Още през II век в църквата настъпват редица промени. След първото поколение от вярващи, когато е имало апостоли и църквите представлявали предимно християнски общини от по 30-40-50 души, ръководени от епископи, презвитери и дякони постепенно настъпват различни промени. Повечето от длъжностите в католическата, православната и протестантската църква не са библейски. Ако си отворите Библиите и потърсите никъде няма да намерите думите: папа, поп, архиепископ . Те не са библейски! През XVI век по време на Реформацията e измислена длъжността "пастор" или "пастир", произлизаща от един единствен стих от Библията:

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители” (Послание към Ефесяните 4:11)

  Но в случая с думата "пастири" просто се прави обобщение и не става въпрос за някаква специализирана длъжност. В гръцкия текст е използвана думата пοιμην (произнася се – поимен) означаваща пастир, овчар. Никъде в раннохристиянската литература обаче не се споменава да е съществувала такава длъжност! Няма такава! Също така в църквите не са съществували длъжности „благовестител” и „учител”, това са дейности и призвания на хора, които в същото време могат да имат някаква църковна длъжност или не. За да бъде човек благовестител не му трябва някакво специално ръкополагане и звание. В съвременните харизматични протестантски църкви е разпространено лъжливото учение за "петократното служение", произлизащо именно от този стих - Ефесяните 4:11. Хората които не четат раннохристиянска литература го приемат и въобще не се замислят, но това е вид ерес, която е популяризирана от лъже-служителите от „Движението на вярата” в САЩ. От проповедници които съм споменавал в някои от предишните постинги, като Кенет Хегин, Орал Робертс, Кенет Копланд, Бени Хин и др. В ранното християнство не е съществувал църковен сан с думата „пастор” произлизащ от гръцката дума за пастир (овчар) и никъде в списъците от участниците на Никейския събор през 325 г. не се споменава. В потвърждение на това ще приведа списък от споменатите от Атанасий от Александрия противопоставили се на Арий църковни служители така, както са поместени в превода на английски Depositus of Arius, който съм включил към английския текст на книгата ми „Измамата за Коледата” (не е включен в първото българско демо издание):

    I, Colluthus, Presbyter, agree with what is here written, and give my assent to the deposition of Arius and his associates in impiety.

•Alexander , Presbyter, likewise

•Dioscorus , Presbyter, likewise

•Dionysius , Presbyter, likewise

•Eusebius, Presbyter, likewise

•Alexander, Presbyter, likewise

•Nilaras , Presbyter, likewise

•Arpocration, Presbyter, likewise

•Agathus, Presbyter

•Nemesius, Presbyter

•Longus , Presbyter

•Silvanus, Presbyter

•Peroys, Presbyter

•Apis, Presbyter

•Proterius, Presbyter

•Paulus, Presbyter

•Cyrus, Presbyter, likewise

•Deacons

•Ammonius , Deacon, likewise

•Macarius, Deacon

•Pistus , Deacon, likewise

•Athanasius, Deacon

•Eumenes, Deacon

•Apollonius , Deacon

•Olympius, Deacon

•Aphthonius , Deacon

•Athanasius , Deacon

•Macarius, Deacon, likewise

•Paulus, Deacon

•Petrus, Deacon

•Ambytianus, Deacon

•Gaius , Deacon, likewise

•Alexander, Deacon

•Dionysius, Deacon

•Agathon, Deacon

•Polybius, Deacon, likewise

•Theonas, Deacon

•Marcus, Deacon

•Comodus, Deacon

•Serapion , Deacon

•Nilon, Deacon

•Romanus, Deacon, likewise

•Presbyters of the Mareotis.

I, Apollonius, Presbyter, agree with what is here written, and give my assent to the deposition of Arius and his associates in impiety.

•Ingenius , Presbyter, likewise

•Ammonius, Presbyter

•Dioscorus , Presbyter

•Sostras, Presbyter

•Theon , Presbyter

•Tyrannus, Presbyter

•Copres, Presbyter

•Ammonas , Presbyter

•Orion, Presbyter

•Serenus, Presbyter

•Didymus, Presbyter

•Heracles , Presbyter

•Boccon , Presbyter

•Agathus, Presbyter

•Achillas, Presbyter

•Paulus, Presbyter

•Thalelжus, Presbyter

•Dionysius, Presbyter, likewise

•Deacons

•Sarapion , Deacon, likewise

•Justus, Deacon, likewise

•Didymus, Deacon

•Demetrius , Deacon

•Maurus , Deacon

•Alexander, Deacon

•Marcus , Deacon

•Comon, Deacon

•Tryphon , Deacon

•Ammonius , Deacon

•Didymus, Deacon

•Ptollarion , Deacon

•Seras, Deacon

•Gaius , Deacon

•Hierax , Deacon

•Marcus, Deacon

•Theonas, Deacon

•Sarmaton, Deacon

•Carpon, Deacon

•Zoilus, Deacon, likewise

  Както можете да установите никъде не е спомената длъжност „пастир” – няма такава.

