На земята има над 32-33 хиляди вида църкви от християноподобен тип, но всяка църква, която не спазва Божиите заповеди и Исусовите заръки и учение са отклонение, тоест секти. Християнството бързо се разпространява, но още от самото начало виждаме, че не всички са наясно с различни неща, дори относно Светия Дух. Когато апостол Павел отива в Ефес пита:

 „Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух.” (Деяния 19:2)

 А Иисус (Йехошуа) казва:

 „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух” (Деяния 1:8)

 И така тези християни, които не са приели кръщението със Светия Дух, чийто признак е говоренето на ангелски езици и произтичащите от това духовни дарби нямат тази духовна сила, за която говори Исус и предсказва Йоан Кръстител:

 „…а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.” (Матея 3:11)

 Твърде много неща от Библията, закона на Бог и поученията на Исус са променени, подценявани или изплъзващи се сред ученията и доктрините на различните християноподобни църкво – секти.  Да, много от църквите проповядват части от истината и учението на Йешуа (Исус) и го примесват и донапасват с различни неправилни и небиблейски практики и теории. Има изключително голям брой хора търсещи и покланящи се на Бог, които десетки години, понякога по повече от половин век висят по църквите и не познават неща, които са елементарни (поне за мен) и се оказва, че почти през целите си съзнателни години в живота са вършели неща, които са неправилни и не са угодни Нему. Повечето църкви, въпреки че притежават част от истината са се превърнали в пародия на християнството в сравнение с това, каквото е било и се е практикувало в първата, в ранната църква от директните апостоли, приближените ученици на Исус. Как си мислите дали сега църквите са по-правилни от тези в началото и са били ръководени от преките ученици и апостоли на Исус? Но, ако ранната църква е била правилната, защо сегашните църкви не са като тогава? Като тогава ли са или не са? А, ако не са, като ранната църква, то достатъчно честни ли са и готови ли са да се променят и да се върнат към първоначалното християнство или предпочитат да карат по вече утъпкания грешен път? Това е твърде сериозен въпрос, който всеки християнин, който прочете този постинг ще трябва да си зададе.

Днес ще стане дума за десятъците. Това е тема, която християните по църквите не познават, ако и от време на време, а в някои акцентиращи на финансите църкви дори постоянно да се говори за даването на десятък.  

 Като начало трябва да изясня, че десятъкът е съществувал в езическите култове много хилядолетия преди да възникне Петокнижието на Моисей наречено Тора. Така че десятъците могат да бъдат посветени на Бог, на измислени богове, на демоните или на някого, както и на някаква организация от религиозен или не религиозен тип. В района на Близкия Изток във Вавилония и въобще в цяла Месопотамия десятъци се давали на различни божества. Примерно: Ваал, Шамаш, Набу, Нергал, Инана, Астарта и др. хилядолетия преди Божия Закон да бъде даден на Моисей на планината Синай. Десятъци още понякога се давали при преминаването през определени територии или държави. А и някои владетели изисквали данъци във формата на храни, драгоценни метали и камъни или пари. Понякога по-малък %, а друг път десятъци. Така например в Отоманската империя се взимал натурален данък десятък – една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък наречен юшур, който българите много мразели. Изискването на десятъци в християнско време (особено през XIV – XV век) и други методи на измамване¹ на населението от църквата е причина за много бунтове, сблъсъци и войни. В Библията се споменава, че когато Йосиф дава съвет и след това става наместник на владетеля в Египет имайки предвид съня на фараона сочещ за седемте  години на голямо плодородие и следващите седем години на глад в Египет, той предлага да се събере и отдели една пета от добивите (не е точно десятък, но двойно повече):

„…и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя. Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. (Битие 41:34-36)

      

На първия праг на Нил на остров Сахел е издигната стела с надпис от времето на фараона Джосер (2700 г. пр. Хр.), която се счита, че е свързана със седемте споменати години в Библията

Тук мога да уточня, че в древността в Египет не са се ползвали пари и в продължение на повече от двадесет и две хиляди години всичко е било на разменен принцип и в натура до завладяването на страната от Александър Македонски и началото на македоно – гръцкия период на Птолемеите.

 Писмени текстове за даване на десятъци на езическите божества съществуват от преди Моисей още от Тир, Финикия, Вавилония, Египет и др. Ето няколко различни запазени цитата от древни надписи от Месопотамия, от Угарит:

"...(богът на слънцето) Шамаш изисква десятък..."

 "четири мини сребро, десятъкът на [боговете] Бел, Набу и Нергал..." (Като да уточня, че мината е единица за тежест тежаща около 567 грама.)

 "...той е платил, в допълнение към десятъка за Нинурта, данъка на градинаря"

"...десятъкът на главния счетоводител, той го е доставил на [бога на слънцето] Шамаш"

"...защо не платиш десятъка на Господарката на Урук?" – (Под Господарката на Урук трябва да се разбира богинята на Урук, която е Инана.)

Десятъци се давали и при преминаването през определени територии и това по-специално важало за търговците и търговските кервани. Първото споменаване на десятък в Стария завет в Библията е когато Аврам преминава през територията около Селим:

„Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино, и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята! Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Аврам му даде десятък от всичко.“ (Битие 14:18-20)

Въпреки че не се знае нищо за Мелхиседек, освен че е бил владетел на града и свещеник на Бог, това е около седемстотин години преди Господ да даде заповедите на Моисей, където са дадени и наредбите за десятъка, то както обясних тези принципи, когато някой преминава през чужди земи да даде десятък от добитъка, зърното или стоките си отдавна, от преди хиляди години вече е съществувал. Освен това много от владетелите взимали данъци, като при някои от по-алчните достигали една десета, тоест взимали десятък. Така например в Израел прославилият се с богатството си владетел Соломон въвежда големи данъци с изискването на него да му плащат десятък. Според изградената от Соломон система всяко от дванадесетте израилеви племена донасяло десятъка си за владетеля в точно определен месец от 12-те месеца в годината.

Второто споменаване за десятък е, когато Яков сънува сън във Ветил и понеже е уплашен от това, че брат му може да е тръгнал да го търси да го убие дава обрек на Господ, че, ако го запази жив ще Му даде десятък (това не е десятък от любов и преклонение пред Бог, но просто от страх):

„Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам дeсятък на Тебе.“ (Битие 28:20-22) 

Не е обаче ясно дали Яков е изпълнил обещанието си след 20 г. 

„Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти…“ (Битие 31:41) 

 В Библията нищо не е написано по въпроса! Може и да го е изпълнил, а може и да не е – нищо не пише. По-вероятно би било да го е изпълнил. По-късно при връщането си след 20 г. единствено пише, че Яков е издигнал каменен олтар от недялани камъни във Ветил и излива масло:

„И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло. И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил. “ (Битие 35:14-15)

В много от езическите храмове, когато се давал десятък имало нещо, като спогодба, ако някакво природно бедствие се случи да изплатят компенсация или построяването на къща, както се вижда от надписите от храма в Шеба. А пък елините по време на война се обръщали към храмовете и взимали пари от там. За разлика от езическите храмове, където се взимали и пари във формата на десятъци в Божия закон никъде и никога не се изискват пари – парите не са и не могат да бъдат десятък. Пред Храма на Ерусалим имало среброменители, за хора, които искали да принесат някакъв малък принос за грях на Бог и да си купят птичка (гълъб), която да принесат, понеже нямат в наличност такава от търговците на птици. Но всичко това вбесява Исус, който, като вижда среброменителите в предверието на Божия Храм се ядосва и започва да разхвърля всичко:

  „И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.“ (Матея 21:12-13)

Изображение на древен документ от Месопотамия за даване на десятък на езическо божество
 

В Картаген, който е основан от финикийци ежегодно се събирал десятък за главното финикийско божество Мелкарта и изпращан до финикийския град Тир. Диодор Сицилийски съобщава за картагенците:

„Тъй като, като колонисти те идват от този град, техният обичай в предишни времена е бил да изпращат на бога десятък от всичко, което е платено в обществените приходи.“ 

Картагенският раннохристиянски апологет и презвитер Тертулиан пише:

 „Аз не искам да говоря за това, как се държите при жертвоприношения, когато жертвате мъртви животни, които вече се разлагат, когато жертвате боклук и копита от тлъсти и здрави излишни животни у дома, които обикновено давате у дома на роби и кучета, когато от десетъците, които сте предали на Херкулес, вие дори не давате една трета от десятъка на неговия олтар за него. Длъжностните лица изчисляват цената на херкуланския десятък за банкети.“ 

Десятъкът бил масово разпространен сред различните езически племена и народи. Дори галите преди да бъдат покорени от Юлий Цезар са принасяли десятъци на техните божества, за което говорят различни надписи:

Надпис на камък, открит в Оргон: 

 „Вебрумарос даде десятък в знак на благодарност за Таранис“

Текст от Ним с издълбано посвещение гласи: 

 „...Артарос, син на Илан, предложи десятък в знак на благодарност на майките от Ним“

На олтара в Гланум е написано:

"На богините майки на Гланум [той даде] десятък в знак на благодарност.“

Стотици и дори хиляди са по-късните надписи за десятъци и първи плодове принасяни на езическите божества. В Елада и Рим също се давал десятък в култовете. Може да се спомене, че десятък се принасял и на делфийската пророчица Пития в Делфи. Проститутката хетера Родопис дори се опитала да построи със свои пари – десятък от проституцията своя пирамида, но не й стигнали парите и в крайна сметка ги дала в Делфи. Херодот пише за нея:  

„Тя беше много красива и спечели много пари, големи за Родопис, но не достатъчно, за да построи такава пирамида. Всеки който иска, може да види една десета от нейното състояние днес, изобщо не е необходимо да й приписват голямо богатство, тъй както тя мислеше, че ще остави спомен за себе си в Гърция, като направи нещо, което не можеше да бъде намерено, като жертвен дар в друг храм, и го посвети на Делфи, като паметник на себе си. Една десета от състоянието си тя използва, за да направи шишове за печене на цели парчета добитък, всички от желязо, толкова парчета, за колкото десятъкът стигаше, и ги изпрати в Делфи. Те все още лежат там заедно зад олтара днес.“

Скулптура с надпис на гръцки принесена, като десятък на Аполон от Хермонакс и сина му

Пейкон посветен, като обрек на десятък на богинята Атина (веднъж годишно или на няколко години й принасяли и човешко жертвоприношение)

Освен десятъци на езическите божества се принасяли и първи плодове. Така например в Елада първи плодове се давали на Деметра, Атина и на Елевзинските храмове.

