варна и София и те едни други се бият, но не всички от София, но някакви там.

А също вече сред рап и R & B средите масово е разпространена бисексуалността и вече започна да става модерно на носенето на поли и рокли сред рапърите. Малък списък на обратни рап изпълнители (Би и хомо): Jay Z, Rich Homie Quan, Dr Dre, Milan Christopher, Siir Brock, Gay Drаke, Lil Wayne, Birdman, Cee Lo Green, ASAP Rocky, Kanye West, Young Thug, Puff Daddy, Rick Ross, Danny Boy, Lil B, Daylyt, Soula Boy, DJ Khaled, Maklemore, Young Fly Red, Starship god, Cazwell, Carrie Keagan, Snoop Lion и т.н. Повечето рапърки са такива: Queen Latifah, Syd the Kyd, Siya, Azelia Banks, Peaches, Meshell Ndegeocello, Destiny Frasqueri, Felicia Pearson, God-Des and She, Brooke Candy, Bianca Casady, Lady Sovereign, Heather Hunter, Dai Burger, Silvana Imam, Angel Haze, Kinnie Starr и т.н.
При R & B лесбо-бисексуални са: Rihanna, Beyonce, Kati Perri, Miley Cirus, Кеsha, Бритни Спиърс, Шакира и т.н. През юни 2016 официално се потвърдиха слуховете за връзката между Rihanna и Beyonce. Като прасета са кой с който му падне. Докато Beyonce имала връзка с Rihanna по същото време мъжът й Jay Z (също би) бил с Rihanna, Rachel Roy, Rita Ora и др.
http://wwweport/beyonce_and_rihanna_had_a_lesbian_affair.htm
http://ernest/muzika/2016/03/09/prikritiiat-satanizym-pri-beyonce-riana-jay-z-eminem-i-dr.1435889

На мен тези неща са ми гнусни! Не случайно не харесвам такава музика.

Виц за рап и RnB.
Попитали радио Ереван: - Може ли да си рапър или RnB и да не си джендър?
- Може, ама не е модерно!

През септември 2017 г. бяха оповестени резултатите от две независими едно от друго сициологически изследвания, категорично доказващи, че слушащите рап и R n B са психопати. Също така изследване направено върху психопатите, каква музика предпочитат, като им се пускат различни музикални стилове показва, че предпочитат рап.
В рап и RnB средите дори критериите за красиво и грозно са различни и уродливоста се счита за красота, тъй като това е расово ориентирана музика от африканската култура в рапа и RnB се считат за красиви дебелите момичета с огромни задници, колкото е по-голям задника, толкова се счита, че е по-красива.

14 Пoследният път, когато бях в Полша един приятел се опита да ми подари около 60-70 оригинални диска на стойност около 500$, а друг вече ми беше подарил 30.
Последните няколко години увеличавам колекцията си с по 30-100 диска на година, от които 90% нови AOR и Glam групи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 1876976
Постинги: 519
Коментари: 1023
Гласове: 1011
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930