В повечето години православната и католическата църква честват Великден на различни дати, но от време на време честванията се застъпват и са по едно и също време. Тази година е така. Протестантските църкви са приели в зависимост в каква страна се намират да честват Великден съобразно общото празнуване. Но за православните и католиците Исус Христос два пъти ли годишно възкръсва ще е редното да попитаме през останалите години? Защо така? Какво не е наред?

Става въпрос за това, че след като апостол Павел тръгва да проповядва на езичниците, никой не инструктира църквите по различни въпроси. Един от тях е, че библейския календар е лунен, а не слънчев и че всички празнувания дадени от Бог в Библията са само и единствено по лунния календар. Дори новолунията са дадени за празници, празнични дни, на които се извършвали приноси към Господа:

„И в дните на радостта си и на празниците си, и на новолунията си да тръбите с тръбите при всеизгарянията си и при примирителните си жертви; и те да ви бъдат за спомен пред вашия Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.” (Числа 10:10)

„На новолунията си да принасяте за всеизгаряне на ГОСПОДА два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък...” (Числа 28:11)

„и да принасят на ГОСПОДА всички всеизгаряния в съботите, на новолунията и на празниците, под брой, според правилото за тях, до века пред ГОСПОДА.” (1 Летописи 23:31)

„Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.” (Псалми 81:3)

 Но бившите езичници приемайки някои основни истини, като вярата в Исус и Неговото възкресение, спазването на някои от Божиите заповеди и кръщението със Светия Дух и произтичащите от това дарби и духовни опитности, постенето пред Бог, продължават да си живеят по приблизително подобен начин, както предците си, което обаче, ако си отворим и прочетем Библиите виждаме, че не е угодно на Бог. (четете книгата ми Истината за десятъците, робството и колониализма) Така след 2-3 века по-голямата част от Западната църква съставена от бивши езичници започва доста да се различава от много от поучаваните от Исус неща, а след няколко века изкривяванията стават толкова огромни, че римокатолическата църква в общи линии се превръща в пародия на християнството, където повечето неща са точно на обратно. Възникват всевъзможни празници нямащи нищо общо с християнството, но имащи корени от езичеството, а църквата в институция обслужваща привилигированата каста от папи и архиепископи живеещи в лукс и разврат на гърба на вярващите. По време на Никейския събор, който леко бил манипулиран римокатолиците са взели решение, кога да празнуват Великден и специално и умишлено са взели решението да не празнуват истинското време, за да се различават от евреите и дадената от Бог Пасха и се опитали да наложат това на останалите църкви, които не се съобразявали с тях, но с Господа. По-късно, когато православната църква определя времето за честването на Великден прави същото, но не иска това да бъде по същото време, като католиците. Тоест църквите умишлено не са искали да следват нито Божия календар, нито истинското време на Възкресението на Исус и така си е останало до момента (надявам се повече хора да го проумеят от писанията ми и да дойде време това да се промени)!

Великден наистина е християнски празник и трябва да се празнува, но трябва да се чества без езически омърсявания. В раннохристиянските писания от II-III-IV век се коментира и въпроса относно времето за честване на Великден.

Римският епископ¹ Телесфор (Telesphorus), който по-рано бил отшелник въвел 40 дневния пост преди Великден. Той бил епископ в периода около 126-138 г. Но епископ Телесфор все пак не карал никого да прави това, като него.
Когато през 154 г. Поликарп от Смирна, който е ученик на апостол Йоан (приеман за автор на едно от четирите евангелия) научил за това кощунство, че римския епископ чества Великден не на Пасхата на пълнолуние, но на ден от седмицата (неделята), на около 100 г. възраст се отправил към Рим, за да се срещне с него и да му обясни, че това не е правилно. Явно обаче папата си мислел, че знае по-добре от Исусовите ученици (апостоли) и техните преки ученици, кое е правилно и какво не и кога е възкръснал Исус. Както е записано в писанията (Евсевий Кесарийски не е единственият, който описва случая) римския епископ и Поликарп дискутирали заедно и всеки от тях задържал своята позиция и празнували всеки по своя си начин, но запазили добри взаимоотношения. Най-точно казано римския епископ темерут на име Аникет (Anicetus) не приемал това, което правели апостолите и кога чествали Великден, считал, че те не са прави, но си знаел неговото и не приел поученията на Поликарп.
След няколко десетилетия според Ириней, от запазено писмо на Ириней до "папа" Виктор I (189 – 198), отново научаваме, че епископът берберин си чествал не деня на пълнолуние с датата, на който се падала Пасхата, както е правилно според еврейския календар, но неделята, което Евсевий Кесарийски също потвърждава. Виктор I дори отлъчвал от Църквата противниците си, които празнували по лунния календар на пълнолуние. По-късно тази неправилна практика за времето на честване на Великден се разпространила масово, както сред римските християни, така и сред повечето от останалите църкви, като трябва да се има предвид, че това честване на деня на слънцето (неделя) произлиза от Александрия - Египет, където в продължение на тридесет хиляди години се покланяли на слънцето (по различни източници и изчисления египетската цивилизация е съществувала от 29 до 32 хиляди г.).
 