 След възникването на Божия закон с 613 заповеди дадени от Господ в Тората, десятъкът на почитащите Го вярващи е на Бог, а не на някоя си езическа секта или църква със сектантски отклонения и учения възникнала от отцепилите се от католическата църква² протестанти, които не спазват Божиите заповеди, но само тук – таме по някоя. За разлика от десятъка, който просто постоянно дават езичниците на техните божества, в Библията не се дават всяка година десятъци и има дадени стриктни правила за десятъка. Ако не се спазват не се почита волята на Бог и правилата, които някои се опитват да налагат вече не са по Божиите принципи и не са посветени на Него независимо, какво си измислят сектантите за усправедливяването на тази дейност. Вече споменах и факта, че някои владетели също изисквали десятък, но след като десятъкът не отива при Бог, независимо дали е владетел или самообявила се църковна организация, то това е далеч от Господа. Десятъкът е на Бог, а не на сектоцърквите:

„Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свят е Господу.“ (Левит 27:30) 

Не може да се изисква десятък според езическите правила и да не се спазват Божиите заповеди! Десятъкът се давал веднъж годишно в Храма в Ерусалим за приноси, всеизгаряния към Бог, но ако било далеч, човек имал право да замени десятъка с пари и в името на Бог да се весели с тези пари, като си купи да яде и пие, каквото му душа иска. Включително, ако някой иска може и алкохол (аз не пия). В юдеизма и християнството не се насърчава пиянството, което се упреква (Исая 5:11 и 28:7-8), но в редки случаи при определени поводи и празници няколко пъти годишно, ако някой иска – може.

Да сте чули някоя сектоцърква, които обират парите на хората, като десятъци да споменават този цитат от Второзаконие 14 глава, да казва и да го позволява? Всички толкова ли са слабоумни и прости, че да не виждат писанията от Закона на Бог или просто са с промити мозъци и духовните им очи са затворени? Това че съм по-умен от тях и Господ ми е дал да забелязвам неща, които те не виждат и не забелязват е ясно. Веророятно съм единственият християнин на Земята, който да казва и да изяснява всички тези неща в този постинг за десятъците, част от които леко засегнах в едно подредие по-рано. В Библията точно и ясно пише:

„Но ако пътят е прекалено дълъг за теб и не можеш да занесеш десятъка, тъй като мястото, което Господ, твоят Бог, е избрал да засели Името Си, е прекалено далеч от теб, когато Господ, твоят Бог те благослови, да разменяш десятъка за пари и да вържеш парите в ръката си, и да отидеш на мястото, което Господ, твоят Бог, е избрал. И да похарчиш парите за каквото душата ти пожелае: за говеда и овце, и за вино, и за спиртно питие, и за всичко, което душата ти поиска; и там да ядеш пред Госшпода, своя Бог, и да се веселиш, ти и домът ти.“ (Втор 14:24-26)

Да, ама в църкво – сектите не искат някой да прави това, а те сектантите несъблюдаващи Божиите правила да му лепнат десятъка.  

Освен това всяка трета година целия десятък се давал на бедните и тези, които нямали достатъчни доходи – вдовицата, сирачето, чужденецът и левитина, не се взимал от тях но се събирал специално за тях. Десятъкът за бедните се наричал ма"асер ани, което в буквален превод е "десятък за бедните":

„В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре градските си порти, тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.“ (Втор 14:28-29)

Да сте чули някоя от сектите дето искат десятък да прави това с десятъка всяка трета година? Ами все още няма такава църква. Те просто се правят или по-точно живеят на принципа, че няма такива заповеди от Бог и постъпват избирателно със стиховете в Библията и такива бирнаджийски църкви използват само цитати, където могат да вземат, а не да дадат. И още по-лошото, те не познават заповедите на Бог, а за книгите на закона, където са поместени всичките заповеди е писано:

„Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех.“ (Исус Навин 1:8)

За да не си правят оглушки някои хора за третата година и десятъка за бедните Бог казва втори път:

„В третата година, годината на десятъка, когато свършиш отделянето на реколтата си и го дадеш на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат вътре в портите ти и да се наситят, тогава да кажеш пред Господа, своя Бог: Изнесох святото от къщата си и го дадох на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките Ти заповеди, които си ми заповядал; не съм престъпил Твоите заповеди и не съм ги забравил.“  (Втор 26:12-13)

И какво се оказва престъпили ли са Божиите заповеди църковните служители и не са ли ги забравили разните му там църкво-секти, които правят всичко на обратно и вместо да дават целия годишен десятък на слабоимотните и бедните, както заповядва Бог, те искат пари от тях? Друга подробност е кой е беден. Неслучайно в заповедта са споменати вдовицата, сирачето, чужденецът и левитина, които са били в по-неравностойна позиция и са нямали достатъчни доходи. Въпреки че тази тема и въпрос са малко разтегливо понятие за 2 страници, на кратко може да се каже, че това обхващало и около 85-90% от надничарите, хората, които не са притежавали земя и са работели за някого другиго. В наше време дневната надница е 30-50 лв., а по времето на Исус 1 сребърник.

 В Талмуда пише, че Синедрионът в град Уш взел решение да се дава една пета (тоест 20%) от доходите на тези, които са добре финансово за благотворителност. Може да се досетим, че именно от заповедта за третата година с десятъка за бедните и тези, които не са добре финансово идва и решението за това, след като вече храма го няма и не се принасят десятъци.

По-късно, след възникването на християнството се събирали доброволни помощи с нефиксирани дарения за бедните християни (църкви в нужда):

„Защото Македония и Ахаия благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.“ (Римляни 15:26) 

Изключително важна подробност за десятъците е, че всяка седма година е свободна и не трябва да се засява и да се работи (обработва земята) и не се дават десятъци. Добре, ама, къде ще намерите такава църква седмата година да не взимат десятъци и въобще някой, който да се осмели да го каже? Аз съм първият и единствен човек, който го казва! Сега в момента е подобна година шмита – без десятъци и обработване на земята, с опрощение на дългове. И през седмата година бедните свободно да си берат от това, което е израснало в земята, която не е тяхна и е израснало в чуждите ниви и градини, а собствениците им нямат право да берат. Като отново да изясня, че през седмата година десятъци няма! Не се дават десятъци от никого, включително и богатите не дават десятък през седмата година. 

„Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й, а на седмата да я оставиш да си почива необработена, за да се хранят сиромасите между народа ти от самораслото, а полските животни да ядат оставеното от тях. Същото да правиш и с лозето си и с маслините си.“  (Изход 23:10-11) 

Десятъкът се принасял на Бог в Храма, но божиите служители левитите, тъй като не притежавали земя и никакъв източник на доходи взимали 10% от десятъка по заповед от Бог, но също от него и те давали десятък за възвишен принос на Бог и още дават десятък на коена (първосвещеника). Десетата част от приносите, която получавали левитите се наричала ма"асер леви:

 „защото десятъците, които израилевите синове принасят за възвишаем принос на Господ, давам в наследство на левитите. Затова казах за тях: Те да нямат наследство между израилевите синове. И Господ говори на Моисей и каза: Говори на левитите и им кажи: Когато вземате от израилевите синове десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десятък от десятъка за възвишаем принос на Господ. И възвишаемият ви принос ще ви се счита като жито от хармана и като изобилие на вино от лина.Така и вие да принасяте възвишаем принос на Господа от всичките десятъци, които вземате от израилевите синове, и от тях да давате на свещеника Аарон възвишаем принос на Господа.“  (Числа 18:24-28)

Левитите не са притежавали земя, не са работели и не са имали доходи и затова, като служители на Бог са имали правото да взимат 10% от десятъка за Бог. По същия начин и сега има избрани хора от Господа, които имат някаква по-специална задача или дейност поставена от Него и не трябва да работят, а да правят, това което Бог иска от тях и тъй като храмът е разрушен през I век и няма десятъци, Бог се грижи по специални начини за такива хора, като в наше време има страшно много възможности за финансово снабдяване, а за някои от дейностите са необходими и доста пари. Неможете да отидете и да им кажете: "отиди работи", а ако някой започне да говори против тях за това и да ги упреква, може и да получи наказание от Бог. Не може човек да застане против Бога! Всички хора се различават, не са еднакви, не стоят духовно еднакво пред Бог, нямат еднакви съдби и нямат предназначени еднакви дейности определени да вършат от Него. 

Ето един многозначителен цитат за десятъци и първи плодове в книгите на Стария завет свързан с възстановяването на Храма след Вавилонския плен и идеята отново да извършват богослужения:

 „И ние, свещениците, левитите и народът, хвърлихме жребия помежду си за приноса на дървата, за да се докарват в дома на нашия Бог според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа, нашия Бог, както е предписано в закона. И обещахме всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от роденото от всяко дърво; и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които извършват службата в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е предписано в закона, първородните от говедата си и от дребния си добитък; и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първото от тестото си и възвишаемите си приноси, и плодовете от всякакво дърво, вино и маслинено масло, и десятъците от земята си, за левитите – защото левитите трябва да вземат десятъците по всичките градове, където обработваме земята. И свещеникът, синът на Аарон, да бъде с левитите, когато левитите вземат десятъците. И левитите да донасят десятъка от десятъка в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата. Защото израилевите синове и левиевите синове трябва да донасят възвишаемите приноси от житото, от виното и от маслиненото масло в стаите, където са съдовете на светилището, и свещениците, които извършват службата, и вратарите, и певците.“ (Неемия 10:34-39) 

Има и един проблем за тези, които дават десятъци или дарения. Ако някоя църква не спазва Божиите заповеди (аз още не съм видял такава църква, която спазва, все нещо не им е наред и все нещо им е криво и изопачено и освен това е пълно с езически практики прикрепени към християнството), то ако някой дава десятъци или дарения в такава секто – църква е съучастник, както в делата й, така и в доктрините й, а след като не спазва Божиите правила има малък или по-голям проблем. Да, църквите се нуждаят от реформация и връщане към първоначалното християнство.

Измамниците в римокатолическата църква в миналото не само изисквали десятък, но ако някой не си го давал на места дори го убивали по закон от 779 г. сл. Хр. от времето на папа Адриан I³ и Карл Велики. Това изкривяване на християнството с изискването на десятъци станало малко по малко след възникването на институционната църква. В опитите си да манипулират финансово простолюдието, което не познава Библията първо на Събора в Тур през 567 г. от римокатолическата църква започнали да приканват вярващите да дават десятък, а 18 години по-късно на Събора в Макон през 585 г. организиран от папа Пелагий II⁴ вече нагло изисквали десятъка със заплаха за отлъчване от църквата, ако някой не иска да си го даде. По време на владичеството си Карл Велики приема голям брой закони наричани капитули. в капитула от Ерстал от март 779 г. са взели решения и постановления свързани с десятъците и са потвърдени през 794 г. на синода във Франкфурт. Спред тях раздели десятъците се делили на 4 части (но в някои страни на 3 части): 1 за енорийския свещеник, 2 за строеж на църкви и църковна украса, 3 за бедните и 4 за епископа. Ха познайте обаче след кончината на Карл Велики, колко от десятъка отивал за бедните и колко за духовенството и колко за епископите? Пиянствата, развратът и оргиите на папите⁵ и висшия клир на духовенството в продължение на около 1400 г. стават пословични. Борбата за власт в римската църква води до войни, препродажба на папския престол, симония и дори на по няколко папи, които да са едновременно и да си оспорват престола, да водят войни с войски⁶, да се тровят едни други и какво ли още не.

