Малборк е най-големият тухлен замък в света.



Първото известно нам селище от обозримия исторически период, за който намираме данни е от Х век, като по времето на Кажимиеж Одновичиел се превръща в главен търговски център в местността. Годината на Тевтонския орден, когато започва да се заселва града Мариенбург (Малборк) в интернет на различни места варира с около 20-30 г. разлика, но все пак общото е, че се превръща в централа, главна квартира на тевтонските рицари, чиято резиденция до 1307 г. се е намирала във Венеция. Само, че има много несъстоятелности около официалната версия и неяснотии около строежа на крепостта.

  Малко история

Предводителят на тевтонците - четвъртият велик магистър Херман фон Салца при разпадането на кръстоносното Ерусалимско царство, непосредствено преди завръщането им в Европа казва: "Трябва да си намерим държава".
През 1211 г. унгарския крал II. Andras (Андраш II), който има сериозни проблем откъм Изток с куманите, които постоянно нападали Трансилванските област поканва рицарите в южните части на страната (Трансилвания) в Тара Барсеи да пазят границите на тази част от страната и да християнизират езичниците, като им обещава да им даде земи. 
На 1 октомври 1218 г. папа Хонорий III освобождава тевтонските рицари от съдебната власт на местните епископи, с което орденът получава пълна независимост и неограничени права над областите, където се помещава. Автоматично това води орденът да прави, каквото си поиска. По тези времена била разпространена практика взимането на наемници от други страни и унгарския крал считал, че си е намерил такива, но нещата се оказват малко по-различни. За десетилетие тевтонците се загнездват и на краля му станало ясно, че те нямат никакво намерение да си тръгват, но са започнали да си изграждат своя собствена държава. Така тевтонците тайно отправя молба до папата тези земи, които те заемат да преминат директно под папска власт и така да станат техни и единствено подвластни на папата. Когато кралят научил за заговора през 1225 г. изгонил рицарите.
През 1226 г. полския княз Конрад Мазовиецки (по времето докато Полша е разделена на различни княжества) поканва тевтонците, като за целта им предоставя малко късче земя наречено Жиемя Добжиньска, като целта е те да пазят границите и да християнизират Прусия, като идеята му била Жиемя Добжиньска да остане в границите на княжество Мазовше. През март 1226 г. Херман фон Салца се среща с император Фридрих II Хохенщауф (владетел на Свещената римска империя), където подготвя договорната измама против полския владетел наречена Златната була от Римини (булата се състои от законови три разпоредби от 1225 до 1230 г. ).
Императорът вместо просто да потвърди договора между тевтонците и Конрад Мазовиецки от своя страна (тъй като те са подвластни му немци) написал, че им подарява земите, на които Конрад им дава да живеят, но също и всички земи от Прусия, които те успеят да завладеят (от цялата тази измама после Прусия става немско-полска, а след три века немска държава). Въпреки че немския император е нямал никакви права да се разпорежда с полските земи, тъй като те не са негови. Като да доуточня че предната 1225 г. със същата була (закони пускани в три части от 1225 до 1230 г.) немския император Фридрих II направо се самовъздигнал и обявил за "владетел на целия християнски свят". А през 1226 г. се обявил за благодетел на тевтонския орден и като такъв си въобразил, че има правото да им подарява, каквото той реши от европейските земи. При това тевтонците фалшифицирали в документ наричан документ Крушвицкиего, че Конрад им подарява цялата Жиемия Хелминьска (където се намира споменатата Жиемиа Добжиньска) и каквото завладеят от Прусия завинаги. Първоначално пристигнал малък отряд от 7 рицаря и още двама души, а по-късно и още рицари и просто започнали да опожаряват селищата в Прусия и да избиват хората.

   

Това е приблизителна карта на държавата по времето на Миешко I в края на Х век, която днес се нарича Полша, но тогава се е наричала Schinesghe, както сочи записката с уточнения за документ по времето на папа Йоан XV от около 991 г. във Ватикана с точните граници на страната, която се е приобщила към римокатолическата версия на християнството. Държавата Шинеше била съюз на 4 племена. А в по-раншни времена е имало, нещо като държава от племенен тип - племенен съюз на западните сармати (лехити, 12 племена), както са споменавани в персийките източници и сред близкоизточните народи, включително и турски страната се нарича Лехистан. Западните, европейските сармати (поляци, руси, белоруси и украинци са с един ген R1a1 - показващо, че са братя, като около половината от украинците са скити, за които Херодот пише, че са братски народ със сарматите говорещи един и същ език, но с грешки) заемали огромна територия от Каспийско море до Висла и Одра, по този начин е изобразена и на картата на Птоломей. Персите (Иран) през V век пр. Хр. пишат, че коалицията на скитите предвождана от лехите унищожила милионната персийска армия на Дарий, а Дарий едва успял да се спаси. Лехите заедно с другите скити през V век (юли 530 г. пр. Хр.) изклали цялата армия над 200 000 войска на персийския владетел Кир Велики, включително и него самия, за което пише и Херодот в неговата История.
На картата се вижда, че прусите при Миешко I не влизат към териториите на страната.