Вечерята на 14 авив на иврит се нарича Седер и означава ред, като се има предвид редът на хранене, понеже се яде безквасен хляб, а на следващата вечер 15 авив и печено агне. Исус е разпънат на кръста именно на 14 авив. Според Божия календар Исус възкръсва на 16 авив, което тази година пресметнато към езическия е на 14 април. Добро утро на всички, на които им просветна и се събудиха от духовен сън!    

Великден (Възкресение) е най-важният християнски празник, а също така като се има предвид и че това е времето на дадената от Бог Пасха. Исус и неговите по-близки ученици на последната си вечеря са събрани по повод Пасхата. А другият набеден за християнски празник - Коледата няма нищо общо с християнството, тъй като Исус не е роден нито на тази дата, нито по това годишно време, а това е периода, когато езичниците са празнували техните празници на слънчевите божества носещи различни названия сред различните племена и народи свързани със зимното слънцестоене и някои от тях именно тогава са извършвали човешки жертвоприношения, включително и римляните.


В Библията в Стария завет е предсказана появата на бъдещия спасител с редица пророчества за идването на месия (машиах - помазаник, на арамейски - мешиа), тоест за Йешуа или Йехошуа (Исус), или още известен като Христос (идващо от гръцки означаващо Помазаник). Съответно срещаме и пророчества за раждането му, които са се изпълнили:

"Ето, девица ще зачене и ще роди син" (Исая 7:14)

"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2)

В текстовете на Тората (Петокнижието) Бог дава на еврейския народ дните и времето за различните празници. Това са духовен тип празници свързани с Бог и поклонението към Него. Когато някой от друг народ приемел вярата ставал прозелит и едва тогава можел да чества тези празници. По заповед от Господа следвала точна процедура, как такава личност да стане прозелит, а с това започвало и спазването на дадените от Бог заповеди и празници, като съботата или новолунията. Първите последователи, ученици на Иисус Христос са евреи и са спазвали различните стандартни за юдеизма дадени от Бог празници. Когато идва Божия Помазанник Иисус, Той не отменя, нито празниците, нито, коя да е Божия заповед, но допринася за по-голяма чистота и вяра в Бог:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам; Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.” (Матея 5:17-19)

Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират да ядат Пасхата. Пасхата е празник даден от Бог в чест на Божиите чудеса в Египет и излизането на еврейския народ от там и вечна памет за това, коeто е извършил Той. Последното чудо, което Бог прави в Египет за евреите и за наказание за египтяните е убиването от Бог на всички първородни хора и животни в Египет и спасението на евреите. Предупредени от Бог и по Негова заповед те поставят кръвен знак на горния праг на вратите си от заклано агне и ядат печено агне вечерта описано в Изход 12:21-23.

"И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя от човек до животно; и ще извърша съд против всички египетски богове..." (Изход 12:12)

Сам Исус предсказва, че по време на Пасхата ще бъде предаден на разпятие:

"Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие." (Мат 26:2)

Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират за Пасхата.

"А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?" (Maт 20:17)

Исус Христос е разпънат на кръст на 14 авив (нисан) и се приема, че възкръсва рано сутринта на 16 авив. Приема се, че процеса срещу Него е траел няколко часа. В писанията пише, че процеса започва още сутринта, след което го завеждат при Пилат:

"А сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса" (Мат 27:1)

Всички подробности включително и разпъването са описани в същата 27 глава на Евангелието от Матей, Евангелие от Марко 15 глава, Евангелие от Лука 23 глава, Евангелие от Йоан 19 глава.

Точно отбелязано е и възкресението в първия ден от седмицата – неделята², като в различните евангелия откриваме различни подробности и нюанси на това събитие. По този начин дните на Пасхата се сливат с тези на разпъването и възкръсването на Иисус и понякога са наричани също Кръстна Пасха. По време на Пасхата в петъчния ден се е колело агне в Храма и се пекло на Храмовия хълм, от където всеки си взимал агнето. А с жертвата на Исус на кръста Той става един вид пасхално агне и по тази причина често е наричан Божий агнец. Интересна подробност е, че при смъртта на Исус на кръста се разпаря завесата на Храма, но също, че агнето. което било на ред да бъде заколено в Храма – избягало. Тоест Исус е нашето жертвано агне.

