В различните държави и дори региони има различни обичаи, празници и традиции свързани с тях. В България повече от хилядолетие, а може би и две на 14 февруари се отбелязва Трифон Зарезан – ден на зарязването на лозите и е свързан с гроздето. Дали този ден има християнски или друг произход това е отделен въпрос, но със сигурност е природно ориентиран и не можете да оставите лозята и примерно на 20 май да тръгнете да ги зарязвате, но си е на точното време. На 14 февруари се отбелязва Трифонов ден.
Нещеш ли обаче от 15-тина години от англоезичната чужбина се появява някакъв си св. Валентин. Освен че няма нищо общо с българската култура и в православната църква не присъства тази личност (светец) с името Валентин, който римокатолиците в миналото са отбелязвали, то Валентинов ден според православния календар от стотици години е през друго годишно време и е на 6 юли, но това няма нищо общо с римокатолическия ден и бившия им измислен светец.

В продължение на около хилядолетие и половина 14 февруари присъства в католическия календар. Бил е ден посветен на някакъв предполагаем светец на име Валентин, но в продължение на много векове на този ден просто имало меса и нищо повече. На 14 февруари в римокатолическите страни пускали имената на различни светци в някакъв съд и според когото изтеглели девойките се молели с моливи свързани с конкретния светец, който още бил считан за покровител на нещо. Така, ако примерно някой светец се считал за покровител на моряците, то съответно се молели за моряците, ако пък бил покровител на учението и науката, то се молели за съответстващите неща.
Трябва обаче да се уточни, че повече от 1500 години римокатолическата църква е забаламосвала хората с всевъзможни празници свързани с така наречените "светци", които са истински или митологични християнски мъченици, но практиките в такива дни обикновено нямат нищо общо с християнството, а повечето просто са били наместени на времето на различни по-раншни празнувания на езичниците. Един от непотвърдените персонажи в римокатолическата църква, дълго време считан за сборен образ е този на "св. Валентин". През 1969 г. римокатолическата църква се отрича от него, като чисто митологичен и измислен и римокатолиците не честват св. Валентин, както и по-сериозната част от хоратa от останалите християнски вероизповедания. Добре е да изясня, че наистина има един Валентин, който обаче не е примерен християнин, а гностик основал своя гностична секта през II век, има и трима римски християнски императора носещи името Валентин – Valentinian I или Flavius Valentinianus; (321 – 375), внука му Valentinian II – Flavius Valentinianus (371 – 392), както и Valentinian III – Placidus Valentinianus (419 – 455), което също не е напълно изключено да е оказало някакво влияние в произхода и избора на името при създаването на св. Валентин. Какви са многобройните измами около всичко това желаещите да научат ще трябва да прочетат книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с десетки цветни илюстрации с корична цена 9 лв, нова цена 12 лв. За поръчки на ernest@mail.bg Желаещите могат да я получат с автограф.

                         

"Оказва се, че 14 февруари всъщност е по-раншен езически ден на сексуалната любов в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден, наричан Juno Februata, девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на боговете” и това била неговата дама за фестивала и можел да прави секс с нея през цялата година до следващия 14 февруари. В края на фестивала жените се събличали голи...
  Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (Празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Според друга версия по Acca Larentia – проститутката, която откърмила Ромул и Рем. Тя била наричана lupa (вълчица), тъй като живеела в гората и там обслужвала клиентите си. Неслучайно в Рим проститутките по-късно били наричани lupa и на 14 февруари се развихряла оргия. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus) – според римската митология овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек, което вероятно стои в основата на символичното изобразяване на андрогинния (двуполов) образ на Бафомет през XIX век от окултиста Елифас Леви. От името на Фаустулус произлиза и названието на двутомния диаболичен алигат „Фауст” от немския илюминат Йохан Волфганг фон Гьоте. Петнайсти февруари бил и ден на рогатия римски бог Фаунус, за който се вярвало, че пазел домашните животни от вълци. Не рядко се извършвал свещен секс с коза, като са запазени и статуетки отразяващи това. На 15 февруари се извършвала очистителна церемония на Палатинения хълм в пещерата Луперкал. Според римските легенди там е живяла вълчицата Lupa, която отгледала Ромул и Рем. Именно от този очистителен ритуал от проклятия, който се считало, че носи „късмет”, наричан Februa произлиза и самото име на месец февруари (на латински Februarius). На латински februum означава очистване. За церемонията весталките носели свещени, печени със сол питки, направени от първите класове на зърното от предишната година. По време на ритуала двама млади голи мъже принасяли в жертвоприношение куче и козел в пещерата Луперкал и намазвали челата си с кръвта. След това двамата млади мъже участвали в ритуала, повеждали групите от жреци. Младите римски жреци луперки (luperci) наметнати в току-що одраните кожи от жертваните кози, преминавали между хората, блъскайки ги с рамене и удряйки ги с камшици от козя кожа (februa) и според поверието това „освобождавало от проклятие” и им носело „добър късмет”, а когато жени били докосвани или връзвани от тях с козя кожа, това гарантирало тяхното плодородие.
  Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Може би има някаква връзка с планинския бог Пан, изобразяван с кози рога на главата, който още има брада, целият е окосмен и краката му завършват с копита. Пан постоянно преследвал нимфите Сиринга и Ехо със своята любов. Според езическите древногръцки легенди, когато някой пътник се загубел в гората, Пан излизал насреща и го плашел. От този му обичай произлиза думата „паника“. След въвеждането на християнството като организирана религия и институция през ранносредновековната християнска митология започнали да изобразяват дявола като Пан, за да плашат хората." (цитат от 3 глава на книгата Лъжата за св. Валентин)

"С идването на християнството премахнали много от езическите празници, но Луперкалия останал сравнително дълго време, а по-късно езическия ден на любовта бил заменен от „св. Валентин”. Фестивалът Луперкалия е премахнат едва през 496 г. след дълъг диспут от папа Геласий. Папа Геласий I (492-496), обявен за светец от римокатолическата църква, заменил празника на сексуалната любов със „св. Валентин” и вместо в урните да се поставят имената на девойките, там започнали да пускат имената на светци. Всеки изтеглил името на даден светец, трябвало през годината да изучава живота му. Така езическия ден просто бил заместен с измислен християнизиран ден, който обаче няма никаква връзка нито с Бог, нито с дадените от него дни за празнуване." ("Езическите празници и чествания в християнството" стр. 91)

        

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление с коза символизираща Фаустулус. Фигурка изображение на съвкупление с коза – Фаустулус открита в Херкуланеум във Villa dei Papiri, вероятно собственост на свекъра на Юлий Цезар – Lucius Calpurnius.

