От десетина години поред пиша постинги свързани с въпроса за Великден, а също и с постенето. Християните постим. Някои всяка седмица или почти всяка, други на периоди. Понякога верижно. Постът е важна съставна част в живота на християните. Дори Исус Христос дава някои наставления свързани с поста на своите последователи:

"А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да се показват пред хората, че постят. Истина ви казвам: те са получили своята награда." (Матея 6:16)

Нека първо да се уточни, че Божият Син Исус Христос е разпънат на 14 авив (нисан по вавилонскому) и сутринта на 16 авив, когато отиват рано сутринта на първия ден от седмицата - неделята на гроба му Него вече Го няма - Той е възкръснал:

"А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне." (Лука 24:1-7)

Тази година Великден в православните страни/ортодокс е на 2 май, а при римокатолиците на 4 април. Докато пасхата при евреите започва на 27 март. Източната и Западната църква били разделени в мненията си относно честването на Великден още през първата половина на II век. Относно темата ще използвам цитат от книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към произхода на брачните церемонии и сватбените тържества", втора книга от поредицата "Световните манипулации":

 "Само стотина години след разпъването на Исус вече е имало разделение на честването на Пасхата между християните в Ерусалим и Източната църква и Рим, като Поликарп представял Източната църква. Причината за това разделение се корени в желанието римските християни да се отличават от евреите, които също чествали Пасхата. От Евсевий научаваме, че това била една от причините за пътуването на Поликарп, който бил ученик на Йоан (син на Зебади, приеман за автор на четвъртото евангелие) до Рим, когато бил близо 100-годишен, където се среща с римския епископ (днес наричан папа) Аникет, сириец от Емеса, по произход и били заедно по време на Пасхата през 154 г. Поликарп празнувал Пасхата, както всички други представители на Източната църква, на 19 април, когато бил деня на възкресението на Исус Христос, без да обръщат внимание дали е неделя. Римската църква обаче акцентирала на неделята след 19 април. Летописецът Евсевий Кесарийски разказва за срещата между Поликарп и Аникет, че нито единият от двамата не успял да убеди спорещия си събеседник, но взаимоотношенията им не били нарушени."

                          

Еврейският календар, който е лунен е определен от Господа, тоест това е Божият календар и той няма нищо общо с езическия Григориански и Юлиански календари ползвани в Европа. И 14 нисан е истинското време за разпъването на Исус Христос, от когато би трябвало да започва честването на Великден няколко дни. След завършването на леко манипулирания Никейски събор през 325 г. е определено, кога да се чества Великден от християните. Още през втори век по времето на император Адриан западната църква, за да не ги помислят за евреи и да бъдат гонени от римските власти през езически времена, римския епископ решава християните да не отбелязват дадените от Бог еврейски празници и празнични дни (примерно дадената за почивка и за освещение и поклонение към Бог събота). На Никейския събор открит на 20 май 325 г., от датата 20 юни било дискутирано и времето за празнуването на Великден, като било дадено правото на епископа на Алескандрия по-късно след събора да обяви времето – първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие – времето на езическия празник на Естре. Така че от тогава насам, колкото и парадоксално да изглежда Великден се избира на такава дата, че да не е по същото време, както, когато евреите си честват Пасхата (както всъщност би трябвало да бъде). Исус Христос заедно с учениците си е заловен след Пасхалната вечеря и отиват на Елеонския хълм, където Исус се моли и го залавят.

  "И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата."  (Лука 22:7-8)

 "Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам..." (Лука 22:15)

Великден е най-святият християнски празник - трябва ли всичко това да е толкова объркано?

Около Великден някои църкви обявяват пост 40 дни, но този пост, колкото и странно да звучи е фалшив. В Библията няма такива постове с неяденето на месо. - Някои хора цял живот така се хранят и не ядат месо с десетки години, но това не е пост а начин на живот или диета при по-кратките случаи, независимо от това дали става въпрос за седмица - две, 40 дни, три месеца или някакъв друг период от време. Аз самият съм около или над 90% веган и 8-9% вегетарианец (вегетарианските продукти са от животински произход - мляко, сирене, яйца), но макар и доста рядко може да се случи да ям съвсем малко количество месо, примерно риба.

