Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2013 09:05 - Историята на герба Рава
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 3661 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.06.2021 08:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Така се е случило, че съм се родил в семейство от смесен произход. По бащина линия от немско-полски дворянски произход. Като прадядо ми е бил последният мъжки носител на някаква титла (графска) в рода фон Бауернберг. Той бил германец, а неговата съпруга (прабаба ми) е била австроунгарка (по време на Австроунгарската империя). През това време Полша не е съществувала като държава и е била под руско, пруско (една от многото немски държави по онова време) и австрийско робство (окупация), като най-доволни и добре са се чувствали хората в пределите на Австроунгарската империя (южна Полша). Техният син (дядо ми) Ернест Херолд се жени за полякиня на име Зофия. Нейната майка също на име Зофия е от полско-немски произход от рода Сенфтберг (или Сенфтенберг) и рода Волски (род свързан с полските крале), както и клана Рава (който мисля, но не съм напълно сигурен, че е част от рода Волски). Когато първоначално научих името на този род не обърнах много внимание, но по-късно, когато намерих информация положението стана много интересно. От начало открих единствено меровингската връзка в рода, а през есента и зимата на 2017-2018 г. с гледането на научно-исторически предавания направих връзка с това, коя е майката на Кнут Велики, а по това време открих и древната история на Полша, която е в постоянен процес на проучвания. И бях буквално зашеметен и завладян от историята на моите прадеди. Мои пра дядовци, пра баби и пра чичовци се оказаха огромни владетели. Така се разви и този постинг, който в началото бе на половина по-малък, а моите познания по древна история значително се увеличиха (аз и така си чета исторически книги и древни трактати).
Още като малко дете знаех, че произхождам от благороднически родове, но нямах никаква представа за подробностите около тях. От съвсем мъничък любимото ми животно беше мечката и на четири годинки имах 17 плюшени мечки (другите деца в България не събираха мечета, като мене и не лудееха по тях), които събирах с необикновено настървение, едната мечка ми купиха в Полша, когато бях три годишен и още си спомням как се мъчих да я нося, когато ми я взеха от магазина, беше по-огромна от мен самия. Когато съм бил съвсем малък вероятно на около 2 годинки майка ми и баща ми ме закарали в зоологическата градина в Ополе и аз така съм си харесал мечките, че съм казал още тогава, че аз съм мечка. Така съм врънкал майка ми и баща ми, че съм "малка мечка", че родителите ми започнали да ми викат така - Miszu (Мишу), което на полски означава "малко мече". По-късно когато се преместихме в България се оказа, че има българско име Михаил (по името на архангел Михаил), което при умалително се изговаря Мишо и е доста подобно на моето мечешко име Мишу и от там много деца и  други хора започнаха да ми викат така, като си мислеха, че това ми е истинското име. Оказа се, че целият този интерес към мечките всъщност е характерна родова черта от преди 1000 години, която по някакъв странен начин е взела превес в мен. Когато бях малък имаше и още нещо. Все исках да си пускам дълга коса. В България по времето на соц режима докато бях малко дете хората не можеха да имат дълги коси и нямаше от къде човек да види подобно нещо. Мисля че само 1-2 пъти съм виждал мъже с дълги коси или индианци по филмите. Аз за първи път си оставих по-дълга коса в 4-ти клас и понеже бях кротко дете не ме забелязваха и един ден учителката гледа и не вярва: "Каква е тази коса?" и взе една ножица и насила ми отряза голямо парче коса за да ме накара по-късно да се подстрижа (сега само лятно време се подстригвам малко по-късо). След дълги години когато започнах да чета за меровингите открих, че са ги наричали "дългокосите крале", а последният меровингски владетел Хилдерик III са, го подстригали и вкарали в манастир1.  

                               image

                                                      Снимка с мама

                                image

                                                            Моя милост сега
                          image

  Лотарингският герб, който навлиза пpи наследниците на меровингите в Полша в рода Рава

Родът Рава произлиза от бохемския (чешкия) род Вършовци, чието име е от латинското Vrsines – Ursines, което означава "мечка", а както е добре известно това е символът на меровингите и прозвището на меровингския владетел Дагоберт II. Но също така се предполага, че е полски по-раншен аристократичен род от езически времена. 

След приемането на християнството през 966 г. по времето на Миешко I полският крал Болеслав Хробри (син на Миешко) през 1025 г. е коронован в Рим за император. Някои историци споменават и за коронация с короната на Отон III (братовчед му, майката на Отон била дъщеря на Миешко), който си я сваля от главата и му я поставя, както пишат хроникьорите (примерно Ян Длугош, но и др.). Обаче има разлики в разказите на хроникьорите и подробностите, на които всеки отделен хроникьор хвърля светлина и векове по-късно се срещат, хора
(съвременни псевдо историци) които се опитват да омаловажат поставянето на короната. Кадлубек пише, че си разменили короните в Гниежно и Отон дал на Болеслав още имперската диадема. Според немската хроника на саксонския епископ Thietmar, докато короноват Болеслав Хробри братовчед му Отон III е на босо. През март 1000 г. Отон е вървял босо пеш с молитва на уста при влизането в Гниежно и в катедралата, където е посрещнат с почести.
Болеслав Хробри е наречен Regni Slavorum Gotorum sue Polanorum - Крал на славяни, готи и поляци.

image

Денарий от времето на Болеслав Хробри с латински надпис Polonie Princes - ясно показващ, че е Владетел на империя (горе-долу по това време немските князе държат короната на Великата Римска империя, а Империята на Лехите е от няколко хилядолетия). При кралство се използва думата Rex, в архивите Хробри е титулован, като Princypum Polanorum (Полски император).

