Tъй като постинга стана твърде голям и премина капацитета за по-голяма яснота включвам обяснителните бележки във формата на подредия отделно със снимки тук.


¹ Той участва с кларинет в изпълнението Big Bad Bill в албума Diver Down.

² Тематиката на текста на песента написана от Джин Симънс е любовна история между по-голям мъж и 16-годишно момиче. Mъжът я вижда на връщане от училище "чиста и хубава" и си я пожелава. Като под "чиста" се разбира морално чиста, неразвалена, неразкурвавена. Може също да се отбележи, че повечето случаи на истинска любов за цял живот (около 70%) са именно между по-голям мъж и млада жена/мома, по първо влюбване за девойката. Песента става хит в някои радио станции.
В интервю в Guitar World Еди разкрива, че двамата с брат му участват в първоначалните демо записи за песента. По-късно Ейс Фрили копира солото на Еди за записа за албума.

                            

³ Kогато се заменя вокалист в известна група не е редното да се взима вече известен вокалист от друга група, както глупостта да вземат Jan Gillan в Black Sabbath за един албум, но е по-добре да се избере неизвестен добър вокалист, към когото феновете нямат предварителни асоциации. В редки случаи дори вторите вокали се превръщат в истинското лице на групата и това, което феновете приемат, както е при Journey със Steve Perry и всички следващи вокалисти пеят, като него и се стараят да постигнат същата бленда със същия глас.
Сейми Хегар е талантлив вокалист и китарист започнал с участие в легендарната група Montrose, където участва в първите два албума, след което продължава със солова кариера и има няколко нахакани за времето си албума от началото на 80-те. Когато изгонили Дейвид Ли Рот автомобилният техник на колата на Еди му препоръчал да чуе Сейми Хегар - бивш член на Монтроуз. Благодарение на това, че същия автомеханик обслужвал и колата на Хейгар успял да се свърже с него. Още през март 1978 г. Вен Хейлън са на турне заедно с Монтроуз и свирят доста концерти с тях, но по това време Сейми не е в групата. Интересно е да се отбележи също, че още при прослушването на групата през 1977-ма продуцентът Тед Темпълмън бил силно впечатлен от Еди и въпреки харизматичния образ на вокалиста Дейвид Ли Рот нещо не му допаднал първоначално и смятал да предложи да го заменят със Сейми Хейгър, който през това време бил свободен и издавал солови албуми (Мusical Chair през 1977-ма).
Когато Сейми влиза във Van Halen има договор за издаването на още един албум към Geffen Records, който издава по задължение паралелно с участието си в групата. Озаглавен е I Never Said Goodbye - Никога не можах да се сбогувам.
Нa 4 юли 1996 г. Сейми напуска групата и причина е алчността на двамата братя. След турнето Balance състоящо се от 159 концерта братята искали веднага да продължат и да влязат в студио и да се продава следващ албум, и му казали "Трябва да се правят пари", а той им отговорил, че има двумесечно бебе и иска да прекара известно време с него и семейството си, после последвали и други мотиви, включително и това, че по-късно Сами искал да работи и с неговата си група, а те също, както при Дейвид Ли Рот му казали, че не може да бъде в групата и да има странични проекти.