В писмата си включени в Новия Завет апостол Павел обяснява:

"... защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина." (1 Кор 5:7-8)

По времето определено не от Бог, но от различните църкви³ има и развити различни небиблейски традиции. Една от тях е боядисването на яйца. Да е казал случайно Исус хората в негова чест да боядисват яйца? - Не! Никъде в целия Нов Завет и цялата Библия няма и намек за подобна глупост. В това да се ядат яйца няма нищо лошо, но да се боядисват е повече от безсмислено. При езичниците яйцето е символ на плодовитостта. През първите векове на християнството не e имало боядисване на яйца. Това с боядисването на яйца е съществувало единствено сред езическите народи. А червеното яйце във Вавилония се получавало, като било боядисвано с човешка кръв на принесено в жертва кърмаче, родено по време на свещена езическа оргия. Препратка към тази отвратителна и гнусна практика намираме и в Библията:

„И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.” (Псалми 106:38)

Като под невинна кръв се подразбира именно кръвта на кърмачетата и евентуално мънички деца при други подобни ритуали, които са жертвали. Също така за похот (вероятно сексуална) свързана с езическите идоли и коленето на деца още се споменава:

„които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?” (Исая 57:5)

Нужно ли е в Библията да се пишат повече подробности на гнусните езически практики и да описват езическия ритуал? Това че с кръвта от тримесечните деца боядисвали яйце - символ на плодовитостта и че го пазели символично една година до следващата оргия?

Зa човешките жертвоприношения извършвани сред дърветата по време на късната Римска империя християнският апологет от Картаген – Тертулиан пише в Апологетика на християнството през III век:

"В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес." (Apologetiqum IX, 2-3)

По времето на римския епископ Soter (166 – 174) възникнали сериозни спорове между Източната и Западната църква относно времето за честване на Великден. При римския епископ Виктор (189-199) спорът бил с ефеския епископ Поликратес, който се противопоставил на тази ерес дошла в Рим от Александрия, град който по това време бил център на гностическите окултно - философски учения. А през 525 г. скитския монах (от Малка Скития – Добруджа) Дионисий Малки (Dionisius Exiguus), който знаел гръцки и латински получава поръчение от папа Йоан I за съставяне на пасхални таблици на честването на Великден. По онова време, както пишат Добруджа (Малка Скития) била известна с това, че има студ и мраз и варвари, но имало и четирима християнски монаха, от които се отличил Дионисий.

По време на Никейския събор през 325 г. от датата 20 юни се дискутирало времето за честването на Великден. След приключването на събора дали правото на епископа (патриарха, наричащ се папа) Александър I на Алекандрия да обяви времето, като решили да е първата неделя след първото пълнолуние. Като наказание от Бог след пет месеца " светия отец" се гътва. От тогава римокатолическата църква "канонично" ползва това време. Но това не както трябва да бъде по Божия календар даден на евреите на самото пълнолуние, но след това. Случайно или не именно това е времето на честването на езичниците на богинята Астарта.

Кипърският епископ Епифаний от Салами през IV век пише в Панарион (Adversus Haereses), че по негово време, в края на IV век имало християнска секта, които твърдели, че датата, която избрали за Великден бил рождения ден на императора, за да му се подмажат. Но Константин е роден в края на февруари. Освен това по този начин биха могли само веднъж да го направят, тъй като датите по римския календар на различните пълнолуния и седмици след тях не съвпадат и всяка година са на различни дати. Може би по-точно да са имали предвид неделята, а Константин е бил Първожрец на езическия култ Sol Invictus, чийто свещен ден е неделята и дори през 321 г. издал закон през него ден да не се работи в Империята. А друга секта, за която пише Епифаний заявявала, че дата за Великден била променена "за да пасне на Константин", без в текста да уточни за какво става въпрос. Е, ясно е за какво става въпрос...

