Преди година (2012) в едно подредие бях попрекалил, нарасна твърде много и съвсем излезе извън основната тема на постинга, където бях написал твърде много лични неща. Не бих го направил, но след първоначалното написване, като съм написал нещо неправилно Господ ми говори и каза, че някакво момиче нещо съм стреснал и тръгнах да го оправям и да се опитвам да изясня какво искам да кажа. И както забелязах заради подредието посещението на темата нарасна с над 1000 влизания. Но реших да го изтрия и се чудих все пак дали да не опиша по-правилно и ясно нещата в нов постинг, но след 7-8 месеца и него изтрих и оставих само малко поезия. Бяха го посетили около 1500 пъти (явно на хората им е интересно, но зависи как се интерпретират думите ми и дали ме разбират правилно каквото обяснявам). Реших да го изтрия и за известно време да върна постинга в малко пооправен вариант и постинг за поезията. Но по някое време ще премахна и този постинг и подредията. Линк към постинга с 4-то подредие, за което става за въпрос:
http://ernest.blog.bg/history/2013/06/04/otkriite-razlikite-manipulaciite-na-hristiianskite-bibleiski.1116997
За да може да бъде разбран правилно този постинг е добре да се чете от хора, които са наясно със съществуването на висша инстанция - Бог. Аз съм християнин, който се старае да живее правилно според Божиите изисквания и стандарти, точно както е било в началото при ранните християни (преди още християнството да се е изродило и деформирало). От малко дете съм си вярващ, но не съм бил ориентиран - човек първо трябва да прочете Библията, за да е наясно. Правейки си ретроспекция на различни неща, които са се случили или не са си задавах въпроса: "Защо?" и на повечето успях да си отговоря. За да се случи едно нещо в живота на даден човек зависи от различни обстоятелства, които понякога са прекалено много (като че ли много неща са въпрос на взимане на лични решения в даден момент), но може да се спомене, че оказва влияние включително и отношението към Господ при вярващите и Неговият план за даден човек. Понякога каквото и да прави човек, ако Господ не благоволява - нищо не става. За всеки човек и по-специално, който следва Господа, Той има план за живота и време, когато да се случват определените неща. А, ако Господ има да върши нещо с него, Той си го подготвя и създава определените условия за това. В постинга въпросът е за любов, която да се развие като резултатът е добро семейство. В любовта си има правила и закономерности. Основното правило е, човек да бъде с първата си любов. Тези, които зарежат първата си любов цял живот не им върви в любовта и никога не са наистина щастливи. Не може някой сам да изостави първата си любов и после да чака пак да дойде - работата не става. А, ако човек е вярващ и Бог по някаква причина не позволява първото влюбване да се превърне в развитие на първа любов (както е при мен, беше американка и си замина, без да може нещо да се случи) при дадения човек няма проблеми, Той си има план за него и любовта по-късно ще дойде когато е Неговото благоволение. Повечето хора, отнася се по-специално за момичетата (около 80%) изоставили първата си любов дори не могат да се влюбват, но и при тези, които продължават да се влюбват е за кратко от за няколко седмици до 1-2 години и после любовта изчезва и единствено по-нататък зависи дали са почтени, за да задържат калпавите си връзки. Има съществена разлика в това отношение между нас мъжете и жените. Докато за жените е от първостепенно значение първата любов (първото влюбване) и след това голяма любов за цял живот не се получава, то при мъжете, които са достатъчно влюбчиви и някоя поредна любов може да се окаже любов за цял живот, но жената, с която да стане е задължително да е девствена и за нея да й е първа любов. Другото правило е благоволението на Господ и слушането на Бог, тъй като различните хора имат и различни предначертани съдби от Него и Той знае най-добре какво е добро за даден човек и ако Го слушат нещата се подреждат правилно. Съответно Той знае кога и с кого е доброто време за любов, която да даде добри плодове. На мен Бог ми е казал, че ще имам любов за цял живот. Линкове за любовта и основните принципи:
http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2014/03/18/ima-li-vechna-liubov-2-chast.1248830
http://ernest.blog.bg/tq-i-toi/2015/06/25/ima-li-vechna-liubov-4-chast.1371598
 С две изречения за мен мога да обобщя. Въпреки че преди доста години е имало разни момичета, които са тръгвали подир мен и се е случвало да излизам за по 2-3 пъти с тях, нищо реално не се е случвало и винаги съм живял според моралните стандарти на Библията и християнството. Никога реално до момента все още не съм ходил с някое момиче, но вече му идва времето и на това.