Има случаи дори на няколко пирати, които да се домогнат и да застанат начело на римската църква.

Карл Велики си отива в началото на IX век през 814 г. Папският официален абревиатор (писар) и държащ библиотеката на Ватикана, Bartolomeo Sacchi, който е автор на официални биографии на папи обобщаващо за целия IX век пише:

„Светият престол стана крайната цел на всички честолюбиви интриганти и леговище на всички пороци. Той се спечелваше със злато и кръв.“ 

Английският крал Едгар Миролюбиви през Х век пише за Рим:

„В Рим може да се видят само оргии, разврат, червоугодие и блудство. Домовете на свещениците са се превърнали в домове на позора, в свърталища на блудници и содомити.“

През XV век монахът Томас от амвона на църквата в Бордо заявява: 

„Докога, вие, нечестиви свещеници, ще ни позорите с разврата и греховете си?! Кога ще престанете да тъпчете благоутробието си с всякакви ястия и замайващи напитки? Стига сте грабили бедните и стига сте прибирали уличници в постелята си… Знам, вас не ви е грижа, че хората умират от глад пред вратите ви, докато вие безсрамно търгувате със светото причастие и отнемате имота на вдовици и сираци под предлог, че спасявате душите им от чистилището. Бъдете проклети вие, дяволи, прелюбодейци, които викате на изповед младите девойки и жени, за да ги вкарвате в грях. Проклети да сте вие, свещеници, луцифери, които замъглявате човешките умове и вкарвате в съблазън непълнолетни със скверното си сластолюбие. Позор за вас, които сте превърнали домовете си в блудилища!…“ 

Въпреки че на места сред римокатолическите служители е имало почтени, боящи се от Бога, стараещи се да живеят праведно и са се борели срещу неправдите, то масово църквата е била паднала начело с папите, с клира живеещ в разврат, оргии, лукс и пренебрежение на бедните и техните нужди, системно и ежедневно нарушаващи Божиите заповеди. Именно с това, че в Западна Европа римокатолическата църква започнала да изисква непосилни постоянни ежегодни десятъци след Събора в Макон през 585 г., които не са съобразени с Божиите заповеди за десятъка, като този за третата и седмата година и всяка трета година целия десятък да отива за слабоимотните настъпва масовото обедняване на населението през VIII – IX век и това става причина за възникването на феодалния строй с крепостните селяни през IX век. До момента никой историк не си е дал напълно сметка, как точно се получава феодалния строй и как се получава обедняването на селяните, за да станат собственост на феодалите, ами ето така. Римокатолическата църква превърнала се в зла мащеха, криеща лицето си зад общи думи за Бог, но не спазваща заповедите му, след като започва да изисква ежегодни десятъци довежда хората за по-малко от 150-200 г. до нищета. Тъй като не се спазва и заповедта за опрощение на дълговете на всяка седма година, това води в християнско време, както до постоянните крепостни селяни (не само за няколко години, а на седмата година да са освободени, както предвижда Божията заповед в Библията), така и до робството и развитието на пазари за роби в Европа. Според Божиите заповеди вярващ човек (прозелит или евреин) можел да бъде роб максимум до шест години, след, което трябвало да бъде освободен, единствено, ако му харесва и той иска да остане роб по свое собствено желание е можел да остане роб: 

„Ако купиш роб евреин, шест години да работи, а на седмата да излезе свободен, без откуп.“ (Изход 21:2) 

 Ето това зло с крепостното селячество и робството в Западна Европа се случва само и единствено заради постоянното ежегодно изискване на непосилни десятъци всяка година от римокатолическата църква (секта), без почивка и без спазване на Божиите заповеди за десятъка и даването на целия десятък всяка трета година на бедните и освобождаването от десятък още всяка седма година и опрощаването на дълговете. Имало е и случаи високопоставени римокатолически служители да си имат по някой роб, който да им служи, а и доста от тях са се занимавали с търговия с роби и продажби на жени на сарацините. За срам на православната църква, която в много отношения е била по-добра и по-правилна от римокатолическата църква, в Русия също църквата е взимала ежегодни десятъци в Киевска Рус още от края на X и началото на XI век при княз Владимир Святославич обявен за светец. Това с неспазването на Божиите заповеди довежда до постоянните крепостни селяни – система просъществувала в Руската империя до втората половина на XIX век. За разлика от крепостничеството в Западна Европа, според така наречения Судебник Ивана III от 1497 г. се постановявал срокът на крепостничеството и как можел да се освободи крепостният селянин, като договорките за разчет и разплащане за освобождаване се правели на 26 ноември, на Юрьев день (име произлизащо от Георги Победоносец), когато приключвала селскостопанската работа за годината.

 Католическият историк кардинал Cesare Baronius в аналите си през XVI век пише:

„Никога никакви раздори, нито граждански войни, нито преследвания, срещу езичници или гонения срещу еретици и схизматици не са причинявали на църквата толкова страдания, както тези чудовища, които завладяха трона на Христос чрез симония и убийства... Римската църква се превърна в безсрамна уличница, покрита с коприна и украсена със скъпоценни камъни, публично проституираща срещу злато. Латеранският дворец се превърна в гнусен вертеп, където духовници от всички националности си оспорват с продажните жени първенство по разврат и раюзданост.“

Още от IV – V век различни исторически източници сочат за падението на римското духовенство, а по-късно еретизмите и падението на църквата се задълбочават.  Така  например св. Йероним в напътствията си към една римска млада дама от аристокрацията пише:

„Дъще, ако искаш да опазиш цветеца на своята девственост, бягай като от чума от тия лицемери, които се домогват до духовен сан, за да получат свободен достъп до жените.“

Римският император Грациан, който е християнин, но също и много добре информиран, колко струват благочестието и безкористността на християнските свещеници и желанието им да се облагодетелстват финансово или сексуално от миряните по негово време в Рим през 370 г. издава указ, забраняващ на свещенослужителите да влизат в домовете на вдовици и самотни девойки. Указът забранявал на църквата със заповед за конфискация да приемат под формата на дарение или наследство имота на членовете на вярващите. Този указ се четял всяка неделя в църквите на Рим, за да не си правят оглушки и да не се възползват финансово от християните.  

През XV век Оливие Майар, който за определен период бил проповедник на френския крал Луи XI пише за служителите на римокатолическата църква:

„Аз отдавна наблюдавам как абатите, свещениците, монасите и прелатите препълват сандъците си, как разхищават църковното имущество и грабят добрите християни като нощни разбойници; виждал съм как сутани, калимавки и раса дни и нощи развратничат в публичните домове. Каноници и достопочтени духовници държат домове за разврат, продават вино, плащат на сутеньори и проститутки. Виждал съм много пъти как духовници, преоблечени с войнишки дрехи или с контешки костюми, се разхождат с весели девици. Аз познавах един епископ, който всеки ден караше девойки да му поднасят вечерята голи, за да възбудят апетита му. Познавах и друг, който държеше цял харем от малки момчета… Преди да се отдаде на позорното сластолюбие, този развратник изтръскваше от кесията си сребърни монети и караше момчетата да се бият за тях.

            Колкото и гнусно да е това, съществуват още по-срамни неща. Някои епископи раздават енории само на онези свещеници, чиито майки, сестри, племенници или роднини са платили за енорията с честта си.

            Отговорете, гнусни епископи и свещеници, нима евангелието ви проповядва, че продажните са блажени? Че пияниците и сутеньорите са блажени? Че блажени са онези, които се домогват до високи постове чрез подло угодничество? Вървете по дяволите, мерзавци! Как ще се осмелите да се изправите в смъртния си час пред лицето на Христос — пияни, със заграбеното злато, заобиколени от блудници, от вашите съжителки и племенници и от останалите жертви на низките ви страсти? Да бъде проклета цялата глутница от шарлатани, мошеници и изнудвачи!

            Аз знам, че като заклеймявам вашите престъпления, рискувам да ми забият ножа в гърба, както много пъти се е случвало с онези, които са правили опити да преобразят капитулите и манастирите. Но страхът от вашия кинжал не ще ми запуши устата, не ще заглуши моя гняв. Аз няма да мълча и ще ви кажа цялата истина.

            Излезте, жени — вие, които продавате тялото си на сановниците и монасите, излезте, пияници и крадци!…

            Елате насам, вие, монахини, които пълните подземията на манастирите с трупове на новородени! Каква присъда ще чуете вие, когато децата посочат бащите и палачите си? Нима огненият дъжд няма да изпепели тия обители, както някога е изпепелил Содом и Гомора? Нима земята няма да погълне свещениците и епископите?…

Да, братя мои, близък е часът, когато Господ ще осъди строго и справедливо глутницата тунеядци, паразити, блудници, разбойници, крадци и убийци! “

Сектите изкарват цитати от Библията, с които манипулират и притискат хората и се използват извън цялостната концепция на Библията по дадената тема. Примерно един такъв цитат от Стария завет изкаран от контекста с цел притискане да им се искат пари във формата на десятъци е:

„Ще краде ли човек Бога? А вие Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и във възвишаемите приноси. Вие сте наистина проклети, защото Ме крадете, вие, целият народ! Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Войнствата, дали няма да ви отворя небесните отвори и да ви излея благословение в изобилие!“ (Малахия 3:8-10)

И като пропуснат цялостната идея в Библията за десятъка, от който са освободени всяка трета година бедните и Божиите служители, както и всички през седмата година им искат постоянно пари. Само че, за какво в действителност става въпрос? Това научаваме, ако попрочетем, какво пише преди това по-горе. А Господ първоначално говори против баячите, прелюбодейците, кълнящите се лъжливо, угнетяващите наемниците, вдовицата, сирачето и чужденеца – точно тези три последно изредени категории, които не дават десятък всяка трета година и получават целия десятък:  

„И Аз ще се приближа до вас за съд и ще бъда бърз свидетел против баячите и против прелюбодейците, и против кълнящите се лъжливо, и против онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и онеправдават чужденеца, и не се боят от Мен, казва Господ на Войнствата.“ (Малахия 3:5) 

А как се онеправдават вдовицата, сирачето и чужденеца? – много просто. Като не им се предоставя десятъка всяка трета година и по този начин нарушават наредбите на Бог и Го крадат или по-точно казано ограбват Божието, което не е тяхно, но на Господа и не се боят от заповедта за десятъка за бедните – ма’асер ани. Никой няма право да взема десятъка от третата година, ако някой го взима или ако някоя църква го взима за нейни други причини, но не го дава на бедните и слабоимотните, както е заръчал в заповедите си Бог, то това означава, че Го крадат. Десятъкът е на Бог, а не на някаква си църква, която да определя за какво да си го използва. Някои от тези неразумни хора, които постоянно дават десятък в църквосектите си въобразяват, че след като дават десятък Господ вече им е длъжник и най-често за успокоение си казват, подобно на фарисеи цитата от думите на Исус в Матея 25:21: „На малкото си бил верен, над многото ще те поставя“. Хмм, ако обаче погледнем Исус – Той именно изобличава даващите десятък, които са забравили по-важните неща – милостта, верността и правосъдието:

 „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и верността“ (Матея 23:23) 

За каква вярност става въпрос? – Разбира се към Бог и Неговите заповеди, включително и за третата година.