По време на окултния Ренесанс крипто езичниците окултисти в Западна Европа въвеждали всевъзможни традиции със скрит езически подтекст. Така боядисването на яйца се насърчава в германските княжества и страни чрез детска приказка в която се разказва за заек, който криел боядисани яйца и децата ги търсели. Но в случая дори и заека не е случаен, но именно по това годишно време в миналото сред езическите народи в Западна Европа се чествали празнични дни в името на богинята Еостре, Еостара или Остара, както варирало названието й сред различните народи. Именно по названието на богинята на английски се е запазила думата Easter за пролет. Неин символ бил заекът и в нейна чест организирали лов на зайци. Така в някои страни по Великден все още се опитват да набутат заека, като някакъв символ на Великден. При нас тук не се приема и нерденере ти Великден, нерденере ти някакъв заек. Там е работата, че Исус дори не се е допирал до заек, който според Библията е нечисто животно и е забранен за ядене. Трябва да се знае още, че символично животно на богинята Астарта бил заекът, тъй като излизал нощем, откъдето е синкретизиран и сред различните други езически народи и техните богини с леко видоизменено название. Неслучайно емблемата на Плейбой е заек. Създателят на порнографското списание Playboy e Хю Хефнър, който членувал в сатанинска секта с жертвоприношението на зайци към дявола, но заради убийството на млада жена вкарват ръководителя в затвора и сектата се разпада. Дори първата от жените на Хю Хефнър (който бе защитник на хомосексуализма) е членувала също в сектата, но брака им бързо се разпада.

Около 40 дни преди Великден римокатолическата и православната църква обявяват пост траещ 40 дни, но този пост е фалшив. В Библията няма такива постове с неяденето на месо - някои хора цял живот така се хранят. Лицемерието на римокатолическата църква в миналото достигало такива луди граници, че постещите хем ядели неместна храна през деня, хем им било забранено да си наливат вода в кожени мяхове, понеже са от кожа - месо. В Индия над половин милиард души така си живеят - без да ядат месо и какво, да не би да постят? Библейският пост е пълно въздържание от храна, а може и от вода.

Исус пости и не яде 40 дни:

"И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." (Мат 4:2)

Този вид псевдо пост с неяденето на месо произлиза от култа към езическото божество Тамуз, който според мита е убит от глиган и в негова чест не се яде месо 40 дни. Също така, както споменах боядисването на яйца произлиза от култа към демоничната богиня Астарта в чиято чест (както и на Тамуз) през пролетта се извършвало жертвоприношение на тримесечно дете и с кръвта му се боядисвало яйце. След ритуала се правела оргия, която започвала от жрицата на Астарта и жреца на Тамуз. От заченатите деца по време на оргията се жертвало дете през следващата година. Предполагам че при това повторно споменаване на вавилонския произход на боядисването на яйца е излишно да обяснявам, че подобно нещо е мерзост, гнусотия пред живия Бог. 

Един от традиционните постове известен в православната църква, като тримерене е постът без храна и вода в продължение на три дни. Този пост е напълно библейски. Без храна и вода примерно в Библията е посочен тридневния пост в Ниневия. Господ изпраща пророка си Йона, който в продължение на три дни гласи пред народа от града, че ще унищожи техния град и те си налагат пост за покаяние и молба – обръщение към Бог да не унищожи техния град – държава. Господ виждайки тяхното покаяние и смирение с поста пред Него променя съдбата на този град и се отказва да го унищожи:

"А Ниневия беше изключително голям град, който изискваше три дни, за да се обходи. И Йона започна да ходи в града, на един ден път и прогласяше, и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде разорена! И жителите на Ниневия повярваха на Бога и прогласиха пост, и се облякоха с вретище, от най-големият им до най-малкия им. И словото стигна до царя на Ниневия и той стана от престола и свали одеждата си, и се покри с вретище и седна в праха. И разгласи и заяви из Ниневия указ от царя до големците му, казвайки: Хора и животни, говеда и дребен добитък да не вкусят нищо и да не пасат, и да не пият вода! И човек и животно да се покрият с вретище и да викат силно към Бога; и да се върнат всеки от злия си път и от неправдата, която е в ръцете им. Кой знае, може Бог да се обърне и да се разкае, и да се отвърне от пламтящия си гняв, и да не погинем? И Бог видя делата им, че се обърнаха от злия си път, и Бог се разкая за злото, което беше говорил, че ще им направи и не го направи" (Йона 3:3-10)

Трябва да се знае, че винаги, когато Господ предсказва нещо лошо, Той абсолютно винаги дава и изходен път това да не се случи, ако хората се покаят и отвърнат от злите си и греховни пътища, aко Му се покланят и заживеят според Неговите изисквания.


При по-дълго от три дни постене се пие вода. От хилядолетия е известно, че постенето на глад и вода е изключително полезно и вече е доказано научно, освен че има детоксикиращо и лечително действие има множество други ползи. Подобрява функционирането на организма, регенерира тъкани, а вече е открито и подмладяващото действие на клетъчно ниво доказано научно от японския професор Йошинори Осумир, който за това си откритие (или по-точно - преоткриване) получи нобелова награда през 2016 г.  Така или иначе хората, които се интересуваме от здравословен начин на живот знаем, че е полезно да се пости по ден и половина седмично (макар и тук-таме да се пропуска и да не е всяка седмица).

