Съвсем наскоро излезе от печат книгата ми "Разбуленото лице на рока и метъла". След доста работа и привършването до момента на напечатването най-после имах много свободно време ¹ , което първоначално използвах предимно за спорт и разходки. Книгата бе отпечатана по-бързо отколкото очаквах и вече започнах интервюта за медиите - пресата и радиата. На 8-ми септември бе излъчено интервюто в радио Дарик в региона, а скоро предстои да бъде пуснато по националния ефир. Допълнително ще го кача, както и повечето от другите интервюта за слушане или теглене за тези, които не са успели да го чуят или имат желание да колекционират моите неща.

Снимки от април 2016 с две от книгите ми, включително и тази за рока и метъла

По някое време по малко ще подготвям и малки добавки за следващото издание на книгата. Вече съм измислил и новия вариант на корицата. Отнема ми време разпространението на книгата, а след изборите, които са през октомври започвам и презентациите на книгата, а с това и вече телевизиите. По някое време ще ми предстои и да пътувам до чужбина във връзка с преводите (не пиша книгите си само за малка затънтена България). Имам и някои пътувания насам-натам в страната.

В този постинг ще използвам цитат от книгата с един разказ от нея. Става въпрос за началото на едно от най-големите турнета (или може би най-голямото) на класическата популярна група Iron Maiden².

 Iron Maiden в състава им от 1984 г.

 "През август 1984 г. Iron Maiden идваха в Полша за пет концерта и за мен това беше истинско приключение. Бях на първия във Варшава на 9 aвгуст. След концерта се запознах с няколко души от екипа и си говорехме и дори един от англичаните стана мой човек. Имаше един роуди американец, който ми подари две значки, едната беше китарка, струва ми се на Motorhead или AC/DC (продадох значките за 60 лв. на едно момче, мой човек от Сл. Бряг, около 7-ми клас, сега е голям бизнесмен-милионер). След това бях и на последния концерт на 14-ти август в Забже, който е на около 30-тина км. от Катовице. Преди концерта ме видя роудито от екипа, който беше мой човек и ме беше запомнил от Варшава и искаше да ме вкара без билет³. След концерта понеже нямаше късни вечерни влакове за Кракув, където живеех останах на гарата. Там по светещия гръб (огромна нашивка за гърба на дънкеното ми сафари) на Van Halen, значките и ластичните дънки ме разпозна едно момче от околностите на Острава (Чехословакия), приятел на мой приятел барабанист⁴ от Хавижов, който ме искаше да пея в неговата група в Чехия и имаше малък спор с група Keys – най-добрата Hard ’n Heavy група в Кракув с най-добрата апратура, които също ми предлагаха да пея в техния състав. Но им отказах. Свиря китара и не знам защо все ме искат за вокал. Дори последно пак за вокал ме искат да си направим група AOR-Glam Metal, но още не сме се събрали да правим репетиции. Един-два пъти съм пял с групата в Хавижов, но бяха пълни циркове. Трябваше просто да пея, текстът въобще не ги интересуваше, а бяхме пред публика. Казаха ми: „Никой не знае английски!” На Keys не им потръгна, след като им отказах взеха едно момче на име Пшемек, ама хич го нямаше, а и не можеше да пише текстове като мен. Жалко е, в Keys (те бяха по-възрастни) свиреше най-добрият рок китарист в града – Баца⁵.