 Преди да пристъпя към по-подробно разглеждане на част от живота ми предлагам да погледнем към Библията и библейските личности и да видим как Бог кара някои неща да се случват в по-различно време от общоприетото в животите на избрани и определени за нещо от Него хора. От Библията ясно виждаме, че понякога нещата не се случват според определените стандарти на света, но според плана на Бог за даден човек или съответно събитие. Така например Ана - майката на Йоан Кръстител го ражда доста късно. По времето, когато нейните връстнички вече са престанали да раждат. Тя и мъжа й са били праведни (съпругът й е извършвал богослужения в храма), но Бог не им е давал да имат деца дълги години. Може да изглежда странно за някои хора, но Бог е имал план за това. Нима Бог не е можел да й даде да роди на по-нормална възраст, като другите жени в Израел на 16-18 или 20 години? Разбира се, че е можел, но е имал Свой план. Ако това не бе се случило, когато ангелът отива при Дева Мария нямаше да я даде дори за пример. А ако случката с Елисавета не бе описана в Новия завет нямаше да мога да науча кога се е родил Исус и нямаше да мога да докажа кога е истинското време на раждането му (преди мен начинът на изчисление е открит от месиянски евреи, но са объркали нещата и не са сметнали правилно времето с над 30-40 дни грешка), но измамените хора щяха да си вярват, че Исус е роден през зимното слънцестоене (24 декември), когато езичниците са принасяли своите жертвоприношения, включително и човешки и с празнуването на това да дразнят Бог. Сега поне с моите книги част от хората могат да се поправят, а другите ще си носят последствията. Ето и линк, където обяснявам за времето на раждането: 
http://ernest.blog.bg/history/2012/12/03/ot-kyde-proizliza-koleda-rojdestvo-hristovo-i-kakvo-naistina.1027037
Друг добър пример също е патриархът Авраам. Той пък на 80-90 години все още няма деца от жена си Сара. Но по-късно има от жена си по обещанието от Бог, но понеже избързва има и едно дете, което не е по обещание от Господ и това е Исмаил от наложницата му (прислужница на жена му) египтянката Агар. В моя случай през определен момент в живота ми е трябвало да се подготвя, като изчета огромно количество книги и допълнителна информация и да пиша книги. Знам от Господ, че няма да пиша книги цял живот, но ще напиша още няколко, а после ще се занимавам с други неща. За 8-9 години съм прочел около 200 000 страници (много хора може да прочетат доста, ама пак да не са в час¹, то е до разбирането, мисленето, откриването на основата на нещата, влагането на собствена мисъл и лични открития, което малцина го могат).
 Благодарение на моите знания и дълбоки разбирания на много аспекти от живота и случващи се събития доста хора четат и постингите ми (въпреки че някои от постингите ми са предизвикателство за интелекта на част от читателите), които не бих бил в състояние да пиша, ако не бях прочел всичко това. Но натрупването на знания изискваше време. Дори да погледнем примерно постингът за любовта, към който по-горе дадох линк или поредицата от постинги за християнските филми. Някои от филмите са гледани от 1-2 милиарда души и никой подобно на мен не е описал нещата. При някои филми, като Исус от Назарет, който е гледан от поне 2 милиарда души, преди да излезе филма някои хора са протестирали като са им казали какво ще бъде, а като го пуснали никой не успял да забележи, хване и обясни врътките и измамите преди мен и аз да обясня нещата. Как така от 2 милиарда души един не се намери? Явно Господ наистина си има някакъв план. Ами филмът Десетте Божии заповеди? Шейсет години е трябвало да минат и аз да го гледам. Понякога ми се струва, че на повечето хора мозъците им не им работят както трябва. Въпреки че има хора, които имат солидни познания в определени области не виждат, не чуват и не разбират елементарни (поне за мен) неща. Включвам няколко линка:
 http://ernest.blog.bg/history/2013/06/04/otkriite-razlikite-manipulaciite-na-hristiianskite-bibleiski.1116997 http://ernest.blog.bg/drugi/2013/04/12/otkriite-razlikite-manipulaciite-na-hristiianskite-bibleiski.1099888 http://ernest.blog.bg/history/2013/04/14/otkriite-razlikite-manipulaciite-na-hristiianskite-bibleiski.1100428
 В продължение на 6 години средно съм чел и писал по около 11-12 часа на ден с много малки прекъсвания от по 1-2 дни, когато отида някъде на гости. В съботите само вече пиша след шабата или колкото да си запиша някоя важна мисъл. Дори с приятели се срещах по за кратко и малко по-рядко по време на активно писане (има месеци когато не съм в такъв период), за да може да разполагам с повече време (то без приятели пък хич не върви, като умря майка ми, което беше преди да започна да пиша, в продължение поне на два месеца излизах по улиците и се опитвах да срещна някой познат, за да си кажа две приказки). От 2-3 години насам някои неща започнаха малко да се променят (както и начина на писане), а от известно време вече живея в период на доста по-големи промени (много неща, за които съм си мечтал започнаха да се сбъдват). Вероятно също по някое време ще започна тук-таме да проповядвам с покани, ще започнат преводите на книгите (аз самият съм подготвил до някъде текстовете на едната книга за преводачите на четири езика, най-важните от които са английски и руски) и не е изключено да започна понякога да ходя и по чужбина и където ме приемат да проповядвам или да участвам на презентации на някоя от книгите ми, когато направят преводите. Имам си и различни други идеи и неща, които бих искал да правя. При всички положения знам много добре (казано ми е), че предстоят доста промени в живота ми (разбира се и да си намеря подходяща половинка, с която да започна да ходя и да се развият нещата).
