С предстоящия Ден на будителите ще се върна към първоначалната ми идея на регистрирането на моя блог - творчеството. Преди време понякога пишех стихове и дори издадох две стихосбирки: "Вечният път" (1997-98 г.) и "Шепотът на любовта" (2002 г.), но нямам претенциите да съм кой знае какъв поет. Просто се опитах да събера някои идеи от лични преживявания и с малко повече фантазия ги възпроизведох във вид на стихове. Днес бих променил доста неща в много от стиховете си, ако трябваше да ги издам отново. Ще включа две мои стихотворения така както са публикувани без корекции:

Копнеж

Ако можех върна миналите дни

колко бих изтрил за да не бъдат,
бих дал, да може тоз живот наново заживея
и премахна страниците с болка.

Пресегнах се за да достигна
линията на съдбата и премина,
границата на въображението с реалността
за да преместя време и пространство.

Уви това е невъзможно!
Но бъдещето ще покаже,
че само истинска любов
ще изтрие раните от моето сърце.

И тоз копнеж по щастие тъй близко и реално
замайва ме от трепет непознат.
Бих искал с надежда да погледна
и получа отговор от твойте очи и устни.
 

 1996 г. включено в стихосбирката "Вечният път"

Кога ще ме притули любовта?

Дали сърцето си със безразличие покрия,
или на воля аз ще мога,
своите чувства свободно да разстеля?

Защо ли толкоз редове за теб написах?
Дали си заслужавала? - Не знам.
Да, но музата не се избира,
ненадейно с любовта връхлита тя.

Да бъдеш феята на мойто вдъхновение,
не умът - сърцето и душата пишат.
Но не бих могъл повече да продължа така,
само във фантазия да те обичам.
Желая те при мен в реалността!

Дали от срамежливост или от глупост, от други хора
за мен очаквала си нещо да научиш?
И ако дори за миг във мен се е съмнявал някой
бих искал в отговор да кажа само:
"В стиховете изрисувах облика на моята душа."

Аз се надявам да разгърнем романтиката
тлееща във нашите мечти,
ако може да разлистим листите
и открием щастие взаимно в нашите сърца

... прощавай ако някъде греша.

1997 г. включено в стихосбирката "Шепотът на любовта"