Ватикана се явява държава в държавата в Италия, която не плаща данъци и банката на Ватикана не дава информация за банковите сметки и имената на своите вложители, сред които не е тайна, че влизат и на италианската мафия. Днес банката на Ватикана носи вътрешното название Институт по религиозни дела (IOR).

През 1880 г. по времето на папа Лъв XIII, който се самообявява за „затворник във Ватикана” след обединението на Италия напук забраните в Библията да се дават пари срещу лихва е създадена папската банка Банко ди Рома. В началото на ХХ век банката пуска клонове в различни страни, като през 1907 г. е основан филиалът в Триполи и под контрол на банката в Триаполитания попадат големи участъци от земя, търговски кантори, корабни компании и др. Така интересите на папската банка през 1911 г. водят до натиск над италианското правителство за обявяването на война срещу Турция и завладяването на Триаполитания. По врeме на войната десетки хиляди хора стават жертва, но тя носи увеличаване на капиталите на банката. Оборотът на Банко ди Рома през 1910 г. възлиза на 21 753 021 812 лири, а през 1912 г. той е нарастнал на 35 201 502 895 лири. Основният капитал на банката през 1907 г. от 40 милиона лири през 1912 г. вече е нарастнал на 200 милиона.

През втората половина на ХХ век възникват редица скандали свързани с Банката на Ватикана. Един от скандалите е свързан с Роберто Калви (1920-1982), член на ложата P2. Той е бил шеф на втората по големина банка в Италия Banco Ambrosiano, която банкрутира през 1982 г. Основни акционери в Banco Ambrosiano са Ватикана (Институтът за религиозни дела) и американският епископ Пол Марцинкус. По време на следствието се разкрива, че зад чуждестранни институции, купували значителни пакети акции от Ambrosiano, стои самия президент на Института. През 1978 г. няколко милиарда италиански лири били изнесени извън страната нелегално и през 1981 г. Калви е арестуван. На 10 юни 1982 г. Роберто Калви напуснал Рим с фалшив паспорт на името на Джиан Роберто Калвини (като си обръснал мустака) с частен полет и е намерен от пощенски раздавач на 18 юни под моста Black friars (Черните монаси) в Лондон, а е починал вероятно от насилствена смърт на 17 юни.
Само няколко часа преди Калви неговата секретарка и счетоводителка Грациела Корочер пада от прозорец на четвъртия етаж на Banco Ambrosiano. Сред заподозрените по убийството на Калви по-късно е Серджо Вакари намерен в неговото лондоско жилище с разбит череп и множество наръгвания с нож. Подобно е положението и с втория заподозрян по случая - Винченцо Казило взривен с бомба поставена в колата му.
Калви подобно на сицилианеца Микеле Сандона е бил член на скандалната ложа П2. Членовете на ложата П2 се наричали frati neri – черните монаси. Случаят със Сандона е доста подобен. Микеле Сандона, който е личен приятел на папа Павел VI и от 1969 г. е назначен за финансов съветник на Ватикана е бил шеф на Franklin National Bank и е свързан с изчезването на 30 милиона щатски долара от банката и наредил убийството на Джорджо Амбросоли – ликвидатор на имущество прострелян смъртоносно, който открива доказателства за престъпна дейност в архивите на Синдона. По време на престоя си в затвора Синдона е отровен с цианид в кафето. (Посредством банкера Микеле Сандона Великия майстор Личо Джелли осъществявал контакти с Коза ностра и перспектива в търговията с наркотици.) Преди да умре Синдона казал: "Те се страхуват, че мога да разкрия някои много деликатни данни, които не желаят да се разгласяват."
Парадоксалното е, че Banco Ambrosiano била кръстена на св. Амбризий от Милано от IV век, който заклеймявал взимането на лихва, наричайки я "противоречаща на природата", с което те направо му се присмиват. А Библията има стихове, с които се забранява взимането на лихва от братята (във вярата или от своя народ), също така от бедните е забранено да се взима лихва.

"Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва." (Второзаконие 23:19)

"Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба." (Левит 25:35-36)

Роберто Калви наричан "Божият банкер", който е управител на Банко Амброзиано е свързан с Ватикана чрез „Сисълпейн овърсийз банк” в Насау на Бахамските острови, където член на административния съвет е американския епископ от литовски произход Пол Марцинкус (бил е следствен и обвинен в редица престъпления, включително пране на пари и фалшифициране на документи). Според някои твърдения през това време Роберто Калви се опитал да изнудва Ватикана, заявявайки, че ще разкрие откъде идват парите за Солидарност и след 12 дни бил намерен обесен. Но според други за смъртта на Калви са отговорни П2. Многозначително е и състоянието, в което е намерено тялото му. Краката вързани, така че да правят формата на любимия за масоните знак пергела и тухли в джобовете му говорещи за „зидарите”.

