От над хилядолетие по българските земи се отбелязва Трифон Зарезан,  което е свързано с подрязването на лозята за по-добра реколта. Първоначално това се правело на 1 февруари, но поради неточността на слънчевия юлиански, езически календар и изместването спрямо природните сезони и небесните цикли и замяната с друг слънчев календар наречен григориански  през 1916 г. датата е променена на 14 февруари по новия православен календар. Нещеш ли, но в англоезичния свят и католическо - протестантска Европа и Северна Америка (САЩ и Канада) от XIX век масово е разпространено отбелязването на някакъв си, предполагаем св. Валентин. Българската православна църква няма нищо общо с римокатолическата църква и св. Валентин никога не е присъствал в православния календар и няма никакво отношение към подобен псевдо светец. Според православната църква така нареченият Валентинов ден, когато празнуват имен ден православните Валентиновци е около началото на лятото в началото на юни. Логично е да си зададем въпроса: Кой е този католически "св. Валентин" и въобще имало ли е такъв светец?

Въпреки че има някакви съмнителни разкази, които повече от явно са възникнали не по-рано от V-VI-VII век, то реално няма никакви достоверни данни за съществуването на подобна личност с измислените езически деяния в създадения профил на живота му, което е просто начин на църквата да се опита да замести римския фестивал на Юнона с измислен християнизиран ден . А относно името Валентин?

През II век действително в Рим има един религиозен водач с името Валентин, който обаче не е примерен християнин, а мистик - гностик основал своя гностична секта през II век. Освен това трима римски християнски императора носят името Валентин. Това са – Valentinian I или Flavius Valentinianus; (321 – 375), внука му Valentinian II – Flavius Valentinianus (371 – 392), както и Valentinian III – Placidus Valentinianus (419 – 455), което също не е напълно изключено да е оказало някакво влияние в произхода и избора на името при създаването образа на св. Валентин.

Странно, но през XIX  век в протестантска Великобритания, които воюват с римокатолиците в продължение на няколко века с появата на печатането на картички "валентинки" за 14 февруари странно се появява честването на римокатолическия св. Валентин, когото по онези времена е отбелязвала в календара си римокатолическата църква. Като денят се комерсиализира до такава степен, че през ХХ и началото на XXI век в англоезичните държави годишно само за няколко дни се продават по над милиард и половина картички. В наше време св. Валентин от всички страни по света е най-популярен и най-тачен в Южна Корея, където освен че честват 14 февруари, то отбелязват и всеки 14 ден от останалите месеци в годината.    


В изображенията на картичките Валентинки от ХIХ и ХХ век, вместо християнски светец постоянно виждаме езическите божества купидончета, Ерос или Венера. Странно, но защо картичките не са християнски?

                         

                 Римска фреска на езическото божество Купидон от I век пр. Хр.

 По време на Втория Ватикански събор през 60-те години на ХХ век римокатолическата църква започва да премахва от техния календар митологичните (измислени) светци. Така един от непотвърдените персонажи в римокатолическата митология е този на "св. Валентин" и през 1969 г. римокатолическата църква се отрича от него, като чисто митологичен и измислен и от това време римокатолиците не честват св. Валентин, (както разбира се и по-сериозната част от хоратa от останалите християнски вероизповедания). По този начин приключва една лъжа, която в продължение на повече от хилядолетие е заблуждавала хората докато 14 февруари присъствал в католическия календар. Бил е ден посветен на някакъв предполагаем светец на име Валентин, но в продължение на много векове на този ден просто имало меса и нищо повече. В миналото на 14 февруари в римокатолическите страни било разпространено да пускат имената на различни светци в някакъв съд и според това, чието име са изтеглели девойките се молели с моливи свързани с конкретния светец, който още бил считан за покровител на нещо. Така, ако примерно някой светец се считал за покровител на моряците, то съответно се молели за моряците, ако пък бил покровител на учението и науката, то се молели за съответстващите неща.
Какви са многобройните измами около св Валентин, скрития символизъм в изображенията и др. желаещите могат да научат, ако прочетат книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" – луксозно издание с десетки цветни илюстрации.

