България е малка по население страна и финансовото състояние на средно статистическия българин е сравнително ниско, което се отразява на покупателните възможности почти във всяка област. Да, книги се четат и се купуват, но доста по-малко от преди двайсетина години, когато това бе по-масово. Докато по времето на "строежа на социализма" книги се издаваха единствено с одобрение на специализирана от ком партията рецензантска колегия, то от началото на 90-те години всичко коренно се промени. Първоначално различни предприемачи директно си превеждаха книги и ги пускаха на българския зажаднял за истински книги пазар, различни протестантски църкви също превеждаха и издаваха без официални права литература липсваща на пазара на принципа самиздат. След време се появиха и различните издателски къщи и постепенно нещата придобиха нормални рамки. 
  Книги самиздат се издават по различни причини от фирми, организации, тайни общества, секти и църковни общности до най-обикновенни автори. Различните фирми и организации разполагащи със собствини средства понякога издават нещо свързано с тяхната дейност или на член на организацията или фирмата. Тайните общества и сектите печатат материали за вътрешни нужди. Църквите понякога поръчват книги, които се раздават безплатно, или такива, които се продават в съответната църковна общност. Но вероятно най-голямата част това са обикновените автори. Причините за издаването на книги самиздат от такива автори могат да бъдат най-различни. Най-разпространено е издаването на самиздат поезия. Така или иначе, въпреки че в страната има голяма любителско-читателска маса на тема поезия този жанр почти не се развива. Държавата нищо не прави по този въпрос. Повечето книжарници директно отказват да продават поезия на неизвестни автори (независимо дали са добри или не) издателските къщи също като цяло не са заинтересовани от издаването на поезия. Редки изключения правят лични познанства и приятелства с издателите, които само и единствено в такъв случай публикуват стихосбирки на техните приятели и познати, на които са задължени. По тази причина повечето хора подготвили свои стихосбирки ги издават на принципа самиздат със собствено финансиране.
  Почти всеки, който наистина има желание да публикува собствена книга може да събере около 1500-3000 лв. и да направи това. Ако някой има по-малък бюджет с ограничени приходи просто трябва временно да си свие разходите, за да събере сумата. Понякога се намират и спонсори.
  Причините един писател, който не издава поезия да реши да предпочете да публикува книга на принципа самиздат могат да бъдат различни. По-малките и регионални издателски къщи в страната така и не се занимават с разпространението на книгите на дадения автор и са заинтересовани единствено, ако по някакъв начин ще им бъде гарантирана печалбата. Това е нормална реакция при пазарната икономика. По тази причина единствено по-големите издателски къщи проявяват интерес към издаването на български все още неизвестни нови автори. Хонорарите не са големи, но и издателските къщи поемат на плещите си разпространението и рекламата на дадения "продукт" в който са затворили пари. Понякога, ако някой автор от провинцията трябва да отиде примерно около от минимум от пет до десетина пъти до София или Пловдив за издаването на дадена книга и има 400-700 лева разходи по пътуванията и престоя, ако хонорарът му е 2000 лв. просто може да реши, че не си заслужава цялата хамалогия. Много хора са ограничени и със свободното време и това повлиява за издаването на книги на собствени разноски.     
  Когато даденият автор е готов със своята книга при предпечатната й подготовката застава пред два проблема. Първият е, че докато книгата се набира, ако е поезия и авторът не го е направил сам при преписването се допускат грешки и трябва текстовете задължително да се проверяват. Вторият въпрос е, че не всеки автор знае абсолютно всички правописни правила и е желателно да има някой приятел или познат да направи това, тъй като при самиздат допълнително трябва да се заплати определена сума за тази цел.