Болеслав Хробри три пъти е коронован с имперска корона. Веднъж през март 1000 г. с короната на Карл Велики в Гниежно, втори път в Париж през 1024 г. и трети път в Рим през юни 1025 г. Към края на 1024 г. в Париж, в близост където сега се издига Нотрдам Болеслав, който дошъл заедно с неговите полски епископи, в присъствието на папата по време на църковна церемония си поставил имперска корона. Коронацията в Рим през следващата година е с някаква друга древна римска корона, където е
коронован за Император на цяла Европа. Има такива твърдения, че Отон и Болеслав си разделят Великата римска империя на Източна и Западна, което е трудно да се докаже, още повече след ранната смърт на Отон през януари 1002 г.
Болеслав Храбрият получава имперската корона на Карл Велики през 1000 г. в присъствието на папски представител в Гниежно и
царува на златния трон на Карл Велики. Според някаква доста свободна интерпретация на събитията от някои днешни пишман кандидат историци, след като Отон III посещава Гниежно се уговарят с братовчед си Болеслав Храбрия и ограбват гроба на Карл Велики (погребан в катедралата в неговата столица Аахен през 814 г.). Отон взима короната и златния кръст, а Болеслав взима трона. От хрониката на епископ Thietmar всъщност се изяснява, че не става въпрос за ограбване, а официално отваряне на гроба на Карл Велики и за приемственост на имперските символи. Когато Oтон III и баща му наближили града пред тях излязла група от князе, които да посрещнат новия владетел и да му се закълнат във вярност. (Френските хроники, казват същото!) Отон III имал видение в божествено изстъпление, къде точно са короната и златния престол, но тъй като изминало време забравил точното място и се подложил на тридневен пост и молитва, докато получил местонахождението на свещените имперски предмети. Отон III изпратил на Болеслав златния трон в замяна на част от мощите на св. Войчиех (Адалберт Пражки), а по-късно на място му занесъл короната в Гниежно, от когото, както пише Тиетмар много се боял. За мощите на мъченика св. Войчиех построил катедрала в Aix. Тялото на Карл Велики след откриването му било поставено в края на десния кораб на катедралата св. Мария. Гал Аноним пише в хрониката си, че Болеслав още получил и пирон от кръста на Исус Христос (който до ден днешен се намира в Кракув).
Да припомня, че каролингите идват във Франкската империя на власт с предателство и измама, когато майордома Пипин Къси (дядото на Карл Велики) се намества на трона на законния владетел меровинг. Пипин е помазан от църковен служител през 754 г., в Понтион. A на 25 декември 800 г. внукът му Карл получава от папата короната на Император на свещената римска империя и от това води измамата с така наречената "Свещена римска империя", където в началото императорите са франки, а след това са избирани немски князе. (Дори самото поставяне на короната на главата на Карл Велики става с измама от папа Лъв III, който издебнал Карл докато коленичил и се молил по време на коледната меса в катедралата св. Петър в Рим и му надянал короната неочаквано, както разказват летописците.) Тази титла била договорена единствено за меровингските наследници през 496 г. между църквата и меровингите, които сключват съюз и първото предателство от страна на папите е убийството на меровингския владетел Дагоберт II, а по-късно по времето на Пипин Къси постригването на свещената коса на Хилдерик III и насилственото вкарване на владетеля в манастир, където умира след четири години. Тъй като Карл Велики се чувствал узурпатор и му било криво за измамата срещу меровингите накарал един приближен нему абат да проучи, какви
наследници на меровингите са останали и една от следващите му жени е от меровингски произход, като по този начин се опитал да узакони престола си. 

                                          image

Златният трон на Карл Велики, на който царува пра чичо ми
преди 43-46 поколения Болеслав Хробри (брат на принцеса Швиентослава - прабаба ми преди около 40 и няколко поколения). Освен златния трон на Карл Велики, Болеслав Хробри  придобил още и някакъв трон на римските императори от Рим.

Около това време римокатолическата църква хвърля някаква анатема и цялата предхристиянска история на Полша е изтрита с всички по-раншни хроники. От Рим изпратили монах, който да пренапише историята на Полша и той по нареждане започнал от Миешко I (когато е прието християнството) и понеже го било срам да се подпише с истинското си име останал анонимен - Gall Anonim
(може би гал - французин, пристигнал в Полша през 1113 г. от Унгария). Историята е написана около 1113–1116 г. Докато всички Средновековни полски хроникьори, които разказват истинската история се подписват с имената си.
Всеки поляк прeз Средновековието е знаел, че названието на столицата на Полша Кракув води името си от полския владетел Крак, Кракус или Gracchus от V век пр. Хр., a преди него е имало и други владетели и градът по-рано се наричал Вавел.
image

                                             Могилата на Кракус в Кракув

По време на унищожаването на Полша като държава, враговете на Полша се опитват допълнително да унищожат данните за предишното величие на страната. Така например някои немци просто казали, че никога не е имало Грундвалдска битка. Това е битката, при която тевтонският орден е унищожен от поляците на 15 юни 1410 г. и прогонен от Полша. Хроники с ранната история на Лехите била изгаряна от инквизицията. През XII век по времето на Болеслав Кшивоусти по нареждане на папата всички по-раншни хроники споменаващи великата история на Лехите били унищожавани. А с декрет от 20 декември 1615 г. Хроника на славното кралство Полша съставена в продължение на 25 г. от архиепископът на Лвов Ян Длугош била изгаряна. Длугош имал достъп до всички архиви, както църковни, така и светски и като съветник на краля и до кралските архиви. Били напечатани 1045 бройки и всички преследвани, конфискувани и изгорени на клада. Благодарение на факта, че издателят бил евреин и изпратил няколко бройки в чужбина до нас е достигнала истинската история на Полша. Ян Длугош не могъл да издаде приживе крониката, която била пазена 135 г. до публикуването й.

  image

            
                                                     Вавел

       image

                                     Замъкът Вавел от XI век в романски стил

Краковският архиепископ Wincenty Kadłubek през XII век, който изнасял лекции в Краковския университет в катедрата във Вавел (през XI век така наричат кралския замък), въпреки че е бил католик бил и родолюбец и в първа книга от хрониката си описва ранната история на Полша с 25 предхристиянски крале. С историята трябвало да се запознае всеки нов полски крал, за да не се компрометира с незнанието на историята на държавата, на която е крал (в нея примерно се споменава войната на лехите с Александър Велики и унищожаването на Краков по времето на Листек I), като това била история с три хиляди години на кралството на лехите и поляните. Намират се и споменавания в немски, римски, персийски и др. източници. Според различните ранни източници по-рано огромната полска държава се наричала Лехи, Леха, а и до ден днешен в езиците на редица народи Полша се нарича Лехиа и Лехистан (персийски, турски, арабски), а на десетки карти започвайки от пр. Хр. огромна територия, включваща тази на съвременна Полша и околностите до Каспийско море е отбелязвана, като Сарматия и място, където живеят племената на сарматите, сред които вандали, готи и т.н. Поляците са наричани лехи и лехити, а от руснаците и украинците дори и сега - ляхи. Някои обръщат внимание, че в Библията се споменават лехите, но повече от вероятно става въпрос за случайно съвпадение на подобно звучащи наименования (даването на името на местността Рамат Лехи в Съдии 15:9-19 е около 1100-1200 г. пр. Хр., а началото на Лехитите е около 1800 г. пр. Хр.). По-късно по времето на лошия владетел Помпилиуш държавата се разпаднала на части и неприятелите ги нападали. Тогава срещу чужденците възниква въстание ръководено от Шимовид от Ополе (моя роден град) или може би роден сред племето на поляните, който обединява страната и е коронован, както пише Кадлубек. По названието на селището по-късно лехите били наричани още ополани и полани, някои съвременни историци твърдят, че поляни е име на племе, но нямат доказателства за твърдението си, а след доста векове, след приемането на християнството и държавата станала Полска. Кракувският епископ Прокош пише, чe по името на крал Polak страната e наречена още Polska. Според хрониката на епископ Богула след нападението на немските кръстоносци по времето на Kazimierz I Odnowiciel син на полския крал Болеслав Хробри, започнали да наричат държавата (империята) на лехите и поланите Поланд, която съществувала от три хиляди години. Епископ Богула твърди, че названието полани произлиза от римското Polo Arcticus - населяващите северните земи нещо, като "деца на северното небе", наричани от други Хиперборя (или по-точно наследници на изчезналия северен континент държава Хиперборея). Древните гърци наричали северен народ хиперборейци, които според тях били наследници на небесните богове2. (Херодот описва, че хиперборейците живеят на местата на съвременна Полша, Русия, Бялорус - именно териториите на страната на Лехитите простираща се до Урал.) За древната история на Полша пишат още Thietmar – X век, Prokosz – X век, Dzierstwa (Dzierżwa) – XII век, Helmold – XII век, Cholewa – XIII век, Jan Długosz – XV век, Marcin Kromer – XVI век и др. През Средновековието е имало още трийсет, но или са унищожени или изгубени или някъде скрити и за момента се намират само фрагменти и споменавания. Би трябвало да има и ръкописи в други страни и в манастири. При тези от ръкописите, които са в обществени библиотеки се получава достъп. Така например ръкописа на хрониката на Джиержва от 1426 г., чийто оригинал е писан през XII век е получен през XVI век от библиотеката в Heilsberg с помощта на епископ Krak.
image
                                                                      Kronika Galla 

