Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2013 09:47 - Папа Бенедикт XVI си даде оставката
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 2761 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 16.02.2016 09:27


Що за лудост? В продължение на векове за папския престол е имало борби, което включвало подкупи, измами, убийства и изнудвания. Около 80% от папите са умрели от насилствена смърт, най-често отравяни. В дълговековната история на тази еретична институция се среща и препродаване на престола. Имало е няколко случая на пирати1 тотални убийци и грешници, които да станат папи. Ще включа три цитата от работния вариант на една от предстоящите ми книги:

"Папа Бенедикт IX станал папа на 1 октомври 1032 г. и приключенията му с папската власт продължили до 3 юли 1048 г. През това време бил свалян на няколко пъти от престола си и прогонван от Рим от народа. Той е син на Алберек III графа на Тускулум и племенник на папа Бенедикт VIII. Когато заел мястото на папа Йоан XIX с помощта на парите и мошеничествата на графовете Тосканели бил само на 12 годишна възраст, но това не му попречило да притежава всички пороци характерни за предшествениците му. Доста преди да може да навърши четирийсет години от развратния живот, който живеел бил грохнал и изглеждал на около осемдесет годишен старец. Бенедикт IX умира на трийсет и три годишна възраст в манастира Грота Ферата на двадесетина км от Рим през 1065 г., а според други източници през 1085 г. За него се разказвало, че се занимавал с магия и ходел на сборища с магьосници. В книгата Liber Gomorrhianus (Гоморската книга) написана около 1051-1053 г. Петър Дамиани го описва със следните думи: "демон от ада в свещенически одежди". Епископът на Пиаченца Бено също пишейки за него използва думите: "много гнусни прелюбодеяния и убийства". Когато неговите оргии с мъже, проститутки и животни предизвикали трети бунт той най-накрая се отказал от папския престол, за да се ожени за проститутка, като продал след дълги пазарлъци мястото си срещу петнайсет хиляди златни ливри на свещеника Йоан, който станал Йоан XX, но отсъства от официалния католически списък с папи. Тъй като няколко години по-рано на 26 декември 1044 г. за три месеца до 10 февруари 945 г. на папския престол официално бил поставен епископът на Сабина Giovanni dei Crescenzi, който станал папа Силвестър III се завързали битки с привърженици и войски на Силвестър III и Йоан XX, но когато на Бенедикт IX му попривършили парите решил да си вземе отново престола и евентуално да го препродаде повторно. Така той свалил Йоан XX и заел мястото му в Латеранския дворец. По някое време тримата папи сключили съюз намирайки начин да си разделят приходите на "светата църква" и всяка вечер тримата негодници си устройвали диви оргии, както с жени, така и с мъже. Когато им липсвали пари дарявали проститутките със златни кръстове и различна църковна утвар. Тъй като приходите им тотално намалели тримата папи решили да продадат престола на търг и най-висока цена на търга предложил римският свещеник Джовани Грациано от базиликата San Giovanni a Porta Latina, който бил кръстник на Теофилакт (папа Бенедикт IX), за когото разказват, че дал 650 кг. злато и станал папа Григорий VI (5 май 1045 г. – 20 декември 1046 г.). За да си възвърне вложените пари започнал да конфискува имоти на богати граждани и избивал и изтезавал, тези които му противоречали. Според църковните закони папския сан се дава пожизнено и... така според него в един и същ момент за известен период от време е имало четирима папи." 
 