По някое време докато си говорехме с момчето от Чехословакия видяхме още някакви момчета на гарата, които са били на концерта и се заговорихме. Единият от тях, по-голям около 18-20 годишен имаше уолкмен и беше записал концерта на касетка и Стийв Харис я купил от него за 80 немски марки⁶. Стийв му казал, че си събира буутлег записи от концертите. Те ги видели в хотел Катовице. Аз носех още от първия концерт с мен четирите албума на плочи на Iron Maiden, които бяха излезли до момента, но във Варшава обиколихме два хотела и само срещнахме хора от екипа. Много рано сутринта по-голямото момче ме покани да отида до тях, понеже живееше на има-няма 20-30 минути с влак от Катовице и по-късно към 9.30 отново се върнахме в Катовице⁷ и отидохме до хотела. Там започнах да взимам автографи върху плочите, но Брус Дикинсън го нямаше. Като били на първия концерт във Варшава видял в един частен бутик ботуши, които му харесали, струва ми се уестърн тип ботуши. И на момента не ги купил, но по някое време решил, че ги иска и хванал самолета и отишъл да ги купи. Но когато отишъл до бутика се оказало, че те били само един чифт и някой през това време ги купил. Брус дойде в хотела последния половин час преди да тръгнат и взех автографи и от него, както на плочите, така и на гърба на дънкеното ми сафари.
По някое време разказваха една история за Брус Дикинсън, но не съм сигурен дали от това турне или от следващото в Полша. След един от концертите, струва ми се в Лудж (на български Лоц) Брус решил да отиде до някакъв нощен клуб и без да знае влязъл в един, където имало сватба и какво да прави излязъл на сцената и започнал да пее разни песни и се оказало, че никой от присъстващите на сватбата дори не бил чувал за Iron Maiden. Така Брус изкарал два концерта за една вечер – един с Iron Maiden и един на сватбата.

Снимка 3-4 г. след концерта с дънкеното сафари с автографите на гърба на Iron Maiden

Докато в Полша рок музиката и хеви метъла се приемаха и дори имаше концерти, в България нещата бяха съвсем различни. Когато реших да се връщам нямаше директни самолети до България за седмица или повече напред и какво да правя взех си с прехвърляне до Прага, а от там до Сарафово. Пристигайки в Сарафово още със слизането ми от самолета някакъв агент на Държавна Сигурност ме видял и веднага ме провериха⁸ на митницата. Свалиха ми колана с шипове, който си бях взел специално за концерта от Западен Берлин за 90 марки (стойност около 140 лева по онова време, колкото една месечна заплата). Взеха ми всички плочи – 62 броя за около 1100 марки (на стойност около 1500-1600 лева, за сравнение по онова време един двустаен апартамент в България струваше около 6 500 лв), няколко значки, няколко нашивки и евангелие (Нов завет) на полски и много се горещиха срещу евангелието. Казах им, че ми е учебно помагало за изпита по История на изкуството, което не беше далеч от истината. Аз трябваше да познавам Новия завет, за да мога като погледна една картина или паметна плоча веднага да се ориентирам какво изобразява. След известно време намерих високопоставени връзки и ми върнаха всички плочи, но останалите по-дребни неща не ми ги върнаха⁹. Тогава съм бил докарал разни групи за първи път в страната, като Warlock, Coney Hatch, първия албум на Bon Jovi и мн. др."

От този период намерих, че имам уникална картичка за започване на турнето, вероятно с голяма колекционерска стойност (феновете на Iron Maiden са около 40-50 милона души) и все още имам 3 от четирите плочи с автографи, които имат голяма стойност.

Уникалната картичка отбелязваща започването на едногодишното турне 



Вътрешната страна на корицата на албума Piece of Mind на Iron Maiden от 1984 г. 

Вътрешността на плочата на Iron Maiden със собственоръчно написан адреса на Фен клуба на групата от Стив Харис



Април 2016 с три от плочите

Дънкеното яке без ръкави през 1989 г. го изпрах в пералнята и се скъса. В хотела в Полша докато бяхме имаше едно момче с момичето си и ме снимаха. Взехме си адресите, но след последвалите събития в България не им писах. За онова време имах страшно дълга коса, сигурно близо половин метър и като наближи концерта отидох в един фризьорски салон с едно списание и показвам там един певец от една група и казвам, че искам така да ми направят косата. До тук добре, ама по онова време в Полша нямаше такива фризьори, които да могат да направят подобно нещо. Пробваха, ама просто я бяха накъдрили и използваха един препарат за коса, не знам как му е названието на български, не знам как му викате. На полски се казва trwala (трвала). След това малка част от косата ми в продължение на 31 г. беше леко изгорена. Едва тази година, сега се пооправи и си е както преди това, само дето нещо тази година е станала малко по-тъмна (от билките, които пия), иначе си е кестенява с русоляв оттенък. Един мой приятел канадец, на който му бях свидетел на сватбата известно време преди концерта ме снима, но по-късно не съм взимал снимка и така за момента нямам в мен снимки от онзи период, но изглеждах доста добре (вероятно нещо като Майк Трамп от AOR групата White Lion). Би било добре, ако намеря.

