Прочетен: 2124 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2012 22:03
Един от най-важните християнски празници е Възкресение (Кръстна Пасха). Исус Христос е разпънат на кръст на 14 авив (нисан) и възкръсва рано сутринта на 16 авив. Това са дните според еврейския календар, който е даден от Бог, но тъй като в "западната култура" се използва римския езически календар, който е въведен от Юлий Цезар. Поради закъснението с 1 ден на Юлианския календар на всеки 128 години през 1582 г. под предлог „за по-добра хармония със сезоните” този каледнар е променен с папската була Inter gravissimas от папа Григорий XIII (1572-1585) и носи името Григориански календар. Колкото и да е странно днес Григорианския календар се използва, както в римокатолическите, така и в протестантските страни, а също вече и в православните. Във връзка с темата ще включа кратък цитат от предстоящата ми четвърта книга "Езическите празници и чествания в християнството":
"Първият римски календар наричан Календар на Ромул съдържал десет месеца, но Юлий Цезар решил да приеме египетската система от дванадесет месеца и за съставянето на новия усъвършенстван римски календар натоварил александрийски учени (езичници-окултисти) начело със Созиген. Отговорността за ползването на езическия Юлиански календар след идването на християнството се пада на участниците на Никейския събор, който отчасти бил манипулиран. По времето на Никейския събор през 325 г. във връзка с пролетното равноденствие и Велик ден решили да използват Юлианския календар и така останало. По-късно през 1582 г. Юлианския календар под предлог „за по-добра хармония със сезоните” е променен с папската була Inter gravissimas от папа Григорий XIII (1572-1585) и колкото и да е странно днес се използва, както в римокатолическите, така и в протестантските страни, а също вече и в православните. Истината обаче е, че календарът е направен в съответствие с окултните принципи свързани с равноденствието и зимното слънцестоене и е напълно езически. Идеята е била на окултиста Алойзий Лилий и просто папата го одобрил след няколко години. Добре е да се вземе предвид, че в езически Рим грижата за календара се падала на върховния жрец на жреческата колегия носещ титлата Pontifex Maximus, която днес носят папите. Така по това езическо правило папата имащ титлата на върховен жрец Pontifex Maximus считал, че има правото да променя календарните времена."
Тази година 6 април е 14 авив (времето на разпъването на Исус), а 8 април е 16 авив - деня на неговото възкресение. При около 30% от случаите времето на честване на Великден при римокатолическата и православната църква си съвпада, а в останалите години има разминавания. Тази година римокатолическото време по случайност съвпада с еврейския календар. Не ми е известно дали е имало друг подобен прецедент, но причината за честването на Великден да не бъде на еврейската Пасха е, че римокатолиците са искали да се дистанцират от евреите през IV век по времето на Никейския събор.