image

Карта на империята на Лехите през VI век, както я направили англичаните по техни английски хроникьори и както приблизително е изглеждала също преди около 3 000 или повече години (древните гърци пишат, че им плащали данък)
image
Aнглийска карта по английски източници на Европа през 900 година. Според уелски хроникьори от този период след Помпилиуш на трона на Лехите застанал Шемиовит Щедрия, който бил от Пола (не е ясно, това населено място ли е или местност).

image

Карта публикувана в Амстердам през 1699 г. Долу в дясно списък на предхристиянските крале на Лехите започвайки от преди 4 000 г. Картата е публикувана в Atlas Minor sive totus Orbis Terrarum contracta selineatio ex conatibus Nikolai Visscher, Vol I-IV Amstelaedami 1699.

image

Limes Sorabicus е линията разделяща през 805 г. империята на Карл Велики с Поляците. Линията носи името на племето на сорбите - лужицките сърби (живеещи в края на империята на Лехите). По времето на сватбата на Лешко III за Юлия (сестра на Юлий Цезар) той подарява Сърбия (лехите пък получават временно Бавария) и явно някъде след това част от сърбите напускат местата на днешна Сърбия, за да не са под римско владение (при римляните имало робство) и се заселват в крайните терени на империята на Лехите, при които никога не е имало робство.

image

Приблизителна карта на Полша през XV век, когато Полша е най-голямата страна в Европа и Унгария се е присъединила към нея. Другите страни включени в Първата Жечпосполита са: Княжество (провинция) Литва, към която влизат Литва, Беларус, части от западна Русия и по-голямата част от Украйна, провинция Инфланти състояща се от Латвия и Естония. През периодa нa полския крал Владислав III (в Полша са още Далмация, Хървация, Славония, Рашка, Ленчица, Шерадз, Куявия, части от България и др.). Заедно с пълководеца си Януш Хуниади идва да освободи българите. След няколко битки, при които побеждават с по-малобройна войска отоманците сключват мир и турците да плащат данък на Полша. През това време пристига вест от папата, че му е изпратил провизии и Владислав в желанието си да освободи българите на 10 ноември 1444 г. се решава на отчаяна постъпка - три дни след примирието заедно със 17 000 войска напада при Варна 50 000 отоманска войска. Малцина са наясно, че става въпрос за заговор против Полша и полския владетел (който бил 20 г. и все още нямал наследник) между папа Евгений IV, който е венецианец, венецианските търговци, турците и ромеите. Около цялата интрига със заговора оказва влияние, че полския кракувски кардинал Збигниев Олешницки поддържал страната на така наречения антипапа Феликс V от който всъщност получил кардиналския си сан, същото важи и за архиепископа на Гниежно - Винценти Кот. А кардинал Збигниев Олешницки короновал полския крал Владислав III. Феликс V е избран за папа на Фераро-флорентинския събор официално от папа Мартин V. Папа Мартин V от своя страна е избран на събора в Констанц, за да се сложи край на трипапството (по едно и също време е имало трима папи, които водели войни помежду си Григорий XII, Бенедикт XIII и пиратът папа Балтазаре Коса под името Йоан XXIII, за когото се знаело, че няма грях с който да не се е опетнил, по времето на присъдата срещу неаполитанския пират Балтазаре Коса на събора в Констац, където е обвинен в 72 точки той бяга преоблечен, а след време се договаря с Мартин V срещу половината от съкровището му да го остави и да му даде църковен сан под друго име, но след известно време е отровен по заръка на папата).
Ромеите трябвало да дойдат с войски и да участват в битката, но не само никой не дошъл, но пуснали срещу заплащане отоманците да минат през страната им, а венецианците ги прекарвали с техните кораби срещу пари за всеки войник. Уговорката била главата на Владислав да остане при турците. Когато се разпространила вестта, че полския владетел е убит дошъл специален пратеник от папата при тях да го разпознае, но бил разочарован - главата поставена в гърне с мед била руса, а кралят имал тъмна коса. Така и след битката тялото му не могло да бъде открито, въпреки че много лесно биха могли да го разпознаят, тъй като на левия крак имал шест пръста. Битката е описана много добре
от Ян Длугош в хрониките на полския епископ, дипломат и възпитател на бъдещите крале Владислав III и Кажимиеж в IX-та книга, имащ възможност да разговаря с доста от участниците в нея. Владислав се биел, както при другите битки заедно с двама рицари от ляво и от дясно - Миколай Хжонстовски от герба Стшегомиа и Неканда от Шиечиеховице от герба Топур и всичко помитали около себе си. Унгарците заедно с Янош Хуниади при четвъртата част от боя се обърнали в бягство поради огромния брой противници и стрелите като облаци. За да бъде още по-голяма бройката сред турците имало и жени. Като настъпила нощта много оцелели полски рицари през пустощта избягвайки от далеч турските огньове (турците се страхували и не се чувствали напълно победители и не били отпред, пред огньовете) се отправили към Дунав, а от там стигат до Италия. Когато в края на декември рицарите се завърнали в Полша всички считали, че кралят с необикновената сила е оцелял, тъй като всички са виждали последно, как тримата са унищожавали всичко живо около тях. А при това идвали вести от другите участници, че е жив. Цяла Полша тъгувала поради многото жертви и всеки имал роднини или познати паднали в боя, но оставала надеждата, че поне кралят е жив. Цитирам Ян Длугош:
"Тази единствена надежда останала, че имало слухове, че кралят Владислав е оцелял и много сериозни хора уверявали в писма, че се е спасил и се отправил или към Константинопол, или към Венеция
, към Италия, Седмиградско (Трансивания), накрая до Албания и Рашка... "
  Тъй като абсолютно всички били сигурни, че кралят е жив, след дълги месеци чакане изпратили доста хора, които да го търсят в Румелия, Гърция и България. Сред тях били и Ян Жешовски и Иджи Суходолски, но не го открили. След доста месеци рицаря Ян от Шиенно, който бил в Литва (полска област, сега държавите Литва и Белорус) донесъл вестта от там, че кралят е загинал, но така и не е ясно, кой го е видял и дали наистина някой го е видял. Малко след това срещу брат му Кажимиеж, който е 18 г. правят заговор. Сред заговорниците се отличавал някой си руснак на име Сухта, приближен на Кажимиеж. След един лов имал намерение да го убие, но когато поискал да му подари един много скъп и украсен халат и брата на краля му го дал, бил толкова впечатлен, че отложил убийството за по-нататък, а след това е разкрит заговора и заговорниците. И е повече от вероятно, че просто са искали да се докопат до трона и са пуснали слуха, че кралят Владислав е убит по време на битката. Тронът не можел да стои дълги години празен с различните заговори и след три години брат му Кажимиеж се принудил да се коронова. По време на царуването на Кажимеж общо имало седем нападения със заговори и всичките от Литва. Така, че няма нито един единствен свидетел, който да е казал, че е видял Владислав да е убит! Всичко е било само пуснат слух от заговорници литовци. За да сплашат противниците си доста по-късно турците измислят версията, че кралят, който бил много смел (това всички го заели в цяла Европа) самичък тръгнал в боя (те не са знаели за тактиката му на бой с двамата рицари Миколай и Неканда) и че някакви еничари му отрязали главата. Е да де, ама къде е главата и защо е руса?
 
