Постинг
26.11.2015 12:43 -
Невероятни съвпадения с докосвания до бъдещето
Автор: ernest
Категория: Други
Прочетен: 2205 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2015 19:42
Прочетен: 2205 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 28.12.2015 19:42
При някои хора на изкуството, като писатели, поети и музиканти понякога се случва в някои от произведенията им като разкази, поеми, романи или текстове на песни някои неща да се случат в бъдеще. Част от съвременните учени се опитват да обяснят това явление като досег с информационното поле или възможност да създават определен вид реалност (доколкото това касае лично тях - примерно в поезията или в някоя песен).
Още в древността в древна Гърция е съществувала идеята, че около земята съществува определен вид вакумно поле наричано маелон, в което се съдържа информация за миналото, настоящето и бъдещето. В древните текстове на маите също се споменава, че около земята има нещо като информационно поле, информационен похлупак. Съвременната наука през 1982 г. доказва, че електроните независимо на какво разстояние се намират един от друг, дори и на хиляди километри имат информация за всеки друг електрон (включено е в теорията за торсионното поле). По този начин те представляват един вид гигантско информационно поле, което е цялата галактика и вселена. Това говори, че вселената е единна и има единно начало.
Независимо от това до каква степен теорията за информационното поле около земята отговаря на истината, но някои хора на изкуството по време на писане на техните произведения понякога като, че ли успяват да се докоснат до част от бъдещето. Ще посоча някои примери.
Едгар Алан По 1838 г. написва The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket къдeто четирима моряка, които претърпели корабокрушение от кораба Grampus останали без храна и вода теглят жребий и изяждат единия от тях на име Ричард Паркър. Според По този разказ бил глупав. През 1884 г. яхта на име Mignonette напуска Англия на път към Сидни, Австралия. По време на буря яхтата потъва и остават четирима души в лодка без храна и вода. Те нападат и изяждат 17-годишният Ричард Паркър. Няколко дни по-късно тримата са спасени.
Едгар Алан По
Добре известен е случаят с британския писател Морган Робертсън, който в книгата си Futility, or the Wreck of the Titan (на български известна като "Потъването на Титан") през 1898 г. описва потъването на Титаник, който се блъска в айсберг доста време преди да започнат да строят този кораб. Титаник потъва 14 години по-късно. Съвпаденията са много големи. Той нарича кораба Титан. Титан е дълъг 260 метра, а Титаник – 269 метра. И двата кораба имат по 4 комина и по 3 винта. Титан имал водоизместване 70 000 тона, а истинският 66 000 тона, Робъртсъновият кораб в книгата имал мощност 50 000 конски сили, а истинския Титаник 55 000 конски сили. Скоростите на двата парахода съвпадали – 25 възела. Двата лайнера пътували през април, в студено време, с пълна скорост, блъснали се в айсберг през нощта и потънали. На борда им се возели много хора от висшето общество и лодките не достигнали за над 2000-те им пътника.
Книгата на Морган Робертсън
На 5 декември 1945 г. над Саргасово море изчезват няколко американски самолета. Изпратените два самолета да ги търсят също изчезват. От това време се появява терминът Бермудски триъгълник за аномалната зона, където се губят кораби и самолети. Интригуващото е, че 19 години преди това руският автор фантаст Александър Беляев написва книгата Остров погибших кораблей (Островът на изчезналите кораби), в която разказва за местност в океана в областта на Бермудския триъгълник, където изчезват кораби. В книгите си той е предсказал появата на различни неща, като сърдечната трансплантация, още в първия си разказ измисля устройство откриващо злато (нарекъл го златотърсач), което е открито през 1925 г. от немски изследовател. Той предсказва появата на орбитални станции, апаратура за подводни спускания (акваланги) и др. Беляев е син на православен свещеник и самият той учи в семинарията, но след това учи за адвокат и става такъв, а по-късно става писател.