Подобно нещо едва ли би било възможно да постигна за толкова кратък период от време, ако бих имал съпруга и деца. Биха били необходими поне 20 години или дори повече (за да напиша дори и 2 книги). Вероятно това е основната причина, поради която Бог не ми е позволявал по-рано да си имам приятелка и съответно след известна връзка с нея да ми стане съпруга и да създам семейство². Също така трябваше да измине период от време, през който да се науча да пиша и примерно сега и приятелка да имам или съпруга вече съм си научил урока, кое как да го правя и е единствено въпрос на организираност. Той също не ми позволява да тръгна както повечето от другите хора да ходя на работа или да се занимавам с някаква сезонна търговия (както живеят половината от хората в региона работейки по половин година) или пък някакъв сравнително пo-сериозен бизнес, понеже би ми отнемало много време и някак оцелявах с малко средства живеейки по-скромно (но вече започнаха промени в живота ми, включително и във финансовото ми положение - точно както Светия Дух ми беше говорил няколко месеца по-рано) и в същото време да успея със събраните средства да публикувам някоя нова моя книга. Не ми е определено да живея, като ходя на работа и карам на заплата от месец за месец. А като дойде време да си имам семейство или аз ще съм си добре финансово, или семейството на жена ми или и двамата. Трябва да призная, че от 2013 г. насам вече през топлите месеци работя по-малко по книгите и отделям доста време и за други неща. Лятото на 2013 г. примерно по около три или три и половина часа на ден за спорт и общо по около 6-7-8 часа имах свободни. Също така по няколко часа на ден помагам (безплатно разбирa сe) на едно момче в неравностойно положение останало без родители, въпреки че сме много различни и противоположни по убеждения и начин на живот (секс маниак е, но се кротна откак си намери сериозна приятелка).
През зимния период повечко се пише и чете. Когато някой ходи на работа, той освен часовете прекарани на работа губи време за достигане до работното място, а също има и време ангажиращо съзнанието с неща свързани с работата. Така се губят минимум по около 10 часа на ден. Докато когато човек примерно се разхожда, стои в парка или ходи на плаж има възможност да разсъждава или просто да си отдъхва и след това да пише или открива разни неща, понякога гениални. В края на август 2014 г. за 6 дни помагах като раздавах флаери по 3 часа разхождайки се из Стария град и  правейки си кефа да заговарям полски туристи и да им ги давам. Повечето от полякинките тийнейджърки, като ме чуеха на полски сами идваха при мен (ами какво да направя харесват ме, а и аз си падам по такива - около 60-65% са много хубави, а на мен все на такива ми върви да се влюбват в мен, а около 80% от полските момичета са религиозни и морални) и за това време Бог не ми забрани. Но това беше само за кратко и добре заплатено (подариха ми и една полска тениска, май, че е футболна, не се интересувам от футбол, но като е полска й се кефя, дори и ключодържателя ми е полски с изглед от Кракув, а хлябът, който си правя в домашни условия е с подправка, както го правят в Полша, дълго време не знаех как се казва на български, за да я слагам, но вече я разбрах). Ако бе за по-дълго нямаше да ми позволи (дори и ако искам да се занимавам с бизнес, пак само за кратки периоди би ми позволил, а не през цялото време, въпреки че ми предстои да имам доста пари, трябва да си знам мястото). Когато съм в Полша за повече от 3-4 дни все от някъде се появява по някоя тийнейджърка и тръгва подир мен. Чиста случайност е, че досега не са се били за мен (само са били на ръба, но мина без бой), при това повечето са наистина много хубави. Знам, че на повечето мъже не им се случват подобни неща, ама при мен е така - всеки човек си е различен и нещата се развиват по различни начини. Понякога им се чудя какво ми харесват момичетата и дори съм си правел експерименти да си променям временно външния вид, ама пак е подобно.
 Относно половинка в живота ми, освен вече казаното, известно време след като бях кръстен със Светия Дух и Той започна да ми говори, настъпи момент, когато направо ми казваше, че трябва да чакам, а от 2013 година вече само ми казва да не бързам. Може и вече да се е появила такава като за мен. Почти всички момичета, които ме харесват са свестни, както и няколкото случая (за които знам, то и повече може да е имало, ама аз да не ги знам), когато момичета са се влюбвали в мен, но по "някаква" причина нищо не се е случвало до момента и едва сега идва време за тези неща в живота ми.
  Да започна с търсенето.
  До момента в живота ми не бих казал, че е имало нещо такова, като първа любов или поне не се е стигало до развитие на подобно нещо. Но може би, без да гледам на вече посочената от Бог забрана за определен период в живота ми, ако всичко бе нормално съм имал хипотетична възможност с едно или две момичета, които са били хубави и добри. Но нищо реално не се е случило, а истинска възможност преди години е нямало. Няма да започна поред, но с поучително описание как наистина загрубяват нещата в живота на човек, когато бърза и върши разни неща преди да му е дошло времето, понеже робува на стандарти като години и времена, когато "би трябвало да се случват някои неща". Въпреки че ми е много странно и сякаш всичко това не ми се е случило на мен, трябва да призная, че съм правил опит за самоубийство³, но не е имало никаква опасност за живота ми (намериха ме в локва кръв и после ми шиха вените на едната ръка), тъй като Бог е имал конкретен план за мен, а като ми е писано да живея и при това да оцелявам, няма как да умра, дори и зорлян да се мъча (сега понякога ме сърбят рязаните места). Причините са били няколко, но основната е свързана с едно лошо и съвсем неподходящо за мен момиче. Мисля че до всичко това се стигна от опита да започна да си търся да си хващам приятелка, а не да чакам естествения ход на нещата, докато сама се появи подходяща, която да си харесвам истински и да се обичаме, заради майка ми, тъй като ми е мърморела и притискала, че ми е време да си имам момиче. Действието се развива по времето на социализма през 1987-1988 г. Когато не правиш нещата по любов, но търсиш просто да си хванеш някоя - нещата не стават истински, а в моя случай беше направо мъчение. Ако тогава бях кръстен със Светия Дух и Той ми говореше всички тези неща не биха се случили - Той би ме предупредил и всичко би било наред.
