Тази година римокатолиците отбелязват Великден с възкресението на Исус на 5 април, а православната църква на 12 април. Честването на Великден по различно време при Източната и Западната църква води началото си още от II век.

Когато възниква християнството, то е просто учение базиращо се на светите писания от библията със заповедите на Бог и по-голяма чистота във вярата имащо някои (макар и малко) общи черти с есеите. То се разпространява бързо предимно сред евреите, но така и сред езичниците. Апостол Павел тръгва да проповядва на евреите живеещи сред езическите народи, някои от които имат смесени бракове, а освен това повярват и някои от езичниците по тези места. През това време новоповярвалите езичници биват поучавани само в най-важните и основни неща във вярата, за да не ги обременяват¹ прекалено много, но никой не инструктира църквите по различни по-дребни въпроси. Един от тях е, че библейския календар е лунен, а не слънчев и че всички празнувания дадени от Бог в Библията са само и единствено по лунния календар. Дори новолунията са дадени за празници, празнични дни, на които се извършвали приноси към Господа:

„И в дните на радостта си и на празниците си, и на новолунията си да тръбите с тръбите при всеизгарянията си и при примирителните си жертви; и те да ви бъдат за спомен пред вашия Бог. Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.” (Числа 10:10)

„На новолунията си да принасяте за всеизгаряне на ГОСПОДА два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък...” (Числа 28:11)

„и да принасят на ГОСПОДА всички всеизгаряния в съботите, на новолунията и на празниците, под брой, според правилото за тях, до века пред ГОСПОДА.” (1 Летописи 23:31)

„Затръбете с тръбата при новолуние, при пълнолуние, в деня на нашия празник.” (Псалми 81:3)

Така поради незнанието си римските християни от нееврейски произход (бивши езичници) през  II век започват да честват не времето на Пасхата, което би трябвало да се разглежда по лунния календар² и винаги е на пълнолуние, но да обръщат внимание на дните от седмицата, които сред езическите народи били кръстени всеки на отделно божество. Просто в начина на мислене на езичниците било вкоренено, че този и този ден се свързва с конкретно божество, което не се изкоренило веднага след като повярвали, но приели, че щом Исус е възкръснал през първият ден от седмицата (неделята) това е неговият ден, без да се съобразяват с новолунието, когато трябва да е Пасхата. За първи път Поликарп от Смирна, който е ученик на апостол Йоан (приеман за автор на едно от четирите евангелия), като научил, че римският епископ и ръководената от него римска църква честват неправилно времето на христовото възкресение се възмутил на това и се отправил до Рим, за да им обясни сериозната грешка, която те правят - има си време определено от Бог в Библията, кога да е Пасхата и не е правилно някой да си ги променя тези неща, както му падне и му се вижда, че му пасва. Така през 154 г., когато той бил близо 100 годишен се отправил на дълго пътуване до Рим, за да се срещне с епископа и да му обясни, че това не е правилно и нещата трябва да са по Библията. Явно обаче твърдоглавия римлянин (по-късно наречен папата) си мислел, че знае по-добре от Исусовите ученици (апостоли) и техните преки ученици, кое е правилно и какво не и кога е възкръснал Исус и как е правилно да се празнува. Както е записано в писанията (Евсевий Кесарийски не е единственият, който описва случая) римския епископ и Поликарп дискутирали заедно и всеки от тях задържал своята позиция и празнували всеки по своя си начин, но запазили добри взаимоотношения. Най-точно казано римския епископ темерут, който явно слабо е познавал Библията със Стария завет на име Аникет (Anicetus) не приемал това, което правели апостолите и когато те чествали Великден, считал, че те не са прави, но си знаел неговото и не приел поученията на Поликарп.

Както научваме от Ириней няколко десетилетия по-късно от запазено писмо на Ириней до римския епископ ("папа") Виктор I (189 – 198) епископът берберин си чествал не деня на пълнолунието с датата по лунния календар, на който се падала Пасхата и е правилно според календара използван в Библията, но неделята, което Евсевий Кесарийски също потвърждава. Виктор I дори имал наглостта да си позволи да отлъчвал от Църквата противниците си, които празнували по лунния календар на пълнолуние в неговия район. По-късно тази неправилна практика за времето на честване на Великден се разпространила масово, както сред римските християни, така и сред повечето от останалите църкви, като трябва да се има предвид, че това честване на деня на слънцето (неделя) произлиза от Александрия - Египет, където в продължение на тридесет хиляди години се покланяли на слънцето (по различни източници и изчисления египетската цивилизация е съществувала от 29 до 32 хиляди г.).