Изпращането на любовни писма постепенно водещо до честването на 14 февруари, като ден на любовта датира от времето на окултния Ренесанс, оказал влияние, както в изкуството, така и в различни други области на живота. Това честване е въведено от хора членуващи в тайни окултни общества. По завоалиран начин с въображаемото честване на св. Валентин всъщност се отдавало скрито поклонение в чест на Юнона с древния езически празник, а не на някакъв измислен, никога не съществувал християнин с описаните измислени от католическата църква истории наречен Валентин. Да, през II – III и IV век е имало не един или двама християни, които са носели името Валентин, включително и римски императори християни, както споменах по-горе, но никой не отговаря на измислиците около образа на така наречения св. Валентин. Да не говорим, че през многото векове от III век насам, когато уж би трябвало да е живял бившия римокатолически светец, от който се отказа католическата църква преди повече от половин век; православната църква никога до началото на ХХI век за 1700 г. не го е приемала и не е заемала някакво отношение към него. Изключително често в ренесансовото изкуство могат да се видят изображения на езическите богини и богове на любовта, като примерно малките купидончета или Венера, но дори на изображенията на предполагаемия св. Валентин обикновено нещата не са наред и все се намира по нещо еретично или направо изображение на някое езическо божество, като купидонче. Относно езическите божества е писано да бъдат унищожени всякакви техни изображения:

 "…и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място" (Второзаконие 12:3)

"…нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте; но към Господа вашия Бог да сте привързани" (Иисус Навин 23:7-8)



                                                    

Картината "Венус и Купидон" на ренесансовия художник Лоренцо Лото. В картината има криптирана (скрита) антихристиянска символика свързана с поклонението към езическите божества и със секса. Тъй като ми е дадено да разбирам и да виждам повече неща, нека да ви обясня, какво в действително е изобразено и какъв е завоалираният символизъм.
Къде се е хванал малкият езически бог Купидон с дясната ръка? Защо трябва Купидон да пикае? Не можеше ли нещо друго да прави? – Ами това е единственият начин, за да може хем да се държи за онази си работа, хем да присъства на картината. А забелязвате ли, през какво пикае? Пикае през венец и кандилница символизиращи християнството. Тъй като по онова време би било прекалено да се нарисува венецът от тръни на Исус Христос, просто е направен обикновен венец. Нищо върху картината не е случайно. Раковината над главата на чисто голичката Венера, нарисувана умишлено еротично гола е символ на богинята Афродита. Венера е богиня малко или много синкретизирана от гръцката Афродита. Венера е с корона, която символизира царственост и власт над хората – тоест не Бог, а според наглия еретизъм в картината – тя царува над хората.
 
                      

Късноренесансова картина от 1588 г. на Купидон и Психе от художника Джакопо Зучи

В края на XIX век в англосаксонските страни сред девойките се разпространява изпращането на картички валентинки. Твърде странно и неадекватно във всичко това обаче е, че тези страни са протестантски, които дълги години са били на нож с католиците и са водели войни с тях, за да се отцепят и дори за правото да преведат на английски и да напечатат Библията, която папите са забранявали и римокатолиците са изгаряли. И в протестантските страни в продължение на поне 300 г. никак не се е тачил някакъв си Валентин. Така че обичаят с изпращането на картички е наложен от нехристияни, окултисти поклонници на "други сили", които просто са разбъркали още малко буламача наречен св. Валентин.  



     Римска фреска от I век, на която се вижда и малкото купидонче с крилца

                            

Римска фреска от I век от Вила дел Пизони намираща се в Херкуланеум

Странно, но в изображенията на картичките Валентинки от ХIХ и ХХ век, вместо християнски светец постоянно виждаме езическите божества купидончета, Ерос или Венера и свързаната с тях езическа символика. Нали уж би трябвало да се отбелязва "св Валентин", а не "св. Купидон"? Защо на този ден няма нищо християнско?

                      

Изобразеното на картичката валентинка от викторианския период  (от 1837 до 22 януари 1901г.) момченце с крилца и лък със стрели съвсем не е някакво си ангелче, а езическо демонче – божеството Купидон, а хубавите розички не са просто някаква красива украса за картичката, а конкретен еротичен символ свързан с езическата богиня Венера, към която си вървял и неразривно свързан и Купидон.

Абсолютно всички съществуващи картички валентинки, до една съдържат скрита символика, а много от тях, освен че не са християнски и съдържат полуприкрита или отявлена окултна или езическа символика.





Две картички от началото на ХХ век, преди появата на нацистката партия в Германия с окултни свастики. Забележете също, че картичките не са немски, но англосаксонски с текстове на английски, а не на немски. Сватиката е древен мистичен соларен символ използван в окултизма.

Когато всичко е прикрито може да кажем, че положението е едно, но заигравките с някои неща понякога са прекалено явни. Оказва се, че някои хора стоящи зад създаването и разпространението на лъжливия св. Валентин на 14 февруари много добре са знаели, какво правят и че това е древен канибалски празник. Ето няколко картички валентинки по-долу с канибализъм. Ако махнем надписите изглеждат, като илюстрации в детска книжка за канибали.



                                                           Разгъваща се картичка





                 

                                     Картички с канибалски подтекст

                            

Още една картичка от викторианския период, от преди повече от сто години с изображение на римското езическо божество Купидон в "работилницата" му. Малкото божество с криле е стъпило върху книга, вероятно за древни легенди или за магия и сандъци с надпис "Направено в Аркадия", което сочи за връзката с езическия фестивал с практиките на обладаване на демон вълк и канибализъм в Аркадия наречен Ликая, вероятно имащ връзка с божеството Пан послужило за изобразяването на Сатана през Средновековието. Под надписа пък има кръг, а "случайно" кръгът се явява таен символ на богинята…Така наречените "сърца" под леко отвореното чекмедже са поставени върху нещо, като човешки глави, като дясното око в профил е празно, сляпо, което просто символизира слепотата и заблудата на хората, които са заслепени и заблудени от св. Валентин.


