Постинг
24.08.2014 13:45 -
Носталгия
Автор: ernest
Категория: Регионални
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.09.2014 14:25
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 02.09.2014 14:25
Какво е да живееш в чужда страна? Много хора променят местата където живеят, а някои и държавите си. В съвременния свят наблюдаваме миграция породена от битови или професионални нужди. Мигрира се както от бедните страни към богатите, така и от богатите не малко хора си купуват имоти в по-бедни, но с подходящи условия за дадения потребител. Има англичани, които са си купили къщи в България, но те разбира се не работят в България, но само живеят в тази страна. Различни хора добри в определени области не успяват да се реализират в някои страни, а в други това е лесно и бързо получават признание. Срещат се такива, на които работата или бизнеса са свързани с пътувания или посещения на различни страни, докато живеят някъде другаде или пък такива, които живеят на по две места. Това е нещо нормално.
Животът може да бъде различен в различните страни. Някои от хората в тяхната собствена страна не приемат определени неща, а когато се намират някъде в чужбина започват да виждат нещата различно. Преди около 4 години веднъж разнасяхме евангелия по хотелите и в едно малко хотелче, където има предимно българи в новата част на Несебър пробвахме да оставим Нови завети и докато някои от администрацията на хотела малко бяха въздържани, по някое време дойде собственика или някакъв от този сорт и каза: "Знам, че това не е секта. Аз съм бил в Америка и там има големи църкви с хиляди хора1" и започна да разказва за евангелските църкви в Америка на неговите познати, които слушаха учудено. Така някои хора като са в България са захлюпени, а като отидат навън виждат, че човек има нужда от Бог и хората, които Му се покланят са хиляди, други отивайки в чужбина се научават на прецизна работа, а не всичко през просото и когато се завърнат постепенно това се отразява благотворно на нацията. По този начин миграцията временна или постоянна оказва влияние върху формирането на социалното съществуване, а понякога и бит на хората.
При някои хора отивайки в чужбина се забелязва тъга по родното наричана носталгия. На човек нещо му липсва и иска да се върне, ако ще и за малко в родния си край. По тази причина много българи през летния период се завръщат за кратко в страната и после обратно, където им е работата или семейството. Аз това лято така срещнах един човек, който от малък живее повечето време в Германия и всяко лято се връща със семейството си и този човек ми показа един от най-хубавите девствени плажове, който е посещаван от съвсем малко хора, а местността е прекрасна.
В нашия регион има 35 000 руснаци, които са си купили апартаменти и идват през лятото, а в някои градове има и не малко такива, които са останали за постоянно. По тази причина те направо вече са си отворили руско училище в Бургас. За съжаление международните събития и глупава политика на повечето от държавите в Европейския Съюз за момента възпират идването на нови руснаци, което ще се отрази зле на туризма и икономиката на страната. Руснаците престанаха да купуват имоти в България и дори има такива, които искат да си продават своите.
В региона край морето от десетилетия има хора от смесени бракове. Аз съм като чужденец в тази страна (майка ми е българка), но не се чувствам напълно такъв. Не изпитвам носталгия, но пък ми е приятно и кеф да си поговоря на родния език (българския ми е втори език). Сега лятото имам възможност да поговоря, но по някое време ще си ходя и до моята родина (имам няколко пътувания във връзка с издателство и издаването на една или две от книгите ми2).
Преди години, когато отидех в родината си направо не ми се връщаше в България (само през лятото), толкова ми беше хубаво. Веднъж направо зарязах майка ми на гарата на перона на влака за България - избягах и не исках да се връщам. След месеци се върнах.
Лятото е към края си, но още има доста време, когато може да се ходи на плаж, да се плува или човек да се радва и наслаждава на сутрешния джогинг.
-------------------------------
1 В много страни има църкви с по от 1 000 до 30 000 души или повече. В някои милионни градове има да кажем 5-6 средно големи църкви с по 8-10 000 души и една по-голяма.