                         

                     

                                      A eтo ме и мен с част от книгите ми

Цитат от книгата:

"Оказва се, че 14 февруари всъщност е по-раншен езически ден на сексуалната любов в чест на римската богиня на брака и семейството Юнона и на този ден, наричан Juno Februata, девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. Всеки мъж трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според „волята на боговете” и това била неговата дама за фестивала и можел да прави секс с нея през цялата година до следващия 14 февруари. В края на фестивала жените се събличали голи...

  Денят, посветен на римската богиня Юнона, бил част от тридневен фестивал, наричан Lupercalia (Празници на изобилието), траещ от 13 до 15 февруари по името на Луперк (Прогонващият вълците), чийто култ по-късно се слива с този към бога на горите, полята и пещерите Фавн и „Луперк” се превръща в едно от неговите прозвища. Според друга версия по Acca Larentia – проститутката, която откърмила Ромул и Рем. Тя била наричана lupa (вълчица), тъй като живеела в гората и там обслужвала клиентите си. Неслучайно в Рим проститутките по-късно били наричани lupa и на 14 февруари се развихряла оргия. Петнайсти февруари бил денят на Фаустулус (Faustulus) – според римската митология овчарят, който открива Ромул и Рем, почитан като бог – полукозел, получовек, което вероятно стои в основата на символичното изобразяване на андрогинния (двуполов) образ на Бафомет през XIX век от окултиста Елифас Леви. От името на Фаустулус произлиза и названието на двутомния диаболичен алигат „Фауст” от немския илюминат Йохан Волфганг фон Гьоте. Петнайсти февруари бил и ден на рогатия римски бог Фаунус, за който се вярвало, че пазел домашните животни от вълци. Не рядко се извършвал свещен секс с коза, като са запазени и статуетки отразяващи това. На 15 февруари се извършвала очистителна церемония на Палатинения хълм в пещерата Луперкал. Според римските легенди там е живяла вълчицата Lupa, която отгледала Ромул и Рем. Именно от този очистителен ритуал от проклятия, който се считало, че носи „късмет”, наричан Februa произлиза и самото име на месец февруари (на латински Februarius). На латински februum означава очистване. За церемонията весталките носели свещени, печени със сол питки, направени от първите класове на зърното от предишната година. По време на ритуала двама млади голи мъже принасяли в жертвоприношение куче и козел в пещерата Луперкал и намазвали челата си с кръвта. След това двамата млади мъже участвали в ритуала, повеждали групите от жреци. Младите римски жреци луперки (luperci) наметнати в току-що одраните кожи от жертваните кози, преминавали между хората, блъскайки ги с рамене и удряйки ги с камшици от козя кожа (februa) и според поверието това „освобождавало от проклятие” и им носело „добър късмет”, а когато жени били докосвани или връзвани от тях с козя кожа, това гарантирало тяхното плодородие.

                                     

  Според изследователите Луперкалия има връзка с Аркадския фестивал Ликая (от гр. вълк) на свещената планина Ликайон (Вълчата планина), основаващ се на древни канибалски практики, както и демонично обладаване от демон на вълк, по време, на който участниците се „превръщали във вълци”. Може би има някаква връзка с планинския бог Пан, изобразяван с кози рога на главата, който още има брада, целият е окосмен и краката му завършват с копита. Пан постоянно преследвал нимфите Сиринга и Ехо със своята любов. Според езическите древногръцки легенди, когато някой пътник се загубел в гората, Пан излизал насреща и го плашел. От този му обичай произлиза думата „паника“. След въвеждането на християнството като организирана религия и институция през ранносредновековната християнска митология започнали да изобразяват дявола като Пан, за да плашат хората." (цитат от 3 глава на книгата Лъжата за св. Валентин)

        

В края на 14 февруари следвала оргия, а на следващия ден от фестивала на 15 февруари имало отвратителен "свещен" ритуал на съвъкупление на човек с коза символизираща Фаустулус. Фигурка изображение на съвкупление с коза – Фаустулус открита в Херкуланеум във Villa dei Papiri, вероятно собственост на свекъра на Юлий Цезар – Lucius Calpurnius.

