Още от самото възникване на християнството Ерусалим е бил най-важният център. Там се намирал и храмът. След разпъването и възкръсването на Йехошуа ха Мешия (истинското име на месията известен с гръцката версия Исус Христос) неговите ученици остават в Ерусалим и там биват кръстени със Светия Дух (Деяние на апостолите 2 глава), който им се излива като огнени езици и започват да говорят на разни езици, да пророкуват и да вършат изцерения със силата на Божия Дух. Когато апостол Петър заминава за центъра на римската империя - Рим за ръководител на Ерусалимската църква остава брата на Исус - Яков Праведния, без разбира се да има някаква титла, а като човек силен и укрепнал във вярата. Оттогава църквата в Ерусалим в продължение на повече от двеста и петдесет години е била ръководена от родственици на Исус - хора от неговия род наричани деспосини (от гр. господари). Постепенно поради стратегическото място, което заема Рим в империята и тамошната църква започва да придобива все по-голямо собствено мнение за голямото значение във вярата тъй като градът е център на тогавашната цивилизация и съответно основен култов център на езическата религия. Естествено е, живеещите там християни, повечето от които никога дори не са стъпвали в Израел да имат високо мнение за себе си и да подценяват провинциите. По същия начин се чувстват хора от Ню Йорк когато отидат в друг град в САЩ или в България някои Софиянци в провинцията. Римските християни се различават по много неща от източните, а възгордяването на римския епископ нарекъл се папа става причина за много трагедии и злини в продължение на векове.
  Когато през IV век Константин Велики (въпреки, че е езичник) разрешава всички религии свободно да могат да изповядват вярата си с Миланския едикт и след Никейския събор чрез гласуване са установени каноните на вярата римския епископ придобива небивала власт в духовната област сред християните. През VIII-IX век биват фалшифицирани редица документи от римокатолическата църква с цел римския папа (епископ) да придобие легитимност върху духовната власт (такава дума няма в Новия завет и това не библейско) и църквата да бъде независима от държавата. Най-известен фалшив документ е Donatio Constantini, направен след една хитра политическа игра между Пипин Къси и тогавашния папа Стефан II. По времето на Ренесанса католическия свещеник Лоренцо Вала доказва на базата на лингвистичен анализ фалшификацията на Константиновото дарение (Donatio Constantini), благодарение на което римския папа придобива своята власт, право да коронова крале и тн. Така може да се каже, че благодарение на измама е изградена римокатолическата църква, за която думата секта е прекалено мека, като се има предвид измамите, убийствата и гоненията на стотици милиони хора до XIX век, както и стотиците теологични отклонения в християнството от което останало само думата - "християнство", но изцяло е изгубило смисъла си.
  Още през IV век деспосините наблюдавайки промените в църквата изпращат своя делегация до римския епископ Силвестър във връзка с което ще използвам цитат от книгата ми "Измамата за Коледата":           

  "Католическият свещеник, теолог и професор с пет доктората Malachi Martin в книгата си The Decline and Fall of the Roman Church публикувана през 1983 г. пише, че през 318 г. деспосините, които са наследници на Христовия род от братята и сестрите на Исус (виж Матея 13:55, 56, Лука 8:19, Марк 6:3), изпратили делегация при папа Силвестър, начело на която стоял мъж на име Йосиф и споменавайки за нуждата от спасение, заявили, че трябва да им бъдат дадени епископи, че за Църква-майка всъщност трябва да бъде приемана тяхната в Ерусалим, а не Римската църква, която трябва да продължи финансово да я поддържа. Те още искали Силвестър да отмени гръцките християнски епископи в Ерусалим, Александрия, Ефес и Антиохия и на тяхно място да бъдат поставени деспосини. Но надутият епископ Силвестър отхвърлил исканията с думите, че спасението е въпрос за Константин, а не за Исус и че от сега нататък църквата майка ще бъде тази в Рим.

Още от самото възникване на християнството, църквата е ръководена от деспосини, родственици на Исус. Първият водач в Ерусалим е Яков Праведния братът по плът на Исус Христос. След неговата мъченичешка смърт за която летописецът Евсевий Кесарийски (ок. 263-ок. 339), епископ на Кесария, Палестина в История на църквата книга II, раздел 23 споменава, че мястото му е заето от Симеон братовчед на Исус, което описва в История на църквата книга III раздел 11 и потвърждава още в История на църквата книга IV раздел 22. Симеон е син на Клеопа, който е брат на Йосиф (съпругът на Дева Мария). Клеопа е споменат като единия от двамата пътници за Емаус в евангелието от Лука стих 24:18. По времето на Веспасиан и Домициан наследниците на давидовия род били подложени на гонение и изстребление и по тази причина евреите унищожили всички документи включващи родословията им, но църквата продължавала да се ръководи от деспосините, които били отхвърлени от Силвестър. Евсевий цитирайки Хегезип в История на църквата пише:

 “Още оцелели от рода на Господа внуци на Юда, който по плът бил негов брат. Евокат информиран, че те са от рода на Давид ги завел пред кесаря Домициан: той както Ирод се боял от пришествието на Исус. Той ги попитал не са ли от Давидовия род; и те си признали, че са. Тогава той ги попитал какво е финансовото им състояние и с колко пари разполагат. Те и двамата казали, че разполагат общо само с девет хиляди денара, от които на всекиму се падала половината; но дори това не било в пари, но в земя с тази себестойност, вложени в тридесет и девет плетра земя, от която те трябвало да плащат данъци и самите те я обработвали. При което показали като доказателство за тежката работа загрубелите си мазолести ръце. И когато ги попитали за Христос и неговото царство, какво е и кога ще дойде, те отговорили че не е от този свят и няма да бъде на земята, но на небето с ангелите, което ще дойде след края на света, когато той ще се появи в слава и ще съди живите и мъртвите и ще въздаде на всекиго според деянията му. Като чул това Домициан невиждайки никаква вина в тях, презрително считайки ги за глупаци ги пуснал на свобода и с декрет прекратил гонението срещу църквата. Когато ги пуснали те оглавили църквата, което било естествено като мъченци и родственици на Господа. Настанали мирни времена за църквата и те доживели до идването на власт на Траян.”  

(История на църквата книга III, раздел XX)"