През Средновековието, сред част от западните рицари членуващи в тайни окултни и сатанински общества символът сега известен, като "сърце" (но не е) представлявал таен символ означаващ правене на секс или "искам да правя секс с теб". Най-вулгарното е, че са успели да излъжат хората след време да си въобразят, че това е символ на любовта и означава "обичам".

                      

Средновековно изображение на полов акт с крипто символика, като дори един символ е скрит в друг.

Промяната и подмяната на порядките и ценностната система в обществото през последните 150 г. са достигнали такова ниво и част от хората са се изродили до такава степен, че дори не знаят, какво в действителност означават думите: "любов", "романтика", "целомъдрие", "вярност", "достойнство", "чест" и "лоялност", които за тях се превръщат в рудименталност. А голям брой съвременни хора имат проблеми и с правилното разбиране на понятието "морал". Много деградирали хора или свикнали с деградирали понятия понякога наричат различните форми на блудство – курвалък, похот, излизане на срещи с различни, смяна на партньори, хващане и смяна на гаджета, изневяра, предателството в любовта (ако са били влюбени в един, а са тръгнали с друг или други) и дори проституцията за "любов". Да, в разговорния език наричат проститутките "жрици на любовта", ама на любовта ли са в действителност жрици или са жрици на разврата? А развратът не е ли от дявола, както казват таман няколко религии? Някои деградирали жени с прегоряла ценностна система не само, че си ги сменят и им се иска да наричат различните форми на разврат и упадък "любов", но дори, ако обърнат резбата пак им се ще това да е любов. За тези, които са морални нещата са ясни и възможността за истинска любов в определени случаи е нещо реално и достижимо, но на полигамните момичета и жени имащи някакво желание за любов може да се каже, като по-ясен пример: Ако имате родители и майка ви тръгне да се среща с различни мъже, как си мислите, че ще се чувства баща ви? Добре ли ще му бъде? Ще се радва ли? Ще започне много да я обича ли или всичко ще започне да деградира и да се разпада между тях? – Ето защо никой нормален мъж не се интересува от общи, които излизат с различни и не се влюбва в подобни, но такива ги избягват. А при това не отговаря на християнския морал и доста от съществуващите религии осъждат такова поведение. Такива полигамни момичета и жени нормалните хора, включително и тази част от мъжете, които могат да обичат истински, силно и трайно ги избягват и презират.
Кой би могъл да каже: "Виж, какво добро момиче постоянно е с различни, за 5 г. сигурно е извъртяла поне 30-40 души". Коя нормална девойка/млада жена би могла да каже: "Този ми е 25 с когото излизам. Аз съм нормално, добро момиче." А добро ли е, или е лошо? Ами, ако това е добро, да вземе да ги направи 500 и ще стане още по-добро. Или направо да започне да им взима пари. И по тази логика за такива хора и проститутките са добри жени.

"Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло, които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина" (Исая 5:20)

"Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха - като ремъци с колесница" (Исая 5:18)

Може ли някоя хем да е нормална, хем да каже: "Ти ще си ми 50-ти, ама аз много ще те обичам."? И ако някоя го прави, независимо дали с 3-ти, 5-ти, 50-ти или 90-ти това любов ли е или нещо друго?
Има ли нормален мъж, който да каже: "Браво, излизала си преди мен с 5-10 (или 50 души), ей много си яка, много ще те обичам? Ама, ако беше навъртяла 100-200 души още повече ще те обичам." Или: "Излизала си с 20 души и аз ще ти бъда 21, ама на мен не ми пука, много ще те обичам." Не е ли това психопатия и морален упадък? Някой трябва да е смахнат психопат със съвсем изтрита морална система, за да може да каже нещо подобно! Или въобще да каже на някоя, която си ги е сменяла, че я обича. А на практика, ако някой наистина го живее това и казва на някоя, която е сменила, примерно 30 души, че я "обича", това любов ли е или психопатия? Не са ли жалки, такива хора и това не е ли лицемерие и максимална гавра с любовта? A такива момичета и жени, ако не са с първият си и единствен всъщност са нещастни в любовта, независимо от това дали са сменили 3-ма, 10-тима или 300 души. Нали ви е ясно, че не може някоя обща да каже на някой: "Ти си ми 5-ти много съм щастлива, много ще те обичам", след половин година на друг: "Ти си ми 7-ми, много съм щастлива. много ще те обичам", след 2 години на поредна бройка: "Ти си ми 20-ти, много съм щастлива". А щастлива ли е или е нещастна блудница с проститутко - курвенски манталитет такава? И добро или лошо момиче/жена е подобна? А много ли ги е обичала или е непостоянна, лъже и реално е малотрайна и е неспособна да обича? Не са ли гнусни такива момичета и жени? Именно от такивата стават и проститутките. Ако някоя смята за щастие смяната и различните бройки, ами да ги направи 500 или хиляда - и много ли ще ги е обичала или нещо не й е наред с живот в грях, безчестие и лъжи? Не е ли психопатия някоя да си ги сменя и на всичкото отгоре да й се иска любов и да си въобразява, че по този начин ще намери любов? А не е ли това начинът да стане "професионалистка"? Според учените курвалъка е заболяване - психическо нарушение и трябва да се лекува, а според християнството и Библията е грях наречен блудство и с такъв начин на живот отиват в ада. В случаите, когато някоя е била влюбена в някого и по някаква нейна причина са я отрязали и веднага започне да излиза с други момчета и мъже, това е обикновено избиване на комплекси, но ако са повече от 2-3 души, примерно 5-10-15 за период от 2-3 г. това вече е признак на психически проблем наричан личностно разстройство. Хората подвластни на идеи противни на божиите заповеди и естествените неща в природата са под въздействие или имат демони, като: дарвинизъм, феминизъм, атеизъм, садомазохизъм, смяна на пола, джендъри, пушене, връзки без да имат намерение да се женят, създаване на връзки или семейства с жени над 30-32 г.

