Uriah Heep сa класическа хард рок група изключително популярна в България. Слуша се от три поколения. Идвали са толкова много пъти, че е невъзможно да се каже колко. Идват по няколко пъти в годината, а бившият певец Джон Лоутън дори си е купил къща в България. А по името на песента July Morning (Юлско утро) посрещането на 1 юли се е превърнало в национален рок празник в България (миналата година за първи път отидох на такова събитие с концерт). В блога имам постинг от 2012 г. озаглавен: Първи юли July Morning (Включително и превод на текста).
Аз гледах за първи първи път концерт на членове от Юрая Хиййп преди 7-8 г. в Бургас. С участието на клавириста Кен Хенсли автор на песента July Morning и вокалиста Джон Лоутън от средния период. Преди концерта се срещнах с тях около времето на саундчека и взех интервю за предстоящата ми книга, която издадох няколко години след това под името Разбуленото лице на рока и метъла.



Вчера на 2 юни в Ямбол за празника на града се състоя концерт на групата Uriah Heep. На концерта присъстваха 3-4 000 души. От 2-3 г. в Ямбол за празника на града се организира няколкодневен фестивал с участието на различни групи. Таз година заради големите ремонти в центъра на града празника е само един ден. Аз като ученик харесвах Uriah Heep и с отиването на концерта някаква моя поредна мечта се е сбъднала. Слушам oколo 70-75% АОR, около 15% Glam Metal (на снимката на книгата преди 3 г. съм си облечен глемърски) и около 10% други неща, сред които неокласикъл, неопрогресив, прейз и др. преобладаващо нови групи и изпълнители. Но когато съм започвал да слушам музика сред първоначалните ми групи са били: Rainbow, Deep Purple, Uriah Heep, Van Halen.

Аз първоначално имах намерение да пътувам с кола на приятели, но предния ден колата на този с когото евентуално имах намерение да пътувам се развали и после той имаше намерение, ако пътуват да са с колата на брат му, с когото съм по-добър приятел, но не знаеха, ако пътуват дали ще останат за концерта или само ще взимат автографи и бяха почти сигурни, че няма да останат. Така че просто вместо да ходя до Бургас и да си хващам влак и да чакам по гарите реших да пътувам на стоп. В Европа е много популярно пътуването на стоп (независимо дали човек има или няма пари, не съм нито беден, нито богат). Има над 15 милиона стопаджии. Вече има и доста сайтове за стопаджии, които пишат за къде ще пътуват и някой, като е в тази посока направо се уговаря да ги вземе, а за ползващите смартфони (не ползвам) има дори смартфон приложение за стопаджии. Когато някой пътува за някъде дори може да си потърси други стопаджии за компания. Пътува се много по различни държави. Примерно някой е решил да обиколи на стоп 3-4-5-6-7 държави за 20-30 дни и си пътува на стоп. В моята родина в момента е доста популярно пътуването на стоп от поколението до 30 и няколко години. Провеждат се и съзсрезания по автостоп. Примерно състезанието от Познан (Полша) до Комачио (Италия) през 2017 г. В миналото не е било популярно пътуването на стоп. Преди 30-35 г. дори е било толкова зле, че е било прието да се дава символична сума пари (примерно на стойност 50 ст. 1 лв.) като се пътува. А около началото на 70-те години е имало някаква държавна подкрепа на развитие на стопаджийството и който качи стопаджия е получавал някакви там точки, бонуси или нещо такова.
 Между другото в България междуградския транспорт е много скъп в сравнение с някои други европейски страни. Така например в Германия има автобуси (Fahrbus) с които може да се обиколи горе-долу цялата страна за 10 евро (автобусите през различните часове имат различни цени, примерно от Хамбург до Берлин oкoлo 300-400 км може да се пътува за 8е, а и за 22е в ралични часове с различен маршрут). В моята родина също е по-евтино. Последно пътувах 88 км с луксозен автобус и на български излизаше 7.50 лв., а друг автобус до съседна държава около 150-200 км беше 9 лв.
  Като имат място по превозните си средства (2-3-4 места) хората нормално качват, единствено гаднярите не качват стопаджии или проститутките и кандидат проститутки, които измерват всичко в пари и клиенти - така можете да различите по-нормалните хора и тези с добри сърца от егоистите, високомерните, надутите, нещастните и гадните, или още страхливите предимно след залез слънце (дето не качват от страх след залез слънце). Правилото при 90% от успешните хора (по което се разпознават) е, че трябва да се прави добро.
Друг момет е като искате да тествате хората и да видите има ли добри хора. Ако сте милионери или поне добре финансово обличате по-обикновени или износени дрехи и тръгвате на стоп.
Всеки може, като има кола да се качи на колата или да извади някой лев и да се качи на автобус или влак, но, ако някой иска да си пробва късмета - стопа показва, как стоят нещата. Преди 2-3 години, когато реших да пътувам на стоп за Каварна направо ме качи на стоп Jeff Scott Sotto (световно известен певец участвал в Yngwie Malmsteen, Journey и др.) и си правихме лаф над час, той предната вечер имаше е-мейл от Майкъл Суит от любимата ми група Stryper (новите им албуми вече не ми допадат, но само отделни песни, много са ми хеви).
  Когато се пътува на стоп се срещат различни хора, чуват се различни мнения, понякога хората разказват интересни неща, случва се и човек да се запознава с интересни хора. Аз пътувайки на стоп съм продал над 70-80 от моите книги. Понякога хората ми разказват интересни неща с цел, ако може и харесам дадената история да я напиша в някоя следваща книга. Това е начин на комуникиране с хората.
След като мои познати с кола ме оставиха на едно място от където да стопирам за по-малко от два часа и половина (по-малко от три часа откакто излязох от къщи) откакто ме оставиха да стопирам с три смени на транспортни средства бях в Ямбол. Ако бих тръгнал с влак нямах никакъв шанс за толкова малко време да съм там. Качих се след 2-3 минути на първата кола, която мина. (За мен е нормално да стопирам само по няколко минути, така е при около 80% от случаите и на някои хора направо не им се вярва на невероятния късмет, който имам (моля не ми завиждайте, че имам късмет). Преди няколко седмици така взех един мой човек с мен и на 2-рата минута като хванахме кола той направо се хвана за главата)