Така или иначе из Европа плъзнали слухове, че кралят се спасил под името на друг рицар.

image

Писмо от полския крал Владислав, което се пази в унгарския национален архив писано година след битката. Някой през ХХ век с химикал е направил поправка на годината с 4-ка, сякаш Владислав не е знаел, коя година е, като го е писал. Направен е графологичен анализ - писмото е автентично.

От различни източници и изследователи през последните години става ясно, че кралят
бил ранен и спасен с неколцина приближени нему рицари от францискански монаси и по-късно намира убежище и се лекува в замъка Благай в Босна, където е приет от босненския владетел Стефан Вукчич. По-късно пътува на поклонение до Ерусалим и се покайва, че е избягал от битката тежко ранен, където повечето рицари са убити. Той бил известен със смелостта си, а бягството от битка се считало за позор. След това прекарва три години в манастира св. Екатерина в подножието на Синайската планина. В продължение на 3 г. брат му Кажимиеж го чака да се върне и едва на третата година се възкачва на престола на 25 юни 1447 г. През юли 1454 г. има аудиенция в Лисабон с краля Алфонсо. Документ от 8 май 1452 г. показва, че под името Henrique Alemao получава имение на остров Мадейра от краля и Владислав сe заселва там, където и до ден днешен къщата му се нарича casa del roy - кралската къща. Около 1450-и някоя година двама полски францискански монаси отиват да проверят слуховете и като се връщат се заклеват върху Библията, че са разговаряли с Владислав III, когото разпознали по шестте пръста на левия крак, но той не искал след поражението от битката да се върне в Полша и да бъде крал. Полският историк Леополд Килановски също е открил в архивите на кръстоносците, че Владислав след битката е бил в Португалия. В архивите на францисканците от Понто Делгадо на Азорските острови, които имали от 1427 г. своя църковна постройка в Мадейра също се споменава името на тайнствения рицар от ордена на св. Екатерина, който се заселва на острова в Madalena do Mar заедно с португалската си съпруга Ана от аристократичен произход. 
Двеста години по-късно на 12 септември 1683 г. полския крал Ян Собиески побеждава отоманците в битката при Виена и спира отоманското нашествие над Европа. 


         
image

Римска мраморна плоча
посветена на полския крал Авило Лешко IV от I век с посвещение от император Тиберий Клавдий, която се намира в музея в Урбино, Италия.

Авило Лешко IV е син на полския крал Лешко III и Клавдия, сестрата на римския император Юлий Цезар. В древен Рим жените до идването на християнството нямали собствени имена, но носели името на рода, като според раждането били номерирани. Тази е първата дъщеря Юлия. Те имат син на име Помпилиуш или още Попиел, когото както братята му (двадесет души от различни наложници), така и поданиците му много го обичали. Някои от хроникьорите подреждат след него сина му Помпилиуш (Попиел) II, Пиаст, Шиемиовит и Лешко IV.
През определени периоди лехите и римляните воювали. В Нюрнбергската хроника oт 1493 г. е записано, че през 9-та година сл. Хр. лехите водели битка с римляните за един техен град. Аугсбург, тогава наричан Vindelicum или още Градът на Лех. Октавиан Август изпратил преторът Тит с 9-тия Марсов легион и през късното лято на 9-та г. преторът загинал с неговия легион. Мястото, където бил унищожен легиона било наречено Перлеих. Но през 12-та г. римляните начело с Друз унищожават града и е наречен Augusta Vindelicum по името на императора.

                 image

Колоната на полско-шведския (за определен период Полша и Швеция са били едно с един крал) крал Зигмунт III Ваза издигната по заръка на Зигмунт IV в центъра на Варшава. Надписът на колоната заявява, че Зигмунт III е 44-тият полски крал (Миешко е 15-ти.) Според други източници 45-ти, като на портретите нарисувани с имена на владетелите в манастира Ясна Гура в Ченстохова, но вероятно зависи от кого се смята. Зигмунт премества столицата от Кракув във Варшава (за да е по-близо до Швеция и по-към центъра на страната), а първият кракувски крал е Кракус (или Гракус) и броейки от него се пада 44-ти. Това са пожизнените крале започвайки от V - IV век пр. Хр. с Кракус и предшественика му, а преди това не
всички са били пожизнени. Преди крал Кракус от V - IV век пр. Хр. има още 31 владетели. А освен това е имало периоди, когато е нямало крале, но съвет на 12-те племена или временно командващ за 4 години избиран от съвета на 12-те племена. Много добро описание на последните лехитски владетели е направил Джиерства в хрониката Ostatni wladcy imperium Lechickiego, известна като Kronika polska Dzierstwy от края на XII век, където авторът, вероятно францискански служител описва огромната империя на Кракус и на места при описването на различни неща и събития се позова на различни источници и древни автори, включително римски. (Аз попаднах на книгата на полски от 1823 г., вероятно оригиналът е бил на латински, има два по-ранни ръкописа с тази хроника. Единият от Pulawsk-ата библиотека, включен в Kodeks Szamoutulskiego отпечатан през 1749 г. и Zbior Mitzlera преиздаден от Варшавската Библиотека също по онези времена.) През VI-V век пр. Хр. лехите живеели период от векове без крале, но като държава от племенен тип с избиран военен предводител на всеки 4 години. По време на предстоящи войни с галите племената на лехите избират за предводител Гракус, който след завръщането си от походите казал на първенците: "Така, както тялото не може без душа, нашийник-намордник без огън, светът без слънце, така държавата не може да се задържи без крал", а ако решат него да изберат за крал заявил, че няма да бъде владеещ, но ще бъде за тях "съвладетел".

                             image

                                   Шведско-полският крал Зигмунт III Ваза.
Когато умира полския крал Зигмунт I на трона застава неговата дъщеря Анна Ягиелонка стара мома на 52-53 г. Тя се омъжва за трансилванския, унгарски княз - войевода Ищван (на полски за по-лесно наричан Стефан) Батори с когото нямат деца. (В миналото жените са се омъжвали от 14 до 20 г., но кралиците понякога по политически причини на всякаква възраст. Жените, които не са раждали могат да родят деца до 40 г., а здрави деца само до 32 г.) Майката на Анна е италианската принцеса Бона Сфорца.
Анна за свой наследник и съвладетел на трона, след смъртта на Батори избира шведския крал Зигмунт III Ваза син на сестра й полската принцеса Катерина Ягиелонка (съпруга на шведския крал Йохан III).
 