Също трябва да се спомене, че постенето е по всяко време, а не само преди Великден. Съвсем нормално е да се пости пред Бог по всяко време, но просто през големите летни горещини е неразумно, когато така или иначе на човек почти не му се яде или съвсем малко, да се правят дълги 20 или повече дневни изтощителни пости, но само 4-5 дневни, но през останалото време може. (При дългите постения на глад около 20 или повече дни, Господ дава допълнително сила на постещия да изпълни намерението си и му прибавя духовна сила.) Като трябва да се има предвид, че дългите пости (на вода) от по 15 до 20 и няколко дни (много рядко някой ще издържи 40 дни, както Исус) са подходящи през топлите месеци, когато на човек така или иначе не му се яде и са по-лесни, тоест по-скоро около май, след Великден, отколкото през март (преди Великден). Азтази година направих през март само подготвителен малък седемдневен пост, а истинския по-голям за след Великден.
Трябва да се пости, като акт на смирение и да се вършат добри дела, както е написано в Библията и дори се изобличават фалшиво постещите в книгата на Исая в 58 глава, които са отдалечили сърцата си от Божиите заповеди и не помагат, не вършат добри неща за братята си (във вярата, които са в нужди) и като цяло Бог изобличава богатите и имащите, които трябва да помагат на по-слабоимотните и бедните, каквато е цялостната концепция на Бог в Библията:

"Днес не постите, за да се чуе във висините гласът ви.
Такъв ли е постът, който Аз съм избрал - ден, в който човек да смирява душата си? Да навежда главата си, като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли наричаш пост и ден, угоден на Господа?
Не е ли това постът, който Аз съм избрал - да се развръзват връзките на безбожието, да се развръзват връзките на ярема, да се пускат на свобода угнетените и да разчупите всеки ярем? Не е ли да разделиш хляба си с гладния и да заведеш в дома си сиромаси⁴ без покрив? Когато видиш гол да го облечеш и не се крий от единокръвния си.
Тогава светлината ти ще изгрее, като зора и здравето ти скоро ще процъфти. Правдата ти скоро ще върви пред теб и славата Господня ще бъде с теб.
Тогава ти ще зовеш - и Господ ще чуе - ще извикаш и Той ще каже: ето Ме." (Исая 58:4-9)


Редното е да спомена и още една много важна подробност, че около времето на различните християнски и псевдо – християнски празници много хора, които не са вярващи, не четат Библията и не спазват Божиите заповеди, а съзнателно ги нарушават, не се молят редовно и живеят неморален живот, започват да се правят на християни и лицемерно правят някои традиционни неща, като явно им се иска всичко да е наред с Господа и по този начин да си оправят сметките с Него. "Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Исуса Христа" (Ефесяни 5:5) Съжалявам, но Господ не е в измислените от хората традиции, но е в нещо много повече. Такива временно се правят на християни заради празниците и така наречената "традиция". Те просто вървят по течението и какъвто и измислен празник да дойде се ориентират в традициите около него. Примерно сатанинския празник Хелоуин, които е един от трите най-важни сатанински празници в сатанизма наред с рождените дни (които са на първо място), както е описано от Антон ЛаВей създателя в САЩ на църквата на сатаната в богохулната книга наречена Библия на сатаната. И някои хора са, като овце и папагали и какъвто и ден им дойде, това "празнуват", но поне половината от така наречените празници са мерзост пред Бог. Ако измислят празник на лай*ата и всички на този ден да ядат екскременти и те ще започнат да ядат лай*а, понеже е виж ти такъв обичая и "традицията".
И ако такива лицемерци (варосани гробници) живеещи противно на Божиите, заповеди, заръки и морал случайно по традиция не ядат месо някакви си там дни, независимо дали 40 или цяла година, това никак не ги ползва, но всичко това е омразно на Бог. И ако някои хора живеят по този начин, са пътници към ада.

"Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните" (1 Кор 10:21)

 "Не можете да служите на Бога и на мамона". (Матея 6:24)


По Великден хората масово се поздравяват с "Христос воскресе", както е по старо му, което ако се казва от сърце и осъзнат ум е много добре и път за спасение, но ако някой го казва, като папагал, само защото такъв е обичаят и хората така правят е безсмислено празнословене.

