Щастлив съм да представя новата ми книга, която току - що излиза от печат.

Заглавието говори достатъчно за темите включени в нея - Истината за десятъците, робството и колониализма. Книгата е разделена на три части и  е свързана с историческия произход, скрита история и любопитни малко известни факти... с посочените теми, плюс уникални разкрития, някои от които на 1500, други на 1900 г.
240 стр. малко по-голям формат (70х100/16).
Цена 14 лв.
Не бих се учудил, ако книгата стане бестселър.

                            



Желаещите да си я поръчат с автограф могат да направят това на ernest@mail.bg

 

Включвам един цитат от първата глава на книгата отнасящ се до част от въпроса за храмовата такса в ерусалимския храм. По времето на първия храм не е имало такова нещо, като храмова такса, но се появява след изчезването на кивота с Божиите заповеди по време на втория храм с цел да се събират доброволни дарения наречени храмова такса и с тях да се заплащат ежегодните ремонтни работи по храма. Това не е такса дадена от Бог, но по взето решение. Първоначално таксата била по-малка, но с течение на времето се увеличила. За заплащането по-рано се използвали шекели от финикийския град Тир с изображение на едната страна на монетата на тяхното езическо божество в чиято чест финикийците принасяли ежегодно човешки жертвоприношения на малки деца, както споменават тогавашните историци - хроникьори, но по случайност или не, точно по времето на Исус в Израел се ползвали половин шекелови монети сечени от Ирод Велики (който прави разширение на храма) без стандартното изображение на Мелкарт: 

"Годишната храмова такса се взимала в края на годината, около началото на пролетта, през дванадесетия месец адар (простиращ се през март и някои години началните дни на април). Таксата се събирала на15-ти адар (март) доброволно, като питали, който иска да даде. Когато Исус отива с учениците си в малкото рибарско градче Капернаум се споменава, че ги питат дали дават пари за храма – две драхми. Драхмата и шекела са тирски монети с изображение от едната страна на орел, а от другата на финикийскотo божество Мелкарт, считано за покровител на мореплаването, в чиято чест финикийците събирали десятък. В по-раншни времена понякога на монетата присъствал Ваал. В редки случаи с лика на владетел, който се отъждествявал с дадено божество.

В Тир се сечали шекели почти всяка година, но по-рядко имало и половин шекели тежащи 7 гр., грамаж на половина на целия шекел. С една подробност – всички половин шекели и само някои от целите шекели пуснати през периода от 111 до 18 – 19 г. пр. Хр. имат включена и гръцката буква К (капа). През годините 109 – 111 пр. Хр. всички монети съдържали буквата К, докато всички по-късно сечени монети съдържали буквите К π (пи).

Според израелския професор Яков Мешорер в книгата Ancient Means of Exchange, Weights and Coins публикувана през 1998 г. серията от шекели съдържащи буквите Кπ са сечени в Ерусалим от Ирод. По времето на Октавиан Август Тир изгубва независимостта си и не сече монети, единствено в Антиохия продължават да се секат. По това време, докато Тир е под римска окупация Ирод започва да сече шекели в Ерусалим за нуждите на храма. Именно такива половин шекели се използвали за храмова такса в ерусалимския храм.

Половин шекел за храмова такса от периода 21 – 22 г. сл. Хр. ползван по времето на Исус

Две драхми са равни на половин или един шекел, колкото е храмовата такса. Както разказва митничарят Матей от Капернаум в написаното от него евангелие, когато питат Петър дали учителят им дава двете драхми, той отговаря, че плаща, но след като се прибират в къщи, Исус задава въпрос на Шимон (Петър) дали е редното да плащат храмова такса, като идеята е, че би трябвало да са свободни от нея, но за да не се съблазнят другите евреи в града, които ги познават (част от учениците му живеят в Капернаум) ще дадат:

„А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни. Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.“ (Матей 17:24-27)"