В миналото е имало и още един допълнителен идиотизъм свързан с фалшивия начин на постене сред християните, които си въобразявали, че, като не ядат месо постят. Те трябвало да бъдат внимателни и каква вода пият и как е била донасяна или съдържана. Тъй като водата, когато хората са на път или въобще в движение и не са си в къщи, където е в стомни и кани, била държана в кожени мяхове и трябвало да не пият от кожените мяхове, понеже се считало, че понеже мяховете са животински, тоест месо постът се разваля. Друга пълна неадекватност е, че някои считат, че рибата също е "постно" и по време на някои постни дни спокойно си "постят", като ядат риба, което е някаква дива пародия на всичко написано в Библията. - Постът е акт на смирение и поклонение пред Бог, когато не се яде нищо и в по-късите пости не се и пие. Исус Христос прави 40 дневен пост, по време на който не яде нищо:

 "И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." (Матея 4:2)

Друг добър пример с тридневен пост, без храна и вода е случката с изпратеният от Бог пророк Йона в Ниневия. Господ дава на Йона да пророкува в сто и двадесет хилядния град Ниневия, след което хората си слагат вретища и всички, и хора и животни в продължение на три дни си налагат пост за покаяние и молба към Господ да отмени злата участ за техния град-държава и Господ виждайки тяхното разкаяние и смирение пред Него променя това и градът не е унищожен!

 "А Ниневия беше изключително голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Йона започна да ходи в града, на един ден път, и прогласяваше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена! И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големия им до най-малкия им. И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола си и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха. И разгласи и заяви из Ниневия с указ от царя и от големците му, казвайки: Хора и животни, говеда и дребен добитък да не вкусят нищо и да не пасат, и да не пият вода! И човек, и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия Си гняв, и да не погинем?" (Йона 3:3-9)

Фарисеите в юдеизма са постели два дни седмично, а ранната християнска църква също е постела два дни седмично, но е било прието да е в други дни, различни от тези, в които постят от фракцията на фарисеите. В много църкви е останало и е прието да се пости петъчен ден. Дори от здравословна гледна точка диетолозите препоръчват гладуване един ден седмично (на течности) или ядене веднъж в края на деня. А, ако човек знае методи за прочистване на организма може да комбинира нещата - хем пост, хем пречистване на организма с полезен за здравето ефект. Когато е по-специален и кратък поста човек може да го обяви без вода, но когато е повече дни е естествено да е на вода или течности, примерно на билкови отвари (чайове). В зависимост от състоянието си и сезона човек може да прецени как да пости. Но по принцип постенето е лесно, когато човек обяви поста си пред Бог, то Той му дава допълнителна сила по време на поста, особено при по-продължителните постения.

Още веднъж ще подчертая, че Библейският пост е пълно въздържание от храна, а може и от вода. Този вид пост с неяденето на месо произлиза от култа към езическото божество Тамуз, който е убит от глиган и в негова чест не се яде месо 40 дни. Вавилонците правели такъв 40 дневен пост в чест на Тамуз. Също така въпросът с боядисването на яйца е доста сериозен и няма библейски произход. Боядисването на яйце или на яйца е обичай, който се срещал сред различни езически народи, но по-специален аспект има в района на Вавилония.  Оцветяването на яйца е символ на вселената и плодородието на "богинята" и се е практикувало в Персия, Рим и Китай. Според тях яйцето имало магическа сила и било заравяно при основите на къщата, за да предпазва живеещите в нея от зли сили, с него римлянките гадаели какъв ще бъде полът на бъдещото дете, а булката преди да прекрачи прага на новия си дом настъпвала яйце. Във Вавилон боядисването на яйца се свързва с култа към демоничната богиня Астарта в чиято чест (както и на Тамуз) през пролетта се извършвало жертвоприношение на тримесечно дете и с кръвта му се боядисвало яйце. След ритуала се правела оргия пред забележете борово дърво (Коледната елха), която започвала със съвъкупление между жрицата на Астарта и жреца на Тамуз. От заченатите от жриците деца по време на оргията се жертвало дете през следващата година, с чиято кръв се оцветявало яйце. Предполагам че е излишно да ви обяснявам, че боядисването на яйца е мерзост, гнусотия пред живия и истинен Бог. Без да се дават подробности дори и в Библията има отглас за това, че езичниците са извършвали по време на техните празници човешки жертвоприношения:

„защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си.” (Второзаконие 12:31)

 „И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.” (Псалми 106:38)

„които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?” (Исая 57:5)

Зa човешките жертвоприношения вършени сред дърветата по време на късната Римска империя християнският апологет от Картаген - Тертулиан пише в Апологетика на християнството през III век:

"В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес." (Apologetiqum IX, 2-3)