По-късно по време на турнето през 2004 г. братята намразват Сейми затова, че държи страната на Майкъл Антъни и са приятели и дори години по-късно в сериала Hot for Cleveland Валери Бртинели казва: "Well, those Van Halen boys were cute, but they hated that Sammy Hagar guy."
Майкъл Антъни казва, че въобще отива на турнето през 2004 не заради парите, а понеже осъзнавал, че това ще е последният път, когато може да свири с тях и заради феновете. (Няколко години преди това Еди е диагностициран, а пие и дрогира, като луд. След като Сейми се връща в групата в интервю по телевизията разказва, колко зле е изглеждал Еди, когато се срещат.) По време на турнето двамата с Майкъл летят с различни самолети и спят в различни хотели от братята и се срещат с тях само на сцената. Феновете казват, че Майкъл Антъни е най-готиният човек от всички известни музиканти (е поне от американските) от големите групи.
Еди е искал да настани 13 годишния си син на баса и той да вземе парите от турнето, но понеже Сейми държи на Майкъл и му разваля работата го намразва. А втората причина, поради която са искали да изгонят Майкъл е, че е приятел със Сейми, а той през това време бил изгонен от групата. Положението било толкова лошо, че на 17-тия концерт Сейми искал да напусне. За да направят нещата по-поносими по време на турнето Сейми и Антъни сформират тяхната група, която също свири, като предгрупа на повечето концерти. Когато умира внукът на Майкъл Антъни (още бебе нa 2 седмици, родено със сърдечен дефект) през 2017 г. братята Вен Хейлън дори не му се обаждат да поднесат своите съболезнования. В книгата си Сейми Хейгър пише, че най-лошият концерт в живота му, на който участвал бил на това турне в Тусон Аризона с Вен Хейлън. Феновете разказват, че Еди бил толкова зле, че едвам се държал на краката от дрога и алкохол и по време на солото паднал на земята, Сейми го вдигнал. Еди хвърлил китарата си и за малко не ударил брат си в главата и паднала в публиката. Феновете също коментират в интернет, колко зле е било на това турне, където билетите са от 100$ до 280$, а в Лос Анжелис по 300$, така фен казва, че най-лошия концерт, който е гледал в живота си бил в Auburn Hills, Michigan (района където той живее). Почти всички пишат, колко зле е свирил Еди на това турне и е имало много малък брой концерти, където Еди да е свирил нормално. Коментират и лошото му отношение към персонала. В Detroit, когато му се откачил кабела и веднага дошъл човек да му го включи Еди го бутнал.
Може да се отбележи, че Сейми и Дейвид Ли Рот през 2002 г. се събират и заедно правят турне. На няколко от концертите Сейми поканва и приятеля си Майкъл Антъни, а също Гери Чероне по някое време се появява и изпълнява няколко песни.

⁴ Eric Martin издава през 1985 г. първия си солов албум. Когато Еди звънва по телефона му казва, че албумът му е скапан, но харесва гласът му. Групата Мr Big се състои от виртуозни музиканти Paul Gilbert - китара, Billy Shehan - бас и Pat Torpey - ударни. Най-големият хит на групата е песента To be with You.
Ерик Мартин е известен още с това (за разлика от Вен Хейлън), че той изглежда на външен вид с 20 г. по-млад от календарните си години.

                                

⁵ Вен Хейлън подготвят сборен албум и се обаждат на Дейв да изберат песните и записват още неизвестен брой песни, една от коитo е включена в Best Of – Volume I. След това свирят няколко пъти с Дейвид Ли Рот и започват да подготвят турне, което трябвало да започне на 4 септември 1996 г., но след няколко седмици Дейвид Ли Рот научил, че е изгонен от групата. Той казва, че е бил неволен участник в публичното пространство заради техния мениджър Ray Danniels, като по този начин се опитва да прехвърли вината от братята. Докато Еди и Алекс излизат публично и извъртат нещата, като заявяват, че никога не са давали повод Дейвид да си мисли, че е отново в групата.

                            

⁶ Gary Cherone е член на глем метъл/фънк метал групата Extreme. Те правят баладата More than Words, която става голям хит N1 в класациите. Включвам клипа на песента, който към момента е гледан над 504 милиона пъти. Повече от ясно е, че са очаквали Гери Чероне да напише хит и като не правят такъв Еди в крайна сметка го е изгонил и попада в пиянчески период. Очаквали са евентуално песента "Without You" да стане хит, а песента "Fire in the Hole" е включена към филма Lethal Weapon 4 - Смъртоносно оръжие 4.

                             


⁷ Освен обикновения мърчъндайз Вен Хейлън продават всевъзможно всичко - тениски, маратонки, гащи и дори възглавници. Но продават дори техни снимки по над 400 долара, което е прекаляване. В постинга съм включил доста такива снимки.