Официалните проблеми между тевтонците и Полша започват по времето на Владислав Локиетек през 1308 г., когато участват в битките против обединените сили на брандербургците и датчаните, когато тевтонците са поканени да воюват на страната на поляците. След битките те поискали от полския крал да им плати, но Локиетек отказал и през октомври под предводителството на фон Плоцке тевтонците започват да воюват за себе си. Така те изколват всички жители на Гданск - десет хиляди души поляци, след което нападат и завладяват още две полски крепости и е сключен солдинския договор, с който тевтонците си присвояват цяла Померелия. Така от края на 1308 г. тевтонския орден се превръща в най-големия враг за Полша.
Тъй като поляците били християни, тевтонците си намерили друга цел - Литва, тъй като в над 50% литовците били езичници, а останалите предимно православни и започнали да си правят набези, които нарекли райзе (пътешествие, отиване на почивка), като пиели много вино и избивали литовци. Това довежда след време литовския княз да сключи съюз с Полша, той да приеме християнството, да се нарече Ягиело и да създадат най-голямата държава в Европа - Жечпосполита.

Втората най-голяма битка през периода на средновековна Полша е Грундвалдската битка състояла се нa 15 юли 1410 г. срещу тевтонския орден, където поляците унищожили напълно кръстоносците, а след век слагат пълен край на тевтонския орден. (Най-голямата битка е при Пшим полю триста години преди това, където няколко десетки хилядна обединена от 7-8 страни от Западна Европа армия от кръстонсоци обявяват кръстоносен поход против Полша и са разбити и загиват няколко десетки хиляди от тях според източниците.) За да се подготвят за битката двете страни са имали близо половин година, като кръстоносците докарали от Западна Европа цялото западно рицарство. В битката участвал и най-великият рицар през Средновековието - Завиша Чарни от герба Сулима, който никога не е побеждаван в турнир. Летописецът Ян Длугош, който наблюдавал битката пише, че краковския капелан и изповедник на краля Кристин от Острув ръководел полк от 50 души рицари от рода Рава, към който той принадлежал и разказва, че било истинска красота да гледаш, как Кристин воюва по време на битката.


  Замъкът

Замъкът е построен на площ 21 хектара, три километра отбранителна стена, дебела около 3 метра, изцяло от тухли 30 милиона на брой, които са абсолютно точно направени до милиметър, което през XIII-XIV век не е било възможно и не е съществувало в Европа и въобще не е имало такива пещи, които постоянно да изкарват от различните партиди тухли с една и съща големина. На всичкото отгоре обикновено кръстоносците записвали и документирали всичко, дори всяка една тухла или подробност би трябвало да се записва. А при строителство, кой е проектирал дадената част от строежа, къде са спели строителите, колко е струвала тяхната издръжка, къде са били пещите, колко време е траело всичко. Но такива данни странно отсъстват. Дори и най-елементарна сметка може да обърка официалните данни. За да бъдат направени 30 милиона тухли за строежа са били необходими 50 г., както гласи по-късната нагласена версия пусната през ХХ век. От 1270 г. до 1320 г. И то според сметките, за да се получи за 50 г. би трябвало да се произвеждат по 1600 тухли дневно непрекъснато в продължение на хипотетичните 50 г., без нито една почивка, без празници. Само, че къде са пещите и защо разкопките някак си никъде не откриват нито една? Къде са останките от дефектните тухли и от пепелта? Една средновековна пещ била в състояние да изпича по 500 тухли на седмица...   Друг е въпросът, че за работата на пещите при такава мащабна дейност са необходими таман няколко големи гори, които да бъдат изсечени за гориво, което също се оказва нестиковка и не пасва на тази версия към посочения исторически момент. Освен това предполагаемите години не са 50, но по-малко. Великият магистър на тевтонците Зигфрид фон Фейтванген сменя главната квартира на ордена на Малборк през 1309 г. (Явно година и половина или две години са се пренасяли, тъй като напускат Венеция през 1307 г.) И така се оказва, че са нямали дори и 40 години за евентуален строеж.