  В Стария завет също се използва думата "пастири" за духовните лица, но такава длъжност така и не е съществувала. Ще приведа един цитат от книгата Езекил в потвърждение на това:

"Жив съм Аз, заявява Господ БОГ - понеже стадото Ми стана плячка и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, и пастирите пасяха себе си, а не пасяха овцете,затова, пастири, слушайте ГОСПОДНОТО слово!
 Така казва Господ БОГ: Ето, Аз съм против пастирите и ще изискам овцете Си от ръцете им, и ще направя да престанат да пасат овцете, и пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще спася овцете Си от устата им и няма да им бъдат за храна." (Езекил 38:8-10)

В католическата, православната и протестантската църква всички длъжности с изключение на епископската и дяконската не са библейски и нямат нищо общо с първоначалното християнство от I век и Библията. Най-лошото е, че и в трите вероизповедания начело на църквата стои един човек, който я ръководи като еднолична фирма и това е еретизъм. Ранните християнски църкви не са били ръководени от по една личност. Няма такова нещо! Върховната власт на папата пък е поредния идиотизъм. С установяването на римокатолическата църква с център Рим постепенно първоепископите, които започват да се наричат папи (название произлязло от култа Митра) започват да имат все по-голямо влияние в обществото и се опитват да придобият автономия като си създадат собствена държава, която в продължение на повече от 1100 години в алчността си за власт и пари постоянно води войни с околните княжества и държави. Така с една гнусна измама, известна като Donatio Constantini (Константиновото дарение) е създадена папската държава и е обявено правото на папата да коронясва крале и да има власт над хората, включително и правото да прощава грехове (което е привилегия само Бог за разкаялите се грешници). Всичко това става като е изместена управляващата меровингска  династия (това е една от личните ми наследствени кръвни причини да мразя римокатолическата църква) и се появяват каролингите. За изясняване на политическата интрига ще използвам цитат от книгата ми „Измамата за Коледата” (включен в добавките за предстоящото второ издание след изчерпването на количествата от първото):

„Възникването на Ватикана имаща статут на отделна държава в Италия става с една политическа игра-измама, при която майордомът Пипин III Къси сваля от власт законната меровингска династия в лицето на Хилдерих III, когото вкарва в манастир където умира и през 754 г. е коронясан от папа Стефан II (752-757) в Париж, давайки началото на каролингите, след което през 756 г. подарява на папа Стефан II част от Италия. С това възниква държавата, известна като Папска област, която до XIX век с цел разширяването на владенията и богатствата си, ръководена от алчни за пари и власт папи постоянно води войни с другите области и градове в Италия и потушава многобройни въстания вдигани против нея. Към това трябва да се добави и измамата за "Константиновото дарение" (Donatio Constantini), появило се с благоволението на папа Стефан II, с което папската институция си приписва правото на върховна власт в християнската църква и над Римската империя (което уж станало по времето на Константин), притежаването на териториите на Рим и околностите, както и да коронова и да сваля крале, но още през Средновековието в De falso credita et ementita Constantini donatione declamatio през 1440 г. католическия свещеник Лоренцо Вала прави лингвистичен анализ и доказва, че то е фалшификат. Съвременните експерти считат, че мошеническия фалшификат е бил съставен в абатството Saint-Pierre de Corbie в Пикардия. Така претенциите на папите за власт всъщност се оказват една измама и висша злоупотреба с неуките християни, които са манипулирани векове наред, а и до ден днешен от римокатолическата църква”

   Думата „папа” произлиза директно от култа към соларното божество Митра. При тайните сбирки на култа имало седем степени на посвещаване, като върховната степен на жреца била Savcerdos или Pater. За първи път терминът "папа" бил използван по време на първосвещеника Марцелий (папа от 30 юни 296 г. до 1 април 304 г.), а през XI век папа Григорий VII установява термина "папа" единствено за римския епископ. Друга титла на римските епископи (папите), която идва направо от езичеството е Pontifex maximus, представляваща най-високата позиция, титла на върховния езически жрец в Рим, която след време започнали да носят и римските императори от Октавиан Август (63 пр. Хр. – 14 сл. Хр.) до християнина Грациян (359-383), която си присвоили римските епископи днес наричани папи.

  Може да се обобщи, че в съвременото християнство единствено две от длъжностите са библейски и всичко останало е въведено по-късно когато вече църквата не е била такава каквато трябва да бъде.