Щастлив съм да представя новата ми книга, която току - що излиза от печат.

Заглавието говори достатъчно за темите включени в нея - Истината за десятъците, робството и колониализма. Книгата е разделена на три части и  е свързана с историческия произход, скрита история и любопитни малко известни факти... с посочените теми, плюс уникални разкрития, някои от които на 1500, други на 1900 г.
240 стр. малко по-голям формат (70х100/16).
Цена 14 лв.
Не бих се учудил, ако книгата стане бестселър.

                            



Желаещите да си я поръчат с автограф могат да направят това на ernest@mail.bg

Едната от малките теми засегнати в книгата е относно храмовата такса. По времето на първия храм не е имало такова нещо, като храмова такса, но се появява след изчезването на кивота с Божиите заповеди по време на втория храм по решение на владетеля на Израел с цел да се събират доброволни дарения наречени храмова такса и с тях да се заплащат ежегодните ремонтни работи по храма. Това не е такса дадена от Бог, но по взето решение. Първоначално таксата била по-малка, но с течение на времето се увеличила. За заплащането по-рано се използвали шекели от финикийския град Тир с изображение на едната страна на монетата на тяхното езическо божество в чиято чест финикийците принасяли ежегодно човешки жертвоприношения на малки деца, както споменават тогавашните историци - хроникьори, но по случайност или не, точно по времето на Исус в Израел се ползвали половин шекелови монети сечени от Ирод Велики (който прави разширение на храма) без стандартното изображение на Мелкарт. Но парите oт храмовата такса невинаги са ползвани по предназначение, за целта за която се събират. Ирод Велики използва парите от храмовата такса за прокарването на 50 км акведукт, а свещениците заплащат 30 шекела на Юда. Включвам един цитат от първата глава на книгата отнасящ се до част от въпроса за храмовата такса в ерусалимския храм:
 

"Годишната храмова такса се взимала в края на годината, около началото на пролетта, през дванадесетия месец адар (простиращ се през март и някои години началните дни на април). Таксата се събирала на15-ти адар (март) доброволно, като питали, който иска да даде. Когато Исус отива с учениците си в малкото рибарско градче Капернаум се споменава, че ги питат дали дават пари за храма – две драхми. Драхмата и шекела са тирски монети с изображение от едната страна на орел, а от другата на финикийскотo божество Мелкарт, считано за покровител на мореплаването, в чиято чест финикийците събирали десятък. В по-раншни времена понякога на монетата присъствал Ваал. В редки случаи с лика на владетел, който се отъждествявал с дадено божество.

В Тир се сечали шекели почти всяка година, но по-рядко имало и половин шекели тежащи 7 гр., грамаж на половина на целия шекел. С една подробност – всички половин шекели и само някои от целите шекели пуснати през периода от 111 до 18 – 19 г. пр. Хр. имат включена и гръцката буква К (капа). През годините 109 – 111 пр. Хр. всички монети съдържали буквата К, докато всички по-късно сечени монети съдържали буквите К π (пи).

Според израелския професор Яков Мешорер в книгата Ancient Means of Exchange, Weights and Coins публикувана през 1998 г. серията от шекели съдържащи буквите Кπ са сечени в Ерусалим от Ирод. По времето на Октавиан Август Тир изгубва независимостта си и не сече монети, единствено в Антиохия продължават да се секат. По това време, докато Тир е под римска окупация Ирод започва да сече шекели в Ерусалим за нуждите на храма. Именно такива половин шекели се използвали за храмова такса в ерусалимския храм.

Половин шекел за храмова такса от периода 21 – 22 г. сл. Хр. ползван по времето на Исус

Две драхми са равни на половин или един шекел, колкото е храмовата такса. Както разказва митничарят Матей от Капернаум в написаното от него евангелие, когато питат Петър дали учителят им дава двете драхми, той отговаря, че плаща, но след като се прибират в къщи, Исус задава въпрос на Шимон (Петър) дали е редното да плащат храмова такса, като идеята е, че би трябвало да са свободни от нея, но за да не се съблазнят другите евреи в града, които ги познават (част от учениците му живеят в Капернаум) ще дадат:

„А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха при Петра и казаха: Вашият учител не плаща ли двете драхми?

Той рече: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? земните царе от кои събират данък или налог? от своите ли хора, или от чужденците?

А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй своите им са свободни. Но, за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица, и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й ще намериш един статир; вземи го и дай им го за Мене и за тебе.“ (Матей 17:24-27)"

Дано да не сте се охарчил много. Защото ще се продадат десетина екземпляра.