 В никакъв случай не бих казал, че съм ходил с нея, но дори опитите бяха истинско мъчение и ужасен кошмар за мен. Не сме били един за друг и времето ми още не е било дошло за такива неща. Така или иначе никога дори не бих целунал момиче, което пие и пуши - гнус ме е. А тя постоянно се напиваше здравата и беше пушачка⁴.
Лошото беше, че бе атеистка (не понасям атеистични изродчета⁵). С някои хора от срещуположния пол човек просто може да бъде добър познат или евентуално не много близък приятел и нищо повече. Гадната история започна след един разговор, когато трябваше да си изясним нещата (таман беше навършила 16 и вече не беше малка), при който каза, че иска само да бъдем приятели (откъдето започна проблема, ние по принцип можехме да бъдем някакви там приятели, ако не се виждаме често примерно 1-2 пъти в месеца, но не и гаджета), но в същото време заяви, че, ако не се срещаме (което за мен щеше да е най-добре) и не можела да ме вижда щяла да стане курва. Цялата тази пародия на приятелство и неходене във формата на мъчение за мен започна около есента на 1987 г. и трая до февруари 1988 г. За нея бях като брат или нещо подобно, хем не ходехме, хем никой не я закачаше заради мен - типична форма на коменсализъм. Всъщност тя ме водеше с нея почти всяка вечер по разни компании на нещо като купони, където те постоянно здравата пиеха (а аз не пия и не пуша и ми бе тъпо и неприятно, от тийнейджър се интересувам от здравословен живот, пречиствания на организма и йога, което споменавам в постинга за здравословното хранене) чувствах се съвсем не на място - това бяха хора точно обратното на мен. Тя живееше, за да пие. Всеки ден търсеше с кой да се събере и да пие. Нямаше такъв ден да не пие. Здравата пушеше, а на мен понякога, макар и рядко дори ми става лошо, ако съм в една стая с пушачи и някой пуши наоколо. Имаше и моменти и оная, като че ли нещо там решаваше във връзка с мен и за да ми се натегне (понеже много добре знаеше, че никога не бих я целунал и никога разбира се не съм го правил - не съм имал никаква форма на интимност с нея, нищо), ако не сме се виждали примерно 1-2 дни казваше, че се е отказала да пие и да пуши, но в същото време беше с цигара в уста и обикновено пиеше бира (бирата й беше като вода) или някакъв концентрат и на мен ми бе повече от ясна -отврат. Ние бяхме две пълни несъвместимости. В крайна сметка положението стана толкова зле, че аз направих опит за самоубийство, като си нарязах вените (казаха ми, че онази ми се подигравала след опита ми за самоубийство и по-късно няколко момичета искаха да я бият заради мен, за дето се държа така, тя имаше намерение да се бие с тях заради мен, но като разбра, че са повече от две избяга и се върна в Бургас след повече от 2 месеца и половина). Трябва обаче да изясня, че причината за самоубийството не беше любов, но мъка, липса на любов и т.н. Включително и от моя страна мога да кажа, че съвсем не съм бил някакъв много влюбен или нещо подобно, но не съм бил и напълно безразличен, всичко беше много сложно. Чувствах се отговорен за нея. Скоро след като се върна от 2 месеца и половина отсъствие (eсента на 1988 г.) тя написа⁶, че никога не ме е обичала и от детска педагогическа стая ме накараха да се подпиша в същия документ, че няма да я търся, да я заговарям или да се опитвам да спя с нея. Парадоксалното бе, че няколко месеца по-рано след опита за самоубийство тя беше тръгнала след мен, като се върнах от Полша⁷ през април 1988 г., аз не съм я търсил. Въобще за да оцелея през онзи тежък за мен период ми помогнаха момичетата (със съвети, приятелство и на моменти компания), а после след години времето ме излекува и възстанови. Предполагам, че за да си възвърна способността да мога да не съм съвсем безчувствен ми е помогнала и любимата ми музика AOR, която много обичам. Но въпреки това от онзи неприятен период насам не ми е лесно да се влюбвам (като че ли малко като в текста на песента Fantasy на групата Reckless Love, за която имам постинг и понякога направо ми изглежда все едно, че е написан за мен). И ако някоя иска да бъде с мен трябва наистина да си заслужава, да притежава елементарните добри качества и добродетели, но държа на такова нещо като любов от нейна страна - трябва наистина много да ме обича, за да може да стане работата. (Нямам предвид някоя по 30-40 пъти на ден да ми казва, че ме обича, а току-що да сме се срещнали за първи път и да сме се запознали, то имаше една такава по едно време и съвсем прекаляваше.) Но трябва да кажа, че дори когато харесвам или мога да изпитвам нещо към някое момиче пак се опитвам малко да не ми пука или поне докато не е станала работата (или по-точно просто се въздържам и се пазя да не се влюбвам). Така мога да се радвам или да изпитвам любов единствено когато нещата са ясни и съм с някое наистина много добро момиче, с което си заслужава и мога напълно да разчитам във всичко. Включвам едно хубаво стихотворение, в което това горе-долу се усеща в последния стих, както и копнежа ми за истинска любов:   Опитах се