Друга глупост нямаща нищо общо с християнството е измишльотината наречена "Великденски заек" разпространена в германоезичните страни и мултикултурната САЩ. Почитането на "Великденския заек" е отново езическа практика и навлиза в народното творчество през XV век чрез една немска приказка с езически подтекст, в която се разказва за заек, който криел шарени яйца от децата. Заекът е символ на древногерманската богиня Еостре или Остре. (По нейното название женския хормон е наречен естроген, както и името на държавата Австрия - Osterreich на старогермански означава Райх на богинята Остре). Еостре или още Остара е богиня на пролетта и плодовитостта в тевтонската митология, нейното име също в древността носел месец еостур, който съответства на април и се свързва и с пролетния фестивал остертага. Едната от думите, която се използва на английски за Великден е Easter и отново произлиза от името на богинята, като по това време се правел и ритуален лов на зайци и езичниците й принасяли в жертвоприношение зайци. По правилно е на английски да се използва термина Passover произлизащ от passions of Christ (раните на Христос) и Пасха. Както е добре известно при много от езическите божества е имало приемственост и Естре отговаряла на почитаната във Вавилон и Месопотамия богиня Ищар или Астарта, известна като „кралицата на небето” в чиято чест се извършвала свещена храмова проституция и през пролетта се правели оргии. Първоначалният й символ бил заек и именно от там произлиза емблемата със заека на списанието Playboy. Съвсем неслучайно заекът е включен в логото (емблемата) на порнографското списание Playboy. Още в средата на миналия век преди пускането на списанието основателят на тази мерзост Хю Хефнър членувал за кратко в сатанинска секта в която принасяли в жертвоприношения зайци към дявола. След две сбирки, на които присъствал Хефнър заради убийството на млада жена вкарват ръководителя в затвора и сектата се разпада. Едва ли е случайно, че в първия брой на Playboy позира чисто гола Мерлин Монро, която била приятелка на Антон ЛаВей - създателя на сатанинската секта с име Църква на сатаната и автор на богохулната книга наречена Сатанинска библия.

                    
                                        Логото на Плейбой със заека на Астарта

Ще използвам цитат от книгата ми "Езическите празници и чествания в християнството", където описвам произходите на част от грешно считаните за "християнски" празници и традиции:

"Според някои легенди Ищар представляваща лунна богиня дошла от луната като рано сутринта в неделен ден през първото пълнолуние след пролетното равноденствие кацнала в река Ефрат в огромно лунно яйце и нейни символи са яйцето и заека. Заекът се счита за нейно животно, тъй като зайците най-често нощно време излизат да си търсят храна. Според някои твърдения яйцата боядисани в човека кръв на принасяни в жертва кърмачета се оставяли половин година до зимното слънцестоене и в деня на раждането на Тамуз се очаквало да се излюпят. Според други до следващата година до времето на следващия подобен ритуал. По тази причина боядисваните яйца първоначално са били единствено червени и едва по-късно е въведено боядисването в различни цветове и рисунките върху самите яйца. Тогава символизирайки плодородието със светлите цветове на пролетта на принципа на имитативната магия се боядисвали яйца и се поставяли в заешко леговище. През същото годишно време, когато сега се прави Великден в миналото в чест на Ищар се ядели яйца и зайци. Правели се и сладки и краваи с кръст в средата символизиращи женската плодовитост."

  Доста от традициите в мейнстрийм формите на християнството без преувеличение могат да бъдат наречени дяволски. Относно езическите традиции и някои дни неправилно считани за празници в християнството четете книгата ми "Езическите празници и чествания в християнството".



         За поръчки на книгите ми можете да се обърнете на  e.h.books@abv.bg

По времето, когато Господ започва да ръководи еврейската нация към обетованата земя ги предупреждава да следват Него и да не се учат на традициите от другите
езически народи, които са му противни:

  „Когато ГОСПОД, твоят Бог, отсече пред теб народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им, внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си.” (Второзаконие 12:29-31)

 Много хора са симпатизанти на християнството и тъй като примерно живеят в така наречените "християнски страни" и техните предци от преди поколения са се определяли за християни, а те през различни, както християнски, така и нехристиянски дни считани за християнски празници празнуват, самите те се считат за християни, но това е доста далеч от истината. Да те са потенциални християни, но ако спазват Божиите заповеди, Исусовите заръки и живеят чисто и праведно и си четат Библиите, за да са наясно с нещата от духовен характер и отделят време за поклонение на Бог - молитва.
Според написаното в Новия завет се приема, че всеки, който повярва, че Исус е Божий Син и е умрял на кръста и е възкръснал на третия ден ще се спаси:

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." (Римляни 10:9-10)

Тъй като на Великден хората масово се поздравяват с "Христос вoскресе" - те изповядват с устата си, че Исус е възкръснал. Това е едно добро изповядване на Исусовото възкресение, но въпросът е дали го казват с вяра в сърцето си, което е път към спасението на дадената личност. Така, ако някой, след като е изповядал с вяра възкресението на Исус продължи да живее християноподобен живот с изграждане във вярата и словото (Божието слово) с четенето на Библията, спазването на Божииите духовни и морални стандарти и молитва (всеки ден) може да се нарече последовател на Исус Христос - тоест християнин.

С даването на Божиите заповеди има и обещание за вярващите, които ги спазват да имат успех и благословение:

"Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ви, но да размишлявате върху нея денем и нощем, за да пазите и да вършите според написаното в нея. Защото тогава ще имаш успех в пътя си и ще бъдеш мъдър и ще преуспяваш". (Исус Навин 1:8)


     Бъдете благословени, преуспяващи и странете от езическите мерзости!

„Великден“ и английското „Easter“ са един и същ празник, на който по традиция се празнува възкресението на Христос от мъртвите.

В Словото нямаме заповед за празнуването на такъв ден, затова и който не го празнува не съгрешава, но нека видим каква е идеята зад този ден.

Христос е бил разпънат на еврейския празник Пасха, който се е чествал на 14-тия ден на първия месец – Авив. Всяка година тази дата е била на различен ден от седмицата. Христос възкръсва на 3-тия ден след това. Писанията свидетелстват, че тогава е било първият ден на седмицата, т.е. неделя. Но всяка следваща година пасхата е била в различен ден от седмицата.

Ако е различен ден от седмицата, тогава защо всяка година се избира да бъде винаги в неделя?

На този празник насам-натам се ширят боядисани яйца и зайци. Зайците наскоро навлязоха като мода, докато яйцата бяха общоприети на този празник. Дори много християни също се увличат по това, смятайки, че това е просто забавление.

Във вавилонския календар съществува ден на поклонение на богинята Ашера или Астарта, чието поклонение Бог е ненавиждал. Името на английски „Easter“ (чете се „ийстър“) идва от „Ishtar“ (ищар) или „Астарта“, на български език. Именно този езически празник е взет и е наречен „светъл християнски празник“.

Ето малко история на това божество според вавилонските култове:

в различните постинги през годините. Еврейският календар ползван от евреите и навсякъде в Библията употребяван при наставленията и заповедите на Бог е лунен и всичко е съобразено с лунния календар дори с фазите и циклите на Луната. Един от дадение празници е празнуване на новолунията (таман наскоро беше). Най-правилно е християните, като честват Великден да се съобразяват с Пасхата.

Обаче пасхата за християните е причастието. Няма празник великден и отделно празник пасха, както православните го правят ядене на агне.

която малцина знаят, понеже не обръщат добре внимание на това, което е написано в Библията, а именно, че не всеки може да яде Пасха и това се отнася и до християните, които не са от еврейския народ. Не може някой, който не е обрязан да яде Пасха (на Пасхата се яде агне). Забранено е от Бог. Писано е, че ако някой иска да яде Пасха първо трябва да се обреже и става прозелит, по тази причина при първите християни, когато повярвали хора сред езичниците повечето от евреите християни искали от тях и да се обрежат. Тоест да ги направят евреи - прозелити.

"И ако някой чужденец живее като пришълец заедно с теб и иска да пази пасхата на ГОСПОДА, нека всичките му мъжки се обрежат, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като местен жител на земята. Но никой необрязан не бива да яде от нея." (Изход 12:48)

Първи страна по въпроса дали трябва да се обрязват новоповярвалите бивши езичници взима апостол Петър, който изяснява, че Светия Дух се излива и върху повярвалите от езическите народи (без да са обрязани), а след него и апостол Павел и дава свидетелства за движението на Светия Дух сред бившите езичници. Важното е да се спазват Божиите заповеди (10-те).

"Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Моисеевия закон. И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос. И след едно дълго съвместно разискване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че преди доста време Бог избра между вас мен, така че чрез моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват. И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Светия Дух, както и на нас; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра." (Деяния 15:5-9)

Апостол Павел казва:

"Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди." (1 Коринтяни 7:19)