 Римският епископ³ Телесфор (Telesphorus), който по-рано бил отшелник въвел 40 дневния пост преди Великден. Той бил епископ в периода около 126-138 г. Но епископ Телесфор все пак не карал никого да прави това, като него. По-късно на римокатолическите събори омерзяват и постите, като ги кодифицират по вавилонски тертип. В юдеизма и християнството се пости без храна и вода, когато е за къси периоди от време от един до три дни, в православната традиция е разпространено тримеренето - три дни без храна и вода (разбира се и при кратките пости може и с малко вода, в зависимост какво решение ще вземе постещият), а когато е за дълги само се пие вода, но на римокатолиците явно не им е харесало, че Исус е постил без да яде и те си измислили техни "пости" с ядене. Просто казали, че може човек да яде различни неместни храни и дори риба, но не и друго месо и че това е пост. Съжалявам, но няма такова нещо! Това не е пост, а диета! Няма такъв пост в Библията! Никъде в Библията няма да срещнете пост с неяденето на месо – някои хора цял живот така се хранят и това не означава, че постят цял живот, но са избрали така да се хранят. Така например в Индия около 1 милиард души не ядат месо и са вегетарианци за цял живот и какво да не би да постят? И освен че се пости без да се яде храна, една подробност - пости се всякога, а не само по време на обявените дни от институционалната църква за постене, а всякога (като разбира се по-добре е да бъде без големите библейски празници). Освен това в идиотските си измишльотини римокатолическата църква от една страна приемала за постене, когато някой яде риба или друга безместна храна, но ако някой пиел вода, която се съхранява в мяхове от животинска кожа вече се считало, че не пости.

През средновековието по време на поста не се приемали и яйца и млечни продукти, но след време ги позволили. Първоначално ядели само веднъж дневно вечер (в Азия има народи, които цял живот така се хранят), а по-късно около XIV век променили поста на две хранения - по обяд и вечер. Но след известно време около Ренесанса съвсем се разглезили и добавили към задължителния "пост" и закуска. Така през 1917 г. според каноническия закон на Римоатолическата църква се стига до пълен и малоумен идиотски абсуд - има два вида разделение по време на католическите пости. Едното се нарича "пост" и се яде три пъти, като основното хранене е по обяд, а сутрин и вечер по-малко, но се яде и месо, а другата форма се нарича "въздържание", като под въздържание означава, че се яде, ама без месо (канон 1250), това важи за петъците и съботите по време на така наречения пост. (Чудя се на тези хора не им ли омръзва от ядене, не им ли се иска понякога да си починат и да не ядат поне няколко дни.) В наше време има малко повече информация за здравословното и лечебно гладуване и постещият човек, ако е разумен и иска може да комбинира и двете, като направи постенето си максимално полезно за организма с начално пречистване и същевременно да е добро пред Бог (поне аз така съм избрал да правя и от 8-9 клас правя редовно ден и половина или два такива постения на вода с пречистване, а през 2022 г. след Великден направих за първи път 21 дена ).

Забележка: Важно. При постенето без храна, само на вода трябва да се внимава. Човек трябва първо вече да е постил няколко пъти поне по 3-4 или 5 дни и да познава организма си преди да се хване да прави 20-21 дни. А докато при 3-4 дни след това прояждането е лесно и още през първия ден може да се изяде от 200 до 300-400 гр. лека храна за деня, то при 15-20 дни вече първия ден на прояждането само се пие сок до около 50-70 гр., а на втория или третия ден може освен 70-80 гр. сок прясно направен от нещо (може да бъде морков + парченце цвекло и малък стрък крвиз и магданоз) да се яде нещо 1-2 лъжици на ден, примерно разварен ориз или 1 картоф. И през следващите 6-7 дни се яде по от 150-250 до 300 гр. на ден. Ако се избърза на 4-5 ден и се изяде около 400 гр. храна общо за деня, то през следващите дни организма не иска да приема повече от 100-150 гр. храна дневно и му е тежко и фактически се връща в начална позиция на прояждането и още 2 седмици са необходими докато мине на 400-450 гр. храна на ден. Това са важни неща да се знаят. И ако някой никога още не е правил дълго постене на глад е добре да се консултира с диетолог.