Опитах се да попитам вятъра,
но само отшумя далечен повей.
Обърнах се към пролетния дъжд,
светкавица блесна и потъна в нощта.

Свят без мечти, спомени студени,
радост непозната
сърцето ми празно, счупен кристал,
парчетата отдавна разпилени.

Ще се намери ли коя да ги събере
да им вдъхне живот и топлина?
Да даде смисъл отново да чувствам?
Ако има любов, която дава светлина,
ще сгрее ли лъчът моето сърце?

  Освен това мога да си самоконтролирам чувствата, ако поискам и винаги мога да изтрия някаквите чувства, ако сметна, че някоя не ме заслужава и не е достойна за моята любов или пък съм предубеден към нея.
 От милицията ми забраняваха да се срещам с нея (вероятно в досието ми да са знаели, че съм от благороднически произход, въпреки че го криех и абсолютно пред никого не съм го споменавал през онези времена, когато подобно нещо се считаше за лошо нещо) и на няколко пъти ме привикваха там и ми напомняха да не се опитвам да я търся или да се опитвам да правя секс с нея (опазил ме Бог!, aз не съм я целунал, не съм я хващал за ръка или прегръщал, а те за секс говорят). Бяха предупредили и учителите в училището й, ако ме видят веднага да им се обадят. Имах и допълнителни проблеми, тъй като приятелят на майка й (за когото тя имаше намерение да се омъжва) заемаше висока длъжност в Държавна Сигурност. След години, когато се срещнахме си останахме наистина добри приятели-познати, както и със съпруга й и понякога се виждаме. Простили сме си за нещата от миналото и все едно, че нищо не е имало. А, ако можем си правим услуги и си помагаме.
 Мога да обобщя, че за мен това не е било любов, не съм и ходил с онази, с която ми бе гадно, но просто заради майка ми съм се опитвал да си хващам някаква, но времето за тези неща в живота ми още не е било дошло. Може би и затова ми е било още по-гадно с нея, след като набързо я опознах, понеже дори не можеше такава да я обичаш, не ставаше за нищо. Mразя и ненавиждам подобни боклуци. (2 Коринтяни 6:14) Ако между нас с нея беше имало нещо истинско - любов (тя да ме обича и аз да я обичам и, ако не пиеше и не пушеше разбира се) и оня от Държавна Сигурност много ми се бъркаше, направо щях да го убия, но както обясних нещата съвсем не бяха такива. Примерно по същото време мe притискаха и искаха да ме направят доносник и ми обещаваха разни неща (този, който ме привикваше в Бургас се казваше Милчо Милев). Едното бе, ако стана - да ми оправят взаимоотношенията с нея и аз единия път, като ме привикваха направо отидох с брадва в милицията завита във вестник в торбичка и, ако не ме бяха послушали щях да ги подкарам. До толкова се гневях на нечестието и несправедливостите.
След случилото се и белезите ми по ръцете след време се оказа, че от тях има и една полза - по отношението на момичетата виждам коя има добро сърце, и коя е гадна и безсърдечна. 
Има около 15-16 случая на момичета, които са ме преследвали, пускали са слухове, че ходят с мен, с 6-7 дори съм се срещал (по-специално през периода докато още не бях на себе си⁸), но или сами са виждали, че съм прекалено висока летва за тях или съм ги отсвирвал на бързо и отбягвал. Имаше и момент, когато направо две ми бяха навити едновременно да живеят с мен (нещо като бигамно семейство⁹), да ходят да работят (още бяха ученички в края на 1988 и началото на 1989 г.), като завършат и да си ме гледат, а аз да се занимавам само с музика и с тях и най-важното не бяха курви, а и двете още бяха девствени (едната беше от класа на свързанатa с опита за самоубийството и ако кажех нещо за нея й казваше). Аз докато се срещах с тях (само като добри познати-приятели) на едно кафе (Флората) и си разправяхме всякакви щуротии веднъж през есента на 1988 г. изръсих, че, ако оня от Държавна Сигурност тръгне да се занимава още нещо с мен ще го убия и тази от нейния клас взела, че й казала и оня идиот ми се обажда по телефона и ме заплашва и в крайна сметка пак за нея нещо, да не я търся. Тя за нищо не ставаше. Мнението ми за нея бе, че е откачено изродче. При това вече си дадох сметка, че дори не ми харесва (не беше хубава в моите очи и не беше мой тип). А като човек още по-малко. По онова време мечтата й бе да умре млада след див купон от пиене и наркотици, а той ме занимава с глупости. Тя да беше започнала да се самоубива пак всичко беше свършило. (В интерес на истината самоубийствата и опитите за самоубийства при момичетата и жените свързани с любовни взаимоотношения са 5 пъти повече отколкото при мъжете.) На един купон около 4 години след времето, когато я познавах пили без прекъсване в продължение на три дни с поне по 6-7 бутилки концентрат на човек. По някое време пияните направо започнали да се замерват с лайна (техните) и да се мацат. Отвратителни неща! Тя на 13-14 г. е била влюбена в едно момче с първа любов, ходели са половин-една година и е имала намерение да се омъжи за него като порасне, но като дойде да живее в Бургас, той я заряза. Както казах има си закономерност за тези, които изоставят първата любов - повече не им върви в любовта и брака. Този преди няколко години се разведе и има втори брак, но не се знае до кога. На мен през 80-те ми е било много рано за любов, а за тази - още не знаех за принципите за първата любов, то просто бе невъзможно нeщо да има между нас. Умните хора много рядко правят грешки, ако все пак някога се случи да направят, те се поучават от грешките си, както и от грешките на другите и никога повторно не грешат (аз никога при обикновени обстоятелства не бих правел опити да ходя с онова момиче, което дори не ми харесваше, щяхме просто да сме добри познати, но всичко беше заради майка ми). А, ако Господ говори на някого и Го слуша - никога не греши! Включвам едно безименно, малко гадничко стихотворение, което по онова време съм написал за гореспоменатата и показва моето мнение през него период за нея. За времето си е било напълно актуално, сега не:   *** Безчувствие обвито в егоизъм,
локва кръв ухайно сладка,
момиче с маска на лисица,
кукли дърпани от настроение.