Също така крадат Господа, като не дават приноси и десятъците си в Храма, не някой друг да ги вземе, но да бъдат принесени в Храма за приноси към Бог.    

А ето и малко по-цялостно текста, който само частично цитират неправилно слабоумниците, където е казано в прав текст, че са се отклонявали от Божиите наредби и не са ги спазвали (както правят и сега сектоцърквите):

 „От дните на бащите си се отклонявахте от наредбите Ми и не ги опазихте. Обърнете се към Мен, и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Войнствата. А вие казвате: От какво да се обърнем?

Ще краде ли човек Бога? А вие Ме крадете. И казвате: В какво Те крадем? В десятъците и във възвишаемите приноси. Вие сте наистина проклети, защото Ме крадете, вие, целият народ! Донесете всичките десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Войнствата, дали няма да ви отворя небесните отвори и да ви излея благословение в изобилие!“

И да подчертая – става въпрос за приноси и десятъци към Бог, а не за постоянно изисквани пари от секто – църквите по езическите правила, които не спазват дори Божиите заповеди, но само отделни неща, които им пасват и са включили в теологията и практиките си. Също така трябва да се има предвид, че в определени периоди някои от приближените на първосвещениците са злоупотребявали с приносите и десятъците, както примерно е със синовете на Илий:

„А синовете на Илий бяха лоши хора и не познаваха Господа. И обичаят на свещениците спрямо народа беше такъв: когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръката си, докато се вареше месото, и я забиваше в тенджерата или в котела, или в казана, или в гърнето; и каквото вдигнеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така правеха в Сило с всичките израилтяни, които идваха там. Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово. И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! – тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила! И грехът на тези младежи беше много голям пред Господа, защото мъжете презираха Господния принос.“ (1 Царе 2:12-17)

 Господ не иска пари, като десятък, както споменах. Единствено в Библията относно използването на пари е в три случая, като форма на откупуване, но не и десятък. При обреци на посвещение на Бог или при грях, когато някой иска да запази някакъв обрек, при използване на храна посветена на Бог поради незнание е трябвало да ги откупи с пари, първородното от добитъка, но тогава Бог изисква да се добави една пета от стойността на това нещо, което не е 10%, но да се добави 20% от стойността му.

 Ето няколко примера:

„Само първородното между добитъка, което като първородно е на ГОСПОДА, него никой да не посвещава – било то говедо, или дребен добитък – на ГОСПОДА е. А ако е от нечистите животни, да се откупи според твоята оценка, като добави към нея петата й част; а ако не се откупува, да се продаде според твоята оценка.“ (Левит 27:25-27)

„И ако някой от незнание яде нещо свято, тогава да възстанови на свещеника святото, като му добави петата му част.“ (Левит 22:14) 

Същото важи и ако някой иска да откупи десятъка си в натура от Бог, тогава трябва да даде 30% от стойността му в пари – не 10%, както се използва в църкво-сектите, но 30%, да се прибави към десятъка една пета от стойността му: 

„Ако някой поиска да откупи нещо от десятъка си, да му добави петата част на цената му.“ (Левит 27:32)

Така че за тези, които не дават десятък в натура за Бог, те трябва да дават 30% във формата на пари. Това по случайност не са го въвели измамниците по църкво – сектите, понеже са прости и не са прочели посочения от мен цитат със заповед от Бог, който все им е убягвал от 1500 г. насам и духовните им очи са били затворени, когато са преминавали през него докато четат Библията, но малко какво разбират. Ако го знаеха и бяха го забелязали вече щяха да искат 30% десятъци в пари, но добре, че не са достатъчно умни. Така че слабоумната част от християните, които си въобразяват, че правят нещо и се заблуждават, че пазят заповедите на Бог, като дават десятъци по църквите се оказва, че цялото им старание е напразно.

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. (Матей 7:21)

-------------------------------------

¹ Освен десятъците и доброволните дарения по време на всяка служба наричани дискус, където минава кепче за събиране на пари, за да могат да си осигуряват пари от наивните вярващи, които не познавали Библията, която била забранена* от римокатолическата институция да се превежда на различните европейски езици, а по някое време направо забранили притежанието на Библията, папите измисляли всевъзможни методи за точене на пари. Папа Григорий Велики (590 - 604) измисля така нареченото Чистилище, което всъщност е идея от месопотамските езически вярвания. Покрай лъжедоктрината за Чистилището се появява идеята, че от чистилището, като си платят миряните за своите близки починали грешници и като се молят свещениците и с по някоя и друга литургия ще отидат в рая, което изкристализирва през XI век със заставането на папския престол на Григорий VII (1073 – 1085). Този нагъл грешник измисля различни начини за източване на пари от хората и е известен с прословутите нагли 27 точки за неприкосновеността на папата, който според него "винаги е прав", примерно донапасва и въвежда масово индулгенциите по църквите. Разбира се първото и най-важно в цялата тази работа било да си платят де, за литургията. Григорий, без да се съобразява с учението на Исус и за страшния съд за грешниците според Библията заявява:

  „Душите могат да получат облекчение, ако се четат молитви, докато те са в чистилището. А от чистилището те могат да бъдат освободени чрез литургии, отслужвани специално за тази цел.”

 Всичко това обаче няма нищо общо с Библията. Той още продължава в луд еретизъм направо навлизайки в некромантия, което е поредното негово нарушение на Божия заповед:

 „Душите на покойниците се явяват при живите; те разказват за своите мъки и ги молят да им помогнат с молитви, а след това потвърждават, че молитвите наистина са облекчили тяхната участ.”  

Тъй като и тогава е имало здравомислещи християни и епископ Малхус се противопоставил на папата в тази му лъжедоктрина, бил отлъчен и отровен от него. Той издъхнал в деня на отлъчването пред очите на легата, на когото било възложено да предаде на епископа булата от Григорий, който побързал да обяви това за „велико чудо“ от Бог. Във Франция цените на споменатите литургии за

"изкарването" на душите на грешниците от чистилището били фиксирани с ценоразпис през следващите 800 г. и варирали от 3 франка, 100 су и 1 луидор. 

Счита се, че първия случай на опрощаване на грехове е от около 55 г. по-рано извършен покрай набирането на войни за кръстоносните походи, за да включат към тях и престъпниците. Споменава се епископът на Арл през 1019 г., който опростил греховете на придошлите за похода от Монмажор.

 Когато на някой папа и приближените му епископи им трябвали пари за оргии, алкохол, любовници и проститутки, просто обявявал юбилейна година и вярващите от цяла Европа да отиват в Рим и на място да носят богатствата си, с което им се "опрощавали" греховете или се пускали индулгенции, които разнасяли по държавите и предлагали на простите хора. Индулгенциите за наивниците представлявали специално подписана от папата грамота за опрощението на различни грехове, като в зависимост от дадения грях или комбинация от грехове била и сумата. Понякога направо се продавали индулгенции за бъдещи грехове и някой можел да си плати за изнасилването на няколко монахини и убийството на примерно 10 души през следващите 2-3 г. Ако искал да убие обаче свещеник или монахиня сумата била по-висока. Освен че всичко това е в пълен разрез с Божиите заповеди и е пълно кощунство, то историята с Йохан Тецел е показателна и всичко това води до бунтове и възникването на протестантството.  

Папа Бонифаций VIII застанал на трона с измама измествайки благочестивия монах Пиетро (папа Целестин), като при това му помогнал по-бързо да се прехвърли на онзи свят измислил юбилеите, което представлявало обикновено поклонение пред гробницата на апостол Петър. Поклонникът оставял своя дар до ковчега и като награда получавал тесте с индулгенции.

Първият юбилей стартиал с булата Atiquorum habet през последната година на тринадесетия век с идването на 1300-тата година. Успехът на първия юбилей надминал очакванията на папата – мошеник. Флорентинският дипломат и хроникьор Giovanni Villani, автор на Nuova Cronica пише, че за първия юбилей в Рим придошли над двеста хиляди поклонници:

„Аз живеех в този град, когато вярващите започнаха да се стичат в Рим на огромни тълпи. Те идваха от четирите краища на света по старите римски пътища и това приличаше на преселение на народите. Двама духовници денонощно събираха с лопати доброволните дарения от гробницата на свети Петър. Юбилеят фантастично обогати Бонифаций, а и римляните направиха добри пари, като продаваха скъпо и прескъпо различни стоки на наивниците, дошли в Рим да получат прошка за греховете си и да си изпразнят кесиите.“

* В продължение на повече от 1300 г. според канона на римокатолическата институция Библията можела да се ползва само на гръцки и латински (а Стария завет и на иврит) и не се позволявало да се превежда. Това е причина за конфликта с братята Кирилл и Методий, които имат намерение да превеждат Библията на славянски езици и за целта правят глаголицата и вероятно Кирил е отровен по заръка от папата. Има около 40 различни папски були и декрета забраняващи Библията и притежаването й от миряни. През V век, през XI – XII век, а и по-късно през XIV, XV и XVI век има случаи на отнемане и изгаряне на библии в различни държави от римокатолическата институция. В продължение на хиляда и петстотин години за службите в църквите в католическите страни се ползвала Вулгата – латински вариант на Библията. След възникването на реформацията по време на Трентрския събор в опитите да се противопоставят с контрареформация йезуитите**  правят техен превод на разбираем език на Библията, но с голям брой промени, за да може да отговаря на католическите доктрини. Въпреки всичко за първи път Библията официално е позволена за четене от миряните след Втория Ватикански събор в края на 60-те години на ХХ век. От тогава са и различните преводи на говоримите езици на народите наречени Библия на хилядолетието, на които започват да се извършват богослуженията. Просто си представете, че според канона до към края на 60-те г. на ХХ век на всяка църковна служба на края римокатолическия свещеник си четял там нещо от Библията на латински и никой от присъстващите (с много редки изключения) не разбирал, какво говори. Пълен идиотизъм! Да, имало е различни преводи, хората през ХХ век спокойно са си ги чели, но така и официално не са позволили ползването й. Така например през XVI век най-голямата държава в Европа е Полша с близо 1 милион кв. км. и е направен превод на полски от йезуитския свещеник Якуб Вуйек, като преводът на Новия завет е направен през 1593 г. Сега от 1968 до 2012 г. са направени 5 различни превода на Библията на хилядолетието на полски (най-християнския народ към момента в Европа с 80% вярващи, 20 милиона ходят два пъти седмично на църква, 10 ходят по 1 път седмично и още няколко милиона по-рядко), а също и още десетина други превода и както казват католическите свещеници всички тези преводи се различават.

