Обикновено се представя, че българският национален герой Васил Левски е обесен на 19 февруари, като тази дата навлиза около средата на ХХ век. Реално Левски е обесен на 6-ти февруари, но поради смяната на юлианския календар с григориански през 1916 г. датата се измества. Ако случайно се поразровим ще видим, че въпреки че според григорианския календар първоначално се предвижда преместване с 10 дни напред от съответната дата, заради неточността и изместването на реалното време спрямо сезоните, то поради неточността на слънчевия езически календар след години то пак се измества. Дори факта, че на 4-5 години има високосна година с добавен един ден не е достатъчно. Библейският календар е лунен, включително и празниците в Библията са единствено възможни по лунния календар и по никакъв начин не могат да се наместят по слънчевия, като най-ясно за читателя ще бъде да посоча пасхата с Великден, който винаги по лунния календар си е на една и съща дата, но по слънчевия постоянно варира и е на различни дати. Поради факта, че григорианския календар в различните държави е въвеждан по различно време и дори векове, съответно и преместването варира с от 10-11-12-13 и 14 добавени дни. (Повечето хора явно не могат да включат, че ползваме неправилен календар и трябва да се премине на лунен?) При първата смяна е десет дни, след като на 24 февруари 1582 г. папа Григорий ХІІІ издава була, при която датите се преместват с 10 дни напред. В България след 31 март 1916 г., вместо да е 1 април настъпва 14 април 1916 г., така че са прескочени 13 дни. Какво се получава, като прескочим 13 дни от 6 февруари? Получава се 19 февруари. При отбелязването на Трифон Зарезан е същото. От 1 февруари по стар стил по юлианския календар денят е пренесен с 13 дни напред на 14 февруари по нов стил. Там е работата, че по-късно при промяната на различни по-ранни дати най-често са изместени не с 13 дни, но с 14 дни, а понякога само 12 дни напред. Примерно избухването на Априлското въстание, което е на 20 април 1876 г. по стар стил, някои считат, че е правилно днес да се отбелязва на 2 май (с 12 дни поправка, а не 13). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил ползван, когато се е родил) се отбелязва неправилно като 18 юли по нов стил, като датата е изместена с 14 дни. Щуротията е пълна. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. При промяната на датата по нов стил отчитат деня на 6 или (неправилно) 7 януари. До тук може и да е малко объркването, но почакайте - често към тази дата се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се използва 1848 година. 
С тази сбъркана логика обесването на Левски някои нездравомислещи историци заявяват, че би трябвало да се отбелязва на 18 февруари по нов стил. Явно обаче някой не е бил много умен и вместо всички дати които се използват като празници да са изнесени напред с 13 дни, има както с 14, така и с 12 дни. В България Православната църква продължава да ползва Юлиянския календар до 1968 г., но има среди, които никога не приемат григорианския или така наречен новоюлиански календар. Тъй като споменатите дати на различни събития са от преди 1916 г., тоест са от преди смяната на календара редното е просто да не бъдат сменяни, за да няма обърквания, а датите на празнувания могат да ги преизмерят по ползвания в момента календар, тъй като се празнуват сега.   


Счита се, че Левски е предаден от няколко души, единият от които е Димитър Пъшков от комитета в Ловеч, депутат и учредител на Народното събрание, получил 200 хил османски златни лири (равняващи се на милиони съвременни пари), Димитър Поплуканов и сестра му Величка (или по-точно Венеция) Хашнова. За първи път е описан как изглежда пред турските власти от даскала Иван Лилов Фурнаджиев от Тетевен, който по време на процеса против Левски иска да бъде възнаграден за деянието си и да му изплатят финансова награда. Относно версията за поп Кръстьо, предположението че може би е предал Левски изхожда косвено от факта, че след като е бил задържан са го пуснали на другия ден сутринта, а още и до някаква степен на писанията на Захари Стоянов, който не споменава име и образът просто предполагали, че прилича на поп Кръстьо, но вероятно е имал предвид според новата версия ловешкия поп Лукан Лилов, който след обесването се скарва с поп Кръстьо. Версията особено силно се налага по време на соца, тъй като тогава е бил разпространен атеизма, като държавна идеология (по времето на соца, дори и факта че Левски е бил силновярващ и дякон доста се е подминавало). Добре, ако предположим все пак, че и поп Кръстьо е сред предателите, но каква му е ползата? Къде са парите от наградата? Построил ли е по-голяма църква? Къде са му облагите от това? Какво се случва? Не е ли това начин, власт имащият след освобождението Димитър Пъшков от Народното събрание или някой друг да прехвърли позорната постъпка или пък по-вероятната версия е просто въпрос на атеистката соц  идеология да налага своите възгледи?
И за да бъдем честни по всичко изглежда, че двете заптиета, които залавят Левски са го арестували случайно, но като цяло Великата порта е била наясно с дейността му и външния му вид, както показва откритото досие в Истанбул.