Власт, пари, сладко удоволствие,
любов - насмешка на съдбата,
сълзи посрещнати с пияна съвест,
отплувал лебед надалеч.

Триножник, картина на съчувствие,
отнета от забит пирон в гърдите,
неправда, пожар неугасим
роден за да умреш неутешен.
А сега ще включа едно по-приятно, по-хубаво и сравнително по-позитивно стихотворение, каквито най-обичам да пиша¹⁰, което съм написал някога преди години. То е посветено на бъдещето и бъдещата ми любов, но в него все още се усеща някакъв момент на спомен от преживяната травма в първия куплет, мисля че е интересно и хубаво като стихотворение:   Копнеж

Ако можех върна миналите дни
колко бих изтрил за да не бъдат,
бих дал, да може тоз живот отново заживея
и премахна страниците с болка.

Пресегнах се за да достигна
линията на съдбата и премина
границата на въображението с реалността
за да преместя време и пространство.
Уви това е непосилно!

Но бъдещето ще покаже,
че само истинска любов
ще изтрие раните от моето сърце.
И тоз копнеж по щастие тъй близко и реално
oмайва ме от трепет непознат.

Бих искал с надежда да погледна
и получа отговор от твоите очи и устни.  

Гърбът с посланието към хората на първата ми стихосбирка, където се съдържат посочените стихотворения

Едно още по-хубаво стихотворение, което съм написал в края на 90-те вече за конкретно момиче¹¹ (въпреки че това много отдавна няма никакво значение) и единствено е важно самото стихотворение.
Поглед през очите ти

Да бих могъл аз да надникна
и премина през предела на твоите очи.
Да мога да се влея с твоя поглед,
да науча и почувствам, когато ме погледнеш, таиш ли пламък във сърцето си?

Копнееш ли със трепет ти за мен?
Жадуваш ли да ме докоснеш?
Да бъдеш част от мен...? И как ли би могла да знаеш,
какъв цветът е на душата ми.