Относно стандартните промени в римокатолическите версии, ако вземете коя да е католическа Библия и погледнете десетте Божи заповеди от Завета дадени на Синай, ще видите, че четвъртата Божия заповед е променена. Вместо да пише:

„Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.“ (Изход 20:9-10) в католическия вариант думата събота е заменена и обикновено пише почивния ден, тъй като римокатолическата институция е заменила спазването на избрания от Бог ден с неделята и с такива преводи се манипулират читателите.

** Йезуитите са вътрешно католическо общество с тайни, поставило си за цел да унищожи протестантството, атеизма и останалите християнски вероизповедания и тяхното мото е: "Целта оправдава средствата".

Францисканският папа Сикст V през втората половина на XVI век намалил колегията на кардиналите на 70 души и натоварил със задача издигнатия от него кардинал Иполито Алдобрандини да проучи всички оплаквания срещу йезуитите. Част от доклада на комисията бил: 

„В Италия не намерихме нито един манастир, където монасите да не пиянстват, да не безделничат и да не се занимават със содомия и други гадости. След като посетихме сто двадесет и два мъжки и женски манастира в Австрия, открихме в мъжките манастири сто деветдесет и девет проститутки и петдесет и пет момченца и момиченца под дванадесет години; а в женските манастири четиристотин четиридесет и пет мъже, изпълняващи ролята на слуги и любовници.“

² Когато възниква християнството първи ръководител начело на ранната църква в Ерусалим е Яков Праведния брата по плът на Исус, а втори Симон, братовчед на Исус. Кесарийският епископ Евсевий в началото на IV век в общи линии преразказва историята на ранната църква описани по-рано, като споменава в Historiae Ecclesiae книга II, раздел 1, абзац 2, че Яков е първи епископ на църквата в Ерусалим, а Йероним в De viris Illustribus (За знаменитите мъже) посвещава 2 глава за него. В Новия завет срещаме коментар на Павел, където се споменава, че Яков брата на Исус е апостол: "но друг от апостолите не видях освен Яков, брата на Господа" (Галатяни 1:19), както и препратка в Деяния 21:17-26 за апостолския съвет, на който заради слуха от своеволия, че Павел учел да не се спазва Божия закон, като му налагат да направи очистване и да си обръсне главата, където отново ръководител е Яков: „И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини“ (Деяния 21:18)

 Подредията продължаат

По-късно Ерусалимската църква с наследниците на Исус изчезва и остават няколко различни църкви имащи малко или повече основа от първоначалната църква, като православната, коптската, арменската и още някои подобни църкви в източните страни.

Междувремено още в началото на II век в Римската църква се загубва, както говоренето на ангелски езици, така и произтичащите от това духовни дарби и водителството от Светия Дух.

След сватбата на Констанция, сестрата на Константин за Лициний през 313 г. с подписването на Медиоланския едикт римския император подарява на папа Силвестър I Латеранския дворец за негово седалище, папите придобиват слуги и вместо те да служат на хората постепенно превръщат духовенството в специална облагодетелствана каста живееща на гърба на останалите.
Папите приемат езическата титла за върховен жрец на жреческата колегия на Рим Pontifex Maximus. С помощта на Donatio Constantini и фалшивите декретали направени пo времето на папа Стефан II и тайна договорка с Пипин Къси папите си присвояват титлата Vicarus Fili Dei означаващо Божий наместник на земята, което всъщност е функция на Исус, който е Божият наместник, а не някой друг. Към тайната спогодба влизало папата да придобие правото да коронова владетели, за да може да го короняса (и да измести меровингската династия), а Пипин да му подари земи, което води до създаването на Папската държава (Status Ecclesiae), която в продължение на стотици години прави заговори и войни против околните кралства. Постепенно еретизмите и всевъзможните измишльотини в римската църква се увеличават, стига се и до лудостта папите да се самообявят, че имат правото да прощават грехове, да продават индулгенции включително и за бъдещи грехове и т.н.
Началото на протестантството стартира от римокатолическия свещеник Мартин Лутер със забиването на 95 тези несъответствия между написаното в Библията и католическите догми на 31 октомври 1517 г. и превода на Новия завет на немски през 1522 г.

3 Добре е да се знае, кой и какъв човек е бил този Адриан I. Той бил крайно користолюбив, корумпиран и меркантилен, неотстъпчив измамник. Ето как са описани някои събития от един френски исторически изследовател:

„Карл Велики посетил веднъж Рим и бил смаян, когато му разказали за нравите на италианските църковни люде. Той решил да посъветва папата да обуздае страстите им и изказал пред него мисълта, че със своята безнравственост свещениците позорят християнството: те търгуват с роби, продават момичета на сарацините, държат игрални и публични домове и самите неудържимо се отдават на чудовищни пороци, както някога жителите на Содом. Забележете, техните деяния били толкова очевидни, че нямало нужда от никакви разследвания или анкети: те се виждали и с просто око, като на длан.
Светият отец нагло отвърнал на Карл Велики:
– Това са само клюки, разпространявани от враговете на нашата църква.
Кралят на франките не настоял и се завърнал в кралството си. Към папата той се отнасял много по-снизходително, отколкото към своите епископи. Вероятно е имал интерес да бъде в добри отношения с папата, както и папата с него. Във всеки случай, когато папата го помолил да „върне“ на апостолския трон папските наследствени земи, имайки предвид владенията на херцог Беневентски, който се осмелил да защищава имотите си от посегателствата на наместника на свети Петър, Карл Велики побързал да изпълни неговото желание. Той отнел най-хубавите градове на злощастния херцог и ги подарил на папата.
Но и светият отец не правел нищо даром и ако оказвал някому услуга, очаквал срещу нея най-малкото рубинен пръстен.
Тасилон, баварският херцог, се обърнал към него с молба да го помири с краля на франките. Адриан се съгласил да стане посредник срещу съответна сума. Когато тази сума не му била връчена в уговорения срок, папата едва не се пукнал от яд и отлъчил Тасилон от църквата; освен това той заявил, че с устата на своя наместник господ разрешава на франките да си разчистят сметките с баварците и следователно те могат да изнасилват девойки, да убиват жени, деца и старци, да палят градове и да разстрелват жители.“

4 По времето на понтификата на Пелагий II Антиохийският епископ Григорий, бил обвинен в кръвосмешение с родната си сестра. Само година преди идването на Пелагий на трона, Анатолий губернаторът на провинцията по време на мъчения преди да го убият признал, че Григорий е крипто езичник и участвал в ритуал на жертвоприношение на момче. Каква е истината не знаем, но действително в църковните среди е имало такива хора прикриващи се и представящи се за християни. Показателно е в случая с кръвосмешението, че папата повикал Григорий в Рим, като забранил делото му да се гледа от светски съд и вместо да изслуша показанията на свидетелите, поискал от Григорий да се закълне, че не е извършил престъплението. След това Пелагий II отредил следното:

„Избраният от нас божи служител е един от ръководителите на нашето паство и дори само поради духовното си звание не е способен да даде лъжлива клетва. Той се закле, че е невинен. Следователно обвинителите са го наклеветили. Нека те отговарят за деянието си. Ние трябва да ги накажем!“

Свидетелите, на които не позволили дори да си отворят устата, били осъдени на изгнание, след като първо ги били с камшици и влачили по улиците.
Тъй като околностите на женските манастири били пълни с трупове на новородени кърмачета, Пелагий II обнародвал була, в която съветвал епископите да не убиват децата на своите любовници, а да ги дават в манастир, за да станат по-късно свещеници. А това, че в Библията е забранено за 11 поколения на незаконно родени да присъстват в Божие събрание, ами сигурно си е казал: "Майната му на Господ и на Неговите заповеди":

„Никой незаконороден да не влиза в Господното събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание“ (Второзаконие 23:2)

Според официалната версия доминираща в наше време папата умрял от чумната епидемия, която опустошава Рим през 590 г., но в някои стари източници се твърди, че от венерическа болест, която хванал в един от римските публични домове. Не е изключено и двете версии да са верни – хем от чума, хем хванал венерическа болест. По време на епидемията венерическите болести не са престанали да съществуват и чумата не е подминавала болните от венерически заболявания. Ето това е човекът, който организира събор (Събора в Макон), на който за първи път в християнството започнали да изискват от вярващите задължително да дават десятък.

A какво да се каже за Пелагий I, на когото за първи път в християнството му хрумва идеята, че може да приканят християните и да им искат десятъци и организира събора в Тур?
Добрият Пелагий толкова му се искало да започне да взима десятъци, че отровил предишния папа Вигилий.