Това с 40 дневния полу-пост с неяденето на месо произлиза от култа към езическото божество Тамуз, който е убит от глиган и в негова чест във Вавилония не се ядяло месо 40 дни. Също така боядисването на яйца произлиза от култа към демоничната богиня Астарта, в чиято чест (както и на Тамуз) през пролетта се извършвало жертвоприношение на тримесечно дете и с кръвта му се боядисвало яйце. След ритуала се правела оргия, която започвала от съвъкупление пред всички между жрицата на Астарта и жреца на Тамуз. От заченатите деца по време на оргията, които се раждали след 9 месеца, следващата година по време на оргията се извършвало човешко жертвоприношение на тримесечно кърмаче. Препратка към тази отвратителна и гнусна практика намираме и в Библията:

„И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, които пожертваха на ханаанските идоли; и земята се оскверни от кръвопролития.” (Псалми 106:38)

Като под "невинна кръв" се подразбира именно кръвта на кърмачетата и евентуално мънички деца при други подобни ритуали, които са жертвали. Също така за похот (вероятно сексуална) свързана с езическите идоли и коленето на деца още се споменава:

„които сте разпалвани от похот към идоли под всяко клонесто дърво, които колите деца край потоци, между скални пукнатини?” (Исая 57:5)

Трябва ли в Библията да се пишат повече подробности на гнусните езически практики и да описват с подробности езическия ритуал? Това че с кръвта от тримесечните деца боядисвали яйце - символ на плодовитостта и че го пазели една година до следващата оргия?

Зa човешките жертвоприношения извършвани сред дърветата по време на късната Римска империя християнският апологет от Картаген – Тертулиан пише в Апологетика на християнството през III век:

"В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес." (Apologetiqum IX, 2-3)

 Излишно е да обяснявам, че боядисването на яйца няма нищо общо с християнството и не е правилно християните да го правят. Всички езически жертвоприношения и практики са мерзост, гнусотия пред живия Бог. Господ гледа сърцата и мотивацията на хората, когато става въпрос за отбелязването на празници или постене в Негова чест, но Той не е безразличен за езическите традиции, които са забранени от Него. За еврейския народ, който е бил даден като пример във вярата и поклонението към Бог по времето на Стария завет, Той дава специална заповед да не се учат на традициите на езическите народи:

„Когато ГОСПОД, твоят Бог, отсече пред теб народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им, внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така? Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си. ” (Второзаконие 12:29-31)

Разбира се в това някой да яде яйца варени, пържени или сурови няма нищо лошо (най-полезни са когато жълтъкът е течен, на рохко). Дори когато на някого му подарят някое боядисано, като е човек с вяра няма проблем, но самата практика на боядисване не е правилна и хората, които боядисват яйца може да се окаже, че имат проблем от незнание с Бог.  Така или иначе боядисването на яйца няма никакво отношение към вярата и спасението на душата.

Последователите на Христос боядисвали ли са яйца?

– Нито един от учениците на Исус, нито апостолите, нито апостол Павел, нито апостол Йоан, нито апостол Петър, нито кой да е друг не е боядисвал яйца и никъде в Библията и Новия завет няма написано да е правел нещо подобно. Нито пък в раннохристиянските писания, като Historia Ecclasiastica (История на църквата) от Евсевий от първата половина на IV век или по-ранните истории не срещаме такова нещо. Ако имаше такава практика, то Тертулиан или Ириней от Лион биха я проклели и директно казали, че е от дявола! Отказването от езическите и небиблейски традиции, които са навлезли в църквата и са я променили до неузнаваемост в сравнение с ранната църква е сериозно предизвикателство за почти всеки християнин и е въпрос с повишена важност за духовното изграждане пред Господа и напредък във вярата. И всеки, който има намерение да следва искрено и правилно Бог да се откаже от тях и да върви в правилните пътища.