Александър Беляев
Друг съветски писател фантаст и професор по палеонтология, който предсказал различни неща е Ива́н Анто́нович Ефре́мов. Като младеж, когато бил на фронта имало инцидент, при който загинали всички и останал жив единствено той и когато го намерили говорел за видение, в което споменал затворените очи на Ленин. Той предсказал смъртта на Вожда на Революцията. В друга ситуация докато се намирал на кораб пък отново във видение предсказал наводнение в града. След това се насочил да пише книги в жанр научна фантастика. Месец, след като починал направили щателен обиск в дома му. Носели се слухове, че го смятат или за английски агент или за агент от друга цивилизация.
В неговите разкази и книги Ефремов предсказва различни неща.
През 1944 г. в разказът "Алмазная труба" описвал как открили в Якутия елмазени находища. Десет години по-късно на 300 км от описаната местност действително открили елмазено находище. Идеята дошла по следния начин. Те били някъде на експедиция и паднала бучка захар върху карта на СССР и бучката станала на малки бучици. Тогава Ефремов погледнал къде се намират бучиците върху картата и казал: "На тези места има елмазени находища".
В разказа "Эллинский Секрет" от 1942-43 г. Ефремов пише за наследствената памет на гените.
Във фантастическата повест Сердце Змеи от 1958 г. Ефремов описва нанороботи пускани в човешкото тяло с цел лечение. За първи път през 2006 г. група европейски учени правят експериментален модел на мини робот, който се пуска в стомаха и по команда извършва необходимото лечение. Когато веднъж си слага термометър, той се счупва и живакът се разпилява. Тогава Ефремов казва къде се намира цяло езеро с живак в горен Алтай. В разказа "Озеро горных духов" от 1943 г. описва наличието на руда съдържаща живак в Южен Алтай, коeто също по-късно открили там.
В романа "Туманность Андромеды" написан през 1955-1956 г. авторът предсказва появата на електронната книга.
Ефремов нa 50 и няколко години и съпругата му
В едно свое стихотворение от 1841 г. Михаил Лермонтов предсказва положението в Украiна през 2014 г.
https://www.youtube.com/watch?v=UmkqLpGj4zc&spfreload=10
Ще спомена и един съветски поет и писател, който твърди, че е пътешественик във времето дошъл от XXIII век. Това е Евгений Иосифович Гайдучёк. Според неговия разказ на 13-годишна възраст той пътувал с машина на времето заедно с едно момиче и така се получило, че попаднал в началото на ХХ век в областта на Ставрополск. Според неговия разказ машината се развалила и можела да вземе само един човек обратно. Качило се момичето. Той обикалял и се криел известно време, като чакал помощ от бъдещето да дойдат и да го приберат, но по някое време започнал да се разболява и отишъл при хората. Тогава едно семейство го осиновило. Той приел името им и учил в Ленинград. През юли 1941 г. той предсказал датата на победата във Втората световна война. Когато Хърбърт Уелс посетил СССР той разговарял с него и обсъждал темата за направата на устройство за пътуване във времето. В края на 80-те години в частен разговор разказал за разпадането на СССР, както и за войните с бившите съветски републики. Предсказал войната в Украйна. В негови стихотворения през 1980 г. предсказал ерата на интернет и мобилните връзки. Предсказал Перестройката в СССР. Той прави архив на исторически факти, които според него ги няма в библиотеките на XXIII век и дава наставления на семейството си, наследниците си как да ги пазят до тогава. А в същото време моли един писател да ги спомене в книгата си, за да могат да научат за тях в бъдещето, понеже той бил прочел негова книга преди да попадне в ХХ век.
Така нареченият Гайдучок през 1941 г.
През 40-те години по времето на Проектът Манхатън (на правенето на атомната бомба1) открили книгата Last and First mеn на амеpиканския автоp Olaf Stapledon, в която пишело доста подробности по въпроса и имали намерение да подведат автора под отговорност за държавна измяна с издаването на секретни сведения. Но се оказало, че футуристичната сайънс фикшън книга е написана и отпечатана през 1930 г., много преди да бъде взето решение да започне работата по проекта за атомната бомба.