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." (Римляни 10:9-10)
 
За някои около Великден е време наистина да обърнат живота си към Господ, а за други като минат празниците да се върнат отново в бълвоча си, ако въобще са успели да излязат за кратко от него. Всеки сам избира на къде да поеме.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.” (Матея 7:21)

Всеки сам си избира пътя, по който да върви. Но един и тесен е пътят към Господа:

"Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират." (Матея 7:14)

"Да се отклонява от злото, е пътят за праведните; който пази пътя си, опазва душата си" (Притчи 16:17)

"А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни. Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им." (Премъдрост 3:10-12)

"Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат,
наближаващи да получат заплатата на неправдата - люде, които считат за удоволствие  да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия" (2 петрово 2:12-14) 

Исус Христос възкръсна. Честито Възкресение!


Бъдете благословени, а не проклети. Изберете Господа, живейте праведно и не следвайте езически традиции!



===========================================================
 
¹ По-късно римските епископи са се нарекли Папи, което е в пълно противоречие със заръките на Исус:

„и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата” (Евангелие от Матeя 23:9)

Римската църква си присвоява правото да се счита за ръководна, поради факта, че Рим е столица на империята. Римският епископ Силвестър I получава подарък от император Константин Латеранския дворец и римските епископи започнали да се ползват от слуги и постепенно си приписват различни привилегии използвайки измами, като примерно Donatio Constantini и фалшивите декретали, които да подкрепят жаждата им за власт. Около средата на II век, след въстанието на Бар Кохба евреите са преследвани от император Адриан и християните в столицата от страх да не ги помислят за евреи първо се отказват от спазването на съботата, а след това използват всячески начини да се различават от тях. Taкa още II век възниква разделението на Източна и Западна църква, като център на Източната е Ерусалим, както и си е редното да бъде. Източната църква се ръководела от наследници от рода на Исус. Исус има четири братя и няколко сестри:

"Не е ли Той син на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята ,му – Яков, Йосиф, Симон и Юда? И сестрите му не са ли всички при нас" (Матея 13:55-56)

Папите приемат езическата титла за върховен жрец на Рим Pontifex Maximus, с помощта на фалшивите писания направени пo времето на папа Стефан II и тайна договорка с Пипин Къси си присвояват титлата Vicarus Fili Dei означаващо Божий наместник на земята, което всъщност е премахване на тази функция от Исус, който реално би трябвало да се счита за такъв. Към тайната спогодба влизало папата да придобие права да коронова владетели, за да може да го коронова (и да измести меровингската династия), а Пипин да му подари земи, което води до създаването на Папската държава (Status Ecclesiae), която след това започва стотици години да прави заговори и войни против околните кралства, за да се разширява. По груби изчисления жертва на папската институция за по-малко от 1500 г. стават над половин милиард души.

За 1400 г. папите пускат над 40 декрета за забрана на четенето и притежаването на Библията от миряни, забраняват и преводите й и за това издават заповеди за избиването на милиони хора. Стига се до лудостта папите да се самообявят, че имат правото да прощават грехове, да продават индулгенции включително и за бъдещи грехове и т.н. Единствено Исус има правото да опрощава грехове:

"И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете." (Матей 9:3)

И въпреки че се доказало, че писанията са фалшиви и до ден днешен имат претенция, че папите са "Божии наместници на земята" и продължават да ползват фалшивата титла и нагло да я носят на папската тиара. A IX век около времето на началото на порнократичния период на Римската църква, когато папите се назначавали от приближените на две проститутки, Стефан VII - извънбрачно копеле на свещеник и проститутка издига официално тезата за "непогрешимостта на папата", която по времето на Григорий VII достига до прословутите нагли 27 точки. Стефан VII, който е издигнат и контролиран от проститутката Марозия се обявява за "княз на князете, владетел на владетелите, крал на епископите, съдник на смъртните". Папският официален абревиатор (писар) и държащ библиотеката на Ватикана, Bartolomeo Sacchi, автор на официални биографии на папи пише за IX век: "светият престол стана крайната цел на всички честолюбиви интриганти и леговище на всички пороци. Той се спечелваше със злато и кръв." А историка на католическата църква кардинал Cesare Baronius в аналите си пише:
"Никога никакви раздори, нито граждански войни, нито преследвания, срещу езичници или гонения срещу еретици и схизматици не са причинявали на църквата толкова страдания, както тези чудовища, които завладяха трона на Христос чрез симония и убийства... Римската църква се превърна в безсрамна уличница, покрита с коприна и украсена със скъпоценни камъни, публично проституираща срещу злато. Латеранският дворец се превърна в гнусен вертеп, където духовници от всички националности си оспорват с продажните жени първенство по разврат и раюзданост.

