Евгений Иосифович Гайдучёк е съветски писател, поет и художник. Според неговия разказ на 13-годишна възраст той пътувал с машина на времето заедно с едно момиче малко по-голямо от него и така се получило, че попаднал в края на 20-те или началото на 30-те години на ХХ век в областта на Ставрополск. Пътешествениците във времето са наричани хрононавти и подрастващото момче се явява хрононавт попаднал случайно в ХХ век, без да се е приготвял специално за това. Те искали да посетят по-ранни времена, но машината се повредила и си ударили главите, но физическата болка не била проблемът - те попаднали в жестокия ХХ век. Според неговия разказ машината се развалила и можела да вземе само един човек обратно. Качило се момичето и той се надявал, че поне някъде напред във времето ще я отнесе, но да не бъде в ХХ век. Те знаели, че това е най-опасното време от където и да било.
Тийнейджърът хрононавт обикалял и се криел известно време, като чакал помощ от бъдещето да дойдат и да го приберат, но по някое време започнал да се разболява и отишъл при хората. Тогава едно семейство го осиновило. Той говорел и руски и английски. Младежът приел името им и учил в Ленинград за библиотекар. Първото му голямо впечатление, въпреки че много намразил ХХ век било да кара колело и това за него се явявала малка радост. Той знаел от историята, че скоро в СССР ще започне чистката и ще бъдат избити сума народ. Но решил да не се меси в събитията, чиито краен резултат добре знаел. Въпреки че знаел какво ще се случи, той не умеел да извади полза от това и попаднал в една килия в затвора за това, че имал в джоба си снимка с лика на Сталин и му избол с карфици очите. Той казва, че там в бъдещето, от където идва хората не си държали езика зад зъбите. Докато бил в килията започнал да пуши (в бъдещето нямало такъв глупав навик сред хората според неговите думи - моята забележка е, че то и сега са наполовина от това, което е било през ХХ век). От затвора го пуснали преди началото на Втората световна война. Въпреки че се научил от затвора много да не се обажда и да не казва какво ще се случи през юли 1941 г. "предсказал" датата на победата във Втората световна война, което споменал негов колега от ескадрилата, в която служил, след излизането на статия през 90-те за Евгений. След неговата смърт също се намерил негов другар, който разказал как една седмица преди да им изтече военната им служба и вече се радвали им казал, че в неделя "няма да им бъде до това".

Гайдучок през 1941 г.

Самият той участвал в правенето на плакати, а по-късно станал комисар и с неговия батальон обиколил половин Европа. Едно е да се наблюдава миналото незабележимо от машина на времето, а друго да се участва в него, както Евгений се изразява. Той знаел, че дори да са изпратили за него помощ от бъдещето трудно биха могли да го намерят. А също имало едно правило - никой, от който зависят важни неща в миналото не се взима в бъдещето. През 80-те вече бил пенсионер, бил болен и знаел, че няма да успее да доживее, когато ще направят първата машина на времето¹ !!! (От думите му следва, че много скоро ще я направят, но той просто не е можел да дочака.) 

Когато Хърбърт Уелс посетил СССР той посетил едно училище в Ленинград и влязъл в класа на Евгений, който разговарял с него на английски и обсъждал на кратко темата за направата на устройство за пътуване във времето.

През 1985 г. Евгений чрез неговите ученици намерил Вадим Чернобров заявявайки, че е писател написал книга за машина на времето и имайки на предвид, че той няма да му се присмее и да го помисли за луд, ще го изслуша и до някаква степен ще го разбере. Евгений прави архив на исторически събития, които според него ги няма в библиотеките на XXIII век и дава наставления на семейството си, наследниците си как да ги пазят до тогава (четири години след смъртта му половината от събираните материали изгорели и след това поставили част от материалите в специална капсула от неръждаема стомана и аргон). Той помолил Вадим да ги спомене в книгата си за машината на времето, за да могат да научат за тях в бъдещето и да ги намерят, понеже той бил прочел негова книга преди да попадне в ХХ век. Но Чернобров не бил никакъв писател, по това време, не бил написал и една статия и нямал намерение да пише никаква книга на каквато и да е тема. 

Чернобров разказва, че когато срещнал Евгений от XXIII век действително се интересувал от темата за машина на времето, но нямал никакво намерение да пише книга за това. Но вече е написал такава книга и сам се учудва на нещата, които Евгений му е разказал. Чернобров с негови съратници са направили нещо, като прототип на машина на времето и са успели да върнат назад с няколко секунди или дори няколко минути обекти като мухи, но това е още в сферата на експериментите. Вячислав Климов е първият човек, който влиза в експерименталната машина и разказва в интервюто включено в клипа по-долу.
 