Друга глупост произлизаща от езичеството нямаща нищо общо с християнството е така нареченият "Великденски заек" разпространена в германоезичните страни и мултикултурата в САЩ и англосаксонската култура, където е пълно с всякакви езически щуротии. Сами можете да си проверите и ще видите, че никъде в Библията не се споменава за някакъв заек. Не само това, но заекът според заповедите на Бог е нечист - той е нечиста храна и забранен за ядене в списъка с храните:

" заека, защото преживя, но копитата му не са раздвоени; той е нечист за вас" (Леит 11:6)

 Почитането на "Великденския заек" е добре известна езическа практика, която навлиза в народното творчество в християнски времена през XV век чрез една немска приказка с езически подтекст, в която се разказва за заек, който криел шарени яйца от децата. Заекът е символ на древногерманската богиня Еостре или Остре. (По нейното название женския хормон е наречен естроген, както и името на държавата Австрия – Osterreich, което на старогермански означава – Райх на богинята Остре). Еостре или още Остара е богиня на пролетта и плодовитостта в тевтонската митология, нейното име също в древността носел месец еостур, който съответства на април и се свързва и с пролетния фестивал остертага. Едната от думите, която се използва на английски за Великден е Easter и отново произлиза от името на богинята, като по това време се правел и ритуален лов на зайци и езичниците й принасяли в жертвоприношение зайци. По правилно е на английски да се използва термина Passover произлизащ от passions of Christ (раните на Христос) и Пасха.

Както е добре известно при много от езическите божества е имало приемственост, синкретизиране и Естре отговаряла на почитаната във Вавилон и Месопотамия богиня Ищар или Астарта, известна като „кралицата на небето” в чиято чест се извършвала свещена храмова проституция и през пролетта се правели оргии, за което вече стана въпрос малко по-горе. Първоначалният й символ бил заек и именно от там произлиза емблемата със заека на списанието Playboy създадено от Хю Хефнър, който в края на 50-те години на ХХ век членувал в сатанинска секта, чийто символ бил заекът, но след втората сбирка сектата се разпаднала заради убийство, разследването и вкарването в затвора на създателя й.

Великден (Възкресение) е най-важният християнски празник и е добре да се празнува по правилен начин. Това е и времето на дадената от Бог Пасха.
За да се разбере по-правилно какво и как се празнува (по Библията) по това време ще е нужно да направя някои уточняващи описания за това време и какво е правел Исус с учениците си.

 Вечерята на 14 авив на иврит се нарича Седер и означава ред, като се има предвид редът на хранене, понеже се яде безквасен хляб, а на следващата вечер 15 авив и печено агне. Исус е разпънат на кръста именно на 14 авив. Според Божия календар Исус възкръсва на 16 авив, което тази година пресметнато към езическия е на 1 април. Добро утро на всички, на които току-що им просветна и се събудиха от духовен сън!  

В Библията в Стария завет е предсказана появата на бъдещия спасител с редица пророчества за идването на месия (машиах - помазаник, на арамейски - мешиа), тоест за Йешуа или Йехошуа (Исус), или още известен като Христос (идващо от гръцки означаващо Помазаник). Срещаме и пророчества за раждането му, които са се изпълнили:

"Ето, девица ще зачене и ще роди син" (Исая 7:14)

"А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел, Чийто произход е от начало, от вечността." (Михей 5:2)

Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират да ядат Пасхата. Пасхата е празник даден от Бог в чест на Божиите чудеса в Египет и излизането на еврейския народ от там и вечна памет за това, коeто е извършил Той. Последното чудо, което Бог прави в Египет за евреите и за наказание за египтяните е убиването от Бог на всички първородни хора и животни в Египет и спасението на евреите. Предупредени от Бог и по Негова заповед те поставят кръвен знак на горния праг на вратите си от заклано агне и ядат печено агне вечерта описано в Изход 12:21-23.

"И в онази нощ Аз ще мина през египетската земя и ще поразя всяко първородно в египетската земя от човек до животно; и ще извърша съд против всички египетски богове..." (Изход 12:12)

Сам Исус предсказва, че по време на Пасхата ще бъде предаден на разпятие:

"Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие." (Мат 26:2)

Иисус заедно с най-приближените си 12 ученици, наречени апостоли се събират за Пасхата:

"А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?" (Maт 20:17)
Исус Христос е разпънат на кръст на 14 авив (нисан) и се приема, че възкръсва рано сутринта на 16 авив. Счита се, че процеса срещу Него е траел няколко часа. В писанията пише, че процеса започва още сутринта, след което го завеждат при Пилат:

"А сутринта всички главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса" (Мат 27:1)

Всички подробности включително и разпъването са описани в същата 27 глава на Евангелието от Матей, Евангелие от Марко 15 глава, Евангелие от Лука 23 глава и Евангелие от Йоан 19 глава.