     Рядка снимка от декември 1978 г. Продават я по 425 $, което е прекаляване.



Рядка снимка с висока стойност от Rainbow Theatre, Finsbury Park, Лондон 22 октомври 1978

⁸ През 80-те години пресата създава лъжлив образ на Еди Вен Хейлън. Те лъжат, че за разлика от Дейвид Ли Рот, който купонясвал след концерт Еди се затварял в банята на съблекалнята и свирел по няколко часа. Лъжат, като пишат, че Еди бил католик (родителите на жена му Бертинели са вярващи католици) и не хойкал по жени, като Дейвид и бил кротък. Само че истината е доста по-различна. Може по природа да е бил някога кротък, но от наркотиците и алкохола е станал хиперактивен, както е добре известно.

                             

Книгата на концертния мениджър на Van Halen от еврейски произход Ноел Монк публикувана през 2017 г. Както пише нa 11 страница в книгата си Noel Monk преди това в края на 70-те е бил сценичен мениджър на проповедника Били Греъм и на Ролинг стоунс. Твърди че бил дясната ръка на Били Греъм.

По време на процеса за бащинство срещу Еди през 1980 г. той казва на Ноел Монк: "Нали знаеш, как обичам някоя с красиво лице да е долу под чатала ми?".
Освен курвалъка, да не забравяме и твърденията за мъжката проституция с бакстейдж афтър шоу талоните, за които първи твърди Gordon Mathews в книгата си Van Halen (Everything You Want to Know About) излязла през септември 1984 г. Да изясня, че това е времето след хипи движението, когато в западния свят се разпространява разврата и преди масовото разпространение на спина около края на 80-те или началото на 90-те. От 21 г. в САЩ сред евангелските християни се разпространява движение с така наречените Purity Balls - Балове на чистотата, където девойките дават обет, че ще се запазят девствени, непорочни до брака и има 10 милиона млади американки направили такъв обет. Баловете на чистотата са толкова модерни и популярни, че са се разпространили още в двайсетина страни по света с поне още десетина милиона девойки. Сред част от невярващите има някакъв %, които също се запазват девствени до брака, но сред останалата част при половината от нямащите морални и духовни принципи са още по-зле и се разпространява джендърството.

                            

Още в самото начало, след месец, по време на първото турне на групата сред хората от пресата много добре са знаели, че набарат ли жена, която да е около тях музикантите я сграбчват и й се случва по нещо сексуално. По-нормалните репортерки са се страхували да влязат с член от групата в асансьор или да се доближат до някого и да се снимат с него, но никой не е пишел за тези неща.

                       

            

През 1991 г. Еди Вен Хейлън решава да нарече предстоящия албум на групата Fuck, продуцентът му отклонява тази идея и той го прави завоалирано, като анаграма от думите For Unlowful Carnal Knowledge, но така или иначе турнето носи името F.U.C.K.