5 Почти всички средновековни папи вдигали люти купони с оргии и самите те често се ползвали от услугите на жриците на любовта. В продължение на повече от 1500 г. в Рим основните и най-много посетители на проститутките наброяващи от 40 до 50 хиляди били римокатолическото духовенство, а също така през различни периоди повечето от публичните домове се държали именно от духовенството. Един от най-големите ренесансови папски купони, известен като „Балът на кестените” е вдигнат по времето на изключително развратния папа Александър VI (1492-1503), наричан още като Papa Cattivo (на неаполитански означаващо злият папа), който бил бисексуален и имал сексуални взаимоотношения включително със собствените си синове и дъщеря си Лукреция Борджия. Балът на кестените, състоял се във Ватиканския дворец на папата на 30 октомври 1501 г. e организиран от Цезаре Борджия, син на „аптекаря на сатаната”, както наричали папа Александър VI поради обичая му да трови противниците си. Купонът бил организиран по повод третия брак на скандално известната дъщеря на папата Лукреция Борджия за Алфонс д’ Есте – наследник на Ферарския херцог. По време на „Бала на кестените” присъствали 50 проститутки и куртизанки, които се състезавали за най-продължително време на правене на секс с определен партньор, а за католическите духовници, които участвали и били най-дейни имало подготвени специални награди – копринени мъжки жакети (дублети), обувки, шапки и перелини. Йохан Бурхард (Johann Burchard) епископ на Чита де Кастело и церемониал майстор на папата, който e свидетел на живота на Александър VI и автор на Liber Notarum публикувана през 1506 г., описва сватбата със следните редове:

„Само осем години бяха изминали, откак Лукреция се омъжи за Йоан Сфорца, своя първи мъж. Сватбата бе отпразнувана с такъв разкош, какъвто не е познавала дори езическата древност. На вечерята присъстваха всички кардинали и висши придворни духовници, при което от двете страни на всекиго стоеше по една благородна блудница, облечена само с прозрачна муселинена наметка и гирлянди от цветя. След вечерята петдесет блудници изпълниха танци, които приличието не ни позволява да опишем – отначало сами, а после с кардиналите. Най-сетне по сигнал на Лукреция наметките бяха хвърлени и танците продължиха под ръкоплясканията на светия отец. След това преминаха към други забавления. Негово светейшество даде знак и в банкетната зала поставиха симетрично дванадесет реда огромни сребърни свещници със запалени свещи. Лукреция, папата и гостите, хвърляха печени кестени, а блудниците ги събираха, като тичаха съвсем голи, пълзяха, смееха се и падаха. По-сръчните биваха награждавани от негово светейшество с копринени платове и скъпоценности. Най-сетне папата даде знак за начало на състезанието и започна невъобразима вакханалия, която не се поддава на описание: гостите правеха с жените всичко, което им дойдеше на ум. Лукреция седеше заедно с папата на една висока естрада и държеше в ръцете си наградата, предназначена за най-пламенния и неукротим любовник.”

Наследник на Александър VI е папа Юлий II, който избрал името си в подражание на Юлий Цезар известен със създаването на швейцарската гвардия* и изпращането на първите католически епископи за християнизирането на Америка, както и нареждането Рафаел и Микеланджело** да изрисуват Сикстинската капела. От това изречение може да ви се сторят някои от направените от него неща добри, но не се лъжете няма такова нещо. Джулиано дела Ровере, както се наричал по-рано добралият се до трона пират е назначен за епископ от чичо си на 28 г., но преди това ограбвал търговски кораби, крадял девойки и ги продавал като робини. След като Пий III се споминал набързо отровен след три седмици на трона, петима претенденти си оспорвали овакантеното място, но в един момент се намесил кардиналът на „Св. Петър“ Джулиано дела Ровере, който поставил тиарата на главата си и изяснил, че няма да позволи на никого да му я оспорва, защото е купил всички гласове. В началото не убивал представителите на аристокрацията, а се постарал с дипломатични игри да ги привлече на своя страна. С тези си намерения той дал незаконната си дъщеря Фелиция за жена на Джовани Орсини, а втората си дъщеря, родена от собствената му сестра, омъжил за Антонио Колона, въпреки че и светият отец вкусвал от насладите на любовта с нея. По този начин папата дори помирил двете фамилии Орсини и Колона. Юлий II имал и много синове и содомитски връзки с тях. След това папата започнал изнудванията, налагането на данъци и такси, изземването на благороднически земи и имения нападенията и кланетата над различни области и градове. Венецианската република заявила, че няма да му даде нито грош във вид на данък или налог (и десятък де), под каквато и форма. Папата, който бил роден в Генуезката република, която се конкурирала с Венеция и дори от 1256 до 1381 г. водели войни и имал вродена ненавист към венецианците се разлютил, че ще превърне Венеция в рибарско село, но тъй като армията му не била достатъчно силна, за да може да се справи с венецианците поискал помощ от европейските владетели и създал военната лига на Камбрай. Юлий II отлъчил от църквата дожа Леонардо Лоредано, Съвета на десетимата и цялото население на Венеция. Разрешил да се пленяват техните кораби, да се отнема имуществото им, а жените и децата да се вземат в робство и да се продават. До смъртта си от венерическа болест Юлий II водил непрекъснати войни и става известен, като папата войн. Разбира се неговият наследник Лъв Х на папския трон по време на изборите на конклава бил болен от венерическа болест, която по случайност бил прихванал анално от Юлий II. Джовани де Медичи, както било името на папата джендър по-рано е син на Лоренцо Великолепни, който на 13 годишна възраст със солиден подкуп купува за сина си от папа Инокентий VIII да го направи кардинал при условие да не се разгласява това, докато Джовани не навърши 16 г.Това, че Лъв Х не бил въобще вярващ и си правел шеги с вярващите и дори казвал, че религията е институт, предназначен да бъде юзда за народа, но в никакъв случай не бива да връзва ръцете на богатите и властниците няма голямо значение. Именно двуполовия папа джендър Лъв Х отлъчва Мартин Лутер, за да възникне после протестантството.

* Швейцарската гвардия е направена на принципа 2 в 1. Хем пазят папата, хем това е начин да доставят млада свежа мъжка плът, както за папата, който бил с обратни наклонности, така и за голяма, част от неговото обкръжение, както тук – таме е и до днес. Да припомня за хомо скандалите с гвардейци и епископи от висшия ешалон във Ватикана през последните десетина години.

** Едва ли е случайност, че и Рафаел и Микеланджело са от обратния бряг, а Микеланджело дори изрисувал и увековечил няколко от мъжките си любовници, като светци и библейски персонажи върху Сикстинската капела, която е пълна с голи и полуголи голи хомо-еротични тела. Дори самата Сикстинска капела е построена по заръка на изключително развратния и гнусен папа Сикст IV, който подбирал любовниците си между мъже и малки момченца и официално позволил содомията стед духовниците и подложил на данъци десятъци от всеки човек, който не е роб (освен обикновените десятъци от производството и различните дейности), а евреите с двоен десятък в Рим. Докато Микеланджело рисувал “Деня на Страшния съд” на стената над олтара на Сикстинската Капела през периода 1537-1541, съчинявал сонети за неговия любовник – Томазо де Кавалиери. Архитектът на папата, който бил и художник Донато Браманте го убедил, че Микеланджело Буанароти е човекът, който трябва да изографиса Сикстинската капела и Микеланджело бил бесен, тъй като това се превръщало в съревнование между него и Рафаело, а Браманте очаквал той да се провали.

6 Ето една от стотиците луди папски истории за пример. Тъй като в борбата за престола играели големи подкупи в кардиналската изборна колегия през 687 г. избрали направо едновременно трима папи: Сергий I, Теодор и Пасхалий. Случаите на престола да има по двама-трима папи съвсем не са редки и дори можем да наречем католическа класика. В борбата между тримата въвлекли и вярващите. Привържениците на Теодор се готвели да избият привържениците на Пасхалий в базиликата „Св. Юлия“. Научавайки това Сергий използвал раздора между Теодор и Пасхалий и успял да напие и да подкупи въоръжения отряд и първи завладява апостолската тиара. Пасхалий и Теодор били хвърлени в тъмница и след като се поукротили и се заклели да му се подчиняват ги пуснал. Теодор веднага обвинил публично Сергий в узурпаторство и започнал да доказва, че неговото избиране е единствено законно, при което привлякъл на своя страна по-голямата част от духовенството и прогонили позорно Сергий. Сергий бързо се сговорил с Йоан Платин – екзарх на Равена с обещания за огромни количества злато, ако му помогне да си върне папския престол. След като се върнал на престола нещо не му се искало да изпълни обещанието си, но папа Пасхалий също съобщил, че се намира под покровителството на военолюбивия Йоан Платин. За да се разплати се наложило да смъкне от църквите цялата украса, продал всичко възможно: свещените утвари, полилеите, свещниците, дарохранителниците и дори дал на лихварите златните венци, които украсявали олтара на св. Петър.

Сред различните странни були, които обнародвал Сергий била була позволяваща на свещениците да се женят за проститутки, но само веднъж. По случайност това е точно обратното на Божиите заповеди, които може да предположим, че папата дори не е прочел:
„Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото свещеникът е свят на Бога си”(Левит 21:7)
За дивия разврат, който се вихрел в църковните сгради по времето на Сергий говори една негова була:
„Да бъдат анатемосани онези мъже и жени, които в престъпни обятия вършат изневяра в светилището.“
Друго странно обстоятелство за Сергий е, че когато Константинополският, Александрийският и Антиохийският патриарх сред поредица шумни скандали изисквали категорично да се забрани на свещениците да благославят кръвосмесителни бракове, то героят на римската църква отказал да одобри това предложение. Сметнал, че братя и сестри, бащи и дъщери могат съвсем спокойно да съжителстват сексуално, а за това, че в Библията подобни неща са забранени сигурно дори не е и чувал. По време на понтификата си Сергий извършил безброй престъпления, насилия, убийства и изнасилвания. Веднъж бил публично обвинен, че излъстил монахиня. Светият отец отричал. Когато му довели жертвата Сергий си признал, че наистина я е изповядвал, но настоявал, че дори не била докосната от него. Какво да се прави, донесли на светия отец детенцето, родено от монахинята преди няколко месеца; то досущ приличало на него, Сергий се зарадвал, разсмял се, след което взел бебето на ръце, благословил го и заявил: „Било, каквото било, но аз съм създал християнин; нека благодарим на Господа, за това, че нашата религия се сдоби с още един вярващ.“

