Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2014 07:19 - Св Валентин или по-точно измамата за св. Валентин
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 3024 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 11.03.2014 10:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В продължение на повече от четири века в католическите, но странно и в някои протестантски страни се чества псевдо празник наричан "св. Валентин". В продължение на повече от 1000-1500 години римокатолическата църква е лъжела и мамела хората с всевъзможни празници и така наречени "светци", които нямат нищо общо с християнството. Така един от измислените персонажи е и образа на "св. Валентин", от който в крайна сметка през 1969 г. римокатолическата църква се отрича. Самото издигане на "празника" на любовта става като манипулация от страна на окултисти членуващи в тайни общества покланящи се на дявола по времето на Ренесанса. Датата 14 февруари е свързана с по-раншен езически фестивал от древен Рим. Векове наред римокатолическата църква забаламосвала хората и дори били изфабрикувани легенди за християнин на име Валентин, който умрял като мъченик на тази дата, но тъй като според тази фалшива църква на този ден всъщност умрели таман трима (не им стига един, ами и трима си измислили) души през онази епоха с името Валентин. Но този манипулативно вкаран от поклонниците на дявола празник съвсем не е така безобиден. Ще използвам цитат от последната ми книга "Езическите празници и чествания в християнството" във връзка с измамния 14 февруари:

"Много преди появата на християнството четиринадесети февруари е отбелязван като езически празник, ден на любовта в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона. Обичаят бил на този ден девойките да пишат любовни писма, подписани с техните имената или само да напишат имената си и да ги поставят в голяма урна, а след това мъжете да извадят по едно писмо. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на богинята”, и имал правото да прави секс с нея до следващия 14 февруари. В края на деня често следвала оргия. Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал на плодовитостта, наричан Lupercalia (празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари. Названието на фестивала Lupercalia е по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus), който според римската митология е овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек. Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Търсейки корените на Луперкалия, обаче се натъкваме на един по-стар римски фестивал, наричан Паренталия. През IV-III век пр. Хр. от 13 до 21 февруари се чествал фестивала на мъртвите Parentalia. Фестивалът Parentalia започвал с церемония в чест на умрелите изпълнявана от жриците на Веста. На 22 февруари Caristia се почитали ларите и взаимоотношенията между живите и мъртвите от семейството, а на последния ден от фестивала наричан Feralia, който е посветен на божеството Юпитер с едно от имената му Feretrius, хората ходели на гробовете на техните близки и поднасяли жито и вино. Остатък от този обичай се забелязва в България при изповядващите ортодоксалното християнство, при които, след като умре близък, традицията е в негова чест на гостите да се поднася да ядат варено, подсладено жито. На церемонията по закриването на Паренталия на последния ден наричан Фералия се извършвало магьосническо жертвоприношение на овца към духовете на умрелите. По време на фестивала Паренталия храмовете били затворени и сватбите били забранени. Четиринайсти февруари бил третият ден от фестивала Паренталия и бил... вторият ден от Луперкалия. Така може да се обобщи, че честваният 14 февруари като ден на влюбените всъщност се основава на ден от демоничния фестивал, посветен на адските сили и на мъртвите Паренталия.

  С идването на християнството много от езическите празници били премахнати, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов с този на „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 90-91)

За повече информация прочетете книгата "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества"
 

image

  Изследванията във Великобритания и САЩ показват, че поне 85% от купувачите на картички валентинки са момичета. В Северна Америка много момичета използват 14 февруари, за да се обяснят в любов и изпращат картички на избраниците си.

Любовта е едно от най-хубавите неща в живота (като изключим Бог и свързаните с него духовни неща, любовта е най-хубавото нещо), но на човек не му е необходим специален ден за любов. Истинската любов е за цял живот, а не за един ден. Включвам един мой постинг за истинската любов: 
 