До момента от независими изследователи са открити над 150 споменавания на древна Полша (Лехи) и полските древни владетели в различни чуждестранни хроники и текстове. А в архивите на Ватикана се съдържат документи с древната история на Полша, но Ватикана отказва да даде достъп до тях!
През 1025 г. Болеслав Хробри заедно с войската си влиза в Рим и се короновал за крал или император на Рим. Не могли да му попречат немския владетел Конрад II и папа Йоан XIX. (Поради разврата и алчността през 1024 г. хората прогонили папата и той избягал за немските земи, откъдето се върнал с Конрад II, който отново го поставил на престола и за известно време стоял в Рим да го пази от народа.) Но пък измислили начин, как да го убият - папата сложил отрова в причастието - хестия на Болеслав Хробри, както пишат френските хроникьори.
Вероятно още една от многото причини за опитите за скриването на историята са и Вандалите - полско, сарматско племе живяло поне 8-9 века в пределите на Лехиа (между реките Одра и Вандали, Ванда - днешна Висла). Джерства пише в предговора на хрониката си от края на XII век, че произходът на поляците/лехите е от наследниците на Яфет и че вандалите са наречени по Вандалус. Прокош през Х век го нарича Вандал или Виеньдал син на Алан II, от където носят името си вандалите. През IV век пр. Хр. на престола на Лехите в Кракув застава прочутата красива Ванда, дъщеря на крал Кракус. По онова време по нейното име реката е наречена Ванда (на някои древни карти от I век е отбелязвана от картографите, като Вандали), а поданиците на Ванда са вандали.

image

Гробницата на Ванда в Кракув от IV век пр. Хр. във формата на могила по скитски тертип

Племето на вандалите, когато около края на IV и началото на V век са се преместили на запад сред германските племена за около десетилетие са изместени от племето свеби и тръгват към Иберийския полуостров, през 455 г. нападат, превземат и разграбват Рим начело с Гейзерих и за известно време Рим е управляван от вандалите. По-късно създават Вандалско кралство в Картаген. На гробове на вандали в Африка са открити полски имена. Някои считат, че името Гейзерих (понякога Гайсерих, а на някои езици Гайзерик) е трансформация от полското Геншьорек. Когато различните народи не могат да изговорят името на някого на чужд език те си го донагаждат, както им пасва на речта. На другите езици е трудно да се произнесе Геншьорек (дори написано на български не е много точно, понеже няма точен звук в азбуката). На английски името Миешко се пише Misco (Миско), по-горе споменах, как унгарското Ищван на полски става Стефан. Така на латински името Геншьорек е Гаисарикс (Gaisarixs). Римският историк Тацит пише, че народът на вандалите е по-стар от Рим. Римската държава е създадена през 753 пр. Хр., а Римската република през 509 г. пр. Хр., докато държавата на лехитите/сарматите е от преди 1800 г. пр. Хр. През 2011 г. в Пакошувка археолози откриват гробове на вандали от II век и в продължение на години пазят в тайна откритието, което е второто гробище на вандали открито през последните 15 г. в областта на подкарпатите. (Първото вандалско гробище е открито през 2005 г. в местноста Прушиек, но крият откритието десет години.) Находката е изключително богата на експонати, преобладаващо оръжия и тук - таме бижута: остриета на стрели, бойни накитници, вътрешни части от щитове и дори няколко римски меча, което
говори за стълкновения между вандали и римляни. Както е добре известно в Рим било строго забранено да се търгува с оръжие с варварите и единствения начин, по който тези мечове биха могли да бъдат получени е след смъртта на собствениците им - римляни.
image
Извит римски меч от Пакошувка. Археологът Пиотр Котович заявява, че преди погребението на собственика вандал са извивали мечовете, за да не могат да бъдат повече ползвани. По същия начин п
остъпвали и с някои остриета.

image

 
Eдна от най-интересните и ценни находки, както заявява Ян Булас е златна вандалска висулка


 Положението е доста подобно и с кимерийското племе остготи, които си правят държава в Италия и известно време контролират Рим. Англичаните наричали германците - готи. Римските хроникьори изясняват, че готи са този народ, който гърците наричат скити. А пък след голяма битка с гетите през VI век с Юстиниан гетския хроникьор Йордан изяснява, че готите са тези, които по-рано са наричали гети. Йордан пише, че държавата на гетите е основана през 1640 г. пр. Хр. Остготите пък са наречени по името на легендарния техен крал Острогот. Остроготите са живели около хилядолетие в империята на Лехите, докато гетите с бесите (славянски, кимерийски племена) от територията на днешна България се оттеглят на север към днешна Германия.

Първият "откривател" на древната полска история от преди Миешко I в древни ирански хроники е полският професор иранист Игнаций Пиетрашевски (първи преводач на Авеста от авестийски на европейски езици: френски, полски и немски) в средата на XIX век. Той първи научно открива арийската връзка със славяните от древните ирански текстове. Пиетрашевски събрал голяма колекция от стари монети и на няколкостотин от тях монети с надпис Лех и страни подвластни на Лехия, в които били сечени и от тях се виждало, че Украйна и западните терени на Русия принадлежали на държавата Лехиа. Това довело до гнева на руския император и заплаха, че ще го лиши от професорската длъжност и Пиетрашевски заминал за Берлин, където отново получил титла професор. Това, което открил Пиетрашевски oт древните архиви е, че Лехия или още Лехистан се простирал от Урал до река Лаба (днешна Германия) и на юг до Черно море.