Някои хора казват, че нищо не е случайно.
Разказва се една история (истина или не) за известният съветски писател през 30-те години в СССР Евгений Петрович Катаев, повече известен с псевдонима си Евгений Петров, който съвместно с Илья Ильфа е написал "Дванадесетте стола". Той бил запален филателист и колекционирал пощенски марки с подпечатани пликове. За да се сдобие с подпечатани марки от други държави той правел следния номер. Изпращал писмо до някаква държава и си измислял адрес и име на получател. Обикновено по този начин той получавал за колекцията си подпечатан плик с марка и надпис "Не е намерен получател", "Грешен адрес" или нещо подобно.
През април 1939 г. Евгений Петров изпратил писмо до Нова Зеландия, като направил обичайното и написал измислен от него адрес и получател. В заигравката си с пощенските служби той написал град Хайдбервил, ул. Райтбич N 8, а името на получателя Мерил Юджин Уейзли. В писмото той написал следното:
Скъпи Мерил!
Приеми моите съболезнования кончината на чичо Пит. Дръж се старче. Извинчвай, че дълго не съм писал. Надявам се, че всичко с Ингрид е наред. Целуни дъщеря си от мен. Тя сигурно съвсем е пораснала.
Твой Евгений.
До тук добре, ама писмото не само, че не се върнало, както обикновено след два месеца с обичайния щемпел, но дори в момент, в който съвсем бил забравил за него през август получил отговор. В първия момент Евгений помислил, че някой си е направил майтап с него, но като видял, че и адресът и името на подателя нещата придобили друг вид. В отговора пишело:
Скъпи Евгений!
Благодаря за съболезнованията. Нелепата смърт на чичо Пит ни изкара от строя половин година. Вероятно ти се чудиш за забавянето на писмото. Ние с Инглид си спомняме тези два дни, които ти беше с нас. Глория вече е съвсем голяма и есента ще бъде 2-ри клас. Тя до този момент пази мечето, което ти й донесе от Русия.
Мерил пишел, че Евгений бил в неговото ранчо и го поканвал пак да дойде. Там е работата, че Евгений Петров никога не бил ходил до Нова Зеландия, но в писмото получил и снимка. На снимката бил той и още някакъв мъж, когото никога не е виждал и била написана датата 9 октомври 1938 г.
За да опита да разбере за какво става въпрос и дали това е някаква мистика Петров написал още едно писмо, но не успял да получи отговорът. Още с началото на Втората световна война той станал кореспондент на вестник “Правда” и “Информбюро”. През 1942 г. докато Евгений Петров летял със самолет от Севатопол до Москва самолетът бил уцелен от немците и се разбил в Ростовска област. Най-интересното е, че точно този ден в тях било получено писмо от Нова Зеландия. В писмото Мерил се възхищавал от съветските войници и се безпокоял за живота на Евгений. Мерил Уейзли пишел:
"Спомняш ли си аз се уплаших, когато ти се къпеше в езерото. Водата беше много студена. Но ти каза, че на теб ти е определено да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те, бъди внимателен - лети по възможност по-малко."
По мотиви от тази история през 2012 г. е заснет филмът Envelope с участието на Кевин Спейси в главната роля.
-----------------------------
1 Още през септември 1942 г., преди да започне работата по проекта за създаването на атомната бомба на тайните срещи в Бохемската гора в Калифорния бил разглеждан Манхатънският протокол, където се взело решението за това.
Още в древността в древна Гърция е съществувала идеята, че около земята съществува определен вид вакумно поле наричано маелон, в което се съдържа информация за миналото, настоящето и бъдещето. В древните текстове на маите също се споменава, че около земята има нещо като информационно поле, информационен похлупак. Съвременната наука през 1982 г. доказва, че електроните независимо на какво разстояние се намират един от друг, дори и на хиляди километри имат информация за всеки друг електрон (включено е в теорията за торсионното поле). По този начин те представляват един вид гигантско информационно поле, което е цялата галактика и вселена. Това говори, че вселената е единна и има единно начало.