След изпадането в несъстоятелност на Banco Ambrosiano през 1982 г. диренето е подето с пълна сила и благодарение на откриването на писма патронаж (или писмо комфорт, предназначено да гарантира платежоспособността на трето лице), издадени през 1981г. от архиепископ Пол Марцинкус (директно на IOR от 1971 до 1989 г.) на Роберто Калви (директор на Banco Ambrosiano), се доказва, че Институтът директно или индиректно е извършвал контрол върху фирми-фантоми със седалища в страни, известни като данъчни убежища.
През 1987 г. Марчинкус е разследван за банкрута на Banco Ambrosiano и за пране на пари на мафията във връзка с масонската ложа П2 на Личо Джели. Разкаялият се Винченцо Калкара от Коза Ностра потвърждава обвиненията на съда за връзките между Марчинкус, Калви (член на П2) и членовете на Коза Ностра.
Съдът в Милано издава заповед за арест на архиепископ Марцинкус заедно с други представители на високо ниво на IOR, установявайки сериозната отговорност на Банката на Ватикана за фалита на Banco Ambrosiano.
Върховният съд не е могъл да потвърди искането за екстрадиция, тъй като обвинените се възползват от имунитет в качеството си на представители на централен орган на Католическата църква, предвиден по смисъла на орган на Католическата църква, предвиден по смисъла на чл. 11 от Латеранския договор:
"Централните органи на Католическата църква са освободени от всякаква намеса от страна на италианската държава (при спазване на разпоредбите на италианските закони, засягащи покупките на юридически лица), както и преобразуването на отношение на недвижимо имущество."

Първите нередности с Banco Ambrosiano са сигнализирани от съдия Емилио Алесандрини - неудобен магистрат, убит на 29 януари 1979 г. от крайно лява терористична група. Съдия Алесандрини е провеждал разследване върху сенчестия бизнес на Ватикана и дори е успял да докаже участието на тайните служби в терористичния акт.

През 1993 г. Институтът за религиозни дела е въвлечен и в разследването за подкупите Enimont, но отговаря, представяйки фалшифицирани документи. Прелатите и върховните управници на Института, отговорни за аферата, не са подведени под отговорност поради имунитета им, гарантиран от същия този член 11 от Латеранския договор.

През 2010 г. започва разследването Anemone за значими престъпления и пране на мръсни пари. Оттогава в резултат на повтарящите се скандали, в чийто център попада, Ватиканската банка е трябвало поне формално да се придържа към европейските правила срещу прането на пари, за да изчисти обществения си имидж. Но реално продължава да се противопоставя на контрола на органите, както се посочва в доклада Moneyval от 2012г. - Ватиканът спазва само половината от предписаните правила срещу прането на пари. През март 2012 г. Прокуратурата на Рим прави ново международно съдебно възлагане, за да се запознае с движението на паричните потоци от IOR към Дж. П. Морган във Франкфурт.

Според разследването за нарушенията на законодателството относно борбата с прането на пари, извършвано от помощник-прокурора Нело Роси и зам. - прокурора Стефано Фава сред заподозрените са президентът на Института за религиозни дела Еторе Готи Тедески и генералният директор на Института Паоло Чиприани.

На 22 юни 1983 г. изчезва, отвлечена 15 годишната Емануела Орланди, дъщеря на работник в Banko di Vaticano, служител приближен на папата. До инцидента Емануела Орланди заедно със семейството си живее във Ватикана. През 2019 г. анонимно писмо с приложени снимки до адвоката водещ делото на Емануела Орланди посочва, че погледът на статуя на ангел в тевтонското гробище в Рим показва, къде е Емануела. На 11 юли са отворени са двата гроба на където сочи погледът, но останките на Емануела Орланди не са открити, а е намерено празно подземно помещение и всичко води до още повече въпроси.
Едната от версиите, че Емануела Орланди е отвлечена с цел замяна за Али Агджа и има две такива обаждания. А сред другите вероятни хипотези, разглеждани през годините, са: изнудване към Ватиканската банка от страна на Бандата от Маляна - мафиотска организация в Рим, или купон с малолетни и тяхното сексуално експлоатиране, в който са замесени представители на Ватикана.

Включвам едно филмче разкриващо някои от скандалите свързани с банката на Ватикана и папата.