Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2015 08:21 - Домашната църква
Автор: ernest Категория: История   
Прочетен: 2392 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 06.07.2015 17:03


Когато Исус Христос проповядва в Израел в началото на I век все още неговото учение не е отделено от старозаветния юдеизъм. Сред повярвалите както от Него, така и чрез първите апостоли има хора от различни националности и учението се разпространява сред всички народи. Първоначално юдеите, които се придържат към Исусовото учение не се различават от своите сънародници. Те посещават Соломоновия Храм, спазват свещената събота, както и останалите библейски празници дадени от Бог в Библията (като примерно новолунията), но те също се събират по къщите и се молят на по-големи групи. В Новия завет се споменава, че християните се събирали в Соломоновия трем:

"И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха), така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях." (Деяния на Апостолите 5:12-15)

Това е времето на възникването на така наречената Домашна църква. Дори самото кръщение със Светия Дух и изявяването на дарбите на Светия Дух настъпва по време на молитстване в дом:   

"И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха." (Деяния на Апостолите 2:1-2)

Самото кръщение със Светия Дух придружено с небесни езици е описано по следния начин:

"И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят." (Деяния на Апостолите 2:3-4)

Исус Христос преди да напусне предупреждава своите последователи да чакат в Ерусалим кръщението със Светия Дух и заявява, че ще придобият сила:

"И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе." (Лука 24:49)

Кръстените християни със Светия Дух приели Неговата сила малко или много все пак се различават от ортодоксалните юдеи. Постепенно възниква и домашната църква. Домашната църква се споменава в Новия Завет главно в поздравите в посланията:

"и до сестра Апфия и до нашия сподвижник Архип и до твоята домашна църква: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа." (Филимон 1:2-3)

"Поздравете братята, които са в Лаодикия и Нимфана с домашната й църква." (Колосяни 4:15)

"Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила, които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците; поздравете и домашната им църква." (Римляни 16:3-4)

"Поздравяват ви църквите, които са в Азия; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква." (1 Коринтяни 16:19)

Християнството много бързо се разпространява, но има и известни разлики, като някои дори не знаят за Светия Дух. Апостол Павел пита в Ефес:

"И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух." (Деяния 19:2)

Само след по-малко от 100 г. повечето от "християните" вече няма да знаят за кръщението със Светия Дух и духовните дарби. Запазването на духовните дарби при кръщението със Светия Дух и спазването на съботата остава през следващите векове единствено сред малки християнски групи като новоциани и монтанисти.

Eдин от големите авторитети от запазената църква през II-III век е Квинтий Тертулиан. Той пише голям брой трактати на различни теми. Във връзка с християните съпоставяйки ги с езичниците той пише в Апология на християнството:

"Сред нас предстоятелствуват изпитани старейшини, удостоени с доказана, а не със закупена почит, защото нищо Божие не се измерва с пари. Дори и да имаме обща каса, тя не се събира от "почетни суми", сякаш за откупуване на вярата ни. Всеки внася скромната си лепта в определен ден от месеца или когато иска, при това само ако иска и само ако може. Всеки внася доброволно, не насила. Това е един вид залог за благочестието. Той, естествено, се харчи не за пиршества, не за гуляй, нито пък за безсмислени разходи, а за храна и погребения на бедните, за момчета и момичета, останали без имот и родители, а също така и за престарели домашни прислужници, и за корабокрушенци. Ако някои хора пострадат в рудниците, по островите или в затворите, стига да е заради Божието учение, те се оказват под майчинските грижи на изповядваната от тях вяра.