Независимо от това до каква степен теорията за информационното поле около земята отговаря на истината, но някои хора на изкуството по време на писане на техните произведения понякога като, че ли успяват да се докоснат до част от бъдещето. Ще посоча някои примери.
Едгар Алан По 1838 г. написва The Narrative of Arthur Gordon Pym of Nantucket къдeто четирима моряка, които претърпели корабокрушение от кораба Grampus останали без храна и вода теглят жребий и изяждат единия от тях на име Ричард Паркър. Според По този разказ бил глупав. През 1884 г. яхта на име Mignonette напуска Англия на път към Сидни, Австралия. По време на буря яхтата потъва и остават четирима души в лодка без храна и вода. Те нападат и изяждат 17-годишният Ричард Паркър. Няколко дни по-късно тримата са спасени.
Едгар Алан По
Добре известен е случаят с британския писател Морган Робертсън, който в книгата си Futility, or the Wreck of the Titan (на български известна като "Потъването на Титан") през 1898 г. описва потъването на Титаник, който се блъска в айсберг доста време преди да започнат да строят този кораб. Титаник потъва 14 години по-късно. Съвпаденията са много големи. Той нарича кораба Титан. Титан е дълъг 260 метра, а Титаник – 269 метра. И двата кораба имат по 4 комина и по 3 винта. Титан имал водоизместване 70 000 тона, а истинският 66 000 тона, Робъртсъновият кораб в книгата имал мощност 50 000 конски сили, а истинския Титаник 55 000 конски сили. Скоростите на двата парахода съвпадали – 25 възела. Двата лайнера пътували през април, в студено време, с пълна скорост, блъснали се в айсберг през нощта и потънали. На борда им се возели много хора от висшето общество и лодките не достигнали за над 2000-те им пътника.
Книгата на Морган Робертсън
На 5 декември 1945 г. над Саргасово море изчезват няколко американски самолета. Изпратените два самолета да ги търсят също изчезват. От това време се появява терминът Бермудски триъгълник за аномалната зона, където се губят кораби и самолети. Интригуващото е, че 19 години преди това руският автор фантаст Александър Беляев написва книгата Остров погибших кораблей (Островът на изчезналите кораби), в която разказва за местност в океана в областта на Бермудския триъгълник, където изчезват кораби. В книгите си той е предсказал появата на различни неща, като сърдечната трансплантация, още в първия си разказ измисля устройство откриващо злато (нарекъл го златотърсач), което е открито през 1925 г. от немски изследовател. Той предсказва появата на орбитални станции, апаратура за подводни спускания (акваланги) и др. Беляев е син на православен свещеник и самият той учи в семинарията, но след това учи за адвокат и става такъв, а по-късно става писател.
Александър Беляев
Друг съветски писател фантаст и професор по палеонтология, който предсказал различни неща е Ива́н Анто́нович Ефре́мов. Като младеж, когато бил на фронта имало инцидент, при който загинали всички и останал жив единствено той и когато го намерили говорел за видение, в което споменал затворените очи на Ленин. Той предсказал смъртта на Вожда на Революцията. В друга ситуация докато се намирал на кораб пък отново във видение предсказал наводнение в града. След това се насочил да пише книги в жанр научна фантастика. Месец, след като починал направили щателен обиск в дома му. Носели се слухове, че го смятат или за английски агент или за агент от друга цивилизация.
В неговите разкази и книги Ефремов предсказва различни неща.
През 1944 г. в разказът "Алмазная труба" описвал как открили в Якутия елмазени находища. Десет години по-късно на 300 км от описаната местност действително открили елмазено находище. Идеята дошла по следния начин. Те били някъде на експедиция и паднала бучка захар върху карта на СССР и бучката станала на малки бучици. Тогава Ефремов погледнал къде се намират бучиците върху картата и казал: "На тези места има елмазени находища".