А сега да се поледнем след около 400 г. и да надникнем към друг един хубостник препродал папския престол таман няколко пъти ползващ се с името Бенедикт IX, който още на 12 г. се настанил на папския престол с избор на кардиналите. За това им решение имал пръст баща му граф ди Тускуло, който още докато бил жив предишния папа (също от фамилията Тускуло) успял да се договори и да закълне колегията от кардиналите, че ще изберат сина му и тази щастлива случайност се случва през 1032 г. Можем само да гадаем дали някой роднина не е помогнал на предшественика му по-бързо да оваканти мястото, въпреки че се счита че е убит от мразещата го тълпа. Теофилакат, както се казвало момченцето имало здрави корени на приемственост бидейки родственик на предшественика си Йоан XIX, който прекарвал вечерите си в леглото, както с момичета, така и с момчета, било също племенник на жестокия папа Бенедикт VIII, който предпочитал младите момчета, но не се отказвал и от нежния пол. Още членове на фамилията Тускуло са папа Йоан XII (седмо поколение наследник на Карл Велики) известен с пороците, симонията и развратния си живот, папа Йоан IX, който също не се отличавал с примерен живот, замесен в убийството на предшестващите го двама папи и известен с алчността и подкупността си. Така младия папа трябвало да направи доста повече неща, за да се отличи в семейството и го направил, като разнесъл славата на дивите оргии в папския дворец, предимно хомо, изнасилвания и всевъзможни извратености и убийства. Съвременникът на папата Пeтeр Дамиани го нарича: „Дявол от ада, дошъл във вид на свещеник“.
Когато народът прогонил от Рим Бенедикт IX, императорът Конрад II, който имал делови връзки с фамилията Тускуло се притекъл на помощ на младото папче и го върнал на трона. Така оргиите и развратът в папския дворец продължили с пълна сила. Между фамилиите Тускуло и Кресченти се водела борба за власт. След 8 г. Бенедикт IX изпада в изгнание и епископът на Сабина Джовани дел Кресченти е избран за нов папа под името Силвестър III.
Бенедикт IX подкупил със съдействието на фамилията Тосканели една разбойническа банда, която върлувала в околностите на Рим, и започнал по всякакви начини да тероризира населението и за да сложат край на пожарите и убийствата римските жители били принудени отново да го върнат на престола. Но неговите оргии предизвикали нов бунт и той решил да отстъпи трона, като продал мястото на "светия наместник" между Бога и хората след доста пазарлъци на свещеника Йоан за петнадесет хиляди златни ливри. Някои източници съобщават за 680 кг. злато. След три месеца Силвестър III нахлул в Рим начело на въоръжените си наемници, нападнал папския дворец и се завързала битка с Йоан XX. Междувременно Бенедикт IX пропилял парите и решил да се върне на трона, за да... го продаде отново. Така нахлул с неговите наемници в Латеранския дворец и прогонил папата, но Йоан XX не искал да напусне града, тъй като считал, че си платил честно. По този начин на следващата сутрин Рим осъмнал с трима папи. Единият се настанил в църквата „Св. Йоан“, другият се наместил в „Св. Петър“, а третият – в катедралата „Св. Мария“. В крайна сметка папската троица сключила съюз и си разделила църковните доходи плюс плодовете от шантажите и обирите. Всяка нощ веселите папи си организирали разточителни оргии със своите любовници – както жени, така и мъже.
Под напора на всички тези разточителства след известно време света троица профукала все що може и решила да продаде папския трон и обявили, че светият престол се продава на търг. Печелившият в наддаването се оказал римския свещеник Джовани Грациано, който станал Григорий VI. Григорий VI трябвало не само да си върне вложените пари, но и да спечели и за целта подложил населението на всевъзможни измами, конфискации и заплахи за отлъчване. Един ден пред двореца се събрала огромна недоволна тълпа и той просто заповядал на гвардейците си да ги избият. При вида на всичко това, отвратени кардиналите и епископите изпратили оплакване до император Хайнрих III Черния, който през 1046 г. свикал събор в Сутри. Той обвинил тримата папи (Йоан XX се гътнал същата година малко преди това) в симония. Хайнрих III свикал висшето духовенство и аристокрацията наричана примати в църквата „Св. Петър“ и им предложил да посочат достоен кандидат за папското място. Последвала тишина. По някое време един прелат взел думата и признал, че римското духовенство е в пълен упадък и не може да излъчи човек, достоен за папа. Така императора посочил за нов папа съотечественика си граф Суитгер Шидгер-Морслебен епископ на Бамберг, който станал Климент II, но едва ли ще прозвучи странно, че доживял на трона само една година. След слуховете за заговор, Климент II отпътувал с Хайнрих III за Германия и на връщане в манастира св. Тома около Пезаро (където по случайност се намирал Бенедикт IX) неочаквано починал. Когато научили за смъртта на Климент II, римляните отправили пратеници до императора с молба да утвърди за папа архиепископа на Лион. Но през това време Бенедикт IX, напуснал Пезаро, където се укривал и пристигайки в Рим с шайка наемници и се провъзгласил за папа отдавайки се на любимите си занимания: симония, грабежи, убийства и оргии. Под заплахите на императора на 17 юли 1048 г. Бенедикт IX театрално се отрекъл от своя сан, но си подготвил вратичка за връщане, като помолил абат Вартоломей, който бил смятан от народа за светец, да дойде в папския дворец да се покае пред него за всичките си престъпления и грехове. Императорът възкачил на 17 юли на престола Бриксенския епископ граф Поппо фон Бриксен под името Дамасий II, който се отправил на онзи свят след 23 дни на 9 август отровен от хората на Бенедикт IX. Преди още да успеят да го погребат подпомогнат от войниците на графовете Тосканели папа Бенедикт IX вече бил превзел престола. След шест месеца непрестанни оргии Бенедикт IX под заплахите на императора се оттеглил в манастира „Грота Ферата“, където скоро умрял на тридесет и три години, но както твърдят от развратения живот изглеждал, като грохнал старец. Папа Виктор III след 20 г. пише за Бенедикт IX:

"...изнасилвания, убийства и други неописуеми актове. Живота му като папа минава така гнусно, толкова лош, толкова отвратителен, че аз изтръпвам като помисля за него."

Да надникнем към друг измамник подвизаващ се под името папа Бонифаций VII. Тъй като римокатолическата църква се срамува от някои папи, които са стигнали до властта със сила и убийства, а някои са били избрани съвсем стандартно за времето си (с подкупи), то днес част от тях са наричани антипапи, да, ама като са ги избирали баш папи са си били. Има около 43 антипапи. Разбира се около 80-90% от случаите на всички възможни папи – те са стигали до престола с подкупи, различни интриги, измами и тайни договорки, а в около 45% с убийства.
Франко Феручи, както било кръщелното му име се родил от блудната връзка между дякон и проститутка, напълно достоен за папа. Освен че според Заповедите на Бог в закона, проститутките трябва да бъдат убити, то децата от блудници и проститутки нямат право да посещават Божие
събрание единайсет поколения:

„Никой незаконороден да не влиза в Господното събрание, никой от
потомците му до десето поколение да не влиза в Господеното събрание.“
(Второзаконие 23:2)

Но историята започва с предшественика му Бонифаций VI, срещу когото, скоро след като се възкачил в Рим вдигнали въстание оглавено от Кресченциус, който предложил да убият папата. Докато той се двоумял дякона Франко Феручи дал нареждане да отстранят папата. Не е ясно дали и той е участвал в това добро дело, но не след дълго се отправил към Латеранския дворец, за да заеме овакантеното място на Бонифаций VI. Според официалната версия, вкарали папата в тъмница и след два месеца предал дяволу дух, но като че ли някой му помогнал да се отправи към онова място. Графовете Тосканели обявили война на живот и смърт на новия папа, а освен това посланикът на император Отон II също се явявал противник на Бонифаций VII и на въстаниците и им се наложило да изчезнат от града.
Бонифаций VII прибрал папската хазна и след като заграбил всичко стойностно и ценно от църквата Св. Петър избягал с привържениците си първо в южна Италия, а след това в Константинопол. По време на една битка през 983 г. с византийците в Калабрия Ото II бил ранен с отровна стрела изстреляна директно от Бонифаций VII, който бил на страната на византийците и след няколко месеца умира в Рим. Бонифаций VII прекарва няколко месеца в постоянни оргии с фаворитки и фаворити в Константинопол и парите попривършили. През това време императорът Ото II починал, а синът му Ото III бил само на 3 г. и Бонифаций VII се отправил обратно към Рим с намерение да продължи да бърка в кацата с меда. Така след половин година отсъствие Бонифаций VII се върнал в Рим. Там с помощта на влиятелната фамилия Кресченто свалили избрания преди около 9 месеца папа Йоан XIV, който бил приближен на Отон II. Бонифаций VII организирал синод и осъдил Йоан XIV,
когото вкарал в тъмница в замъка Сант Анджело, където доживял четири месеца подлаган на мъчения. Докато бил на престола Йоан XIV за Рождество в Равена през 980 г. организирал пир и поканил магистратите от съседните градове. В началото на пира влязъл отряд войници с извадени мечове и застанали зад всеки гост. Един офицер прочел имената на всички осъдени на смърт – 60 човека и на място им видели сметката, докато императора Отон II и папата спокойно си вдигали наздравици. Междувременно преди Йоан XIV, императора се обърнал с предложение към Майол от Клюни, който бил честен абат, но колкото и да го увещавали, не приел. Друг свещеник, на име Домн приел, но неочаквано, след като се възкачил на престола се гътнал, за да направи място за следващия кандидат, но имаме право да се съмняваме в дългата ръка на Бонифаций VII. Сравнително подобна участ с отрова последвала и папа Бенедикт VII.
След 11 месеца изпълнени с безспирни оргии с куртизанки и мъже, както и постоянни убийства и отмъщения Бонифаций най-после се отправил на онзи свят отровен от римляните. Когато погребалната меса се провеждала в църквата „Св. Петър“ хората от града измъкнали трупа му от ковчега и го били безмилостно, след това свалили савана от обезобразеното тяло и го влачили по улиците до площада Марк Аврелий, където го обесили за краката и го превърнали в обект за оплюване.

Ппрез октомври 1825 г. агентът на австрийския политик фон Метерних пише до своя шеф:

„ Вавилон – това е името, което съответства на Рим. Тук всичко се постига със злато... 2/3 от римското духовенство е двулично и продажно: проповедниците в повечето случаи са безразлични към своите задължения или не вярват в Бога.”

"Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно." (1 Коринтяни 2:14)

В ранното християнство, при първото поколение християни има две кръщения. Едното е Йоановото кръщение с вода за покаяние от греховете, а другото е кръщението със Светия Дух. Сам Исус казва:

„Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.“ (Деяния 1:5)

За говоренето на езици може да се уточнят доста неща.

Говоренето на езици е проява на Светия Дух. В Стария завет на места също е имало някакви прояви на Светия Дух, но просто не са описани, единствено при пророчествата се казва, че става при изпълване с Божия Дух. Дори това, че евреите в наше време се клатят на Стената на плача в Ерусалим произлиза от това, както те разказват, че в миналото когато слизал със сила Светия Дух пророците се разтърсвали. Също е споменато, че в древността е имало пророчески училища, но нищо повече не знаем по въпроса, понеже за момента не е намерена писмена информация, а няма запазена устна. В Библията се споменава и случка, когато еврейския първи владетел Саул попада сред група пророци, че и той заедно с тях започнал да пророкува:

"И когато дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещна и Божият Дух дойде върху него, и той пророкуваше сред тях. И когато всички, които го познаваха от по-рано, видяха, и ето, той пророкуваше с пророците, хората си казваха един на друг: Какво е станало със сина на Кис? И Саул ли е между пророците?" (1 Царе 10-10-11)

Исус още казва за Светия Дух, Когото ще изпрати:

"за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя, а когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд" (Йоан 16:7-8)

Kръщението със Светия Дух и говоренето на езици e основна и първостепенна практика в ранното християнство от последователите на Исус стартирала по Петдесятница:

"И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят." (Деяния 2:1-4)

Като при този начален момент в следващите редове е казано, че Светия Дух се е проявявал в говорене на разбираеми, говорими по онова време езици. Но проявите на Светия Дух са многообразни и това е само една от многото.