2 Още преди да започна да публикувам книги на български, година по-рано имах предвид, че не ги пиша за българските читатели, но българските ми издания са пробни - да видя ефекта и ако трябва нещо да променя и да ги дооформя в подходящ вид, както да ги представя по света. От няколко години чакам да дойде време за преводите и издаването на други езици. Вече дойде времето за това. Полските ми преводи са второстепенни (в сравнение с английски и руски), но все пак са от значение. Преди месец разговарях с едни руснаци големи бизнесмени, които строят хотели и като видяха книгите ми веднага казаха, че тази тематика, на която аз пиша е най-четената (това и без да ми го казват си го знам, знам какво се чете по света), а единият от тях е бил в печатарския бизнес и ги знае работите много добре.
Животът може да бъде различен в различните страни. Някои от хората в тяхната собствена страна не приемат определени неща, а когато се намират някъде в чужбина започват да виждат нещата различно. Преди около 4 години веднъж разнасяхме евангелия по хотелите и в едно малко хотелче, където има предимно българи в новата част на Несебър пробвахме да оставим Нови завети и докато някои от администрацията на хотела малко бяха въздържани, по някое време дойде собственика или някакъв от този сорт и каза: "Знам, че това не е секта. Аз съм бил в Америка и там има големи църкви с хиляди хора1" и започна да разказва за евангелските църкви в Америка на неговите познати, които слушаха учудено. Така някои хора като са в България са захлюпени, а като отидат навън виждат, че човек има нужда от Бог и хората, които Му се покланят са хиляди, други отивайки в чужбина се научават на прецизна работа, а не всичко през просото и когато се завърнат постепенно това се отразява благотворно на нацията. По този начин миграцията временна или постоянна оказва влияние върху формирането на социалното съществуване, а понякога и бит на хората.
При някои хора отивайки в чужбина се забелязва тъга по родното наричана носталгия. На човек нещо му липсва и иска да се върне, ако ще и за малко в родния си край. По тази причина много българи през летния период се завръщат за кратко в страната и после обратно, където им е работата или семейството. Аз това лято така срещнах един човек, който от малък живее повечето време в Германия и всяко лято се връща със семейството си и този човек ми показа един от най-хубавите девствени плажове, който е посещаван от съвсем малко хора, а местността е прекрасна.
В нашия регион има 35 000 руснаци, които са си купили апартаменти и идват през лятото, а в някои градове има и не малко такива, които са останали за постоянно. По тази причина те направо вече са си отворили руско училище в Бургас. За съжаление международните събития и глупава политика на повечето от държавите в Европейския Съюз за момента възпират идването на нови руснаци, което ще се отрази зле на туризма и икономиката на страната. Руснаците престанаха да купуват имоти в България и дори има такива, които искат да си продават своите.
В региона край морето от десетилетия има хора от смесени бракове. Аз съм като чужденец в тази страна (майка ми е българка), но не се чувствам напълно такъв. Не изпитвам носталгия, но пък ми е приятно и кеф да си поговоря на родния език (българския ми е втори език). Сега лятото имам възможност да поговоря, но по някое време ще си ходя и до моята родина (имам няколко пътувания във връзка с издателство и издаването на една или две от книгите ми2).
Преди години, когато отидех в родината си направо не ми се връщаше в България (само през лятото), толкова ми беше хубаво. Веднъж направо зарязах майка ми на гарата на перона на влака за България - избягах и не исках да се връщам. След месеци се върнах.
Лятото е към края си, но още има доста време, когато може да се ходи на плаж, да се плува или човек да се радва и наслаждава на сутрешния джогинг.
-------------------------------
1 В много страни има църкви с по от 1 000 до 30 000 души или повече. В някои милионни градове има да кажем 5-6 средно големи църкви с по 8-10 000 души и една по-голяма.
2 Още преди да започна да публикувам книги на български, година по-рано имах предвид, че не ги пиша за българските читатели, но българските ми издания са пробни - да видя ефекта и ако трябва нещо да променя и да ги дооформя в подходящ вид, както да ги представя по света. От няколко години чакам да дойде време за преводите и издаването на други езици. Вече дойде времето за това. Полските ми преводи са второстепенни (в сравнение с английски и руски), но все пак са от значение. Преди месец разговарях с едни руснаци големи бизнесмени, които строят хотели и като видяха книгите ми веднага казаха, че тази тематика, на която аз пиша е най-четената (това и без да ми го казват си го знам, знам какво се чете по света), а единият от тях е бил в печатарския бизнес и ги знае работите много добре.
Няма коментари
Търсене