http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2014/02/07/.1131334

Много хора биха искали да изживеят такава истинска любов за цял живот, но за да се случи подобно нещо си има и необходимите условия. Хората трябва да са правилно възпитани или да имат това вътре вложено в тях, да са почтени и морални, да имат правилна позиция за живота, да са готови да изживеят нещо подобно, като имат вътрешната нагласа когато имат партньор в живота си да е за цял живот и да го обичат и когато се влюбят в някого да държат за цял живот. Ако има някакви пречки да се борят за любовта си. Не може някой, когато му кефне просто да си хваща и да си сменя гаджета - такива хора никога не изживяват истинска любов - те сами са се прецакали на тема любов и това няма оправяне (поне 90% от тези хора стават блудници, съвремените термини са: курви и курвари). Особено, ако са си зарязали първата любов. Никога повече нищо не може да се сравни с това. В живота има дадени правила и закономерности от Всевишния. Не може някой да зареже, това което му е дадено отгоре и после пак да дойде. Няма как да стане!  
 При жените специално влияние за целия им живот оказва първата им любов и те са най-щастливи с първата си любов. В Библията се споменава, че Господ мрази хората, които са си изоставили първата любов и това се използва и като нарицателно: "Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов." (Откровение 2:4) Това може да се обясни по следния начин. При първото влюбване в организма се отделят различни вещества и в резултат от това в енергийното поле на жената се запазва някаква форма на информация, която остава завинаги. Тази информация е най-силна и отчетлива единствено при първо влюбване.

Любовта е невероятен дар от Господ. Господ създавайки хората е вложил в тях тази способност да се влюбват, като целта е те да създадат семейство и да са заедно за цял живот.

Тъй като по-горе с използваните цитати стана въпрос за чуждестранни римски езически празници на смъртта, които по-късно се превръщат в Луперкалия (Вълчи празници - от "луп" - вълк), а след това в измисления "св. Валентин", то няма да е зле да обясня и как е било при славяните. При славяните мъжът и жената имали специално посвещение един на друг и тяхната любов и семейство не били само на този свят, но се считали за вечни. Преди или след сватбата момата шиела специална риза за съпруга си, като по време на шиенето се опитвала да влее в нея чрез наричания добра енергетика и тази му риза (горна дреха) да бъде за него като защитна и носеща му успехи дреха. За да бъде избранникът й силен и мъжествен обикновено везала на ризата формата на листа на дъб. По време на сватбения ритуал жрецът извършвал ритуал посвещение на мъжа към мъжкия бог Сварог, а жената на богинята Лада. Така двамата се считало, че са свързани вечно. 

Любовта понякога служи и за манипулиране на хората включително и това да обявят любовта за болест. В следния линк включвам постинг свързан с това:

http://ernest.blog.bg/drugi/2011/10/25/liubovta-klasificirana-ot-uchenite-kato-quot-bolest-quot.841395

Преди година в Несебър от кметството бе направена рекламна кампания за града и през уикенда около 14 февруари да може двойки да сключат брак (таксата е 100 лв., но за посочените дни е безплатно). Всичко беше под глупавата и несъзнателна икуменична егида "Дни на любовта и виното" (тези неща нямат нищо общо, като се понапият пияниците1 да не би да станат много влюбени - започват да повръщат) смесваща езическо-православния Трифон Зарезан (произлизащ от Дионисовите мистерии в езичеството) и другия измислен пък от католическата църква св. Валентин и тази година се опитват да повторят същото под името "Уикенд на любовта и виното2", а само няколко дни преди това подминаха един истински празник на Несебър - това е 8 февруари освобождението от турско робство на града. През 2013 г. през целия месец февруари има само 2 сватби в града, а като цяло през годината има сключени сватби на хора от 41 държави, но, ако правилно са ме осведомили няма нито една-единствена сватба на несебърлии (някои може да са подписали някъде другаде, но те повечето хора предпочитат на домашни семейни начала - аз също никога няма да подписвам в ритуална зала, в ранното християнство не е имало подобни подписвания, когато двама души се обичат не им трябват някакви подписи, но единствено Божието благоволение и благословение). Несебър наистина си е романтичен град, ама не по този начин както в момента търсят под вола теле.  
 На 31 януари 1878 г. воюващите страни сключили примирие в Одрин и турците избягали от Несебър, Поморие, Созопол и Бургас. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари малък руски отряд от 40 души влиза в Бургас, на 8 февруари в Несебър.
Тази година Поморие и Созопол отбелязаха 8 февруари, а в Несебър нямаше нищо. Все още в града няма дори паметна плоча, а Несебър действително е дал своя дан и несебърски жители са се жертвали за освобождението. След като местния революционен комитет ръководен от митрополит Йоан е разкрит през 1821 г. той е осъден и обесен в Истанбул. Другите шестима са закарани за бесене на място, където сега се намира мелницата и когато дошло времето да бъдат екзекутирани въстаниците, направо върху дървото паднал гръм и цялото го изгорил и турците като видели станалото казали: "Ами, няма да ги бесим". И въпреки това чудо свише днес все още се туткат да направят паметник. А при това забравят да поменат деня на освобождението на Несебър.
Eдин постинг за нашия хубав град:

 
http://ernest.blog.bg/zabavlenie/2013/08/15/nai-hubaviiat-grad.1139641

Господ специално предупреждава тези, които Го следват да не се учат на традициите на езическите народи, които те имат посветени на демоните:

 "...внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си." (Второзаконие 12:30-31)

Не може човек хем да върви с Господа, хем да върши езически мерзости:

"Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза." (1 Коринтяни 10:21)

Бог проклина тези, които не Го слушат и продължават езическите традиции под каква да е форма. Това особено засяга въпроса с празниците. Бог е дал определени празници, които хората да спазват и да не си измислят или вземат такива от езичеството. Всеки сам си избира дали да се съобразява с Господ и да ходи в Неговите повеления или да бъде проклет от Него и да получи осъждение и наказание. Но аз ви пожелавам: Бъдете благословени, а не проклети - изберете Господа и вървете в Неговите повеления!

От няколко години пускам постинги изобличаващи "св. Валентин". По-долу включвам линкове към тях:

http://ernest.blog.bg/history/2013/02/13/lyjata-za-sv-valentin.1052785

http://ernest.blog.bg/history/2011/02/07/nablijava-14-fevruari-trifon-zarezan-ili-sv-valentin.681386

http://ernest.blog.bg/history/2010/02/13/kakvo-se-chestva-na-14-fevruari-sv-valentin.492302

И така в заключение мога да кажа: Трифоновден и "св. Валентин" са менте празници. Ако някой иска да бъде християнин - Бог е дал достатъчно празници (дори всяка седмица - светия съботен ден), стига да има кой да ги спазва.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

1 В България около 80-85% от мъжете пият алкохол. От тях около 25% не прекаляват, но реално около 55-60% от мъжете имат проблеми с алкохола. При пияниците не са редки случаите на домашно насилие. Ще ви разкажа един подобен случай с комичен елемент. Една жена, която мъжа й всяка вечер редовно я пребивал, като се напие вече направо била претръпнала от постоянния побой. Една вечер наредила масата за мъжа си и приятелите му, които дошли на гости да пият. По някое време й се приспало и отишла и казала на мъжа си: "Спи ми се, ако ще ме биеш бий ме, че ще си лягам!". Според официалните данни на социалните служби в България около 45% от жените страдат от домашно насилие, като причината предимно е алкохола* (над 95%). По едно време направиха и телефон, на който да се оплачат жените в подобни случаи, но той, като че ли е направен само, за да се отчете дейност и да се прибират пари от някаква европейска програма. Когато някоя жена се обади обикновено й казват: "Това си е ваш частен случай!" 
Аз това да се женят такива хора и да си бият съпругите не го разбирам. Защо ще се женят, ако ще ги бият - жените са, за да се обичат, а не за да ги бият глупаците!  
  * Има начин да се лекува този проблем с алкохола, който имат около 60% от мъжете и в България хората за сега все още не го знаят, но аз ще ви дам старинната рецепта. Това е гъбата копринка. Най-добре е да не се вари или готви, но гъбите да се попарят с осолена гореща вода и да престоят няколко часа (може и да се поставят в буркани), след което могат да се консумират. Важна подробност е, че гъбите или гъбения сок трябва да се консумират преди да започне някой да пие. Ако вече е пил и погълне ще започне да повръща, обикновено до 2 часа, но ако е пил скоро може и почти веднага.   

2 Аз не чествам 14 февруари, нито "св. Валентин", нито "Трифонзарезан", но такива дейности понякога ги проверявам за по няколко минути и на 14 и 15 минах за по половин минута, а на 16 отидох за лекцията по традициите за сватбите, все пак аз пиша в едната от книгите си за тези неща и трябва да проверявам темата. 




Гласувай:
2



1. vandela007 - Хубаво правиш,
10.02.2014 12:27
Че изобличаваш "празника" Свети Валентин.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2678519
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930