  Следващият момент е разпространението на книгата, което е най-важният въпрос. Тъй като човек обикновено е вложил някакви лични средства, събирани продължително време и желае те да му се възвърнат е добре книгите да се продават. Някои от книжарниците приемат книги на автори, които сами са си издали книгите, други отказват, като търсят поводи за тази цел. Така например книжарница Хеликон приема книги, но единствено когато авторът си плати предварително 150 лв. за извършването на услугата. Но книжарницата не дава гаранции дали ще продаде и 10 книги. Това е направено просто за да бъдат прогонени различните самиздат автори. Така или иначе около 40-45% от продажната цена на книгата отиват за данъци и за Хеликон. Авторът, за да не бъде на загуба при евентуално разпространение от Хеликон просто трябва да има или висока цена на книгата или да се продадат над 70-80 броя книги. Всяка останала по-малка бройка ще бъде на загуба.
  Когато книгата е издадена през издателство то поема организирането на презентацията и поканването на медиите по времето й. Друг особено важен момент е, че докато издателските къщи осигуряват рекламата и евентуалното интервю с автора по някоя телевизия, то това е доста трудна задача за сам човек, ако вече няма предварително изградени контакти. Самиздат автори почти не се появяват по телевизиите и книгите им не са рекламирани. Ако нямате изградени контакти и пишете до някоя телевизия и-мейл те просто няма да ви отговорят. Все едно, че не сте им писали. Ако отидете на място може и да имате успех, но, ако сте от провинцията всичко това отново ще ви коства средства. Когато разнасяте сами книгите си, ако са над 200-250 страници има и друг проблем, че не можете да носите със себе си повече от 3-4-5 книги, тъй като тежат и ви е необходим собствен транспорт за повече книги. Пътуването из страната и разнасянето на книги и оставянето им по книжарниците, ако нямате безплатен транспорт ще ви струва поне три-четири пъти повече пари, отколкото можете да изкарате от продажбите на книги. Също така трябва да се вземе под внимание и факторът лошо и студено време - през студените зимни месеци обикновено е по трудно с пътуванията посветени на тази цел.  
  Тъй като и аз самият до момента съм издавал книгите си на този принцип ще е редното да дам и личното ми отношение към темата. Първоначално написах доста голяма по обем книга, която, ако публикувах през издателство щеше да струва поне около 30 лв.  и тъй като имах някакви събрани пари реших сам да си я издам. Така отказах помощта на мой приятел, който ми беше казал, че добре ще ми се плати в голямо издателство. Но когато отидох в едно местно издателство, в което публикуват книги единствено на автори самиздат и установих, че ми трябват над 7 000 лв. и тъй като нямах сумата, нито пък можех да я събера в близко бъдеще реших просто да напиша книга на една от споменатите теми в голямата ми книга, за която от години все около Коледа се канех да напиша статия и се отказвах. Така използвайки около 4 страници от вече разработен материал написах "Измамата за Коледата". Една от моите цели бе да предоставя на читателя книгата на по-ниска цена, тъй като книги с цветни илюстрации и на хубава хартия обикновено струват над 15 лв, а аз можех да направя това на половин цена като самиздат и сам си определям цената. От друга страна едно такова малко самиздат издание дава прекрасната възможност още преди да сте станали известен автор да проверите отношението на читателите към книгата, ако някъде сте сбъркали нещо да го оправите, ако някоя тема изисква повече изясняване то да се направи и тн. и когато дойде време за следващото издание или преводите книгата тя да е перфектна. Преди два месеца мой приятел ми каза, че в неговия край първата ми книга станала много известна, но такива неща по принцип са рядкост с книги самиздат, единствено наистина добрите книги успяват и тези, които имат потенциал да станат бестселъри.  
  В моя случай първоначално бях написал една, макар и голяма по обем книга, за която някои казваха "пет книги в една", но нямах някакво специално намерение да ставам писател и да пиша други книги. Оказа се, че това е начинът Господ да ме накара да пиша книги. Така вече си имам специалното водителство от Светия Дух, който многократно ми говори за книгите, включително и по какъв ред да ги пиша и да ги издавам.