В разказа "Эллинский Секрет" от 1942-43 г. Ефремов пише за наследствената памет на гените.
Във фантастическата повест Сердце Змеи от 1958 г. Ефремов описва нанороботи пускани в човешкото тяло с цел лечение. За първи път през 2006 г. група европейски учени правят експериментален модел на мини робот, който се пуска в стомаха и по команда извършва необходимото лечение. Когато веднъж си слага термометър, той се счупва и живакът се разпилява. Тогава Ефремов казва къде се намира цяло езеро с живак в горен Алтай. В разказа "Озеро горных духов" от 1943 г. описва наличието на руда съдържаща живак в Южен Алтай, коeто също по-късно открили там.
В романа "Туманность Андромеды" написан през 1955-1956 г. авторът предсказва появата на електронната книга.
Ефремов нa 50 и няколко години и съпругата му
В едно свое стихотворение от 1841 г. Михаил Лермонтов предсказва положението в Украiна през 2014 г.
https://www.youtube.com/watch?v=UmkqLpGj4zc&spfreload=10
Ще спомена и един съветски поет и писател, който твърди, че е пътешественик във времето дошъл от XXIII век. Това е Евгений Иосифович Гайдучёк. Според неговия разказ на 13-годишна възраст той пътувал с машина на времето заедно с едно момиче и така се получило, че попаднал в началото на ХХ век в областта на Ставрополск. Според неговия разказ машината се развалила и можела да вземе само един човек обратно. Качило се момичето. Той обикалял и се криел известно време, като чакал помощ от бъдещето да дойдат и да го приберат, но по някое време започнал да се разболява и отишъл при хората. Тогава едно семейство го осиновило. Той приел името им и учил в Ленинград. През юли 1941 г. той предсказал датата на победата във Втората световна война. Когато Хърбърт Уелс посетил СССР той разговарял с него и обсъждал темата за направата на устройство за пътуване във времето. В края на 80-те години в частен разговор разказал за разпадането на СССР, както и за войните с бившите съветски републики. Предсказал войната в Украйна. В негови стихотворения през 1980 г. предсказал ерата на интернет и мобилните връзки. Предсказал Перестройката в СССР. Той прави архив на исторически факти, които според него ги няма в библиотеките на XXIII век и дава наставления на семейството си, наследниците си как да ги пазят до тогава. А в същото време моли един писател да ги спомене в книгата си, за да могат да научат за тях в бъдещето, понеже той бил прочел негова книга преди да попадне в ХХ век.
Така нареченият Гайдучок през 1941 г.
През 40-те години по времето на Проектът Манхатън (на правенето на атомната бомба1) открили книгата Last and First mеn на амеpиканския автоp Olaf Stapledon, в която пишело доста подробности по въпроса и имали намерение да подведат автора под отговорност за държавна измяна с издаването на секретни сведения. Но се оказало, че футуристичната сайънс фикшън книга е написана и отпечатана през 1930 г., много преди да бъде взето решение да започне работата по проекта за атомната бомба.
Жул Верн написва "Париж на ХХ век", където пише, че сградите ще бъдат стъклени (както е сега с големите стъклени витрини), хората ще могат да си изпращат текстове и картини едни на други от разстояние (интернет с компютри и SмS), времето на конете и каруците ще е преминало и хората ще се придвижват с коли движещи се с бензин.
Жул Верн
Българският писател Иван Вазов през последния ден от XIX век 30 декември 1899 г. написва фантастичен разказ озаглавен „Последният ден на XX век”, където пише как ще изглежда светът след 100 г. В него той описва уред наречен от него „фоноскоп”, който много ни напомня на компютър със скайп. Ще използвам цитат от разказа:
„Царят остави депешата и се приближи до апарата на стената (фоноскопа), натисна нещо и той издрънка. След една минута апарата сам издрънка. Царят тогава си приближи устата до тръбата, а с очите, като гледаше в едно стъкло над нея, извика:
– А, Константине, добър ден!”