Най-странното е, че няма никаква логика да се отбелязва някакъв ден на любовта през зимата. За почти всички страни (с изключение на 3) 14 февруари е сравнително студен ден ден от зимата на нашия континент и хората не излизат много и дори и да се харесват вероятността да се срещнат е твърде малка в повечето случаи. А годишното време, когато хората излизат повечко за северното полукълбо е от април до октомври или ноември. В България по това годишно време от над хилядолетие се отбелязва подрязването на лозите за по-добър добив с Трифонов ден, който е правилно природно ориентиран и имайки предвид изместванията на дните по григорианския календар е на 14 февруари.

Въпреки че няма ден на любовта и 14 февруари не е ден на любовта (редното e всеки ден да ден на любовта) ще е да се обясни, какво в действителност е любов, тъй като мнозина не правят разлика между любов и романтика с блудство (курвалък), бройкаджийство и разврат. Teмата е доста обширна, имам десетина постинга обясняващи много неща, тук ще се опитам накратко да включа само малка част от тях.
Освен че някои хора имат склонност да изпитват силни чувства, то любовта е приоритет единствено за моногамните хора и по-специално това се отнася до жените. Не може някоя да смени 2-3 или подобно на проститутка 10-15 или 30-40-50 души и примерно на 45-тия голяма любов. - Tака не става, но самия факт, че някоя си ги сменя е безчестие и показва, че не е възпитана с ценностна система и че е обща, малотрайна блудница и не умее да обича, понеже ако можеше да е трайна и да обича не би излизала с различни, но само с първият си и единствен, комуто да бъде вярна. Това е любов. Жените, които са били с повече от един мъж са общи и си нямат половинки в живота, единствено с първият си, с първата любов са половинки. При следващите вече са бройки. Примерно с вторият - са втора бройка и четвъртинка, с третият са трета бройка и вече осминка и т.н. Достатъчно е да видим и резултатите на този начин на живот - и те са гнили. В така наречения цивилизован свят около или над 50% от семействата се разделят и това се отнася предимно до общите, които гледат на хората, като заменими, а връзките и семейството, като нещо за личностно удовлетворение и защото "така живеят повечето хора". Господ създава мъжа и жената да са едно цяло, да се обичат и да имат вярващо потомство:

"Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът." (Ефесяни 5:31)

"Защото не ги ли направи Той едно - една плът, в която е духът? И защо една? За да очаква набожно потомство. Затова пазете се в духа си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си!" (Малахия 2:15)

Исус поучава:

„Не сте ли чели, че Онзи, който ги е сътворил, ги е сътворил отначалo  мъжко и женско и е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът. Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.“ (Матея 19:4-6)

Основният принцип, който се следва в Библията е, че булката трябва да бъде девствена. Мъжът, който си взима жена да е първият и единствен мъж, който да бъде с нея.

"И той да вземе за жена девица; вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена. И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам." (Левит 21:13-15)

По времето на спазването на Стария завет, ако не е девствена и е опозорена – трябва да се убие както мъжа, който е извършил това безчестие, така и момичето.

"...и момата не бъде намерена девица, то нека доведат момата при вратата на бащината й къща, и градските жители да я пребият с камъни до смърт" (Второзаконие 22:21)

В християнството с поученията на Исус не се убиват хора, но се очаква изпълнени със Светия Дух и от любов към Господ вярващите да живеят чист морален живот. Исус Христос изобличава хората, които живеят в грях, като са с някого и не са женени (или омъжени) и си ги сменят. В случката със самаритянката на кладенеца се вижда, как той й разкрива скритото, че е имала петима, а не е с първият си и единствен, както е редното да бъде:

"Иди повикай мъжа си и ела тук.
В отговор жената Му каза:
Нямам мъж.
Исус й каза:
Добре каза, че нямаш мъж, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш не ти е мъж." (Евангелие от Йоана 4:16-18)

За общите непостоянни девойки и жени, които карат с различни е писано, че отиват в ада:

"Стъпките й стигат до ада, тъй че тя никога не намира пътя към живота, нейните пътеки са непостоянни и тя не знае на къде водят" (Притчи 5:5-6)

"Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците." (Евреи 13:4)

В Библията сексуалния грях е наречен блудство и такива грешници са пътници към ада:

"Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Исуса Христа" (Ефесяни 5:5)

Исус поучава:

"Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо". А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува." (Maтeй 5:31-32)

"Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон. И тъй, ако при живота на мъжа си тя се омъжи за друг мъж, става блудница" (Римляни 7:2-3)

Ранните християни не са се женели за разведени (което е грях) и вдовици (и сега е така при истинските християни). Вдовиците, които се омъжвали повторно - подобно нещо се е считало за отстъпление от вярата и дори на такива не са давали помощи от църквата:

  "Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, която е била на един мъж жена, известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странници, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело. А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват, та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение." (Тимотея 5:9-12)

Исус казва:

"Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея. И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства." (Марк 19:11-12)

Самият факт, че някоя излиза с някого не е любов, но когато са общи независимо от целта на връзката е курвалък. Дори, когато е първи с когото излиза, ако не е с любовни чувства също не е любов, но някои хора просто така си живеят и е достатъчен факта, ако са морални - моногамни и не си ги сменят. Не можете просто да вземете двама души и да чакате между тях да се развият истински трайни чувства и истинско естествено, неманипулирано привличане. А когато някоя си ги сменя, много ли й върви в любовта или е нещастна и не й върви? С общите момичета и жени се подиграват и има десетки хиляди вицове.
Има хора, които са си един за друг (независимо от това дали го осъзнават или не) и само при определени хора се получава – другото дори и да е моногамна е само връзка или дори може и семейство, но не и любов. Както казах не можете просто да вземете двама души и хоп голяма любов. Във връзка с любовта могат да се обобщят някои елементарни правила и изисквания, условия при които се случва истинската любов. При мъжете и жените те са различни, но общото и за двата пола са: морал, чест и почтеност.

Няколко елементарни правила в любовта

1 Не се създава връзка и семейство с девойка/жена, която не харесвате - ще бъдете цял живот с нея. При истинските любови мъжът се влюбва в такава, каквато харесва.

2 Жена/ девойка не се сваля - това са курварски прийоми за тази част от мъжете, които не ги харесват девойките и искат зорлян да впечатлят и да докопат някоя, която в 90% не им се полага свише. Когато има истинска любов няма нужда от курварски похвати, но просто трябва, ако не се познават да се запознаят и след това всичко се подрежда само. Също така по-правилно е жената да направи първата крачка.

3 Никога не се преследва жена. Ако някоя не знае, какво иска, ако няма морални устои или не може да обича трайно от първо влюбване, то няма, как да стане истинска любов.

4 Ако някой мъж иска истинска любов, не се интересува от общи (които си ги сменят) и кокетки, които са с различни - те не могат да обичат истински. Истинската любов е първата любов, първото влюбване за девойката. Всяка жена помни своето първо влюбване цял живот.

5 Жената трябва да е девствена (ефектът телегония). В миналото са се омъжвали от 14-15 г., но сега ходят на училище и е желателно да не се създават връзки с под 17 г. девойки. Също така разумните мъже не започват връзки с 30 или повече годишни жени, но с по-млади.

6 Понякога има разлика между времето на първото влюбване при девойките и подходящото време за създаване на връзка. Така при ранните влюбвания в детска възраст (до преди идването на мензиса) любовта е искрена и неманипулирана, но това не е време за създаване на връзка, но трябва да изчакат, за да пораснат и едва тогава да реализират любовта си. И ако някоя при такова първо ранно влюбване е влюбена за повече от година и половина или две - това е признак, че даденият човек е за нея и, че е възможна истинска голяма любов за цял живот.
 
7 Ако не е по някаква голяма любов (което в България е рядко явление), то е желателно да не се създават връзки с мъже под 18-22 г. Моралната част от мъжете, до над 85% започват да създават връзки над 18-20 г. За разлика от жените за мъжете няма значение на колко години са при създаването на връзка и семейство.

8 Мъжете в различните страни са различни типове, но в България поради липсата на вяра в Бог и морал над 70% от мъжете не им пука много за любов (дори и сред вярващите мъже само на около 30% от тях им пука за любов), но просто да си хванат някоя. Около 65% в България ходят по проститутки и около 70-75% изневеряват.

