Вероятно повечето хора не си дават сметка, че това е празник на две писмености. Писмености е имало от най-древни времена и през определен период от време откриват по някакви все по-древни писания. Така че няма такова нещо, като най-стара писменост, но само за момента известна, като най-стара писменост.

Днес е празник на две писмености. Едната е писмеността, която братята Кирил и Методий измислят по поръчка на моравския княз наречена глаголица и другата е българската азбука, която се появява след пристигането на учениците им в България начело с Климент Охридски, който се приема за неин основен автор. Слeд време неправилно е наречена кирилица, вместо да бъде на името на създателя й - климентица. След време създадената за Българската държава писменост от Климент Охридски се разпространява и сред другите православни славянски народи (дори в Румъния в началото на XIX век се пишело на нея) и е наречена славянска писменост. Тъй като Библията първо е написана на български с климентовата писменост, а русите приемат масово християнството от България наричат старобългарската форма на езика в Библията - старославянски, а двата народа са свързани завинаги. А 24 май е празник за всички народи, които ползват тази писменост.
 Някои изследователи считат, че глаголицата или по-точно нейната основа вече е съществувала известно време по-рано. Открити са данни, че хърватите, когато са приемали християнството през VII век и по-точно по време на покръстването през 635 г. вече са ползвали някаква славянска писменост и дори са вмъкнали към техните ръкописи заповеди за спазване на мир със съседите, както пише Константин Порфрогенет през Х век. Според една от версиите създателя на хърватската азбука е Уилфрид, който превежда Библията през IV век на готски и той самият е от славянски произход. Друг е въпросът какви точно са готите и дали поне остготите също не са славяни - твърде игрива тема, на която така или иначе не си заслужава да се обръща твърде голямо внимaние в тази статия. Според друга версия автор е така нареченият св Йероним. Един от интересните артефакти е така нареченото Реймско евангелие, чиято втора част е написана през 1395 г. от монасите на Емауския манастир в Прага. То се състои от  32 страници на кирилица и 62 страници на ъгълеста (хърватска) глаголица. Според една непотвърдена за момента хипотеза първата част е написана от Теодосий Търновски в Калифаревския манастир, а има и версия, че това е преписана част от по-стар български текст (което никак не е изключено).
 
Глаголицата е доста по-сложна с по-завъртяни букви и дори никой съвременен българин без предварителна подготовка нищо не може да разбере написано на глаголица, докато българската писменост, появила се от учениците на Кирил и Методий се базира на някои букви от гръцката и латинска писмености. Факт е, че българска писменост е съществувала и по-рано на принципа на руническата и българските руни са 1330 (писането с резки и чертички, както пише Черноризец Храбър в "За буквите", арабския автор Ибн ал Дин през XI век също пише за русите, че имали писменост и пишели на бяло дърво с черти и резки и дава образец в книгата си). Използвана е по стените на църквите около времето на покръстването. Друга писменост, за която е известно, че е използвана е азбуката на бесите със споменатия от древни автори превод - Библия Бесика. Счита се, че Никита Ремесиански е човекът, който разпространява евангелието сред бесите (траките) на така наречената азбука на бесите. Още Херодот пише, че варварите на север от елените пишат на кожа. Друга интригуваща подробност е, че елинската писменост произлиза от тракийската - от тракиеца Орфей, който дава основата на част от буквите им. Също така микенската и пеласгийска писменост произлизали от тракийската писменост.

Някой би могъл да се запита защо не се празнува Климент Охридски, който създава писмеността, която ние сега ползваме, а на преден план стоят братята Кирил и Методий. Много естествено - Техният принос е безценен с християнската им мисионерска дейност и с преводите на Божието слово на разбираем славянски език. До това време според еретическата догма на римокатолическата църква с цел манипулиране се налагало мнението на римокатолическото духовенство, че Библията може да се чете само на три езика - еврейски, латински и гръцки, при което обикновените хора в различните така наречени "християнски" страни в тъмните векове на Западна Европа (които са продължили до епохата на просвещението с правенето на преводи през XVI век) въобще не разбирали какво пише в Библията и имали само бегла представа за християнството, което не познавали, понеже не са чели писанията, което е точно обратното на думите на Исус Христос. Исус обаче казва да се разпространява словото сред всички народи, а как ще се разнесе на разбираем или на неразбираем език?

„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века [Амин]“ (Евангелие от Матея 28:19-20)

Относно превода на Библията и богослуженията на славянски езици от братята Кирил и Методий възникват конфликти с римокатолическото духовенство. Това става причина за диспута във Венеция (византийски екзархат по това време) през 867 г., където Кирил оборва римокатолическите догматици. Предполага се, че Кирил е отровен по поръчка на папата, неслучайно от ватикана и до днес не позволяват да се изследва тялото му.

И двете християнски писмености са създадени за превеждането на Библията и нейното чете от славяните и българите и освен, че този ден е празник и на книгата, той е и специално християнски.



                   Това е глаголицата разпространявана от Кирил и Методий

 Двете славянски писмености са създадени не някой да пише и чете приказки на децата или да ги учи на каквото има падне, но за да се преведе и чете Библията сред славянските народи. Така че някой може и да се научи да чете и пише на български, но дали е грамотен става ясно от това дали е прочел или дали чете Библията. Ако не чете Библията е неграмотен или полуграмотен, който е научил буквите и ги ползва за други цели нямащи нищо общо със съставителите и мотива за създаването на азбуката.


  

Продължавай да сееш зърното , което ще даде реколта !