Иван Вазов
Някои хора казват, че нищо не е случайно.
Разказва се една история (истина или не) за известният съветски писател през 30-те години в СССР Евгений Петрович Катаев, повече известен с псевдонима си Евгений Петров, който съвместно с Илья Ильфа е написал "Дванадесетте стола". Той бил запален филателист и колекционирал пощенски марки с подпечатани пликове. За да се сдобие с подпечатани марки от други държави той правел следния номер. Изпращал писмо до някаква държава и си измислял адрес и име на получател. Обикновено по този начин той получавал за колекцията си подпечатан плик с марка и надпис "Не е намерен получател", "Грешен адрес" или нещо подобно.
През април 1939 г. Евгений Петров изпратил писмо до Нова Зеландия, като направил обичайното и написал измислен от него адрес и получател. В заигравката си с пощенските служби той написал град Хайдбервил, ул. Райтбич N 8, а името на получателя Мерил Юджин Уейзли. В писмото той написал следното:
Скъпи Мерил!
Приеми моите съболезнования кончината на чичо Пит. Дръж се старче. Извинчвай, че дълго не съм писал. Надявам се, че всичко с Ингрид е наред. Целуни дъщеря си от мен. Тя сигурно съвсем е пораснала.
Твой Евгений.
До тук добре, ама писмото не само, че не се върнало, както обикновено след два месеца с обичайния щемпел, но дори в момент, в който съвсем бил забравил за него през август получил отговор. В първия момент Евгений помислил, че някой си е направил майтап с него, но като видял, че и адресът и името на подателя нещата придобили друг вид. В отговора пишело:
Скъпи Евгений!
Благодаря за съболезнованията. Нелепата смърт на чичо Пит ни изкара от строя половин година. Вероятно ти се чудиш за забавянето на писмото. Ние с Инглид си спомняме тези два дни, които ти беше с нас. Глория вече е съвсем голяма и есента ще бъде 2-ри клас. Тя до този момент пази мечето, което ти й донесе от Русия.
Мерил пишел, че Евгений бил в неговото ранчо и го поканвал пак да дойде. Там е работата, че Евгений Петров никога не бил ходил до Нова Зеландия, но в писмото получил и снимка. На снимката бил той и още някакъв мъж, когото никога не е виждал и била написана датата 9 октомври 1938 г.
За да опита да разбере за какво става въпрос и дали това е някаква мистика Петров написал още едно писмо, но не успял да получи отговорът. Още с началото на Втората световна война той станал кореспондент на вестник “Правда” и “Информбюро”. През 1942 г. докато Евгений Петров летял със самолет от Севатопол до Москва самолетът бил уцелен от немците и се разбил в Ростовска област. Най-интересното е, че точно този ден в тях било получено писмо от Нова Зеландия. В писмото Мерил се възхищавал от съветските войници и се безпокоял за живота на Евгений. Мерил Уейзли пишел:
"Спомняш ли си аз се уплаших, когато ти се къпеше в езерото. Водата беше много студена. Но ти каза, че на теб ти е определено да се разбиеш със самолет, а не да се удавиш. Моля те, бъди внимателен - лети по възможност по-малко."
По мотиви от тази история през 2012 г. е заснет филмът Envelope с участието на Кевин Спейси в главната роля.
-----------------------------
1 Още през септември 1942 г., преди да започне работата по проекта за създаването на атомната бомба на тайните срещи в Бохемската гора в Калифорния бил разглеждан Манхатънският протокол, където се взело решението за това.
Свестните българи ще спасят България! Ед...
Да помогнем на бедстващите от наводнения...
Международно Обществено Движение «ЗА НРА...
Да помогнем на бедстващите от наводнения...
Международно Обществено Движение «ЗА НРА...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