9 Ако някой мъж още от самото създаване на връзка целта му не е да се жени, това означава, че няма морални устои и е с блуднически (курварски) възгледи и гледа на девойката/жената, като на бройка. Като това е редното да важи само, когато става въпрос за морални моногамни жени. Ако има такива намерения към някоя, която си ги е сменяла - това е признак, че няма морални принципи и нещо не е наред. Моралните мъже не харесват момичета и жени, които си ги сменят.

При мъжете, дори когато са полигамни и имат хареми с много жени, които харесват и те самите са си ги избирали, обичат една повече от всичките и това съвсем не е необходимо да е точно първата:

"И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери)" (2 Летописи 11:21)

Част от мъжете по природа обичат силно, но някои от тях също така и силно мразят. Те си имат свои принципи и стандарти, които при различните хора малко или много се различават. Не можете да вземете просто двама души - мъж и жена и да чакате да се получи любов, а още повече голяма. – Ами не става! От много жени, които дори и да изглеждат добре и да са красиви не с всички се получава тръпката на истинската любов, но само с една от тях. Ще използвам една история включена в Библията в Стария завет.

Когато описания в книгата Естир персийски владетел Асуир (Артаксеркс II Мнемон), владетел от династията Ахемениди (управлявал от 465 до 424 г. пр. Хр.) намразил предишната си жена, той не се влюбва в първата, която отнякъде му изпадне, но единствено и в конкретна жена, която не само е красива, но и му импонира по някакъв определен начин и му е на сърце. За да има голяма любов от гледна точка за мъжа част от условията са – жената да е млада и красива, да не е била с никого другиго по-рано (включително да не се е влюбвала), да е морална, но те не са достатъчни. Трябва и още нещо…

                                       

                                                   Изображение на Артаксекс II

От стотиците събрани красавици, Артаксеркс се влюбва единствено в една, която си е точно за него. Артаксеркс имал красива съпруга на име Астин, но веднъж по време на пир я повикал да дойде при него, за да я покаже пред подчинените си седем други краля (сатрапи - подчинени началници на провинции в империята на Ахаменидите с известна автономност). Тя отказала и не дошла. Артаксеркс така се разгневил и я намразил, че отнел кралските й почести и решил да ги даде на друга жена, която да стане негова кралица.

  "А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, да доведат царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава. Но царица Астин не пожела да дойде според царевата заповед, съобщена по скопците." (Естир 1:10-11)

За да си намери нова жена Артаксеркс, подчинените му започнали да избират красивите моми девици от всички части на  империята. Довеждали ги в специален дом в столицата Суза, където, след като били подготвяни дванайсет месеца, като ги мажели със специални масла и ги обличали подобаващо се явявали пред него. Те всички били красиви и отбрани, но сърцето му не трепвало при вида им докато ги оглеждал, но когато дошъл редът на Естир-Хадаса и я зърнал се влюбил и усетил, че именно тя е за него:
     
  "И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин." (Естир 2:17)
 
Може да се отбележи, че винаги в подобни случаи новата жена е и по-млада. Ако примерно Артаксеркс е бил на 40-45 г. (става владетел на 32 г.), а жена му Асуир би трябвало да е на 30-ина г., то вече новата Естир е на 15-20 г. Възрастта за сватби в продължение на хилядолетия за жените е била от 13-14 до 20 г., най-често от 15 до 18 г. Дори в случаите на огромни дълголетници мъжете през определен период от време (през не повече от 40-70 г.) си взимат нови млади жени, които да им раждат деца. Така Ли Чунг Юнг примерно надживява 13 от жените си за малко над 250 г. и има 180 деца, внуци, пра внуци и пра пра внуци. Единствено 14-тата го надживява, с която живеел последните 3-4 десетилетия и била на 60 г. Като трябва да се отбележи, че сред китайците е било разпространено многоженството и конкубинатът, така че става ясно, в продължение на повече от век и половина е имал едновременно по 2 и 4 жени. Мога да посоча и случая с индианеца от племето зену Хавиер Перейра, който живее 169 г. (роден през 1789 г.). Той имал пет жени в живота си и когато го открили през 1954 г. изглеждал на 50 г. и си търсел нова жена. Най-малкият му внук починал през 1941 г. на 85 г.  Същото се отнася и до хората със забавени или спрени процеси на стареене или на малкия процент, които умеят техники и методи за подмладяване (виждал съм снимка на йогин на 127 г. с външен вид на около 27-35 г., който е идвал в България по времето на Людмила Живкова).