Какъв вкус са моите устни,
когато ти не ме познаваш... С копринената светлина от галещ слънчев лъч
на ранно утро в късна есен аз съм събуден.
Полуразтворените клепки ми докосва,
аз продължавам да се питам
           Любов ли е това?
Аз съм романтичен тип и от тези хора, които като си намерят подходяща половинка могат да я обичат силно цял живот, но се въздържам и все пак предпочитам първо тя да е влюбена в мен и да видя, че наистина е свястна¹², морална и да я оценя като човек, преди да си впусна моите чувства. Предпочитам да е на нещо като рефлективна основа. Тоест когато някоя мома, която ми харесва и знам, че наистина е свястна и е влюбена в мен да се оставя (без да се дърпам) на нейната любов и тогава и аз да се влюбя (имах момент когато се страхувах да се влюбвам, не знам дали все още не е така на моменти). А преди около 2-3 години по едно време реших, че ако някоя иска да бъде с мен, тя не само трябва много да ме обича, но да е готова, ако се наложи да умре за мен (то най-вероятно няма да се наложи). Избрал съм да се боря със злото и тази, която бъде с мен трябва да е много стабилна и да е готова на всичко!   Дори когато за първи път ми се случи да се влюбя преди много години докато бях в Полша беше много, много силно. Но още в деня, когато се запознахме като отивахме да се пораздвижим и да поспортуваме към една спортна площадка (тя беше американка) вече знаех кога си заминава за Америка¹³. Някакъв дълъг американец от моите хора ме беше извикал да отидем с още няколко американки да играем баскетбол. Аз не съм висок и друг път май не съм играл баскетбол. Говорех малко английски и я разбирах. Бях разговарял с нея само няколко пъти и вече бях лудо влюбен в нея. Но не знаех що за човек е (от малък държа на морала) и нищо особено не се случи. Моите приятели американци, някои от които също като нея бяха от щата Уискансин, но не я познаваха добре и не можаха да ми кажат нещо повече за нея, само едно момиче от нейната група я познаваше по-добре от по-рано, но те и нея не я познаваха до такава степен, че да я питат за тази, по която изгарях. В края на краищата й написах любовно писмо с помощта на един приятел американец, който за известно време ми бе съквартирант в общежитието предната година и й го дадоха. И тя го приела. Не си спомням как, но съм й дал адреса си и за св. Валентин ми изпрати картичка и писмо (аз не приемам измисления и фалшив "св. Валентин"). На валентинката, на която имаше рисунка на влюбени момче и момиче беше написала нещо от сорта на - "Колко означаваш за мен" или "Това означаваш за мен". В писмото пишеше, че е ходила на концерт на една хард рок до AOR топ група - REO Speedwagon (турнето им High Infidelity - най-хубавият албум на групата). По-рано ми била изпратила писмо до България и в него струни за китара (в България никъде не се продаваха оригинални струни, не съм сигурен дали аз съм й казал, че свиря на китара или по-скоро тя е разпитвала за мен и е разбрала от някой от моите хора), но от цензурата на соц режима гадовете бяха спрели писмото. Не се знае какво ми е пишела вътре. По времето на желязната завеса част от кореспонденцията от чужбина не пристигаше, а всичко щателно се проверяваше. Когато пристигнала картичката, която беше в писмо същия ден в къщи дошъл полицай да пита къде съм, да не би да съм в Америка.
Трудно е да се каже какво евентуално би се случило при една такава хипотетична ситуация, ако примерно имаше повече време или не съществуваше желязната завеса (и я нямаше забраната от Бог разбира се) и нещата бяха потръгнали между нас, ако въобще е била подходяща (въпреки че се държа коректно, между другото струва ми се, че вече е починала), но с тази история просто давам пример, че мога да обичам много силно. Както вече споменах аз съм от този сорт хора, които при определени условия могат да обичат силно и за цял живот (до като съм жив). Единствено за разлика от преди сега съм израснал като личност, по-развит съм като мъж и в добавка от известно време (две години) и хормона на моменти доста ме удря (и започвам да изпитвам необходимост от жена, което споменавам бегло в постинга за здравословния живот), но когато си намеря правилната половинка (подходящо¹⁴ добро момиче, което да ми харесва и да ме обича истински) наистина ще я обичам за цял живот (може би дори повече от американката). Просто природата ми, естеството ми е такова да обичам силно. Такъв съм си.  
Покрай всичко това около американката само научих английски¹⁵ за няколко седмици и започнах да говоря почти като американец, така, че трудно да ме различат в обикновен разговор (ако съм на кеф да говоря както трябва) и започнах да правя опити да пиша поезия и текстове за песни. Когато тя си замина не знам как, но си взех изпита по египтология с отличен, но след това около половин година въобще не бях на себе си и разбира се другите изпити по история на изкуството не ги взех. Много вероятно е с всичко това просто Господ да ми е дал претекст да науча добре английски, понеже по-нататък ще ми бъде необходим... защото истинска любов винаги може да ми даде.
 След като американката си замина моите приятели ми измислиха един прякор на шведски (един от тях беше швед - баща му поляк, майката финландка, а той швед), какъвто много мъже биха искали да имат, но аз просто бях лудо влюбен. Stoffe - няма я думата в гугъл преводача, малко е нецензурна. Странно, но от няколко години насам този прякор започна да става истина (реалност).

Корицата на втората ми стихосбирка от 2002 г.
Включвам едно хубаво стихотворение, което съм написал около 1997-1998 г. и много точно изразява някои аспекти от моята същност, какъвто съм си и до сега, като това, че съм романтик и, че си живея със собствени високи идеали и копнежа ми за истинска голяма любов (което е достижимо, като се спазват правилата и човек е морален). 
                                                               Душата на поета
  Не съм последният останал романтик
с високи идеали, надежди и мечти.
Пепеляшко от приказен сън...
Ще бъда ли разбран от множеството?

И кой ли пита сънят* ли да показва
коя реалност да се следва,
да навлезеш или не във нея,
а душата тъй жадува за любов.

Въпрос:
Да властва ли съзнание
над чувства и копнежи?
И ако има отговор готов,
това ли е душата на поета?
Или той трябва да се вслуша
в гласа на своето сърце?