Левски е съден с установяването на следствен комитет (хора на Мидхад Паша), в който влизат Али Саиб паша, Шакир Бей и хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович (депутат и учредител на Народното събрание) плюс шест софийски съдебни заседатели, които вземат решение за смъртната присъда. Заседателите са трима българи и трима турци. Българите - хаджи Марко Стоянов, Пешо Желявски и Митьо Каймакчийски и турците - Мехмед Салих, Садулах Съръ и Дервиш Мустафа. Обесен e по нареждане на османската власт, но и с одобрението на английските представители. А в наше време се налага манипулативно, че и с руския предствител, тъй като вижте, че нищо не бил направил за освобождаването му (само, че той не е можел да направи каквото и да е). Така се твърди, че  Граф Игнатиев е недоволствал против Левски. Да приемем хипотетично и тази версия за момент. Ако това е така, то това е не за друго, но понеже Русия след Кримската война, когато има поражение от обединените турско - английско - френски войски и той би искал България да се освободи, но да не се бърза толкова, но всичко да стане в удобен за Русия момент. През това време би искал Русия да има възможност да се подготви и да осигури дипломатически гърба си, а не Франция и Англия отново да застанат рамо до рамо с турците, ако се постъпва необмислено и се бърза и е било много важно - моментът.
Виждаме че преломна точка в отражението на случващото се на Балканите след априлското въстание и баташкото клане в Ервропа оказва мнението и заклеймяването от страна на Виктор Юго и настройването на френската общественост на страната на българския народ, което има международен отзвук и е създадена Международна анкетна комисия за разследване на извършените зверства при потушаването на Априлското въстание и така едва след нещо подобно Русия идва да освободи България. Така че и при тази версия изглежда, че граф Игнатиев е бил дълновиден, на страната на български народ, но е имал лошо отношение към Левски, който според него бързал и можел да обърка доста неща.

Граф Игнатиев, не само че няма отношение към присъдата и убийството на Левски, но е основен фактор в убеждаването на руския цар за освобождаването на България и е наречен "Графът на българите". През 1902 г. народът го носи от Шипка до Пловдив на ръце. До такава степен българите са го обожавали. Сами можете да си отговорите, ако имаше нещо свързано с него с присъдата на Левски дали биха го носили на ръце?

За да може да се поизясни сложността на ситуацията откъм руска страна ще уточня, че с Априлското въстание в Русия започват митинги с желание да бъде освободен братския български народ и голяма част от руската армия освободила България се състои от доброволци. Още през ноември 1876 г. в Русия започва да се работи върху създаването на комисия, която да подготвя управлението на освободените и временно окупирани от Отоманската империя територии, които да помогнат по време на воденето на военните действия. Комисията се помещава в Букурещ и от там е бил подписан договор с Румъния и все още не е било ясно дали румънците ще участват, но вече е било решено, че руснаците ще си плащат за преминаването през румънска територия. Сред въпросите било и как ще се снабдява с продоволствия руската армия и др. И така е изготвен План Черказки, който е изпратен до императора, в който включително се предвиждало как българите ще трябва да си направят избори и да приемат своето собствено управление, как и на кого ще се дава оръжие от общинските комитети за създаването на българска армия.
А Левски, независимо от всичко има своя огромен принос за освобождаването на България. В наши дни делото му отново не е завършено и е въпрос за излизането от ЕС и свободата на България.