При кръщението със Светия Дух и говоренето на езици проявите могат да бъдат различни. Ако някой не го е преживял, няма как да знае. Така че в някакъв начален етап при някои хора се започва със срички и това не са цели думи, а глосология, но ако човек наистина иска Светия Дух да се задвижи по-силно и да тръгнат цели думи или от там и други неща и произтичащите вече духовни дарби, то трябва да продължи да се моли повечко в Духа за тези неща докато дойдат и като начало първо да настъпи цялостното говорене на езици. При други хора е различно - директно от самото начало започват да си говорят чисто. Понякога още от самото стартиране на говоренето на езици има и съпровождане на някакви свръхестествени прояви на Светия Дух, малки или по-големи, понякога считани за чудеса.

При християнското говорене на езици това може да бъдат: 1 - ангелски езици, 2 - древни езици, 3 - съвременни езици. Може да бъдат отделни по няколко думи, може да бъдат на един език, на няколко езика, а също чрез езиците и произтичащата духовна дарба Светия Дух да говори или да пророкува. Да дойде дарба тълкуване на езици.

Относно в прав текст казано, че има говорене на ангелски езици (сектите обикновено го отричат и казват, че езиците трябвало задължително да са разбираеми), а също и човешки езици от Светия Дух:

"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм." (1 Кор 13:1-2)

От кръщението със Светия Дух следват говоренето на езици и духовните прояви. Както Исус казва:

"И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват." (Mарко 16 17-18)

"И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.
Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте." (Матей 10:7-8)

Самата дарба тълкуване е дадена именно за езиците, които не са разбираеми или ангелски.

"на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици." (Коринтяни 12:10)

Проблемът при повечето съвременни християни е, че не се молят достатъчно, за да развиват духовните дарби произтичащи от Духа след кръщението със Светия Дух и започването на говорене на езици или, повечето от тях не спазват част от Божиите заповеди или има приети в животите им различни езически традиции.

Самите църкви, където въобще се практикува говоренето на езици от началото на ХХ век насам са различни видове. От ръководени от измамници имитатори заблуждаващи християните с лъжедоктрини и небиблейски практики, до църкви които им се иска Святия Дух и дарбите да се движат, но за съжаление и в тези църкви има неща, които са доста далеч от ранното християнство. При църквите, където лъжепроповедниците имитират или са на друг дух, понякога се случват и демонични прояви, примерно явлението грешно наречено "Съживлението в Торонто" (Toronto blessing), което по-правилно би било да се казва обладаването в Торонто. За такива църкви с фалшиви доктрини и не спазване на Божиите заповеди е казано:

"Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите." (2 Кор. 11:4)

Това че езиците могат лесно да се имитират и как да се разпознават тези неща, го пиша още преди 11 г. в книгата ми изобличаваща еретизми, лъжедоктрини, измами и измамници - пастори, проповедници и лъжеизцерители в евангелските среди и целия принцип, как всичко това функционира озаглавена: Кой е Бени Хин. Ако някой иска да разбере повече за нещата около въпроса със съвременното християнство може да прочете книгата. Но предупреждавам, че книгата е доста сложна и шокира много от християните и трябва да се чете едно след друго два пъти, за да може евентуално да се разбере. Може да се използва, като учебник за пасторите.
Съшо така и статията от 2017 г. озаглавена: Марджо - Детето проповедник Как се печелят мръсни пари от мошениците-проповедници

В римската църква и околие още в началото на II век се загубва кръщението със Светия Дух и говоренето на езици, но сред учениците на апостолите и на още някои места се запазва заедно с пророческия дар. Около 90 г. Игнаций от Антиохия пише до Поликарп (ученик на апостол Йоан) следното:

„А по отношение на това, което е невидимо, моли се Бог да ти го открие, за да не ти липсва нищо, но да ти даде в изобилие всяка духовна дарба.”

Около 160 г. Юстин пише в своето съчинение „Диалог”:

„Пророческият дар остава с нас и досега." и „Сега сред нас има жени и мъже, притежаващи дарбите на Божия Дух."

В петтомния труд Adversus Haereses (Срещу ересите), в последния том около 190 г. Ириней, епископът на галската църква в Лион, пише за хора кръстени със Светия Дух и притежаващи дарбата говорене на езици, които пророкуват или имат дарбата тълкуване:

„Затова апостолът заявява: „Ние говорим мъдрост сред тези, които са съвършени", като нарича „съвършени" тези, които са приели Божия Дух и които чрез Божия Дух говорят на всякакви езици, както и самият той. „Подобно чуваме и много братя в църквата, които имат пророчески дарби, говорят чрез Духа на всякакви езици, за обща полза осветяват скритите неща в човека и обявяват Божиите тайни."

През III век вече повече от половината от християните са отпаднали и не практикуват кръщението със Светия Дух и съществуват голям брой секти отцепили се от здравото учение и дори се води един вид духовна война между някои църкви.

През 197 г. римският епископ Виктор I (189-199) обявен след няколко столетия за четиринайсти папа първоначално приел пророчествата на Светия Дух и решил да даде свобода за духовните дарби в римската църква, но злонамереният Праксеам, който имал влияние върху него, го разубедил, за което Тертулиан пише в Adversus Praxeam (Против Праксеам):

„... в резултат на това предложи мир на църквите в Азия и Фригия. Но този човек, като прибягна до измислени твърдения за самите пророци и техните църкви и наблегна на решенията на предишните епископи, го принуди да върне мирните писма и да се откаже от плановете си за приемане на духовните дарби.”

Горе долу по това време Маркион от Синоп направо излиза с твърдение, че дарбите сред харизматичната част от църквите наследници на апостолите не се дават от Христос, а от друг „бог". В книга 5, глава 12 картагенският презвитер Тертулиан, който практикува говоренето на езици и пророческите дарби пише:

„И така, относно духовните дарби трябва да отбележа, че те са обещани от Създателя чрез Христа; и мисля, че от това можем да направим правилния извод, че даването на дарба не е дело на друг бог, различен от Този, Който е дал обещанието."

Съществуват и други форми на говорене на езици, както сред тези езичници, които нещо там бърборят под някакво влияние, така и други. Има случаи, когато хора преживяват някакво състояние, примерно близко до смъртта и после започват да говорят и да разбират стотина от познатите ни езици плюс по някой древен. Езическата пророчица в Делфи, след като изпадала в транс, обладана от демон, започвала да говори на езици и да пророкува - същата тази, която казала в такъв момент на обладаване, че трябва да се избият християните. Понякога за подобни цели използвали и наркотични вещества, както било при ацтеките, от чиито жреци демоните изисквали всекидневно да принасят стотици човешки жертви. Само в столицата Тенотчитлан ежедневно принасяли по няколко десетки души, а по колко по празниците не се знае. Което означава не по-малко от 8-12 хиляди годишно, а големите градове в ацтекската империя са 28 и във всеки град ежедневно, без прекъсване се принасяли жертви. Грубо сметнато по не по-малко от 200-300 хиляди души годишно били принасяни.
При жертвоприношение или на медиумно контактуване с духовете (специално забранено от Бог в Библията и наказвано със смърт) жреците изпадали в транс, гласът им се променял и започвали да говорят самите демони. През 1487 г. по време на освещаването на голямата пирамида в Теночтитлан столицата на мехиките (повече известни като ацтеки) били жертвани около 80 000 души и това жестоко зрелище траяло четири дни, като пленниците чакали през това време в редици докато им дойде редът. Телата на принесените в жертва хора след изваждането на сърцата им били търкулвани от върховете на пирамидите, а ръцете и краката изяждани от жреците. Конкистадорът Бернал Диас, спътник на Кортес и хроникьор на събитията пише, че им показали стаите, в които се нарязвали мъртвите тела на жертвите, изтърколени по стълбите на пирамидата след изваждането на сърцата, и където се сварявали крайниците, отделени за жреците. Показали им и рафтовете за черепите — нещо като склад, в който се пазели почистените черепи на всички хора, принесени в жертва. „Подредени бяха в правилни редици, но да се преброят, беше невъзможно, защото нямаха чет.“
На Колския полуостров, много на Север в Русия около началото на ХХ век изследователи пишат за странно явление обхващащо, както народите живеещи там, така и самите изследователи наречено мирячене, което е свързано с говоренето на езици. А и още Патанджали пише преди няколко хиляди години за достигането на някакво състояние след години на правене на упражнения, когато изведнъж адептът придобива способността да говори и да разбира всички езици.

За Павел - ние разполагаме само с някои от писмата му, коментиращи различни неща, които в повечето случаи са поучителни. Ако не четете ранно християнска литература и не познавате еврейския начин на мислене и на живот няма да разберете много неща, колкото и да четете Новия Завет. Фарисеинът Павел, който има намерение да гони християните, за да ги залавя и за да ги закара в Ерусалим да ги даде на първосвещеника на път за Дамаск преживява духовен катарзис в резултат, на което повярва в Исус. Благодарение на факта, че е изпратен от Светия Дух към Европа да разпространява християнството се запазват част от неговите писма наричани по-късно послания. Но колкото и да се е стараел Павел (или по-точно да го нарека с истинското му име Саул) и с течение на времето да достига етапи на по-голямо разбиране и напредък имайки добра основа с изучаване на фарисейското учение при Гамалиил, то все пак на места и Павел прави грешки или дори след време казва точно обратното, на това, което е мислил и казал по-рано (над 99% от християните не са достатъчно умни, за да забележат тези неща). Изяснявам една такава непозната сред християните тема в постинга: Великден. Кога е Великден? Исус възкресе!

Така Павел коментира някои от нещата свързани с духовните дарби и Светия Дух, особено в 1 Коринтяни 12 глава. Но това не е всичко свързано със Светия Дух, а просто някаква част.

Трябва да се знае и още нещо - Исус Христос заявява, че всеки грях ще може да се прости, но хуленето на Светия Дух (което включва и християнското говорене на езици) няма да се простят:

"Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости." (Матей 12:31)

Обикновено църквите и по-точно сектите, които нямат силата на Светия Дух и които не притежават дарбите произтичащи от Светия Дух и не са ръководени от Светия Дух, но от човеци влагащи свои разбирания - там се извъртат нещата с говоренето на езици или казват уникалната глупост, че това било за миналото.

Относно десятъците изясних, че в християнството няма такова нещо, но единствено е сред сектите и малоумниците, които не познават добре Библията и Божиите заповеди. В ранната църква се практикували доброволни нефиксирани дарения само, когато е било нужно, а не постоянно. Останалото е измама и не е от Бог.