Ранната история на клана Вършовци (Равич) е описана от считания за първи чешки хроникьор Cosmas от Прага (1045-1125) в "Chronica Boemorum” (1119-1125), на която няма да се спирам, но единствено ще спомена някои неща на кратко. Вршовиците били безстрашни и не се страхували от нищо, били склонни към заговори и някои от тях лесно проливали кръв. През X век повечето от тях все още били езичници, но имало и някои християни. Добре е да се знае, че християнството в Чехия първо навлиза в областта Моравия (държавата Великоморавия), където около 845 г. са покръстени първите князе. Малко по-късно започва мисионерската дейност от Византия и България от братята Кирил и Методий и техните български ученици през 863 г., които са поканени от великоморавския княз Ростислав в неговата столица Велеград и по онова време християнството все още било слабо разпространено. Вършовците били третият по значение род в управлението на страната и съответно третата политическа сила. Често си сътрудничели с управляващия род Пшемисловци и понякога изпълнявали техни поръчки, но друг път при определени владетели изпадали в немилост. Известни са похожденията на пражкия епископ Адалберт (Войчиех) от рода славники, който започнал да изисква "правото на първата брачна нощ" от някои жени в Прага и наглите му домагания с обещание за "опрощение от греховете", когато искал да спи с някоя. През 994 г. това довело до извличането на една от неговите любовници от църквата и убийството й пред църквата от вярващите, а велможите прогонват Адалберт, който бяга за Рим. В Рим Адалберт участва в заговор за свалянето на чешкия княз Болеслав II и немския Отон III. Заради предателството и неморалния живот на Адалберт, вършовците получават задачата от чешкия княз Болеслав Il да избият братята на пражкия епископ. Предвождани от Болеслав II на 28 септември 995 г. унищожават Либице - селището, където живеят славниките и убиват всичките му 5-6 братя, а Адалберт е заключен в манастир. По-късно Болеслав Хробри го освободил и го изпратил в полската област Прусия да проповядва християнството сред езичниците, където през април 997 г. те му виждат сметката в околността на днешния Калининград и след две години папа Силвестър II го канонизирал за "светец". (По-горе описах, как през 1 000 г. Отон III и Болеслав Хробри
се договарят за трона на Карл Велики срещу кости от рамото на Адалберт - Войчиех.)
През 1108 г. Вършовците били подложени на гонение от княз Свентопелк и той убил три хиляди души от рода (описано от чешкия хроникьор Космас), но в крайна сметка вършовците го убили на 21 септември 1109 г. със стрела преди битката при Пшим полю в близост до Вроцлав (другите полски изследователи на битката при Пшим полю6 не споменават дата, не е изключено аз съм първият човек открил датата на битката 21-22 септември, те споменават само годината). Рицар вършовиц на име Ян влиза в палатката, където се намира императора и пред очите на Хайнрих V, убива със стрела Свентопелк и успява да избяга. По време на гонението няколко души Вршовци намерили убежище в Полша при полския крал Болеслав III Кривоустия, който първоначално им подарил земи в поречието на река Рава и така те приели това име и станали известни, като Рава или Равичи. (Повече вършовци избягали за Маджарското кралство.) Две моми (принцеси) от оцелелите в Полша вършовици се омъжват за двама сина на лотарингския херцог и принцеса Клотилд и техните наследници донасят в Полша герба и са наречени равичи. Днес в Полша има град наречен Равич и това е най-протестантският град в цяла Полша. Името на полската столица Варшава произлиза от името Варш, владетел на местността от рода Рава. Като трябва да се има предвид, че сред Равичите, които били наследници на рода Вършовци името Варш било често срещано. По време на една от най-големите битки през Средновековието в Полша вече имало полк от 50 души рицари от рода Рава. Това е Грундвалдската битка нa 15 юли 1410 г. срещу тевтонския орден. Полкът се намирал под предводителството на Кристин от Острув (или Острово може би е по-правилно на български Krystyn z Ostrowa). Летописецът Ян Длугош наблюдавал битката разказва, че била истинска красота да гледаш как Кристин воюва. По време на битката той прославил и знамето с герба Рава. В битката участвал и най-великият рицар през Средновековието - Завиша Чарни от герба Сулима, който никога не е побеждаван в турнир.

Гербът на рода Равич се появява в Полша и Лотарингия3по едно и също време. Легендата за герба Рава е описана от поета, преводач и гербалист Бартош Папроцки  Bartosz Paprocki (1543-1614) в Herby rycerstwa polskiego. II ed. Krakow, 1858. Pp. 539-550 (Гербовете на полското рицарство) от 1584 г., който от 1588 г. заминава за Чехия и Моравия, където също написва история на Моравия и на гербовете на моравските аристократични фамилии през XVI век, както и от Шимон Околски Szymon Okolski (1580-1653) от рода Рава, доменикански абат, историк, гербалист, който през 1642 г. написва "Orbis Polonus".

image                                                 Orbis Poloni от Шимон Околски

                                                 image

                 Печатът на кракувския епископ Jan Grota от рода Рава от 1334 г.

Според разказите на двамата, както и на други членове на рода Рава, родът произхожда от английска принцеса, дъщеря на английски крал, която се омъжва за херцога на Лорейн... и техните наследници носят този герб. Историците твърдят, че става дума за дъщерята на Кнут Велики - крал на Дания, Англия, Норвегия и части от Швеция. Кнут Велики е полу-поляк, полу-викинг. Майка му е принцеса Świętosławа4, наричана от викингите Sygryd или още Grunhild, която е сестра на полския крал Болеслав Хробри. Също така при версията на легендата преразказана от Йозеф Миеджински през 1931 г. става въпрос за принцеса Клотилд дъщеря на английския крал Кнут Велики (той има две жени, от първата - двама сина, от втората син и дъщеря, вероятно когато умира са останали при него само единия син и дъщерята от втория брак, след като починала първата му жена).    
Според легендата кралят имал син на име Свенон и дъщеря Клотилд и не бил подготвил точно завещание, но на предсмъртния си одър пожелал наследството да бъде определено свише. Като короната и недвижимото имущество останали на сина, а богатството и движимото имущество на дъщерята. Когато в Лондон започнали да отиват представители на различните князе, които да искат ръката на Клотилд брат й Свенон ги отпращал обратно, за да не се наложи да се раздели с царското съкровище. Клотилд си харесала и се била влюбила в херцога на Лотарингия. Свенон имал един съветник, който целял неговия господар да придобие парите на сестра си, така че и той да намаже нещо покрай тази работа. Той посъветвал Свенон да провери дали наистина принцеса Клотилд е "достойна за завещанието" и му пуснал мухата да доведат една черна мечка, живееща недалеч в пещера, която била приета за част от "движимото имущество" на кралството и да я пуснат в покоите на сестра му. Така и направили. Свенон заповядал да пуснат мечка в покоите на принцесата и след три дни отишли да видят какво става. Когато отворили да видят дали тя все още е жива открили, че не само е жива, но възседнала отгоре й тя язди из стаята. В различните версии има малка разлика, като при едната е, че принцесата била седнала, а мечката лежала кротко в краката й. Но просто трябва да се има предвид, че първо в покоите на принцесата отишъл един слуга, който я видял яхнала мечката, а Свенон отишъл едва по-късно и тогава вероятно мечката е била в краката на принцесата. Както станало по-късно известно красивата принцеса Клотилд се помолила на Бог и с Негова помощ мечката била укротена и опитомена. Когато видял сестра си и мечката Свенон се засрамил от себе си и паднал на колене и я помолил за прошка връщайки й вече заграбените богатства. Клотилд му заявила, че му прощава, но само при едно условие, ако й позволи да се омъжи за нейния любим - херцога на Лорейн (Лотарингия). Така й се изпълнила най-голямата мечта в живота (получила отговор на молитвите си) да бъде с избраника на сърцето си. Щастливото семейство имало седем сина, някои от които си потърсили съпруги в различни страни и двама от тях си взели жени от рода Вършовици и се влели в него по времето когато те се преселили в Полша и се нарекли Равич5, а герба продължил да напомня на техните наследници за голямото събитие и чудо, което направил Бог.    

Освен, че гербът е много красив (и аз съм щастлив и горд да имам правото да го нося) той има и символизъм: "Оцеляване с достойнство в трудни времена".

Merovingian bloodline Forever!

 Long live Lechite blood!