Странното е, че анализът на тухлите показва, че са печени в пещи при над 1 200 градуса, където е необходима голяма прецизност (технология, която в Европа започват да постигат 500 г. по-късно), а състава на глината на тухлите показва, че тухлите в Малборк, Рига, Торун, катедралите в Толедо и Реймс е еднакъв и изглежда, че тухлите са правени в една и съща фабрика на градове разположени понякога на две хиляди до три хиляди и петстотин км разстояние един от друг. А основите в дълбините на замъка показват материал направен по неизвестна технология и състав за нашата цивилизация.

Тевтонските рицари идват в Полша по молба на полския княз Конрад с цел да помогнат да християнизират езичниците от полската независима област Прусия и да пазят границата с пруските племена, но след няколко десетилетия те не само, че не си заминават, но дори започват да воюват против поляците и да се опитват да си създават своя собствена държава във вътрешността на Полша, така че не са разполагали дори с 40 г. свободно време, за да си строят крепостта спокойно. От края на 1308 г. те са главен враг на Полша, а на всичкото отгоре тевтонците не са разполагали и със 100-200 или 500 души работници през предишните десетилетия, за да могат да построят крепостта. В цялата област Прусия са живеели около 20 хиляди души, от които не повече от две хиляди и триста или четиристон мъже, почти всичките езичници и техни врагове и на два пъти почти са били на крачка да унищожат напълно тевтонците. Дори ранните им постройки са дървени и не са разполагали нито с време (постоянно във война), нито с хора за някакъв по-сериозен строеж.

   

Замъкът неколкоратно през вековете е реставриран и реконструиран, след различните войни и въпреки съчинената без исторически хроники версия за появяването му, постепенно истината започва да излиза наяве.

Немският монах - хроникьор Брад Ерхард, който присъства още от самото начало на идването на кръстоносците тевтонци в Полша през XIII век пише в своя дневник, от който се пазят няколко страници в архивите в Гданск: "Не строим замък, но събуждаме заспалата крепост." Той пише, че докато копаели, за да започнат да правят основи в калта открили нещо, което не е построено от техните ръце:

 "Великият магистър ни каза да мълчим и да приемем това, като нещо дадено ни от Бог, че това ни е дадено да го одновим, но аз виждам нещо друго. Виждам ръце, които не са нашите."

Ерхард не е знаел, кой е построил това. Изказват се предположения, че може би в тесен кръг предводителите на тевтонците са разполагали с някаква информация и карти, къде в по-раншни времена е имало такива крепости изхождайки от факта, че Малборк е откопан, но това са само хипотези. Истината е, че не знаем, кой и кога е построил замъка.

Относно хипотезата за съществуването на карта. След изгарянето и унищожаването на Александрийската библиотека различни древни текстове и карти циркулират в източните страни, където знанието е било на значително по-вискоко ниво от Европа. Не е изключено докато тевтонците са били в светите зами да са попаднали на древни текстове или карта на Европа от по-раншни времена. Друг възможен вариант това са тамплиерите. Моментът 1307-1309 г. - това са времена, когато се разпада тамплиерския орден по инициатива на френския крал Филип Хубави (заради окултни ритуали във високите нива, потъпкването и заплюването на Исус на кръста при встъпване в ордена и хомосексуализъм) и не е изключено именно от тях да са получили някои по-специални карти. Така или иначе факт е, че няколко десетилетия след разпадането на тамплиерския орден се появяват десетки карти с изображения на неизследвани и непознати части на света с неизяснен произход наречени портолани, благодарение на които след известно време възникват и великите географски открития.


... И такива странни неотговарящи за времето си загадки са десетки в Полша. Да спомена на кратко само една от тях - мостът на Ледницкия оствов. Това е мост над езерото Ледница с дължина 600 метра и широчина 5 метра от дъб, където дендрохронологията показва, че дърветата са отрязани през есенно-зимния период на 963-964 г. по времето на Миешко. Открити са и 150 предимно бронзови и още жезезни брадви тип Т1 специфичен на района на Полша, но как въобще е било възможно да се организира и да се постигне отрязването на толкова много дъбове (три хиляди и петстотин и то с такива брадви, ако са ги рязали с тях) и въобще построяването на подобен мост кара историците да си бият главите вече близо половин век. Всичко това говори за високо организирана държава, а не току - що възникнала. След 18 г. датския крал Харалд построява в неговите земи мост, който е доста подобен с ширина 5 метра от дъб потопен 2 метра във вода (полския мост е 4 метра във водата) и това ни навява на идеята, като че ли е използвана същата технология и е нещо като стандарт. В Шенеше (Полша) мостът е частично изгорен и остава във водата през 1038 г. при нашествието на чешкия владетел Бретислав, но никога по-късно не е възстановен, което кара изследователите да стигнат до заключението, че по това време вече се е изгубила технологията за строежа на подобен мост.