Товита е неканонична старозаветна библейска книга включена в православната Библия. В нея се разказва за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая, преди някой от тях да може да бъде с нея, поради действието на демон:

"В тоя същи ден се случило и на Сара, Рагуилова дъщеря, в Екбатана Мадийска, да търпи укори от бащините си слугини, задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умъртвявал, преди да бъдат с нея като с жена." (Товита 3:7)

Тя не е знаела, че съдбата й е предопределена свише от Бог и дори за момент се замислила да се самоубива, но се оказва, че по този необичаен начин е била специално запазена за точно определен мъж, когато им дойде времето:

"... тя твърде много се нажалила, тъй че решила да се лиши от живота, но размислила: аз съм една на баща си; ако направя това, ще бъде за него безчестие, и ще сваля старостта му с печал в преизподнята." (Товита 3:10)

По-късно се изяснява, че тя е запазена за Товия – синът на Товита. Ангелът Рафаил разкрива на Товия, че Сара и нейното наследство са предназначени за него и че ще имат деца:

"Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца. Като изслуша това Товия, обикна я, и душата му се крепко прилепи към нея." (Товита 6:18)

Мъжете и жените се различават. Те се различават и в любовта. Различат се дори и по времето, когато да могат да създават семейство или да раждат деца. При жените времето е ограничено, а при мъжете – не. За разлика от жените при мъжете няма конкретно време за любов, след като пораснат.
В Библията се споменава израза "време за любов", но това се отнася единствено до момичетата. Ще използвам цитат, макар и казано в друг контекст:

"...ти порасна, стана голяма и достигна превъзходна красота: твоите гърди се надигнаха, и косата ти порасна; но ти беше гола и непокрита. И минавах Аз покрай тебе и те видях, и ето, това беше времето ти, време за любов" (Езекил 16:7-8)

 И така за 14 февруари: Как да се празнува нещо, което го няма с името на човек, който не е съществувал? Не е ли меко казано глупаво?

Мърлявите алчни попове? Мерси! Слава на Тангра и да бъде Волята Му и Зарезан Му.

Трифон Зарезан не е някакъв си пра български празник от тангризма. Пра българите не са пиели вино и не са познавали виното преди идването по сегашните земи на България, но са пиели кумис от конско мляко за сведение на незнаещите. В самото подрязване на лозята няма нищо религиозно и няма нищо против християнството. Подрязването е открито по случайост от древните елини преди около или повече от 2500 г., когато един лозар около началото на пролетта карал с магарето си тор за лозята, но магарето изяло част от филизите на лозята, а по-късно забелязал, че на това място поникнали по големи филизи и дало по-голям добив. И въобще гроздето е десертен плод, а не нещо, което става единствено за пиене. Както преди 2000 г., така и през Средновековието в повечето страни водата (ако не е директно от извора) от реките и др. източници често е съдържала всевъзможни бактерии и т.н. и не е била достатъчно добра за пиене и е имало опасност от зарази, поради което повечето хора са пиели вино смесено с вода, което е неутрализирало бактериите. Дори в Новия Завет се споменава, че Исус и учениците му са пиели вино, но в топлия климат на Израел и района на Арабия, където лесно се разпространяват заразите е била разпространена същата практика с пиенето на вино смесено с вода. Апостол Павел дори пише към Тимотей да не пие чиста вода, но да добавя малко вино: "Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания." (1 Тимотей 5:23)
Елините пиели разредено виното с вода и много се шашкали, като посещавали траките и после пишели в различните хроники, че пиели виното чисто, без да го разреждат. Само че на българските земи винаги е имало огромен брой изворни източници и чисти води и повечето хора са ползвали такива, а на всичкото отгоре и огромен брой са лековити води (едва ли има друга страна по света с толкова много).