² Уточнение: по Божия календар седмицата започва с неделята и завършва със съботата, която е дадена от Бог за почивка и поклонение към Господа и е 4 Божия заповед на плочите на завета и само посветения на Бог ден от всичките дни на седмицата си има свое име на иврит - шабат, а всички останали дни: първи ден - неделята, втори ден - понеделник и т.н. Като още трябва да се знае, че дните от седмицата според Библейската трактовка - още от самото начало на Библията е отбелязано, че започват с нощта и завършват с падането на следващата нощ. Езичниците посвещавали различни имена на боговете си на различните дни от седмицата, както и до момента са названията на поне 4-5 дни от седмицата сред бившите езически народи. Така например на български думата неделя означава "не се работи" от "не делят" и произлиза от закона на император Константин, който обявил никой да не работи в свещения ден за слънчевото божество Sol Invictus, на чието той бил първожрец. А названието на втория ден от седмицата - понеделник произлиза като обозначение, че това е деня след този, на който не се работи. За повече по темата четете книгата ми Измамата за Коледата.

И още една подробност Пасхата се отбелязва по лунния календар спазван от евреите винаги е на пълнолуние, докато езическите народи поставят под значение не изискваното от Бог пълнолуние, но дните от седмицата и по тази причина дори сега пишман християните наричат дните от седмицата, която определят за Велекден по различен начин. Но според Бог има значение не денят от седмицата, когато възкръсва Исус, който е неделя, но пълнолунието, което е част от космически цикъл.
По време на разпъването на Исус докато е на кръста става чудо - по цялата земя в околността става тъмно. Но това не е някакво си слънчево затъмнение, тъй като е пълнолуние и астрономически е невъзможно, но е странно неестествено свръхестествено явление.

"А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час." (Матея 27:45)

Еврейският лунен календар се състои от 12 основни месеца състоящи се от по 30 или понякога 29 дни. На всеки 3 години има и допълнителен 13 месец поради дните, които остават, тъй като има 11 дни закъснение според слънчевата година, който е наричан адар II.

Исус възкръсва на първия ден от седмицата - неделята:

"А когато мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия купиха аромати за да дойдат да го помажат. И в първия ден от седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето." (Марк 16:1-2)

„А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. ” (Лука 24:1-7)

³ Календарът, който се използва в Западната цивилизация със започването на новата година на 1 януари е езически. Първоначално римляните отбелязвали Нова година на 1 март, както всички природно ориентирани народи (и божия календар започва през пролетта). Юлианския календар е въведен от бисексуалния римски диктатор Юлий Цезар и е посветен на божеството Янус. Годината започва с първия ден посветен на Янус. Януарските календи са посветени на Янус, както и името на месеца.

При даването на десетте Божии заповеди на Синайската планина първата от всички заповеди гласи:

„Да нямаш други богове освен мен” (Изход 20:3)

А относно езическите божества и техните имена още е писано:

"и да не споменавате имената на техните богове" (Исус Навин 23:7)

„И да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да насечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.” (Второзаконие 12:3)

По-късно Папа Григорий донамества датите, тъй като този календар не е съвършен и след повече от хилядолетие и половина доста са се изместили дните от реалното време и месеците. През 1582 г. Григорий XIII под предлог „за по-добра хармония със сезоните” променил петък 5-ти октомври на петък, 15-ти октомври. Така датите при Григорианския календар са изнесени с 10 дни напред. И между другото за 470 г. пак малко се е изместил и отново календара не е верен.
Но при Божия лунен календар тези неща ги няма с изместването за дълги периоди, просто има един допълнителен месец адар II на три години да се навакса закъснението спрямо слънчевата година и всичко се намества.

A относно Пасхалната таблица на Dionysius Exiguus, която е за период от 95 г. - от 532 г. до 626 г., въпреки че всичко е ориентирано около деня на слънцето (неделята) и идеята за празнуването от католическата църква в неделен ден, но присъства 19 г. цикъл на повторение на лунните цикли (известни още от Александрийските изчисления на Анатолий, Александър и Теофилий от началото на IV век). Между другото обаче Скитът от Костанца (Млака Скития) тук - таме е пообъркал датите за лунната пасха по лунния (еврейския) календар, ама на базата на цялата грешна концепция това е по-незначително. Дори по-раншните споменати представители от Александрия също имали между себе си различия в изчисленията си. Така например според Анатолий за 304 г. пълнолунието би трябвало да е на 8 април, а според Теофилий на 6-ти. А за 306 г. разликата в изчисленията на двамата е цели три дни. Обърнете внимание и на една особеност - цялата тази концепция за акцентирането не на деня на пълнолунието, когато е Пасхата, а на деня на слънцето неделята идва именно от Египет, от Александрия, където в продължение на хиляди години слънцето се почитало, като главно божество.