С идването на Хейгър, групата малко или много започва да звучи по-различно. Но Сейми Хейгар няма никаква вина в това, че Еди Вен Хейлън е престанал да се развива и да измисля нови великолепни сола, след като влиза в групата, а на концерти свири само старите си виртуозни класики от първите 6 албума плюс нови песни и песни на Сейми Хейгър. Всеки може да гледа записите от концертите от 1985 г. насам и никъде няма да намерите ново виртуозно соло, като Eruption и Spanish Fly понеже просто не е измислил нищо ново. Oт 35 г. в репертоара на концертите на Vаn Halen има предвидено соло и солото е едно - Eruption или вариации на Eruption, но няма ново соло. Не може цял живот някой музикант да свири само една песен и да се мисли за много велик. Пълно е с талантливи деца от на 8-10-12 г., които също могат да свирят солото Eruption. Да има 8-9 годишни момиченца, които свирят солото. Ето примерно едно 9 г. дете, което го свири в третия клип по-долу. A като четвърти клип 12-годишната Тина oт Франция.
Дори музикантите от пародийната глем метъл група Steel Panther откриват едно 11 годишно момченце на име Adrian Fisher, което свири солоти и взимат с тях на концерти да покажат таланта му, тъй като понастоящем в САЩ има най-малко талантливи деца - музиканти в сравнение с останалите страни, където са много такива малки деца. Дори на местния Поп рок фестивал в моя град, който се провежда в последните дни на август преди няколко години излезе едно 8-9 годишно момченце и изсвири Eruption.
Още по времето докато Van Halen свирят предимно кавъри в Газарис и клубовете на Сънсет стрип, както разказва Дейвид Ли Рот по време на всяка песен Еди правел по две сола. Едното било солото на песента, а второто комбинация от всички сола. Така е и в по-късен етап. В продължение на близо 40 години Еди Вен Хейлън прави това. По време на определения момент в репертоара на групата за соло той свири Еruption или още често в комбинация с елементи от по-обикновени поддържащи сола включени в песните и понякога добавя елементи от Spanish Fly. За да може неговата солова част да стане по-дълга към това често използва ефекта с увеличаването и намалянето на звука от потенциометрите по време на елементарно свирене наречен Cathedral включен в албума Diver Down, който в никакъв случай не може да се нарече соло, но китарен акустичен ефект. Обикновено солото му е до 6-7 минути, но понякога такова чегъртане на китарата може да достигне до 10-12 минути, но както казах нито в албумите, нито на сцената за 35 г. няма ново виртуозно соло от сорта на Eruption и Spanish Fly.

Относно солото наречено за албума Eruption, според съвременния мит то попаднало съвсем случайно в първия албум. Когато Тед Темплеман преминавал покрай студиото чул как Еди свири в паузата между записите и без той да знае включил записа. Като научил Еди искал да го изсвири по-добре наново, но продуцента отказал и така останало.  

Да уточня и споменатата по-горе лъжа за "откриването" на фингър тапинга от Еди. Той споменава Led Zeppelin просто понеже са известна група и му е по-удобно да извърта нещата, отколкото да каже, че е видял някой, който директно свири тапинг и то от малко известна група. Всъщност през 1968 г. Harvey Mandel от групата Canned Heat, който използва фингър тапинга свири за първи път в Лос Анжелиския клуб Whisky a Go Go. Именно от него двамата Еди Вен Хейлън и George Lynch от Dokken са развили техниката, както разказва Линч.
Еди е гледал Harvey Mandel в началото на 1970-те в клуба Starwood в West Hollywood и от него научава тази техника. Също така по-късно през 1974 г. Randy Resnick с групата си Pure Food and Drug Act, в която участва и Harvey Mandel свирят в клуба Whisky a Go-Go, където Еди ги е гледал. След като Еди гледал Мандел бил много въодушевен и от него научил тапинга, както разказва негов съученик.

                                                    

                            Харви Мандел в момент на тапинг в края на 60-те

Освен казаното добре е да се знае, че джаз групата в която свирел баща му през 1960 г. в Холандия взима награда за най-добър джаз състав, а тапинга е бил добре известен и разпространен сред по-добрите музиканти в джаза. Голям брой китаристи ползват тапинг преди Еди Вен Хейлън и дори е излязла книга за свирене на тапинг през 1952 г., но просто той я е доразвил в експлозивен вариант. Вероятно най-красиво и мелодично съчетание на тонове при използване на тапинг до момента е от китариста Vito Brata от White Lion. Последно китаристът от новата група John Diva and the Rockets of Love се опитва да свири на моменти по подобен начин.