image
  Папа Бенедикт IX от първия период на папството му. Рисунката е от октомври 1032 г., когато той е на около 20 години
"В борбата за власт в католическата църква се стига до това, че за определен период през XV век едновременно е имало трима папи. Освен римския папа Бонифаций IX (2 ноември 1389 – 1 октомври 1404) в Авиньон Педро Мартинез де Луна става папа носещ името Бенедикт XIII (признат за папа от кралствата на Франция, Арагон, Навара, Кастилия, Португалия, Сицилия и Шотландия), а в Пиза е ръкоположен още Пиетро Пиларги под името Александър V (26 юни 1409 – 3 май 1410). Година по-късно е отстранен от пирата-кардинал Балдасаре Коса, който никога дори не е ръкополаган за свещеник, но си купува докторска степен по право от Болонския университет, а на 27 февруари 1402 г. се сдобива с кардиналска титла от папа Бонифаций ІХ за кардинал на Болоня и на 17 май 1410 г. е избран за папа под името Йоан XXIII в Болоня от конклав състоящ се от 17 епископа, докато в града се намират неговите войски. След това Йоан XXIII напада Рим и прогонва тогавашния папа Григорий XII (1406-1415) и заема неговото място.
 Подобно на тримата си братя Микеле, Джовани и Гаспар още от най-ранна възраст на 13-14 години Балдо става пират и се качва на единия от корабите на пиратската флотилия на по-големия му брат Гаспар Коса. По-късно, когато порасва се сдобива със собствена малка пиратска флотилия, с която граби и убива жителите на крайбрежните градове на Южна Европа и Северна Африка, занимава се със заробване на хора и търговия с роби. При набезите си не подминава и църквите и всичко що-годе ценно там. Към собствения си екипаж той държи вещерката-гадателка Яндра Капистрана дела Скала, търсена и гонена от инквизицията, бивша любовница на кардинал Ди Санта Киара, който преди това я укривал.
  Освен, че бил пират Балдо е обвиняван в изнасилвания, между които изнасилването на триста монахини, содомия с монаси, инцест, сексуална връзка с жената на брат си Микеле, успял да изнасили цяло едно семейство – майка, син и три дъщери, най-голямата, от които била дванайсетгодишна, а също, че отровил своите предшественици папа Инокентий VІІ, на 6 ноември 1406 г. и Александър V, на 3 май 1410 г. чрез подкупено лице, което после сам той отровил, за да не останат следи. На събора в Констанц представили общо седемдесет и четири точки с различни обвинения. По ирония на съдбата или провидението Балдо Коса е отровен от папа Мартин V (11 ноември 1417 – 20 февруари 1431 г.).

image

Пиратът папа Балдасаре Коса получил името Бенедикт XXIII
 
  Биографът на Балдасаре Коса, който е негов съвременник Дитрих фон Ним пише:

  „Нечувани, с нищо несравними дела вършеше Балдасар Коса през време на пребиваването си в Рим. Тук може да се изброи всичко: разврат, кръвосмешение, измяна, насилие и други гнусни грехове, срещу които е бил насочен винаги гневът Божий.”

  Фон Ним още пише:

  „Само в Болоня успя да съблазни повече от 200 жени. Той отиде там по поръчение на папата, за да разреши различни въпроси, отнасящи се до църквата и политиката, но не забрави при това и своите любовни работи. Любовниците му бяха омъжени жени, вдовици, девойки и монахини от манастирите. Някои го обичаха и доброволно му ставаха любовници, но някои бяха грубо изнасилвани в самите манастири от бившия пират, сега приятел на Бонифаций IX.”

  Докато е в качеството на папски легат и кардинал Балдо среща в Перуджа своята бивша любовница от пиратските му години Констанца, която го запознава с дъщеря му Джилда и не след дълго и двете стават негови любовници. По-късно бившият пират се погрижва за дъщеря си Джилда, като й намира състоятелен съпруг медик, собственик на аптека в Перуджа. През 1412 г. Балдо открехва 14 годишната си внучката Динора Черетами на тайните на любовта, която го питала: „Истина ли е, че си ми и баща и дядо?” За “съжаление” не успял да има от нея пра внуче (син или дъщеря), тъй като след влизането на неаполитанският крал Владислав в Рим й възложил задача да го прелъсти и отрови. Когато фармацевта Черетами трябвало да подбере отрова, която тя си мислела, че е магически любовен еликсир й дал отровен мехлем, с който да си намаже половите органи, преди да прави секс с Владислав, след което и двамата умират. А Черетами получил от папата-пират 1000 златни флорина и едновременно си отмъстил на жена си Джилда за изневерите й с Коса и на тяхната дъщеря Динора."
    