⁴ Освен бедните, безимотни (половината от които са чужденци в Израел), в миналото е имало странници (от странстващ, пътуващ). Когато хората са пътували някъде и където замръкнат и стигнат до някое селище, който ги срещне ги е прибирал да преспят у тях и стопанинът ги е нагостявал. Само в някои селища е имало ханове - страноприемници с места за преспиване, но по-бедните, които нямат достатъчно средства са оставали да преспят при някой местен жител, без значение от имотното му състояние. Обичаят бил, ако някой е приел пътник, но е по-беден и в момента няма хляб, да потропа на комшията си или на приятел и да поиска три хляба. Освен това страноприемниците не са били много големи и въобще е имало такива най-често на места, където ставали пазари и пристигали търговци, които можели да си позволят да отседнат там. И невинаги е имало достатъчно места в гостилниците, както когато Дева Мария и Йосиф пристигат във Витлеем и затова отсядат в някакъв обор. А когато Исус изпраща 70-те си ученици им казва, когато влязат в някое селище да попитат, кой е достоен и при него да отсядат и докато са в това селище при него да останат и да не се местят от къща в къща:

"И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете." (Матей 10:11)

"И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (Матей 10:7)

Обикновено в сектите използвт думи взети от Библията, но извадени от контекста и се опитват да им придават ново значение и смисъл с цел заблуда. Именно един такъв класически пример са думите  "защото работникът заслужава своята заплата", като с тези слова се опитват да осправедливят взимането на пари от вярващите, но Исус никъде не говори за пари. Исус казва на изпратените от Него 70 ученика да ядат и да пият каквото им сложат, тоест ако им поднесат специални изискани блюда с храни и отбрани питиета, да не се чувстват неудобно и да не отказват, защото Божиите работници заслужават наградата си да се нахранят с каквото им дадат, пък било и от прекалено хубавите отбрани храни и питиета.

В Европа тук-таме е имало специално обслужвани станции и ханове, където пътниците са можели да сменят конете си или да останат да преспят, а конете да отпочинат. Църквите и манастирите също приемали пътници за по 1-2 дни.

Дори Исус, когато странствал с учениците си оставал да преспи при някой от по-богатите. Имал е поне 12 по-близки ученици, които също били с Него и за да се нахранят всички е трябвало, който ги приеме да не е беден с 2-3 стаи къща, за да може да ги нахрани и да им намери къде да спят, а и богатите са имали по-голяма нужда от покаяние и поучение. Един пътник по исусово време е изяждал на вечеря 3 хляба:

"Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него..." (Лука 11:5-6)

Хлябовете били около 3 см питки с малко-по-малка големина от съвременните големи кръгли тави за готвене във фурна, около 30 см диаметър на кръга на хляба. Като трите хляба са били около 700-800 гр. брашно (в наше време повечето от нормалните мъже не изяждаме над 400 гр. хляб на дени въобще рядко се изяждат над 800-900 гр. храна на ден, евентуално на някoй пазник, а грамадните хора с ръст над 2 метра консумират двойно повече храна, а по-дребните могат да се научат да карат със съвсем малко) и става въпрос за нормални, стройни хора с нормално пропорционално телосложение. И това са общо поне 13 пътника, които изяждат 39 хляба плюс още нещо. И ако Исус остане с последователите си още един ден (хората са яли два пъти на ден - сутин и вечер, а християните започват да постят редовно едва след Исусовото възнесение). Също било прието на тръгване да дават вода на пътниците, а нормалните имотно и храна за из път за една закуска, и не само в случаите, ако са бързали да тръгнат и не са яли сутринта. - Това означава поне около 130-140 хляба (около 36-40 кг. брашно за ден и половина) за 13 души. Но през повечето време с Исус се движат и други хора, освен 12-те апостола. С Него има още и доста жени, много от които Го подкрепят финансово с имота си:

"И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса, И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си." (Лука 8:1-3)

"...Мария Магдалина, и Мария майката на малкия Яков и на Иосия, и Саломия; които, когато беше в Галилея, вървяха подир Исуса и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха възлезли с Него в Ерусалим" (Марк 15:40-41)

Разбирате ли за какво говоря и защо е трябвало Исус да остава при по-богатите?

Исус не идва за праведните, а за грешниците да промени хората към по-правилни и по-чисти взаимоотношения с Бог и да обърне хората към по-добро.

"...защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние]." (Матей 9:13)