Въпреки че още когато групата отива при Тед Темпълмън от Уорнър Брос той вижда в тях на първо място таланта на китариста и влага половин милион долара в турнето заради него на неизвестната група и хората са свикнали да виждат в Еди соло китарист, заради техниката му на свирене, Еди вътрешно си е ритъм китарист, който много добре се справя със солото. Той не е соло китарист, който може да вземе китарата и през цялата песен да свири соло, а след това да направи същото и в следващите песни, както Jimmy Hendrix, Albert King и Steve Ray Vohn. Самият той говори, колко е важен ритъма на китарата и т.н. и че не можело да се свири през цялото време соло - той просто няма усещането за такава възможност постоянно да се свири соло, такава си му е нагласата на ритъм китарист. Можете да гледате примерно исторически джем oт 6 декември 1983 г., където свирят двамата Alert Кing и Стийв Рей Вон и се надсвирват на сола, точно това нещо Еди Вен Хейлън не го прави и няма влечение да свири така. Колкото и да е добър на китарата Еди свири на принципа - свири се песента, казваш му или той сам си определя къде е солото (в клубните дни имало две сола), той свири перфектно и толкова. В него няма инициатива за свирене на повече или изцяло само сола, както обаче правят някои соло китаристи, на които въобще не им пука за ритъма - ритъма може да се поддържа от другите музиканти или от втори отделен ритъм китарист!
Соло китаристи са Paco de Lucia, Al DiMeola и John McLaughlin, които правят така нареченото китарено трио The Guitar Trio, където и тримата солират, само че Еди Вен Хейлън няма нищо подобно. Също така много от соло китаристите правят концерти, на които свирят през цялото време сола: Steve Vai, Joe Satriani, Tony McAlpine и др. Al Di Meola има уникален концерт с участието на Steve Vai от 2017 г., където и двамата свирят през цялото време сола и Стийв Вай разказва, как му се сбъднала мечтата - като още съвсем млад, начинаещ китарист гледал Алди Меола на концерт и отишъл, и поставил една нота на чистачките на колата му, чакал просто да мине покрай него и си казал, че някой ден ще свири заедно с него. Соло китаристки са виртуозните деца oт 8-9 годишна възраст Lisa X и Yoyo, които не свирят ритъм, но само сола.
През 1995 г. Джо Сатриани създава концертния проект на китаристи G3 - (Great three). И на концерти от 1995 до 2018 г. участват редица изтъкнати соло китатаристи, от най-добрите в света, сред които: Стийв Вай, Ингви Малмстийн, Тони Макапин, Джордж Линч и мн. др., но Еди Вен Хейлън явно не е проявил интерес към това.
Може да се уточни, че Еди е започнал, като дете на барабани и не е искал да става китарист, но просто брат му бил много по-добър на барабаните и за него останала китарата. Също така Еди е добър пианист.

Еди има свое собствено звучене и отчетлив стил на свирене, но той е и иноватор в китарите, така нареченото лутиерство. Той създава нов модел адаптери по нова технология покривайки ги със заливка от парафин, които имат по-добро звучене. А китарите, които той сглобява, прави и подобрява с тяло изрисувано на ивици в помещенията над гаража си са от типа наречен от феновете Франкенстрат или още Франкенщайн, които той е наричал "моите деца" (Еди е женен и десет години няма деца, едва на десетата се ражда сина му). Има няколко различни вида Франкенстрат. Така например през 1983 г. той поставя гриф на Kramer и с такава китара Франкенстрат свири на песента Jump. По този начин Еди рекламира за известно време фирмата за китари Крамър.



Уникалната китара наречена от феновете Frankenstrat. Копие от нея е поставено в Националния музей на Американската история част от Смитсъновия институт във Вашингтон.

Такъв вариант Еди да излезе на сцената, без да е взел дрога или да е подпийнал няма. Абсолютно всяка вечер Еди нареждал линиите на кокаина си върху кабинета (усилвателя), за да може неколкократно по време на самия концерт да се дрогира и обикновено до тях имало и бира, може би за да ги прикрива, а за по-късните луди запои през нощта да не говорим. Дори след 2001-2002 г. след концерт той не си е лягал да спи нощем, но е щъкал насам натам с някого да пият и да се дрогират. За 30 години Еди е изпукал около или над сто милиона долара за наркотици и пиене. Никой не се съмнява в таланта на Еди, но животът му е пример, как не трябва да се живее. Едва ли има съмнение на къде се е отправила душата му с начина на живот, който е водел.

"Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство." (1 Послание към Коринтяните 6:9-10)



За поръчки от книгата с автограф e.h.books@abv.bg