Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2010 13:27 - Кой e авторът писал под псевдонима Шекспир?
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 3382 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 12.03.2014 06:50



  Дори имената не съвпадат. Шагстър и Шекспир не са едно и също. Селският безделник, работил известно време като помощник касапин е учил само две или три години в началните класове в училище. В къщата си в селцето Стратфорд набеденият за автор не е имал нито една книга. Децата му са били неграмотни и едвам можели да напишат името си.
  Сто и петдесет години след появата на първите шекспирови творби един свещеник от съседното на Стратфорд село на име Джеймс Уилмот дълги години търси сведения за великия драматург. Единственото което открива е, че никой от селото не чувал от там да се е раждал и да е живял известен човек. Никой с абсолютно нищо не е запомнил предполагаемия автор. Един човек от такова селце през онази епоха е говорил с речник от 500 максимум  до 1000 думи. Следвалите в Кеймбридж с 4 000 думи, а авторът на творбите подписани с Шекспир е използвал 22 000 думи, което говори за изключителна начетеност, владеене на чужди езици и задълбочени знания в различни области, като примерно как се дресират соколите, с което хората от простолюдието не са запознати. С такива е можел да разполага единствено човек от висшата класа със солидно образование. Най-изумителното е, че около 7 000 от думите са нови и както пише Оксфордският речник са употребени за първи път, което важи и за превода на Библията King James.
  На базата на неговите проучвания Джеймс Уилмот е стигнал до заключението, че по това време единственият човек в Англия, който би могъл да стои зад написването на нещо подобно е Френсис Бейкън - учен окултист, масон, розенкройцер и член на тайното окултно общество Ордена на шлема в чест на богинята Атина Палада, която е изобразявана с шлем на главата и копие. Именно от тези символи на Атина произлиза и псевдонима Shake spear (размахващият копие).Той също е преводач на Библията с известния превод King James за английския бисексуален крал-масон Джеймс VI. Интересна подробност представлява, че Бейкън е разполагал с дървени клишета и е отбелязвал с тях книгите излезли от ателието му. Така на превода на Библията се виждат две букви АА с клонки, птички и символи, като едната буква А е светла, а другата А е тъмна. Вероятно буквите АА произлизат от заглавните букви на Атина и Аполон. От друга страна катарите отбелязвали шифровано тайните им доктрини за Христос с водни знаци и също се срещат буквите АА приближени една до друга, така че да образуват буквата М символ на вавилонския бог на слънцето Шамаш. Същата щампа с буквите АА се намира върху заглавните страници на "Сонети", "Хамлет", и "Ричард III".
  Графът на Есекс заради участието си в пиесата "Ричард II" е обезглавен по заповед на кралица Елизабет I. А в същото време селянинът, който би трябвало да е написал пиесата е оставен жив. Не ви ли се струва, че нещо не е така? Всъщност кралицата е била наясно, че той не е авторът и вероятно просто е считала, че графът на Есекс е истинският автор. Селянинът от Стратфорд през целия си живот е бил абсолютно безлична личност. Не е съществувал дори негов портрет. Първият такъв е нарисуван няколко десетки години след смъртта му и съвсем не се знае дали наистина е изглеждал така.
  Преподобният Джеймс Уилмот е споделил мнението си единствено с Литературното дружество на Ипсуич, като държал това да се запази в тайна. Тайната, че вероятният автор скрит зад псевдонима Шекспир е Френсис Бейкън излиза наяве едва през ХХ век, когато е направено проучване на личните записки на Литературното дружество.
  Орвил Оуен лекар от Детройт, който бил голям почитател на Шекспир и знаел наизуст пиесите му в началото на ХХ век прави откритието, че в тях има код - определени фрази от драмите съдържат ключови думи, които когато се извадят и пренаредят образуват текст представляващ биографичната история на Френсис Бейкън. Бейкън вдъхновен на сън създава шифъра. Елизабет Уелс Галъп - една от сътрудничките по декодирането на Оуен, която работи като училищна директорка в Детройт открива в текстовете втори шифър, който е подробно описан от Бейкън в неговия труд "Прогресът на познанията".  Чрез втория шифър Елизабет Уелс Галъп успява да разчете същата история, която е закодирана и разкрита от Оуен:
  Както е добре известно Френсис Бейкън е отгледан от набожната Ан Бейкън, но не е неин син. Кралица Елизабет I изживява пламенна връзка с Робърт Дъдли, лордът на Лестър, което е отбелязано и от историците. Докато Дъдли е още женен тайно се жени за Елизабет и има бигамен брак. Малко след това съпругата му случайно пада от балкона и умира, което е доста удобно в дадената ситуация. Първото дете от връзката на "девствената кралица", както наричали Елизабет I, която както е добре известно съвсем не е девствена е поверено на Ан Бейкън и съпругът й Никлъс Бейкън.Ан Бейкън се задължавала да запази завинаги тайната, но я разкрила драматично на Френсис, когато станал на 16-годишна възраст. Елизабет и Робърт Дъдли имат и втори син, но това е друга тема...   
  Друг човек считан за възможен автор от някои от съвременните изследователи е Едуард де Вер-седемнадесети лорд на Оксфорд и известен поет-окултист но проблемът е, че е починал двадесетина години преди да се появят пиесите. Едуард де Вер заедно с по-младия от него Френсис Бейкън са членували в поетичния клуб Обществото Ареупагус. Съществуват и други хипотези като: Кристофър Марлоу, Хърбърт Спенсър,  английските лордове Дарби, Есекс, Пемброук, Рутланд и др. Едно обаче е сигурно авторът на прословутите пиеси не е човекът от Стратфорд!

Друга малка подробност е, че произведенията на така наричания Шекспир са пълни с езически препратки, от което става ясно, че авторът е бил окултист. И разбира се съвсем не са чак толкова гениални. Много от драмите се базират на чужди произведения, като например Romeo and Juliet, Adoe About Nothing и Twelfth Night са по новелите на италианския писател Matteo Bandello. Ако случайно гледате филма "Влюбеният Шекспир" и сте поне малко наясно с нещата ще разберете каква неземна глупост е този филм, който реално не се основава на абсолютно нищо. Дори историята за "Ромео и Жулиета" се базира на произведенията на Matteo Bandello от 1532 г. и по-ранната новела "История за двама благородни влюбени" от 1524 г. на  Luigi Da Porto, които са били доста популярни по онова време. През 1562 г. историята за двамата влюбени е преведена от Arthur Brooke на английски под името The Tragical History of Romeus and Juliet, а 20 години по-късно през 1582 г. е преразказана във вид на проза от William Painter под името Palace of Pleasure. Авторът известен като "Шекспир" по-късно просто е направил римейк на една история с гарантиран вече успех във вид на пиеса.  



Гласувай:
1



1. анонимен - хъммм
07.09.2010 13:51
не бих се подписал под този текст))))
цитирай
2. ernest - Да добавя след години
03.05.2022 20:19
още една много интересна подробност говореща за това, че Уйлям Шекспир е просто псевдоним. В творбите на автора подписал се, като Уйлям Шекспир двете имена са изписвани по осемдесет различни начина. Доста смущаващо е, че 18 от произведенията на анонимния автор са написани след смъртта на Уйлям Шекспир. Също така се изказват предположения, че дори името Уйлям не е избрано случайно понеже може още да се доближи до заигравката Ху ай ам (Who I am) означаващо "Кой съм аз", което според мен е търсене под вола теле. Така или иначе доста показателно е, че става въпрос не за един автор, а няколко души, не по-по-малко от 3-4, до около десетима, които с обединени усилия пишат творбите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665361
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031