И още по-крайно – мъж, който е с проститутка и техните взаимоотношения и създаване на връзка между такива може ли да се нарече любов? Естествено, че не! Според библейските трактовки такива, които си ги сменят са неморални блудници и имат демони, без да има значение дали са проститутки или са безплатни. Привличането между такива хора си има друго название, обаче, колкото и да е откачено чрез американската пропагандна машина за дебилизиране на обществото Холивуд¹ (е не всичките им филми са непременно лоши) се представят и такива неща по екраните и дори създаване на "светли образи" с положителни страни на проститутки и компаньонки, примерно да кажем филма с изгавреното име "Хубава жена" и съвсем естествено спадат към така наречения сюжет с "романтичен елемент", както да вземем "Corvette Summer". Колкото и да е откачено всякакви такива филми с умерена или по-голяма форма на разврат и морално деградиране се наричат манипулативно "романтични". Ама това романтика ли е и какво всъщност е романтика? На разврата вече романтика ли му се вика? Така някои хора правят разлика между любов, романтика² и благочестие и другите неща наричани с различни некрасиви думи, а мнозина – не. Не случайни са и десетките хиляди вицове за такивата, които си ги сменят:

Каква е разликата между проститутката и курвата?
 Първото е професия, а второто е морална характеристика.

Как се сурвака курвата?
– Таз година две гаджета, догодина 20.
А как се сурвака курвата кандидат проститутка?
– Таз година 20 гаджета, догодина 20 клиента.

Как се казва домът на момиче или жена, която постоянно или от време на време си ги води различни?
- Курварник.

Момиче нa 20-и няколко години:
– Мамо, тате. Ще ставам проститутка.
– Ха честито, ама не си ли вече? През последните 5-6 години сме те виждали с над 20-тина души.
– А, те ми бяха приятели. Сега ще ставам професионалистка.

Обща си хванала ново гадже:
- Много съм щастлива, ти ще си ми 50-ти.
- Да не би да си написала на вратата си: "Безплатна ку*ва, не чукайте, влизайте направо - ще чукате вътре"? Ама аз да си тръгвам, обади ми се пак, като ги направиш 500 да те видя дали все още си щастлива, ако случайно не си станала професионалистка.

В САЩ в нехристиянските среди до толкова са изпаднали и са се деформирали, че от над половин век при някои благотворителни акции хубави момичета или млади жени се целуват срещу заплащане с благотворителна кауза и им се редят на опашка по 50-100 души, но това е гнусота и мерзост пред Бог. Нещо като начален стадий проститутки с благотворителна цел.

Денят наричан "св. Валентин" в не малко страни се е превърнал в комерсиален ден за продажба на всевъзможни неща. Само за един единствен ден в годината в англоезичните страни според американската асоциация на поздравителни картички (U.S. Greeting Card Association) всяка година се продават по един милиард картички валентинки. А да не говорим за рекламите по телевизиите и интернет започващи десетина дни по-рано.
За любовта няма нито ден, нито час, а истинската любов не се състои в това някой да си хване гадже и бройка или, както и да го нарече, не да бъде с някого за по един ден, няколко седмици, месеца или 3-5-7 г. Както изясних 14 февруари не се явява ден на любовта, нито пък е имало такъв "св. Валентин" със спретнатите няколко мита за него, но тъй като на 14 февруари сравнително често се споменава думата любов, ще е редното да се изясни, какво в действителност е любов и да се посочат някои истински случаи на завладяваща и вдъхновяваща любов.

Според Библията Бог е създал мъжа и жената и им е дал и любов, за да се обичат и да бъдат заедно за цял живот, да създадат семейство и да имат набожно потомство покланящо се на Господа. Дал им е любовта, за да им е приятно да са заедно, да си помагат и да се подкрепят.
Истинската любов за цял живот е едно от най-хубавите неща на земята и няколко милиарда души се възхищават на случаите на големи любови, като при Шах Джахан и любимата му Мумтаз Махал от историята на Таджмахал или на Ромео и Жулиета от Верона. Но трябва да се знае, че елементарните условия, за да може да се получи и изживее голяма любов е хората да са правилно възпитани или да имат това заложено вътре в тях, да са почтени, благочестиви и морални. Истинска любов има единствено за моралните хора, а другото, при развалените, тези които си ги сменят или излизат с различни, както и щат да си го наричат вече не е любов, но – курвалък и бройкаджийство.

Навсякъде по света има завладяващи истории на истински големи любови. Повечето случаи остават незабелязани, тъй като просто хората си живеят заедно, но има такива, които са придобили някаква известност по някаква причина, срещат се и сред неголям брой от историческите личности. Така например инкския пълководец Олантай, който не бил от аристократически произход се влюбил в принцесата Куси Койлур, дъщеря на 9-тия инкски сапа Пачакутек (Пачакути Инка Юпанки на трона от 1438 до 1471 г.) известен с разширяването на владенията на инките, забраняването на писмеността в страната и унищожаването всички писания, като останали само кипу възлите. Куси отговорила с взаимност на чувствата му, но когато Олантай застанал пред владетеля и му заявил, че е взел дъщеря му за жена, той го разжалвал от длъжност и го прогонил, а дъщеря си с момиченцето, което родила заточил. Олантай поглеждайки Куско от високо при заминаването си се заклел, да стане негов враг и, че ще си отвоюва любовта. Той вдига въстание и води война десет години докато Пачакути му се извинява и отново се събира с неговата любимата и вече 10 годишната им дъщеричка Юума Сумак. Градчето, където се случила драматичната любовна история между Куси и Олантай е наречено по неговото име и се казва Ollantaytambo и се намира нa около 70 км от Куско. А индианците от градчето и околността и до ден-днешен пеят песни за любовта им преминала през вековете.



По заповед на император Пачакути е избито цялото население на Олантайтамбо, което му се съпротивлявало при завладяването на района и е заселено с инки и достроено наново, след което се превръща в кралска резиденция. Снимка от археологическия комплекс, както е изглеждала тази част от резиденцията по времето на Куси и Олантай. От прединкския период в местността са останали полигонални стени от огромни каменни блокове. Веднъж испанците се опитали да преместят един такъв многотонен блок, понеже им пречел, но не могли.