 Но в нечии очи именно тази активно проявяваща се любов ни жигосва с позорно клеймо. "Виж — казват - как се обичат помежду си" (понеже самите те се мразят помежду си) и "как са готови да умрат един за друг" (понеже самите те са готови по-скоро да се убиват един друг )." (Apologetiqum XXXIX, 5-7)

Първоначално християните са равни, но някои от тях имат духовни служения, като такива са апостолите. По някое време възникват термините епископ и презвитер, като понякога е използвана и още една дума, като заместител на тези два термина - пастир (гръцкият термин е поймен). Смешното е, че от незнание по времето на Реформацията през XVI век се появява термина пастор (Калвин въвежда този термин) за ръководител на всяка отделна църква. И в повечето евангелски църкви повтарят като папагали и се пастируват, а такава библейска титла НЯМА. Но както и да е. То и в началото църквата не се е ръководела и от една-единствена личност, но от няколко души презвитери.

През II век с цел да се избегнат ереси, за да има единство във вярата Ириней от Лион започнал да насърчава да има главни епископи. През IV век по времето на император Константин християнството придобива легитимност и равноправие заедно с различните останали култове, а по времето на Теодосий е обявено за единствена религия в империята. Така по някое време възниква институционната църква, която е свързана с държавата и държавната власт (което не е правилно). При възникването на институционната църква много от основните неща в християнството се изгубват и се появява театралната ритуална религия. Част от служителите в институционната църква са почтени хора, а други върли грешници затънали в пороци, които използват църквата за собствени нужди и власт, като по този начин се опорочава цялата система. И най-важното отдалечава се от истинското Христово учение и практики. В ранното Средновековие възникват две основни направления Източната църква с бастион Византия (от където произлиза православието) и Западната римокатолическа църква. През XVI век като противовес на всичките нередности в римокатолическата църква възниква и протестантството, което се разпространява в Северна Европа.

Въпреки че в България християнството е обявено като основна религия през IX век, то на територията на днешна България има християни още от I век. През това време териториите на това, което наричаме днес България са били в рамките на Римската империя и от тук минава и самият апостол Павел, като специално е воден от Светия Дух къде да ходи, подобно е и положението с другите християнски мисионери от първи век. Черноморието е част от римската провинция Понтика. Апостол Андрей специално е изпратен в провинция Понтика. Във връзка с нашия град - Несебър вероятно християнството е достигнало още през I век. Известно е, че вече през II или III век в Анхиало (Поморие) е имало местен християнски епископ. Въпреки малката площ на полуострова на Стария Град (Несебър) на него се намират около 14 църкви. Според легендите в града е имало 40 или 41 църкви.

 image

Паметникът на несебърката в края на провлака и началото на Стария град включващ несебърка-християнка до лодка издигнала в ръце християнските
символи на града - кръст и гълъб (гълъбът е символ на Светия Дух) 

image

Несебър е един от градовете, където християнството е прието съвсем рано. Още при влизане в Стария Град от ляво на Северното пристанище от далеч се вижда християнският кръст.


В наше време в града има една православна, една евангелска-петдесятна и поне две домашни църкви. През лятото някъде в Стария град в неделя има и събиране на католици. От време на време по някой приема Господа и отдава живота си на Него и на вярата, но през определен период от време изведнъж повярват по-големи групи от хора. Така някъде вероятно около 80-те години се появява петдесятната църква в града, а през 1992-1993 г. страшно много младежи повярват, но са отделени от старата Петдесятна църква. Част от тези бивши младежи днес са едната домашна църква. Време е за нови попълнения... Нови младежи... Нови домашни църкви... Господ иска нови хора, които искрено да се обърнат към Него и да живеят праведен и свят живот!


    




Гласувай:
1



1. val19 - доста неточности има в този пост
20.03.2019 10:57
събирането в Храма, спазването на празниците и на съботата ни говори, че тези хора са израелтяни. и Павел също спазва всички закони и проповядва срещу беззакониците. т.е. Църквата е еврейска. по време на гоненията са избити огромната маса от повярвали и истинската Църква се заличава исторически, но не духовно. затова и Константин създава това образувание, защото хитро иска да го използува за политическите си цели.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ernest
Категория: История
Прочетен: 2662400
Постинги: 576
Коментари: 1166
Гласове: 1228
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031