Точно е отбелязано и възкресението в първия ден от седмицата – неделята⁴, като в различните евангелия откриваме различни подробности и нюанси на това събитие. По този начин дните на Пасхата се сливат с тези на разпъването и възкръсването на Иисус и понякога са наричани също Кръстна Пасха. По време на Пасхата в петъчния ден се е колело агне в Храма и се пекло на Храмовия хълм, от където всеки си взимал агнето. А с жертвата на Исус на кръста Той става един вид пасхално агне и по тази причина често е наричан Божий агнец. Интересна подробност е, че при смъртта на Исус на кръста се разпаря завесата на Храма, но също, че агнето. което било на ред да бъде заколено в Храма – избягало. Тоест Исус е нашето жертвано агне.
В писмата си включени в Новия Завет апостол Павел обяснява:

"... защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина." (1 Кор 5:7-8)

По Великден хората масово се поздравяват с "Христос воскресе", както е по старо му, което ако се казва от сърце и осъзнат ум е много добре и път за спасение, но ако някой го казва, като папагал, само защото такъв е обичаят и хората така правят е безсмислено празнословене.

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява." (Римляни 10:9-10)

За някои около Великден е време наистина да обърнат живота си към Господ, а за други като минат празниците да се върнат отново в бълвоча си, ако въобще са успели да излязат за кратко от него. Всеки сам избира на къде да поеме.

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! – ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.” (Матея 7:21)

Всеки сам си избира пътя, по който да върви. Но един и тесен е пътят към Господа:

"Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират." (Матея 7:14)

"Да се отклонява от злото, е пътят за праведните; който пази пътя си, опазва душата си" (Притчи 16:17)

"А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа. Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни. Жените им са несмислени и децата им лоши, проклет е родът им." (Премъдрост 3:10-12)

"Тия, обаче, като животни без разум, естествено родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулят за неща, които не знаят, и ще погинат в своя разврат, наближаващи да получат заплатата на неправдата - люде, които считат за удоволствие  да разкошествуват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия" (2 петрово 2:12-14)

Исус Христос възкръсна. Честито Възкресение!

Бъдете благословени, а не проклети. Изберете Господа, живейте праведно и не следвайте езически традиции!

_______________________________________________-

¹ В текстовете на Тората (Петокнижието) Бог дава на еврейския народ дните и времето за различните празници. Това са духовен тип празници свързани с Бог и поклонението към Него. Когато някой от друг народ приемел вярата ставал прозелит и едва тогава можел да чества тези празници. По заповед от Господа следвала точна процедура, как такава личност да стане прозелит, а с това започвало и спазването на дадените от Бог заповеди и празници, като съботата или новолунията. Обикновено подготовката с изучаването на заповедите и словото на Бог траело от 3 до 4 г., а приемането на такъв човек за равноправен ставало едва, след като някой такъв отидел до Ерусалим по време на празника. След като обаче видели, че Светия Дух (чиято проява е говоренето на езици, наричано ангелски или божествени езици) заедно се излива и върху повярвалите езичници и те започват да пророкуват и да се проявяват дарбите на Светия Дух в Ерусалим правят апостолски съвет, на който решават да не обременяват излишно езичниците със спазването на правилата за гиур и с малко обяснения да ги включват в църквата. Първите последователи, ученици на Иисус Христос са евреи и са спазвали различните стандартни за юдеизма дадени от Бог празници. Когато идва Божия Помазанник Иисус, Той не отменя, нито празниците, нито, коя да е Божия заповед, но допринася за по-голяма чистота и вяра в Бог:

„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам; Докато премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.” (Матея 5:17-19)

² Календарът, който се използва в Западната цивилизация със започването на новата година на 1 януари е езически. Първоначално римляните отбелязвали Нова година на 1 март, както всички природно ориентирани народи (и божия календар започва през пролетта). Юлианския календар е въведен от бисексуалния римски диктатор Юлий Цезар и е посветен на божеството Янус. Годината започва с първия ден посветен на Янус. Януарските календи са посветени на Янус, както и името на месеца.
При даването на десетте Божии заповеди на Синайската планина първата от всички заповеди гласи:

„Да нямаш други богове освен мен” (Изход 20:3)

А относно езическите божества и техните имена още е писано:

"и да не споменавате имената на техните богове" (Исус Навин 23:7)

„И да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да насечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.” (Второзаконие 12:3)