Трогателна е и любовната история между принц Курам, като владетел наречен Шах Джахан и принцесата Арджуманд Бану, повече известна като Мумтаз Махал (Избраницата в двореца) от XVII век. Принц Курам е наследник на Тимур хан и Чингиз хан от моголската династия. Легендите разказват, че принц Курам срещнал на един панаир своята голяма и истинска любов и двамата се влюбили лудо един в друг. Но принцът бил на 14 г. и все още нямал право да взима самостоятелни решения и против волята му го оженили за друга, а след това и за втора жена. От това, че принцът се оженил за две принцеси и дори имал по една дъщеря и от двете нищо не последвало. Това че някой е женен съвсем не означава, че непременно трябва и да обича, както е в неговия случай. Наложило се принц Курам и принцеса Арджуманд да чакат цели пет години докато настъпи моментът, когато да могат да реализират любовта си. Последно в интернет пишат, че били сгодени, но астролозите били преценили, че след 5 г. могат да имат успешен брак, но на практика виждаме, че са принудили принц Курам да се ожени за други две жени, които не са му по сърце. През 1612 г. настъпило времето и принцът имал вече възможност сам да решава съдбата си и се оженил за своята любима избраница принцесата Арджуманд. Бракът им предизвикал бурни дебати, тъй като след сватбената церемония, принц Курам зарязал полагащите му се други две жени и се отдал единствено на любимата си жена, която нарекъл Мумтаз Махал (Възвишената в двореца) и хич не му пукало какво ще кажат хората. Така принцът имал още две жени, до които никога не се докоснал и никога повече не поискал да види.

                

                                            Портрет на Мумтаз Махал

Мумтаз Махал през целия си живот била вярна спътница на императора и дори пътува навсякъде с него, включително и във военните му кампании. Тя се явява най-близкото му доверено лице и съветник, дори държи държавния печат, което е необикновен прецедент за онези времена. Летописците отбелязват, че любовта им надминавала обикновените човешки взаимоотношения по онова време.

По-подробно историята им в постинга:

https://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2014/03/18/ima-li-vechna-liubov-2-chast.1248830?reply=4673750

Продължението е в постинга: 
Има ли ден на любовта? Част 2 Какво е любов? Кой може да обича?

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

¹ Ако разгледаме по-внимателно историята на киното на Холивуд виждаме доста смущаващи неща, както от страна на създателите на филмите и неморалния им начин на живот (секс скандали, сексуално изнудване на актриси и актьори, педофилия и др.), така и различни неща в самите филми. Примерно секс скандала с филмовия продуцент Харви Уайнщайн, който през 2019-2020 г. се разкриха обвинения от 80 холивудски звезди и после още 25 други жени и след доказването е осъден на 16 г, затвор.
Около 80% от холивудските личности са и членове във всевъзможни окултни тайни и полутайни общества, кабала, сантерия, wicca, сатанизъм и т.н. Още през 20-те години на ХХ век Рудолф Валентино и жена му направили спиритическа групичка в Холивуд и твърдели, че сценариите за филмите им ги диктуват духове. Кабалисткият център в Холивуд е създаден около началото на 70-те от някой си Берг. Няколкостотин души от Холивуд са сиентолози и направо си имат сиентоложка "църква" там. Малка част от по-известните са: Том Круз, Джон Траволта, Джена Елфман, Кристофър Рив (Супермен), Никол Кидман. Сред сатанистите в Холивуд, които добре се знаят ил и направо си го казват са: Мерил Стрип, Анджелина Джоли, Джейн Менсфийлд, а гадже на Антон ЛаВей създателя на "Църквата на Сатаната" в ранния си период е Мерлин Монро. Едно от полутайните полусатанински елитни общества с оргии в което не крият, че участват Брад Пит и Анджелина Джоли е Snktm (Sanctum):

https://ernest.blog.bg/drugi/2018/01/12/porednoto-holivudsko-taino-obshtestvo.1587829

Дори когато стане въпрос за така наречените християнски филми с библейска тематика от Стария Завет, суперпродукции струващи милиони долари, почти всички са изопачаващи и изкривяващи писанията, пълни със скрита символика или измислици. И докато при по-раншните филми всичко е завоалирано, така че аз трябваше да обяснявам нещата, които никой не е забелязвал с десетки години от стотиците милиони зрители, то при филма Ной с Ръсел Кроу от 2014 г. всичко е направено напълно идиотски и почти всеки може да види, че филма не отговаря на библейските описания. Можете да прочетете постинга:

Манипулацията на медиите и християнските филми

или поредицата ми от постинги от преди 10-11 г:

Открийте разликите, манипулациите на християнските  (библейските) филми

Изопачаванията с различни леки моменти на манипулиране се срещат при всевъзможни класически творби. Да вземем новата английска продукция от 2023 г. на Тримата мускетари, където гасконеца Д"артанян всъщност е чернокож, който не умее да се дуелира с шпага и се играе от Малачи Пълар Лачман. Той насрочва дуелите си първия ден в Париж с тримата мускетари, не както е по книгата започвайки в 11 часа по обяд, но вечерта в 12.

Има рязка граница между филмите преди 60-те години и следващите от средата на 60-те от около времето на сексуалната революция в Западния свят започнала от хипи движението (добре е да се има предвид, че вдъхновителя на бийт движението Уйлям Бъроуз е сиентолог). През 80-те са правени много купонджийски филми, където забаламосват неразумната част от хората, като се опитват да представят живота, като купон, чиято цел, освен разпространението на разврата е да отвличат масите от истинските и сериозните неща, като ги зомбират и превръщат в малоумни полуидиоти и жертви на системата. А в по-ново време вече започват да вкарват и джендърите и естествено, за да бъде манипулацията пълна, не просто да присъстват между другото, но те никак не са от лошите герои. Понякога ги вкарват много внимателно, за да видят реакцията на феновете, примерно на някоя поредица, друг път по-директно. Няколко примера за слабо загатнати лесбо джендърски елементи са сериалите Willow и Andor (допълнителен сериал от 2022 г. към Star Wars) или педерастия в мини сериите на Stargate Origins от 2018 г. Именно от лесбийките феминистки произлизат и опитите да се легализира педофилията (в момента в САЩ вече е полулегална и престават да се крият, но явно все още се борят против детската порнография и престъпленията в тази област). Изследванията в САЩ показват, че над 30% от разкритите педофилски престъпления с малки деца в тяхната страна са извършени от мъже и жени с хомосексуална ориентация. А от неразкритите официално случаи или разкрити от разследващи журналисти канали за педофилия с деца до 5-6 г. възраст, по които не се дава много гласност са замесени високопоставени политически фигури и хора от финансовия елит и става въпрос за ритуална педофилия. Преди няколко  години се появи Пица гейт, но за обществеността не стана ясно дали всичко това е истина или не.
  Да изясня, че педофилия е правенето и склоняването към секс с малки деца до 12-13 г., за момичетата се счита до идването на мензиса, а при над 13 г. независимо дали с 14 г., 21 г., 35 г. или 85-95 г. все си е блудство, разврат и грях, ако е преди годежа или сватбата, като жененето за недевствени жени е грях и забранено от Бог, а с над 30 и няколко годишни, дори и да са девствени е неправилно. Интересът и създаването на връзки с над 40 г. жени е грях и извратено, а при над 45 г. е противоестествено на природата и психо патология - бабофилия. В християнството не е разрешено жените да се омъжват повторно:

"Който напусне жена си, освен за прелюбодейство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, прелюбодейства." (Евангелие от Матея 19:9)

Като наставленията са да се помага само на вдовици, които са били само веднъж омъжвани:

"А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение." (1 Тимотей 5:11-12)

Бог заповядва, ако след сватбата се окаже, че жената не е девствена, но е била с някой друг да бъде убита с камъни:

"Но ако това нещо е истина и момата не бъде намерена девица, то нека да доведат момата при вратата на бащината й къща и да я убият с камъни." (Второзаконие 22:21)

Но в християнството с по-високия морал, към който поучава Исус Христос се очаква да не се убиват хората с камъни, а те да живеят праведно и морално от любов към Господа и спазващи Божиите заповеди.

Така или иначе никой високо морален мъж не се влюбва в 30 годишни стари моми, не се занимава с такива и няма случаи на големи любови с подобни. За жените има време за любов и на 30 г. времето за любов и създаване на първа връзка с цел семейство вече отдавна е преминала и единствено неморалните мъже, които не се съобразяват с Бог и Неговите наредби може и да се заинтересуват от такива, но моралните - не. Когато мъжете са на по 20 г. е нормално да харесват 15-20 г. девойки, но, ако някой мъж е неженен и е над 30 г., примерно да кажем на 35-38 г., ако е морален не проявява интерес към 30 г. жени, a към доста по-млади и в морално състояние девойки. Така или иначе доста трудно би намерил някоя на 30 г., която хем да е девствена и да не си ги е сменяла, да не е обща и да не е излизала с различни, хем да изглежда добре. Единствената причина, за да се излиза с някое момиче според Божия морал е да се създаде връзка и да се създаде семейство. А семейство се създава, за да се раждат деца и хората да имат набожно потомство.
В миналото сред благочестивите благородници сравнително често е имало случаи на мъже примерно на 25 или повече години, които да си харесат някое момиченце на 10-11 г. и да се договорят и да изчакат докато порасне и да се оженят за нея, което е чистота във взаимоотношенията и праведност пред Бог, независимо от това дали мъжът е на 35-40 или повече години. Бог изисква мъжете, независимо от това на колко години са да се женят само и единствено за девствени жени!  Като в някои от случаите момичетата не само са харесвали, но и са били влюбени в мъжете си. Примерно в легендата за Робин Худ, той е около 15 г. по-голям от влюбената в него Джейн. Когато Сара съпругата на Авраам умира е на 127 г. , той е на 137 г. 10 г. по-голям от нея. Авраам живее 175 г. (Битие 25:7) и известно време след смъртта на Сара си взима нова жена, млада в детеродна възраст на име Хетура, която му ражда шестима сина: "А Авраам взе и друга жена на име Хетура. Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуам." (Битие 25:123) Същото се отнася и за мъжете дълголетници, които живеят по над 140-150 г., тези, които имат забавени процеси на стареене и които знаят методи за подмладяване - те си взимат млади жени. Има два вида възраст, като реалната е биологическата на състоянието на организма. Примерно когато откриват Хавиер Перейра през 1954 г. бил на 165 г. изглеждал на около 50 г. и си търсел четвърта жена. Нали ви е ясно, че не е бил идиот и не си е търсел 50 г. бабичка, която не може да му роди деца и не става за нищо?
(нa 50 могат да гледат децата и внуците си и семействата, които са направили докато са били млади, 2-3% са все още красиви на 40-50, но те са красиви за съпрузите си омъжени преди 20-30 г. ) А най-малкият внук на Перейра починал през 1941 г. на 85 г. (Това че някои по-ограничени хора не са чували за огромно дълголетие или не знаят методи за подмладяване и дълголетие е друг въпрос. Имам десетина постинга в блога) Ли Чинг-Юн живее 256 г. и през 1927 г. на 250 г. е изглеждал около 50-60 г. Имал е 14 жени през определен период взимайки нови млади (надживял 13) и 180 деца, внуци и правнуци.  
 