 "По времето на папа Бонифаций IX (1356–окт. 1404) за пореден път били пуснати индулгенциите по идея на съветника на папата-пират Балдо Коса. За което католическия историк граф Джулини в Historia di Milano (История на Милано) защитавайки тази отвратителна практика пише:

  “Папата със специална була разясняваше, че за да получат индулгенции за опрощение на греховете, християните непременно трябва най-напред да се изповядат при местния свещеник, да разкрият душата си пред него.”


  Разбира се папата не можел да се мине и да изтърве “баш грешниците” и за тях включил специалната “екстра”, ако някой не се е покаял също да може да получи опрощение срещу по-високо заплащане, за което Джулини още доизяснява:

  “Можеше разбира се, да се създаде впечатление, че папата сам е упълномощил своите пратеници да не изискват разкаяние от грешниците (между които понякога има престъпници), купуващи индулгенции.”


Ще използвам също един цитат от книгата ми "Лъжата за св. Валентин":
 
"Бисексуалният папа Юлий II умира на седемдесетгодишна възраст на 21 февруари 1513 г. от венерическа болест, която по онова време в Италия най-често била наричана “неаполитанска” и го разяждала в продължение на няколко години. Все още ли се чудите как и защо еретичните творби на хомосексуалиста Микеланджело са минавали метър пред “Папата Войн”, който е бил личен приятел с художника?

image

Папа Юлий II 
    След кончината на папа Юлий II изборът на конклава за нов понтифекс е направен на 9 март 1513 г. и на папския престол се възкачва атеистът, отгледан сред хуманисти, пълничкият кардинал Джовани де Медичи, който за своя „гордост” бил прихванал анално от своя предшественик “неаполитанската болест”, благодарение на която успял да стане папа. Той става папа Лъв X. Как е станало това? Историята е доста забавна.
  През март 1489 г. банкерът Лоренцо де Медичи (Великолепния) се договорил срещу подобаващо заплащане с подкупния папа Инокентий VIII (1484-1492) за кардиналското място на Santa Maria alla Navicella за втория си син Джовани, който бил само на 13-годишна възраст, но официалното му встъпване в длъжност трябвало да стане, когато навърши 16 години. Лоренцо също за всеки случай му закупува и няколко архиепископства. Още на двайсетгодишна възраст дебеличкия Джовани посещава кардинал Джулиано дела Ровере в имението му в Савона на Генуезкия залив и се сприятеляват интимно. По времето на понтификата на Юлий II в желанието да разшири пределите на Ватикана обявява война на независимата република Флоренция и папските испански войски, ръководени от кардинал Джовани де Медичи, нападат малкия град Прато, част от владенията на Флоренция, разположен на шестнайсет километра. Така Джовани де Медичи се явява предател на родния си град – република Флоренция. По времето на нападението и плячкосването на Прато са били убити 4 000 души. За безчинствата и изнасилванията от страна на папските войски един съвременник в свой доклад пише:

  „Монахините от превзетите манастири бяха принудени да се подчиняват на естествените, както и на неестествените плътски желания на войниците. По улиците майките хвърляха дъщерите си в кладенците и скачаха след тях...”  

 За избирането на Джовани де Медичи за папа Leo X френският историк Антоан Варилас (1624-1694) пише:

  „Не минали и три месеца, откак кардинал Медичи се настанил в двореца си във Флоренция, когато пристигнала новината за внезапната кончина на Юлий II. Кардиналът веднага решил да се бори за тиарата и тръгнал на път. По онова време много го измъчвала срамната болест, която хванал от папата, чийто фаворит бил. Гнойните отоци му пречели да ходи и да язди кон и той бил принуден да пътува в носилка, закрепена за две мулета, които едва пристъпвали.”
  „Въпреки жестоките страдания, които изпитвал измъченият от болестта Медичи, той развил бурна дейност, за да събере гласове в своя полза. От резките движения гнойниците му се пукнали и в помещението се разнесло невероятно зловоние, от което било непоносимо да се стои в конклава.
  Старите кардинали се изплашили, че въздухът ще се отрази пагубно на здравето им, и поискали съвет от лекарите. Лекарите им отговорили, че кардиналът ще живее най-много още един месец, че краят му е близък и ще трябва да го изтърпят!
  Присъдата на лекарите потресла конклава: раздорите веднага се прекратили и кардиналите единодушно сложили тиарата на главата на тридесет и седем годишния Джовани Медичи, като го провъзгласили за първосвещеник под името Лъв X”