Снимка на сцената през деня

Maйка ми беше от Ямбол, беше рядко красива жена, стройна и високо ерудирана личност. Така, че съм ходил в Ямбол.



Майка ми. Аз и майка ми на втората снимка.

Когато пристигнах в Ямбол в центъра вече правеха сцената и на 50 метра от сцената имаше сватба. Мои приятели бяха запазили маса в едно заведение с маси на улицата близо до сцената, където да се черпим по-късно следобяд до началото на концерта на Uriah Heep.



По някое време взех автографи на 6 диска от китариста Мик Бокс от оригиналния състав на Uriah Heep, който е единственият член останал от първия състав. А аз вече имах автографи от клавириста Кен Хенсли от преди няколко години. Предполагам че цената на подобни дискове с автографи е над 25-30$.
Не се снимах с Мик Бокс, понеже няма външен вид. Кен Хенсли, когото видях преди 3-4 години за разлика от него има добър външен вид и дори преди десетина години се ожени за млада хубава жена с 30 г. по-млада от него, с която имат много щастлив брак.





Като предгрупи около 2 часа свиреха български групи (аз българските групи много не ги знам, не се интересувам и не им обръщам внимание, ама май първите бяха Тангра, имаха частичен плейбек, нямаха клавирист, а се чуваше клавир).

Прекарах си приятно. Концертът на Uriah Heep беше предимно с песни от класическия ранен период. С една дума всичко си беше точно, както си трябва. Върнах се до Бургас с един мой човек, а от там из нощите пак на стоп (в един и половина 2 часа няма автобуси за моя град, а не исках да събуждам някой да идва да ме прибира с кола) и някакъв чужденец, румънец ме докара до Несебър. Разбира се на другия ден не станах сутринта да тренирам (имам приблизителен режим - лягане от около 11.20-11.40 до 12 и ставане от 5.40 до 6 часа, джогинга може и в 6.30, ама за някои от другите упражнения е до 6.10).