Вадим Чернобров

 Чернобров записвал на касетки разговорите си с Гайдучок, но въпреки че му било интересно какво разказва не му вярвал много. Нещата, които хрононавтът разказвал започнали да се случват през 90-те, но Евгений Гайдучок починал през 1991 г. През 80-те години в един от разговорите си с него Гайдучок разказал за разпадането на СССР, както и за войните с бившите съветски републики. Предсказал войната в Украйна, но Вадим казва, че не си спомня какво казвал, че ще се случи.
В негови стихотворения през 1980 г. Евгений предсказал ерата на интернет и мобилните връзки. Предсказал Перестройката в СССР. Той се заселил в Жирновск, където в бъдеще щял да се намира космодром. В статия за Жирновск през XXI век написана през 80-те той описал мобилните телефони и интернет.
На негови приятели разказвал как изглежда земята от космоса, как се чувства тялото в безтегловност и как се променят възприятията на астронавтите в космоса, как се адаптират извънземните към земните условия и т.н.

Чернобров има една негова теория. Той предполага, че е възможно всъщност съпругата му да е онова момиче, което Евгений му казал, че изпратил в бъдещето с машината във времето. Според него той просто не е искал да му каже, че е скрил някъде повредената машина на времето. 

Евгений Гайдучок, съпругата му Елизавета Петровна и дъщеря му

Евгений не отговарял на някои въпроси. Примерно когато Вадим го питал как се казва страната, от която той е дошъл, не му отговарял. Вадим не е бил готов да му каже нещо друго, освен СССР и Евгений много добре е знаел това.

По-късно (вече в наши дни) Вадим научил допълнителни неща от учениците на Евгений, а също, че има и някаква жена, на която хрононавтът разказвал за него и срещите си. Евгений бил споделил, че Вадим не му е повярвал и поради това не му бил разказал всичко. Той казал, че разказал неговите неща и на още един човек. В момента търсят жената и споменатия човек, за да се доизясни картината.

Дъщерята на Евгений Гайдучок - Светлана Евгеньевна Булгакова-Гайдучок го смятала за фантазьор и дори напуснала града (Жирновск, Волгоградска област). Тя се върнала там, когато баща й починал и започнала работа в отдела към културата. Тя си спомня, че като малка баща й разказвал за космодроми, междупланетни полети, странни космати същества и животът в бъдещето, което смятала за приказки. Баща й винаги я направлявал, как да се държи и какво да прави. Така преди кризата в края на 80-те си направили запаси - кибрит, сол и т.н. неща, които по-късно за известен период от време изчезнали от магазините. Тя не си спомня нито едно предсказано от него нещо, което да не се е сбъднало.
 Жената на Евгений - Елизавета Петровна починала точно 5 години след него в същия ден и същия час като него. След това следвали странни събития.
Евгений Иосифович Гайдучёк написал и няколко книги за машина за пътуване във времето. Той нарисувал епос картини от лов на мамути до времето на XXIII век, което нарекъл "Лента времени". След смъртта му изчезват част от картините му, а някои изгарят - това са картините за бъдещето. Запитана дъщеря му разказала, че действително имало картини, на които били нарисувани мобилните контакти между хората от бъдещето. Също така след смъртта на Евгений с всички негови наследници се случва нещо и умират. Кой в катастрофа, кой по друг начин. Остава само дъщеря му Светлана, но тя е възрастна на 69 г. и повече oт две десетилетия вече не може да има деца. Така, ако приемем, че има хронопатрул² пазещ времевия континиум изглежда, че просто хромополицаите са премахнали всичко свързано с Евгений, който не трябва да има наследници в XXIII век, от където е дошъл. И чрез картините си не издава бъдещи неща. Чернобров пък казва, че не си спомня много неща от разговорите, понеже, въпреки че го е слушал е успял да запомни единствено, това което най-много го е впечатлило. Той казва, че отдавна е раздал касетките си със записите и са му останали само 4 касетки, които са силно повредени и евентуално би трябвало да се дадат на реставратор. Ние можем да се запитаме само дали той не знае повече отколкото казва или просто не иска да се превърне в жертва на хронопатрула, ако разкаже повече, както се е случило с картините и внуците на Евгений.

Картини на Гайдучок

Ако приемем случая за истински можем да си направим следните заключения:

1 Хората в бъдещето не са чипирани и имат свободна воля. (В момента чипирането на хора е най-лошото и ужасяващо нещо откакто съществува на нашата планета, като едната от целите е премахването на свободната воля и невъзможността от приемането на Бог. Това е и белегът на Антихрист описан в пророческата книга Откровението на Йоана.)

2 Книгите продължават да съществуват и да се четат.

3 Хората са се избавили от такива пороци, като тютюнопушене.

4 Направени са и се поддържат контакти с извънземни цивилизации.

5 Генното инженерство се използва в полза за човечеството, а не в ущърб, както е в момента.
--------------------------------------------------------------

¹ Има и друг начин освен машина на времето за придвижване във времето, но явно, че Евгений не в бил наясно. Това са времевите портали и някои аномални зони. На територията на СССР има няколко такива аномални зони (аз знам две), като едната е много лесна за ползване. Отива се само напред във времето.

² Не е изключено освен спазването на определени правила, за да не се нарушава времевия континиум да има нещо подобно. Но също така трябва да се отбележи, че сред някои учени съществува предположение, че някой от бъдещето прави някакви корекции, поправки в миналото.