По-късно Папа Григорий донамества датите, тъй като този календар не е съвършен и след повече от хилядолетие и половина дните доста са се изместили от реалното време и месеците. През 1582 г. Григорий XIII под предлог „за по-добра хармония със сезоните” променил петък 5-ти октомври на петък, 15-ти октомври. Така датите при Григорианския календар са изнесени с 10 дни напред. И между другото за 470 г. пак малко се е изместил и отново календара на Григорий не е верен.
Но при Божия лунен календар тези неща ги няма с изместването за дълги периоди, просто има един допълнителен месец адар II на три години да се навакса закъснението спрямо слънчевата година и всичко се намества.
A относно Пасхалната таблица на Dionysius Exiguus, която е за период от 95 г. - от 532 г. до 626 г., въпреки че всичко е ориентирано около деня на слънцето (неделята) и идеята за празнуването от католическата църква в неделен ден, но присъства 19 г. цикъл на повторение на лунните цикли (известни още от Александрийските изчисления на Анатолий, Александър и Теофилий от началото на IV век). Между другото обаче Скитът от Костанца (Млака Скития) тук - таме е пообъркал датите за лунната пасха по лунния (еврейския) календар, ама на базата на цялата грешна концепция това е по-незначително. Дори по-раншните споменати представители от Александрия също имали между себе си различия в изчисленията си. Така например според Анатолий за 304 г. пълнолунието би трябвало да е на 8 април, а според Теофилий на 6-ти. А за 306 г. разликата в изчисленията на двамата е цели три дни. Обърнете внимание и на една особеност - цялата тази концепция за акцентирането не на деня на пълнолунието, когато е Пасхата, а на деня на слънцето неделята идва именно от Египет, от Александрия, където в продължение на хиляди години слънцето се почитало, като главно божество.

³ По-късно римските епископи са се нарекли Папи означаващо Отци титла произлизаща от култа към Митра, което е в пълно противоречие със заръките на Исус:

„и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата” (Евангелие от Матeя 23:9)

Римската църква си присвоява правото да се счита за ръководна, поради факта, че Рим е столица на империята и важен административен център за римляните. Римският епископ Силвестър I получава подарък от император Константин Латеранския дворец и римските епископи започнали да се ползват от слуги и постепенно да си приписват различни привилегии, като след няколко века се стигнало до груби измами и ереси нямащи нищо общо с учението на Исус Христос. Сред известните ключови за католицизма измами е Donatio Constantini и фалшивите декретали, които да подкрепят жаждата на папите и римокатолическата олигархия от епископи и архиепископи за неконтролируема власт. Около средата на II век, след въстанието на Бар Кохба евреите са преследвани от император Адриан и християните в столицата от страх да не ги помислят за евреи първо се отказват от спазването на съботата, а след това използват всячески начини да се различават от тях. Taкa още II век възниква разделението на Източна и Западна църква, като център на Източната е Ерусалим, както и си е редното да бъде. В продължение на няколко века започвайки веднага след възкресението на Исус Христос Източната църква се ръководела от наследници от Неговия род. Исус има четири братя и няколко сестри:

"Не е ли Той син на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята ,му – Яков, Йосиф, Симон и Юда? И сестрите му не са ли всички при нас" (Матея 13:55-56)

Папите приемат езическата титла за върховен жрец на Рим над езическите колегии от култове Pontifex Maximus, с помощта на фалшивите писания направени пo времето на папа Стефан II (III) и тайна договорка с Пипин Къси и си присвояват титлата Vicarus Fili Dei означаващо Божий наместник на земята, което всъщност е премахване на тази функция от Исус, който реално би трябвало да се счита за Божий наместник, както самият Исус казва: "Никой не дохожда при Отца, освен чрез мен" (Йоан 14:6) и както са отбелязвали апостолите: "Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус" (Тимотея 2:5). Към тайната спогодба влизало папата да придобие права да коронова владетели, за да може да го коронова (и да измести меровингската династия), а Пипин да му подари земи, което води до създаването на Папската държава (Status Ecclesiae), която след това започва в продължение на стотици години да прави заговори и войни против околните княжества и републики, за да се разширява. По груби изчисления жертва на папската институция за по-малко от 1500 г. стават над половин милиард души.
В продължение на 1400 г. папите пускат над 40 декрета за забрана на четенето и притежаването на Библията от миряни, забраняват и преводите й и за това издават заповеди за избиването на милиони хора. Стига се до лудостта папите да се самообявят, че имат правото да прощават грехове, да продават индулгенции включително и за бъдещи грехове и т.н. Единствено Исус има правото да опрощава грехове:

"И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете." (Матей 9:3)

И въпреки че се доказало, че писанията и Donatio Constantini са фалшиви, вместо да се покаят и да се отрекат от измислените от тях титли и привилегии папите и до ден днешен имат претенция, че са "Божии наместници на земята" и продължават да ползват фалшивата титла и нагло да я носят на папската тиара. A IX век около времето на началото на порнократичния период на Римската църква, когато папите се назначавали от приближените на две проститутки, Стефан VII - извънбрачно копеле на свещеник и проститутка издига официално тезата за "непогрешимостта на папата", която по времето на антипапа Григорий VII достига до прословутите нагли 27 точки. Стефан VII, който е издигнат и контролиран от проститутката Марозия се обявява за "княз на князете, владетел на владетелите, крал на епископите, съдник на смъртните". Папският официален абревиатор (писар) и държащ библиотеката на Ватикана, Bartolomeo Sacchi, автор на официални биографии на папи пише многозначително за IX век:

"светият престол стана крайната цел на всички честолюбиви интриганти и леговище на всички пороци. Той се спечелваше със злато и кръв." А историка на католическата църква кардинал Cesare Baronius в аналите си пише:

"Никога никакви раздори, нито граждански войни, нито преследвания, срещу езичници или гонения срещу еретици и схизматици не са причинявали на църквата толкова страдания, както тези чудовища, които завладяха трона на Христос чрез симония и убийства... Римската църква се превърна в безсрамна уличница, покрита с коприна и украсена със скъпоценни камъни, публично проституираща срещу злато. Латеранският дворец се превърна в гнусен вертеп, където духовници от всички националности си оспорват с продажните жени първенство по разврат и разюзданост."

⁴ Уточнение: по Божия календар седмицата започва с неделята и завършва със съботата, която е дадена от Бог за почивка и поклонение към Господа и е 4 Божия заповед на плочите на завета и само посветения на Бог ден от всичките дни на седмицата си има свое име на иврит - шабат, а всички останали дни: първи ден - неделята, втори ден - понеделник и т.н. Като още трябва да се знае, че дните от седмицата според Библейската трактовка - още от самото начало на Библията е отбелязано, че започват с нощта и завършват с падането на следващата нощ. Езичниците посвещавали различни имена на боговете си на различните дни от седмицата, както и до момента са названията на поне 4-5 дни от седмицата в много езици сред бившите езически народи. Така например на български думата неделя означава "не се работи" от "не делят" и произлиза от закона на император Константин, който обявил никой да не работи в свещения ден за слънчевото божество Sol Invictus, на чието той бил първожрец. А названието на втория ден от седмицата - понеделник произлиза като обозначение, че това е деня след този, на който не се работи. За повече по темата четете книгата ми Измамата за Коледата.
И още една подробност Пасхата се отбелязва по лунния календар спазван от евреите винаги е на пълнолуние, докато езическите народи поставят под значение не изискваното от Бог пълнолуние, но дните от седмицата и по тази причина дори сега пишман християните наричат дните от седмицата, която определят за Велекден по различен начин. Но според Бог има значение не денят от седмицата, когато възкръсва Исус, който е неделя, но пълнолунието, което е част от космически цикъл.
По време на разпъването на Исус докато е на кръста става чудо - по цялата земя в околността става тъмно. Но това не е някакво си слънчево затъмнение, тъй като е пълнолуние и астрономически е невъзможно, но е странно неестествено свръхестествено явление.

"А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час." (Матея 27:45)
Еврейският лунен календар се състои от 12 основни месеца състоящи се от по 30 или понякога 29 дни. На всеки 3 години има и допълнителен 13 месец поради дните, които остават, тъй като има 11 дни закъснение според слънчевата година, който е наричан адар II.

Исус възкръсва на първия ден от седмицата - неделята:

"А когато мина съботата, Мария Магдалина, Мария Якововата майка и Саломия купиха аромати за да дойдат да го помажат. И в първия ден от седмицата дохождат на гроба много рано, когато изгря слънцето." (Марк 16:1-2)

„А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. ” (Лука 24:1-7)

Во Истина Воскресе!