Педофилията е няколко типа, като ритуалната е от окултисти и сатанисти, които казват, че нямало грях, но всичко е само в съзнанието и ако на някой съзнанието му не го осъжда всичко е наред и може да прави, каквото си иска и от времето на ренесанса директно от сатанинските секти се разпространява постулата "Прави, каквото искаш". Taка например това мото е стояло пред Hellfire Club Клуба на адския огън (сатанинска оргиистична секта с розенкройцерски уклон) основан в Англия през 1746 г., където организирали сексуални оргии, a XX век е основна доктрина на сатаниста Алистър Кроули и сектата от илюми - розенкройцерско сатанински тип ОТО, където също се практикува "сексуална мистика" при 8-9-та степен, а при XI степен има хомо ритуал и се навлиза в хомо аналните практики. Самите поддръжници и финансисти на ренесанса във Флоренция - фамилията на Медичите е самозатрита от обратни резби. Всички те от ранна възраст са участвали в оргии и са били би или хомо. Когато през 1533 г. Катерина де Медичи на 14 г. се омъжва за френския крал Анри II, както е добре известно пренесла във френския двор сексуалните взаимоотношения между жена с жена. Сватбата на тази отвратителна личност, виновна и създателка на заговора за изколването на десетки хиляди хугеноти (протестанти лутерани) по време на Вартоломеевата нощ и общо станалите 100 - 200 000 души жертва по време на така наречените хугенотски войни и десетките хиляди пленници продадени в Магреба на галерите била уредена от чичо й Джулио де Медичи станал папа Климент VII, който от 11 г. възраст я доотгледал в двореца си. Медичите влизат в далаверата с папската власт и контрола на католическата църква двадесет години по-рано с Джовани де Медичи получил кардиналски сан на 13 г. с подкуп от баща си Лоренцо Великолепни, който купил титлата от папа Инокентий VIII и с още подкупи става папа Лъв Х. Кардинал Джовани Медичи бил хомо-любовник на папа Юлий II. По време на изборите за папа кардинал Медичи бил болен от венерическа болест, която хванал от Юлий II, който умира от нея и от своя страна преди да стане папа бил разбойник - пират. Пикантните подробности около всички тези неща и изборът на неможещият дори и да седне кардинал Медичи поради гнойните рани от болестта по време на пътуването си към изборите на конклава носен на носилка поставена между две магарета са описани от католическия френски историк Antoine Varillas. По-незначителна подробност е, че на 10 ноември 1494 г. за кардинал Джовани де Медичи поради предателство спрямо Флоренция и сговор с френския крал Шарл VIII е обявена награда за главата му 2 хиляди флоринта, както и 4 хиляди за бисексуалния му брат Пиеро де Медичи, който до момента е владетел на града република, но и двамата предават и напускат града предния ден. Всичко това с повечето римокатолически епископи живеещи в разврат е в пълен разрез и точно на обратното с изискванията за епископи в ранната църква, както е записано в Новия Завет, където е казано епископът да е непорочен и да има само една жена (да не си ги е сменял): "... и да поставиш презвитери във всеки град , както аз ти поръчах; ако е някой непорочен, на една жена мъж, и има вярващи деца, които не са обвинени в разпуснат живот или непокорство. Защото епископът трябва да е непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба" (Тит 1:6- 7)
Пико дела Мирандола с манипулативния си тарактат - Реч за достойнството на човека и 900 страници тезиси всъщност дава идеологическо - философско лице на ренесанса и поставянето в центъра човека, заявявайки че човекът не е направен по подобие на Бог и може да прави, каквото си поиска, като по този начин прокарва идеята да не се спазват Божиите заповеди. В последствие под влияние на Савонарола той приема християнството, описва в своя творба таен италиански култ с поклонение към езическа богиня и сексуални оргии, а по-късно пише и книга против астрологията. След тези неща Мирандола казва, че неговите по-раншни приятели окултисти и магове ще го убият и в крайна сметка е отровен от тях. 
  Друг вид е детската педофилия от деца педофилчета. Примерно 12-13 г. момченца, които искат да правят или правят секс с момиченца на 12-13 г., или момиченца педофилки на 12 г. (или евентуално на 13 г. ако е преди да им е дошъл мензиса), които искат да правят или правят секс с 12-13 г. момченца. Половината мъже, такива бивши деца с педофилски разбирания, като станат на 47-50 г. стават бабофили.
В повечето страни в Европа законно е позволено да се прави секс с 14 г. (което е блудство, ако е преди брака или годежа), но в Холандия е позволено с 12 г., което е узаконена педофилия, но някои среди искат още да свалят възрастта.
  През 1970 г. бисексуалната Kate Millett издава ключовата за движението на феминизма книга Sexual Politics (Сексуална политика). Запитана в интервю през 1980 г. дали може да съществува еротична любовна връзка между малко момче и мъж, Kate Millett отговаря: „Разбира се, или между малко момиченце и жена” и допълва манипулативно, че тези взаимоотношения са: „може би героични и много прекрасни, но трябва да се допусне, че също така могат да бъдат експлоатирани – както детската проституция”. За подобни откачени думи би трябвало веднага да я вкарат на лечение, но явно не са го направили и показва характера на нещата още по онези времена. Милет говори за "сексуални права на децата" и "сексуална изява на децата", които според нея били потискани от родителите. Забележете, че тя не казва тийнейджърите, но децата, което означава на 6-7-10 г. и според нея такива деца трябвало да се изявяват сексуално...

 https://ernest.blog.bg/drugi/2016/05/04/analiz-na-uzakoniavaneto-na-pedofiliiata-incesta-i-dr-izvras.1449200

За да стане ясно до къде е достигнала психопатията в съвременния феминизъм е достатъчно да се спомене, че преди 7-8 г. феминистките решават, че не може само мъжете да пикаят прави и си правят няколко вида приспособления P-mate и Stand up Urinal и тоалетни за феминистки с писоари, за да може и те да пикаят прави:
https://ernest.blog.bg/history/2020/03/08/kakvo-naistina-e-8-mi-mart-feminizmyt-i-seksualnata-revoliuc.1699686
   
Първите опити за премахване на разликите между половете е унисекс облеклото. До 1966 г. жените са носели поли и рокли и единствено лесбийки и бисексуални феминистки през първите 5-6 десетилетия на ХХ век са носели мъжки дрехи - панталони, което се популяризира по време на третата феминистка вълна през 60-те години чрез модни изложения, но от време на време е промотирано в продължение на над 15 г. във филмите преди това.

В началото на ХХ век феминистките лесбийки се опитвали да наложат носенето на мъжки дрехи - панталони, но нормалните жени отказвали до времето на сексуалната революция в САЩ и западния свят през 60-те години. По време на Първата световна война докато мъжете били на фронта и нямало достатъчно мъже, лесбийките от Лондон направили добровoлчески полицейски отряд и униформите им официално включвали поли, но основателката Дамер обула панталони и повече никога не ги свалила и никога повече не сложила други дрехи и до края на живота си ходила в униформа. Била голяма фенка на Хитлер и през 30-те години лично се срещнала с него.

                                                 

Около началотo нa XX век проститутката - държанка Коко Шанел, която живеела в имението на милионера Етиен Балсан заедно с другите му проститутки - държанки се опитала да се отличи сред тях и да я забележи. Така, за да бъде по близо до него тя използвала времето докато нямало други държанки около него, когато е на езда и си ушила собственоръчно панталони с широки крачоли за езда. Това й помага да я забележи от останалите държанки в имението му, да се издигне и да отиде да живее в отделен негов апартамент в Париж, където докато го чака да отиде при нея да я ползва започнала да шие нейни женски дрехи повлияни от мъжките и да вкарва мъжкото в женското облекло. Тъй като не била хубавица и женствена, нямала с какво друго да се отличи и да направи впечатление.
През 1966 г. в САЩ по време на сексуалната революция и началото на третата феминистка вълна започват по-масово да носят дънки и други панталони, а две години по-късно предлагат още една гнусота - носенето на мъжки сака, като част от унисекс облеклото на феминистките. Също като да предложат на мъж да носи рокля и така се появява грозната безвкусица - жена с мъжко сако (саката са само мъжки, както роклите, които са само женски) и широки панталони за жени, които не различават грозно от красиво и женствено от мъжкаранско.