Сега като писател и от мен искат автографи и на никого не съм отказал.

Като епилог за постинга:

Аз много отдавна не слушам хеви метъл. Повече от 22 г., но слушам мелодичния стил AOR (подстил на Glam Metal"а), малко Glam Metal. Относно Iron Maiden считам, че са добра класическа хеви метъл група. Барабанистът Нико МакБрейн е християнин. Изявленията му може да се прочетат в Метъл Библията. Той повярвал покрай жена си и дори участва, като барабанист в нейната хвалебствена група Rebecca McBrain Band.

------------------------------------------------------------

¹ Свикнал съм да работя по много по книгите си, има случаи, когато съм в активно писане по 12 часа на ден. Чета много, но повече през зимните месеци. Но лятото не мога да стоя много на едно място и последните 3-4 години вече не чета усилено през този период. Дори през август с тази книга вече в някакъв момент ми беше писнало, искаше ми се да правя и други неща.

² Iron Maiden "Желязната девица" – име на средновековен уред за мъчение. Това е една от най-популярните групи в стил хеви метал. Албумите им се продават средно по 5-6 милиона, без да броим милионите, които даунлоудват и групата няма нищо против това. В България групата се слуша както от деца от десетина годишни, така и от големи и има над 10-15 000 души по-сериозни фенове, а тези които ги слушат са в рамките на 50-100 000 души. В моя град има едно семейство, които за детето си преди година, още на около 3 годинки му вземат тениска на Iron Maiden.

³ В интерес на истината при толкова събития вече не си спомням дали той ме е вкарал без билет на концерта или не. Само имам спомен, че за друг концерт в Катовице по някакъв начин ме вкара едно много хубаво момиче.

⁴ Казваше се Януш. За последен път се чухме, когато се ожени и имаше намерение да емигрира за Канада.

⁵ Баца не му беше името, но това е гуралско нарицателно. Пръстите му бяха много дебели. Два пъти по-дебели от моите, ама как свиреше. Чудех се как въобще е възможно човек да свири на китара с такива пръсти, ама явно може и беше най-добрият рок китарист в града. Тридесет и няколко годишен, женен. 

⁶ Западни немски марки. Това е времето докато Германия е разделена на Източна и Западна. 80 западни марки по онова време на черно в Полша са половин годишна заплата. Аз по това време вкарвах от Германия в Полша музика и след като си записвах на касетки плочите ги продавах, а каквото остане от плочите докарвах в България заедно със записите. Така от едно отиване до Германия (бях привилeгирован и с моя паспорт ходех безвизово, когато си поискам) веднъж или два пъти месечно си правех около половин-една годишна полска заплата. 

⁷ Показа ми какви музики има и ми пуска нещо да слушам, да сме починали малко и пак обратно. След дълги години един друг приятел от Кракув (малко шантав, женен едновременно за две* жени) се срещтнал с него и си говорили за мен. Те по-рано не се познаваха. Направо бях изумен. Толкова дълго време да ме помни. Явно съм бил доста забележителен.
* В Полша подобна щуротия не е позволена, но има всякакви хора. Яцек, както му е името нещо обикаля по всякакви вероизповедания и не успява да отбира много, бил е при мормоните, а те се женят за по много жени. Доколкото знам втората му жена катастрофирва и прилючва земния си път в самолетна катастрофа и май вече престава да си търси втора жена. Този, моите приятели в Полша го наричат "странен". Все някаква странна щуротия измисля.

⁸ Точно тогава - около август-септември 1984 г. започва гонението срещу метълите. Свалянето на нашивки, значки и др. от дрехите на метълите и тук-таме само в някои градове обиски по къщите за музика, плакати и музикални атрибути. Гонението напълно се прекратява в края на Перестройката и времето на падането на социализма 1989-1990 г

⁹ От София се обадили и казали всичко да ми върнат, но явно някои неща вече са били унищожени или тръгнали на някъде. Когато митничаря ме срещна един ден беше много уплашен и ми каза: "А бе момче ти защо не ми каза, че имаш такива връзки?"