Постинг
22.08.2010 15:14 -
Машинациите на Ватикана докато папите са се самообявили за "затворници" след обединението на Италия и някои от задкулисните интриги по време и около П
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2511 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2014 13:05
Прочетен: 2511 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 12.03.2014 13:05
Ще включа цитат от предстоящата книга "Тайните общества, шифърът на Леонардо и християнството" свързан с посочената тема:
"През 1870 г. масонът-революционер Гарибалди по време на революцията за обединението на Италия превзема с войските си Рим и Ватикана през понтификата на папата Пий IX (16 юни 1846 г. – 7 фeвруaри 1878 г.) също представян от някои автори за масон, който върнал ползването на инквизиторските уреди за мъчение. След революцията за кратък период от време властта на католическата църква е била малко ограничена, но на 11 февруари 1929 г. по силата на три Латерански договора подписани от представителя на папата кардинал Гаспари с Мусолини и присъствието на ватиканския юридически съветник Франческо Пачели по времето на Пий XI (6 фeвруaри 1922 г. – 10 фeвруари 1939 г.) отново се възвръща независимостта на държавата Ватикана и е образуван градът държава, какъвто е и днес. Пий XI с истинско име Акиле Рати е син на текстилен фабрикант, измамник натрупал състояние със съмнителни машинации. Подобно на повечето католически лидери и нему не били чужди сексуалните подвизи сред дамите. Известно е, че преди да стане папа Акиле е имал връзка с дама от висшето общество на Милано. Папата е пушач и голям почитател на хаванските пури и след обяд и след вечеря винаги пуши пури. Той изцяло подкрепя фашизма и още с идването на власт на Мусолини последвала тайна среща през януари 1923 г. между кардинал Гаспари и Мусолини за уточняване на отношенията и вътрешно политическите игри.
Трябва да се отбележи, че през периода на привидна летаргия на Ватикана папите продължават своите политически и дипломатически интриги. Така например папа Пий Х подобно на своя предшественик Лъв XIII подкрепя руския цар против заробените поляци-католици, които се опитват с бунтове да се освободят от руското иго с цел Николай II да му позволи да отвори нунциатура в Петербург. Тоест папата не се интересува от заробените католици, но от разширяването на своето влияние. През декември 1905 г. папата пуска енцикликата Polonaie populum (Полският народ) гласяща:
„Поданниците са длъжни да почитат князете си и да им бъдат преданни, като на Бога. Те трябва да се въздържат от всякакви средства, към които ги тласка зловредната секта, да избягват какъвто и да е бунт, с всички сили да се стараят да запазят мира и справедливостта...”
Половин година по-късно през април 1906 г. папата моли новия руски представител във Ватикана – Сазанов да предаде на царя, че „може напълно да разчита на искреното му желание да противодейства на полската пропаганда, която е крайно опасна”. Няколко години по-късно в навечерието на Първата световна война Пий Х се надява Русия да бъде победена в предстоящата война и най-после да попадне в ръцете на римокатолическата църква. Папата тайно издига в сан екзарх архиепископа на униатската църква граф Андрей Шептицки, който се готви за главен представител на Ватикана в бъдещата руска католическа църква. По заповед на папата през 1912 г. той прави инспектиционна обиколка под чуждо име, но е разкрит, заловен от полицията и изгонен в Австро-Унгария. Само годна по-късно на 12 декември 1913 г. папа Пий Х заявява на посетилия го немски историк Лудвиг фон Пастор, че всъщтност Русия е най-големият враг на римокатолическата църква, че на славянските народи не трябва да се вярва и, че рано или късно те ще се окажат под властта на Русия. Това съвсем не е някакъв вид пророчество, но елементарни изводи съдейки по политиката на царска Русия спрямо Полша. Към всичко това трябва да се прибави, че папата подкрепя възникването на Първата световна война и не е казал нито една дума срещу тези които стоят зад разпалването й. Напротив папата се изказва в подкрепа на Австро-Унгария и това e не само негово мнение, но и на почти всички във Ватикана. На 29 юли 1914 г. австрийския посланник във Ватикана граф Палфи изпраща телеграма до своето правителство в която споменава относно разговора си два дни по-рано с кардинала-държавен секретар с думите:
„В неговите думи не можеше да се почувства някакъв дух на примирение или отстъпки. Той характеризира нашата нота до Сърбия като много рязка, но безусловно я одобри и косвено изрази надеждата, че монархията ще доведе работата до край.”
По време на Първата световна война малко преди смърта си Пий Х крои интриги с цел откъсването на Украйна и създаването на „Велико украинско хетманство”. В машинациите отново е замесен граф Шептицки, който евентуално при падането на Русия във войната се очаква да стане патриарх, кардинал и православната с римокатолическата църква да се обединят, а населението да бъде насилствено покатоличено. На 15 август 1914 г. граф Шептицки, който е австрийски агент изпраща предложение до австрийския император Франц Йосиф за споменатото „Велико украинско хетманство”, но е заловен от руските власти и заточен в Спасо-Евфимиевския манастир в Суздал. През март 1917 г. е освободен от временното правителство и отново се заема със създаването на православно-католическа църква в Русия. Папа Бенедикт XV от своя страна на 1 май 1917 (доста съмнителна дата свързвана с илюминатите) създава специална конгрегация с участието на 20 кардинали по въпросите с източните църкви Congregatio pro Ecclesia orientale, чиято задача е да да подчини всички източни църкви от Балканите, Русия, Близкия изток и Африка на римокатолическата църква. Начело на конгрегацията застава лично Бенедикт XV. За целта папата още създава Папски институт за източни изследвания където се подготвят кадри и примамва в нея да бъдат приемани и православни християни.
През 1880 г. по времето на папа Лъв XIII, който се самообявява за „затворник във Ватикана” след обединението на Италия на пук забраните в Библията да се дават пари срещу лихва е създадена папската банка Банко ди Рома. В началото на ХХ век банката пуска клонове в различни страни, като през 1907 г. е основан филиалът в Триполи и под контрол на банката в Триаполитания попадат големи участъци от земя, търговски кантори, корабни компании и др. Така интересите на папската банка през 1911 г. водят до натиск над италианското правителство за обявяването на война срещу Турция и завладяването на Триаполитания. По врeме на войната десетки хиляди хора стават жертва, но тя носи увеличаване на капиталите на банката. Оборотът на Банко ди Рома през 1910 г. възлиза на 21 753 021 812 лири, а през 1912 г. той е нарастнал на 35 201 502 895 лири. Основният капитал на банката през 1907 г. от 40 милиона лири през 1912 г. вече е нарастнал на 200 милиона. През 1904 г. френското правителство под влиянието на масоните в него гласува издаването на закон за светското образование и започват различни дрязги с дипломатически игри, в резултат на това Ватикана на бързо обявява Жана Д’ Арк, която е изгорена през 1431 г. по решение на инквизицията за блажена. Да припомня само, че според правилата на папа Бенедикт XIV (1740-1758), които спазва римокатолическата църква за да бъде определен някой за блажен трябва да има доказани минимум две чудеса, с които Жана Д’ Арк не разполага. Това са само малка част от манипулациите на Ватикана докато папите се обявяват за „затворници” и „отшелници”."
Тайнственият мост над река Веселина
ПОЕЗИЯТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНОВЕК...
Историческата и агиографска измама „Кири...
ПОЕЗИЯТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНОВЕК...
Историческата и агиографска измама „Кири...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