  "Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог." (Второзаконие 22:5)

А най-новата им психопатска феминистка лудост забелязана от декември 2022 г. е масово пуснатите за Коледа детски мъжки кукли в САЩ, които са бременни – не можело само жените да раждат, но трябвало да научат децата, че и мъжете могат да раждат, като с това просто искат да изтрият разликата между половете. Не правят ли това и в откачения филм Джуниър с Арнолд Шварценеггер, който не се приема добре в средата на 90-те?
Да не говорим за анимацията на Дисни, където от край време има завоалирани елементи и скрита символика, а през последните около 5-6 г. са направили две хиляди филма с над 270 джендър "герои". Американският детски анимационен канал Cartoon Network дори посвещава месец юни 2022 г. именно на джендърите и анимационни филми с такива тематични герои. Примерно един такъв филм, в който влагат доста е Strange World, който умишлено първоначално обявяват, че ще го пуснат през ноември, но всъщност го пускат на 23 декември 2022 г. точно преди Коледа, понеже голяма част от обществото считат 24-25 декември за християнски празник (но не е) и е пореден акт да се изгаврят.

http://ernest.blog.bg/drugi/2015/01/06/konspiraciiata-za-animacionnite-geroi-santa-klaus-pepeliashk.1328346

Тук-таме се опитват да вкарват всички тези неща и в рекламите. В края на ноември, снимана точно за Коледа, възникна скандал с модната луксозна марка Баленсиага, която се държи от корпорация Kering при реклама за детски дрехи и играчки със садомазохизъм. Оказва се, че от Баленсиага поръчали точно, кое как да бъде заснето и направили две сесии. В първата с деца и мечета със садо - мазо аксесоари, а при втората с участието на Никол Кидман и Изабел Юпер на фона на декор от документи на дело за детско порно. А за този св. Валентин Сваровски са направили една джендър реклама, да ви е честито - за празнуващите малоумници. Казва се Powered by Passion this Valentine Day. Слуайно я открих при пусканите неприятни реклами в ютюб между клиповете. Първоначално гледам нещо, като явно жена, но моментално сред кадрите нещо ми се видя съмнително и джендърско, а пък втория път, като видях рекламата за по-дълго цялата ясно забелязах със сигурност мъж в сменяните кадри и се оказа, че за да се получи траверс усещането с джендър налагането в рекламата са използвали две лица със сходен тип структура на лицето - Abby Champion (жена) и Lucas El Bali (уж мъж), които заедно изобразяват траверс.

² Влаганият смисъл на думите при различните социално-обществени групи от хората, коренно се различава. Смисълът на думата "любов" се е превърнал за някои в лъжа, с която се самозалъгват и лицемерничат и много хора действително не знаят, какво означават думите "любов" и "романтика". Ако някоя жена е сменила 2-3-5-10 или 20-30 души, то както и ще да си го нарича това е доста далеч от романтиката. И ако ставаше някоя да може хем да си ги сменя, хем пак да има романтика, то и проститутките щяха да са романтички и да могат да раздават романтика.
Романтика за жените има единствено при първа любов, първото влюбване. Така романтика има примерно, когато мъж или жена пише любовни стихове, но само, ако за жената е първо влюбване. (То иначе и проститутка може да напише някакви стихове, в древна Елада е имало три основни типа проститутки и аулетридите примерно развличaли клиентите с музика, песни, танци и разбира се, ако решат са можели да използват и стихове.) Известна доза романтика има дори, когато се изпрати любовно писмо или бележка при първо влюбване на девойката, както във филма Secret Admier. Романтика има в двете части на филма Синята лагуна, но в третия филм вече няма.
В Америка смятат за романтично да гледат стари черно - бели филми, тъй като до началото на 60-те все още често е имало романтика и любов в така наречените любовни филми, но при нас този техен тип схващане на нещата нямат никакво отношение сред обществото.
Освен неморалността и нарушенията на Божиите заповеди (за което следват наказания от Бог) от американските филми е възникнала и още една грешна представа – това какво е романтика – вечер на свещи. Съжалявам, но вечер със или без свещи не означава романтика. В много от случаите и по-специално във филмите вечерята на свещи е по-специално хитър метод за създаване на атмосфера, чиито последствия са разврат. Ако обаче мъжа и жената са създали семейство е просто някаква ретро атмосфера, напомняйки времето, както по времето, когато хората са живеели през XIХ век в англоезичните страни, когато голям % са били вярващи и масово моралът е бил доста по-висок и романтиката е била жива. Във взаимоотношенията между мъжете и жените, както сред аристокрацията, така и сред средната класа се е спазвал така нареченият етикет*. Дори последната такава епоха сред англосаксонците е придобила нарицателния термин викториански период. Истината е, че вечерята на свещи няма нищо общо с романтиката – можете да си поръчате проститутка (мъж или жена) и да искате да ви направи вечеря или вечер на свещи и в това няма нищо романтично, но ще се окаже просто фетиш – лека форма на извращение, на която някой робува.
При нас не е разпространена тази американска глупост, която е характерна предимно за англоезичния свят. Тук при нас асоциацията със свещите е друга. За разлика от Америка и англосаксонските изопачени разбирания и обичаи, тук свещите са свързани с църковните православни практики и обредни церемонии и са символ на опит за взаимоотношение с Бог и начин на поклонение към Него. Освен паленето на свещи в църквите, при някои от църковните празници има обичай хората в домашни условия да палят свещ или свещи или още да се прикъдява. Примерно обичаят е на Рождество на коледната вечеря да се пали свещ или няколко свещи върху погачата или още и на баницата, прикъдява се с тамян, казват се благословения и молитва и чак след това може да се яде. И на много от нас ни е странно и смешно, как англосаксонците си въобразяват "романтиката на свещи". Те хубаво си палят свещи, ама да вземат и да си поприкадят малко и да кажат някоя молитва я…

 * Относно темата за етикета по-подробно съм писал в постинга:
https://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2021/02/13/za-liubovta-kakvo-e-liubov-i-glupostta-narechena-quot-sv-vle.1749082

разкошен постинг за секса
поздрави