-------------------------------------------

1 Династията на меровингите произлиза от Хлодвиг с прозвище Меровей (някои считат, че това са двама различни души). Русколанският крал Белоярь дал дъщеря си Лебедь на остготския крал Германарих. Меровей е син на Лебедь и синът на Германарих и по майчина линия има арийска кръв от древните арии. Според Ярилина книга Светлида, дъщерята на Дажень-ярь се омъжва за Хлодвиг (Меровей) и става Сванхилда. Най-общо казано по майчина линия основоположниците на меровингската династия са от славянски венедски, арийски произход. Меровингите са премахнати от властта със заговор между римокатолическата църква и майордома Пипин Къси, в резултат на което възниква папската държава с дарена от него земя. Така наследниците на меровингите са наследствени врагове с римокатолическата църква повече от 1250 години. Покрай заговора с папа Стефан II (отбелязван и като Стефан III) били изготвени фалшивите декретали и фалшив документ, известен като "Константиновото дарение"(Donatio Constantini), според който когато император Константин Велики бил на смъртния си одър уж написал документ, с който дал правото на римокатолическата църква да коронясва крале и т.н. Така Пипин Къси неправомерно бил коронясан от папа Стефан II, а той според тайната договорка му дал земи от oколността на Равена и била създадена Папската държава (Stato Pontificio) и папската държава започнала да поддържа своя войска и да води войни със съседните княжества в продължение на векове. Още през времето на Ренесанса римокатолическия свещеник Лоренцо Вала доказал, че "Константиновото дарение" е фалшификат. А от историческа гледна точка в последните си дни преди да умре Константин Велики приема християнството, но не от римокатолиците, но от Евсевий Никомедийски - ариански свещеник, който става патриарх на Константинопол след неговата смърт.

2 От Лех (Lech) считан за син на бога Пан произлизат лехитите и сред тях по името на бога Пан владетелите се наричали панове, a също и по-късно създадената държава Панония. До ден-днешен в Полша е останало учтивото обръщение между мъжете - пан. На санскрит "лехи" означава крал, владетел, бог. Някои от летописците пишат, че произходът на Лех е от Хам - синът на Ной. Той е някакъв негов правнук. Яван е внук на Ной (Ной има трима сина - Сим, Хам и Яфет, от Сим са семитските народи - арабите и евреите), Хелис (Хелен) е син на Яван (от Хелис се предполага, че произхождат гърците, които наричат държавата си Хеленика, Еленика), Хелен имал син с татарска принцеса, който е сармат (с гущерови очи), който е татарин. Този син имал деца от татарски принцеси и те владеели в азиатска Сарматия. Той (Хелен II) взел за жена и арийска принцеса, от която се родил Лех. 
В един от източниците се съобщава, че скитите имали империя, а после се разделили на лехи (Полша), масагети (Русия), скити (Украйна), траки и гети на Балканския полуостров. Съвременните генетични изследвания доказват, че поляци, руснаци, белоруси и украинци принадлежат към една генетична група - хапло група R1a1 и са братя. 
Персите (Иран) през V век пр. Хр. пишат, че коалицията на скитите предвождана от лехите унищожила милионната персийска армия на Дарий, а Дарий едва успял да се спаси. Лехите заедно с другите скити през V век (юли 530 г. пр. Хр.) изклали цялата армия над 200 000 войска на персийския владетел Кир Велики, включително и него самия, за което пише и Херодот в неговата История. Кир хванал сина на Томирис кралицата на сарматското племе масагети и тя се заканила, ако не върне сина й, понеже е ненаситен на кръв да го насити с кръв. Тъй като тя не разполагала с толкова голяма войска се обърнала за помощ към европейските скити и те предвождани от лехите дошли и се справили с Кир. Персийските източници дават доста по-подробна картина на събитията, на които няма да се спирам, но споменават и името на владетеля - Пиерон, който бил крал на скитите, сарматите и всички арии. Обединените европейски с азиатски скити участвали в огромна битка. Общо от двете страни взели участие 400 000 войни и масагетите и скитите победили Кир.
image
Карта от преди 2 000 г. показваща териториите на Европейска Сарматия и Азиатска Сарматия. Древногръцкият историк Диодор Сицилийски от I век пише, за преселението на скитските сармати от Мидия към река Танаис, а Плиний пише, че са родствени с мидийците. (Мидийците наричали себе си и с по-широкообхватното родствено название арийци) Херодот съобщава, че езикът на сарматите е скитски, но с грешки. (Повече от ясно, че скитите и сарматите са племена-народи по-късно наречени славяни от арийски произход.) По време на войни с Персия сарматите и скитите винаги си помагали и съюзничели. Дори българите са скидскко племе, което създава десетина държави на различни места от над три хиляди години. А Добруджа неслучайно е наричана Малка Скития. И когато канес (княз) Исперих прекосява Дунава всъщност идва при родственици. Гледайте - Момчил Йончев - Големите лъжи в българската история.
image
Kaрта на света според Страбон на която се вижда на изток от Персия територията на Ария или Ариана - пра родината на славяните, част от индийците и част от персите. Държавата на ариите се простирала на изток от Персия и на юг от Каспийско море. Генетични изследвания потвърждават генетичната група на ариите R1a1 характерна за поляци, руснаци, белоруси и украинци, че се среща по около 15-20% при иранците (Персия) и индийците (сред кастата на брамините, където може да се видят и хора със сини очи) и някои от египетските фараони. На авестински и санскрит ариан означава благороден. През 1600 г. пр. Хр. държавата Ариа вече съществувала, а по това време родствениците им западните сармати, известни като лехити владеели огромни територии на север.
image
Карта на Европейска и Азиатска Сарматия от 1731 г. на Cellarius по древни карти, както е изглеждала преди 2 000 - 3 000 г.

Според изследванията на Paweł Szydłowski от добавяните към имената "слав", тоест "славни" европейските сармати (кралските скити), които са се смесвали и с други племена по-късно започнали да ги наричат славяни, като Богуслав (славен на бога), Станислав, Бронислав, Болеслав, Доброслав (слави се с добрина), Мирослав, Миечислав (славен с меча).

image
Карта от филма Синът на Спартак (с участието на Стийв Рийвс), където виждаме и европейска Сарматия
image
Карта на Европа от средата на I век от Помпониус Мела, където са отбелязани Сарматия, Скития и Хиперборея

Клавдий Птолемей от Александрия през II век сл. Хр. е оставил карти на земята, където е представена, като кръгла и картите са съобразени с тази форма и неговата карта на света представяща земята, както се предполага, че е изглеждала преди милиони години съдържа градусна мрежа. На негова карта се показва къде са живеели сарматите по онова време - от територията на Полша до Черно Море.

image
Шокиращата карта на света на Птолемей показваща земята преди милиони години