 За да получи гласа на кардинал Содерини, който бил брат на бившия флорентински гонфалониер Пиеро Содерини, срещу който воювал по-рано, Джовани и дори имало обявена награда за главата му, договорил и обещал сродяването на двата рода, като ожени Лоренцо II де Медичи (син на Пиеро II Злочестия) за една от племенничките на кардинал Содерини, което, разбира се неизпълнил."

image

Италианската преса твърди, че папа Бенедикт XVI се отказал от престола поради здравословни причини. Според тях той искал да се оттегли още преди да бъде избран за папа. Дали отново не става въпрос за задкулисни игри може само да гадаем. Във връзка с папа Бенедикт XVI ще използвам цитат от книгата ми "Кой е Бени Хин", който може би ще ви даде реална представа кой наистина е той:

"Преди да стане папа Бенедикт XVI живеещ под рожденото си име Йозеф Ратцингер той е бил главен инквизитор – заемал е ръководен пост в Конгрегацията за доктрината на вярата – организация, която по-рано е носела името инквизиция (Върховна свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция), но през ХХ век на три пъти си е сменила името. По времето на хитлеровия режим, като младеж Ратцингер е бил последовател на Хитлер и е членувал в нацистката организация за деца и младежи „Хитлер югенд”. Когато Втората световна война привършва Ратцингер е на 18-годишна възраст. Той твърди, че не е участвал във военни действия, но както е добре известно и доста по-млади от него са запасвали оръжие и са влизали в сражения особено в края на войната. Вярно или не според пророчеството дадено през 1917 г. на децата овчарчета във Фатима, част от което се е държало дълги години в пълна тайна следващият папа, който ще дойде ще бъде антихристът. Самата Луциа дълги години не е искала дори да запише третата част от пророчеството и под натиска на епископа от Лейрия го записва през октомври 1943 г. и го запечатва, като заявява да го отворят през 1960 г., „когато то ще бъде по-ясно”. През 2000 г. пророчеството е официално отпечатано, но съвсем не е цялото. Аз лично не се обвързвам с това пророчество и твърдение, но то представлява интересен прецедент."    

Всички протестантски теолози по време на Рефомацията са били на мнение, че Антихристът е папата. Ще посоча само едно от десетките изявления на ранните реформатори с написаното от Николас фон Амсдорф (1483-1563), който е близък по дух съратник на Мартин Лутер:

„Той (Антихристът) ще бъде разкрит и обезсилен преди последния ден, за да може всеки човек да осъзнае и приеме, че папата е действителният антихрист, а не заместник на Христос... Следователно, онези, които смятат папата и епископите му за християнски пастири, са в голяма заблуда, но в още по-голяма заблуда са тези, които вярват, че турчинът е антихристът.”


image


PS

Както стана ясно, малко след като публикувах този постинг папата е бил принуден или да напусне поста си или да излязат на яве гей историите във Ватикана. Дали се отнася за висшето духовенство или и папата е гей не е толкова от значение. Така или иначе цялата римокатолическа интитуция няма нищо общо с ранното християнство и това, което е поучавал Исус Христос.
----------------------------------------------------------

1 Във филмовата индустрия пиратските филми са част от приключенския жанр и там всичко е показано по приключенско-романтичен начин (без да броим разбира се глупавите филми от поредицата Карибски пирати, които са пълни с фантазии), но истинските пирати са били изверги-престъпници по море.



Тагове:   Бенедикт XVI,   папите,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blogerka - За папата
17.02.2013 10:23
Един почтен човек, който не може да се справи с мрака настанал между хората а и знаещ третото пророчество на Фатима.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665823
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031