Нарисувай ми, Възлюбени, притча.
Нека има огромно дърво. Древна, извисяваща се, разклонена липа,
която се различава дори сред гъст и ненавременен мрак.
Нека има също 4 високи,
пренапълнени житни снопа,
които Духът да разтърсва
с всичката сила на решението Ти и изпълнението му,
докато зЪрното пада от тях,
многоцветно и пълно със Светлина,
на съвършени, ненакърнени зърна.
Готови за преумножение.

Нарисувай ми Слово.
Както и впечатление. Чувство. И Предузнание.
Дай ми да проумея и разбера,
защото именно така се откриваш,
на тези, които Си избрал, повикал, призвал, 
и искаш да Те познават,
от преди Сътворението,
за да получат още и още от Теб,
жадувайки да се докоснат до Вечността,
която е вяра в Твоята Личност, и поклонение.

Нарисувай ми да видя Мечтата Ти, Господи!
Да се влюбя още повече в нея. Да я приема за своя.

Нарисувай ми Жътвата.
Засявана от Теб след Едем до сетния ден.
Дай ми да видя и мъчителната Вършитба, пълна с надежда и милост.
Вложи в мен нуждата да се моля за повече благовестители,
изявяващи с живота си Теб и цялата обич,
с която си ни създал и ни пазиш.
Нарисувай ми я с едри щрихи, триумфално и тържествуващо,
защото е преголяма, велика и дългоочаквана.
Всепобелява от Твоята очистваща слава.

Господи, нарисувай ми волята Си.
И ме научи да съм плътно зад Теб, тичайки в Твоите стъпки.
Изпиши обвивките на сърцето ми.
Изрисувай с вятър, огън и плам,
посред олтара, изграждан скрижал по скрижал
вече четири десетилетия:
Любов (туптяща, гореща и жива. Всеизпълваща и преливаща),
Истина (единствената, разбулена, неподправена)
и Страхопочитание
пред величието и могъществото Ти – суверенни, абсолютни, неподражаеми).

Владетелю мой, изрисувай ме с/в Теб цялата.