Сармати е римското име на славяните, както те ги наричали. По римско време не е използвано названието славяни, което се появява по-късно.
Повечето от Средновековните полски историци пишат, че хуните живеели между реките Нарвиа, Варта и Хром (в Полша), но след като се скарали с готите сарматският съвет (сарматите били 12 племена) решил, за да няма боеве между свои да се върнат в родината на сарматите - Панония. Хроникьорът Богуслав пише, че хуните се върнали в Панония, която е родината на всички славяни. Според хроникьорите хуните говорели славянски език до IX век след Хр., когато в Панония дошъл монголоидният татарски народ маджари. Маджарите били многобройни и стигнали до Украйна (в западната част, на която в Крим пък се намирал Хазарския хаганат) и Унгария, като променили езика на този сарматски народ, който започнал да се нарича Маджар. Известният хунски крал Атила, роден на територията на днешна Унгария не е бил монголоиден тип с дръпнати очи. Всички изображения от онази епоха показват това.
                                                     image

                                                     Истинското лице на Атила 

                           image

                                     Монета от времето на Атила с неговия лик

Както е добре известно първият поход на Александър Македонски е на север от река Дунав. Когато Александър Велики изпратил своите пратеници да искат данък - налог от Лехиа, те (слезианите от Лехиа) одрали кожите им, сложили злато, увили ги в кобилски кожи и ги изпратили обратно и казали че няма да плащат данък. Лехите водели битки с Александър Велики. Александър опожарил гр. Кракув. Джиерства пък пише в хрониката си, че попитали дали са посланици или данъкосъбирачи. Те казали и двете, след което сложили частично злато, частично мръсотии в човешка кожа и им ги дали и приложили писмо. Александър изпратил войски и унищожил Кракувската област и силезия и накарал да хвърлят сол върху градовете и земята станала неплодородна. Tой цитира и писмо от Александър до Аристотел, където на тема завоеванията си споменава лехитите и Кракув. По време на съпротивата от разбягалите се из горите след поражението се отличил един мъж Лешек, който измислил метод от сока на някои дървета плюс още нещо да направи нещо, като златиста боя и да намажат скалите около невисока планина и от далеч изглеждало, че там са събрани войски и ги поизморили да се пробват да завоюват мнимия противник. По-късно, когато македонците си заминали за тази си заслуга и храбростта в битките го избрали за крал.
В началото на Х век по времето на Симеон Велики България граничи с държавата на Лехите (Поляните). Част от границата на територията на съвременна Унгария била разделена от река Дунав. От едната страна Българска, от другата Лехитска.
Има период, когато Панония и Лехи правят съюз и създават една империя със столица Кракув и дори воюват с Рим. В битката при Кархое, както пише Джиержства лехите победили римляните. По времето на Лестек III римляните трикратно били побеждавани и той предвождайки партите и лехите победил римския император Крас и го накарал да пие злато, като казал: "Беше жаден за злато - пий злато!" Юлий Цезар омъжил сестра си Юлия за Лестек III. Юлия основала два града в Лехиа (Полша). Единият се казвал Юлиуш (сега Любош) по името на брат й и Юлин по нейното име (който според Джерства сега се нарича Люблин). Когато Юлия родила син зарадваният Юлий Цезар му дал име Помпилий. Тъй като Цезар бил им дарил Бавария, а в Рим от Сената недоволствали си върнал Бавария и Юлия се върнала при него, а детето останало при баща си Лестек III. На мястото на Юлия му изпратили наложница и както от нея, така и от другите си жени и наложници имал още 20 сина наречени неизвестно по каква причина попиелити, които разпратил в различни градове - княжества в страната си да ги ръководят и приели техните имена, а Помпилий заповядал да бъде коронован над Лехите, както пише хроникьорът Богухвал. По времето на Лестек III в Израел се родил Исус Христос от девица. Лестек III бил погребан в лехитската по онези времена Саксония. Според римските хроники Юлий Цезар преминал река Лаба и нападнал Галия вендетска (някои счита това за областта Галиция Краковска) и след тези войни от там довел 500 гали и им дал титлите сенатори, което раздразнило римляните. Част от тях били от днешна Франция, част от тях от Галиция (Кракувска област).

3 Дълги години Лотарингия е владение на наследниците на меровингите. Така например херцогът на Долна Лотарингия Жофроа дьо Буйон (мой пра-пра-пра чичо) е един от предводителите на армиите участвали в първия кръстоносен поход и става първия крал на Ерусалимското кралство на кръстоносците Утремер и е известно, че е наследник на меровингските крале управлявали Франция до каролингите. Първоначално гербът се появява в Лотарингия, а след като двама сина на Клотилд и Лотарингския херцог се женят за моми от Вршовци, които току-що са намерили убежище в Полша, герба се пренася в Полша в рода, който създават и приема името Рава.

4 Принцеса Swiеntoslawa е дъщеря на полския крал Миешко I. Преди да се ожени за чешката принцеса Добрава през 965 г. Миешко е бил езичник и е имал едновременно седем жени. След брака за Добрава, както показват хрониките на 4 юли 966 г. Миешко става първият полски крал, който лично приема християнството и в държавата започва да се разпространява християнството. По времето на сина му Болеслав Хробри Полша приема масово християнството. Шведският крал Ерик Сегерсел сключва съюз с полския крал Болеслав Хробри и след това принцеса Швиентослава се омъжва за викингския крал Ерик Сегерсел Победоносния.  Предполага се, че около това време викингите приемат християнството. Техният брак траел кратко и нямат деца (Болеслав Хробри става крал през 992 г., а Ерик Сегерсел умира през 995 г.) В сагите Сигидрид, както наричат Швиентослава, понеже им е трудно да произнесат името й е описана, като красива, но отмъстителна владетелка. След смъртта на Ерик принцеса Швиентослава става кралица на викингите. По-късно се омъжва за датския крал Свен Вилобради и имат двама сина, които стават крале. (В Дания е известна още, като Грунхилда.) Единият е Харалд II (крал на Дания за около година), a вторият Кнут, който става известен, като Кнут Велики - крал на Швеция, Норвегия, Дания и Англия (през 1016 г. завоюва Англия).

5 В началото на XII век вършовиците получили земи от полския крал Болеслав III Кривоустия около река Рава и оттам се нарекли Равич.

6 Съвремените полски катедрени пишман историци често омаловажават хроникьорите на ранната полска и лехитска история на Полша, но има източници от други държави, където тази битка се споменава. Това е огромна битка - кръстоносен поход, при който папата насъсква немския владетел Хенрик V срещу Болеслав Кживоусти и участват рицари от 7-8 държави против Полша, тъй като папа Пасхалий II им е обещал прощение от греховете. Причината е опитът на папата да прокара на полския трон монах на име Збигнев под лъжлив предлог, че е син на краля от негова наложница. След много интриги, войни и опити на мнимия син да убие краля и законния син Болеслав е ослепен от Болеслав и църквата го отлъчва. След 40 дни на пост (на глад) и раздаване на пари и милостиня на бедните епископа на Гниежно пак го приема. Това е една от най-големите битки през Средновековието и победа на поляците над обединеното западно рицарство от Италия, Франция, Германската Римска империя, Чехия и др., имало дори и англичани. Противниците са над 20-30 000 (според хроникьорите няколко десетки хиляди), а на страната на Полша са русите, унгарците и партите, чиито стрели пробиват всяка броня и малко чехи вършовци.



Тагове:   меровинги,   рава,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2665080
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031