Но, ако вярваш ти ще получиш
признание и искрена любов.
Бих искал да те срещна, да ти подаря
моите стихове за любовта.
Душата на поета ще живее
винаги със своята любов
* В съня на някое момиче.
 Другото момиче, което може би, ако не ми е било забранено тогава още (от Бог) да си имам приятелка би имала шанс бе през пролетта на 1988 г. в Полша. Тя хем беше лудо влюбена в мен и ми бе много навита, хем беше много хубава (беше ми симпатична), качествена като човек и по принцип ставаше за връзка, но аз по онова време още не бях в състояние да й отговоря на чувствата и да се влюбвам месец-два след опита за самоубийство. Единствено не знам дали е било проблем или не, но тя бе римокатоличка, а римокатолиците не се женят за такива, които не са римокатолици и ги принуждават да изкарат специални изпити (съжалявам не знам думите на български как му се вика на това), за да станат католици, а аз съм наследствен, кръвен враг с римокатолическата институция от самото създаване на папската държава от над 1250 г. насам. (пиша това от гледна точка на начина ми на мислене в миналото, аз няма да се женя в църква - бракосъчетанията в църквите са въведени в Средновековието на езически принципи и са с цел точене на пари от наивните хора). Аз също като тинейджър сам си реших и започнах да ходя на църква и понеже живеех в Полша ходех на католическа църква, но бързо открих истината и ми стана ясно какво представлява римокатолическата секта. Също от независещи причини (когато към началото на пролетта на 1989 г. имах намерение да замина и напусна България за постоянно и повече да не се връщам направо се стигна до момент, в който ми забраниха да напускам България за година и половина, нямах право да напускам града или ако го направя в околностите бях задължен да се върна в същия ден), след като си дойдох в България и не можех да се върна в Полша всичко свърши преди да започне. Тя имаше намерение да дойде при мен в България през лятото, но май й се наложи да пътува при баща си в Германия, не съм сигурен. И така всичко приключи без да може да се развие.
Въпреки че ако поискам винаги мога да си намеря и да си хвана полякиня (за връзка и съпруга), май ми е определено да бъда с българка. На 10 септември 2013 г. в автобуса в Бургас срещнах и се заговорихме с момичета полякини около 18 годишни и много ми се накефиха и ме харесаха. (Аз не съм виновен, че ме харесват момичетата.) Едната (много красива, то на мен май все на красиви ми върви) май нещо по-специално ме хареса и започна да разговаря с мен, а другите, вече като забелязаха това по-малко се обаждаха. Бяха около 7-8 момичета от Гданск и Гдиния (двата града са свързани, а Гдиня е градът, където е паметника на любовта на двойката кашуби, за който пиша в постинга "Има ли вечна любов" и давам снимка). Някаква международна група са и са в хотел в Сарафово. Но аз бързо слязох и не се уговорихме да се видим, само им казах, че в четвъртък пак съм в Бургас ¹⁶, ако ме видят, видят ме някъде. Онова хубаво момиче ми каза, че ходели на различни места с групата и затова не се уговорихме, а аз бързах, не ми се ходеше до Сарафово и нямаше много време за уговорки (не съм им давал и мои координати, за да може да ме намерят, просто се накефих да си поговоря на родния ми език, ако исках да сгащя някоя щях да отида до Сарафово...). Ако поискам да си хвана някоя хубава полякиня ми е много, много лесно и винаги мога да го направя (българките са ми дори по-лесни, но не ги знаеш на какъв акъл са, трябва малко време, за да ги разбереш, полякините са ми по-ясни). И в България се срещат запазени, красиви и свестни момичета (особено в църквите), но в Полша просто са много повече. Във всеки момент има поне 2-3 милиона такива на възраст от 17 до 21 г. и едва около 20-25% от момичетата на 17-20 г. си имат приятели или са омъжени (80% от младежите в Полша сключват бракове девствени) и около 85% от момичетата ходят често на църква (в училищата има вероучение).    Не ми бе много приятно да си спомням и мисля¹⁷ върху нещата от миналото, но щом така или иначе вече го бях направил реших поне да напиша постинга. То реално нищо не е имало и абсолютно нищо не се е случило на тема любов в живота ми в миналото и единствено има смисъл да се споменава с цел поука. Никога дори не съм ходил с някое момиче и не съм имал абсолютно никакъв шанс по-рано да си имам приятелка, която след известно ходене да ми стане жена. На всичкото отгоре едва по-късно разбрах, че Господ не ми е позволявал и Си е имал някакъв план за мен и едва когато започна да го изпълнявам, чак тогава по някое време ще ми позволи и даде. Живота ми бе пълен хаос, едва сега Господ постепенно започва да ми подрежда живота и то при положение, че Го слушам и правя каквото Той ми каже (старая се да Го слушам). Когато Го слушам понякога се случват невероятни неща. Хората отстрани понякога наричат това невероятен късмет:
http://ernest.blog.bg/drugi/2013/06/25/voditelstvoto-ot-bog.1123797
  Аз живея тук и сега в настоящето (а не в миналото, където е празно и няма нищо) и имам бъдеще!    Дали е имало и други хипотетични възможности в миналото - не знам, може би. (Понеже реални е нямало, нито една-единствена, дори и с 50 или 100 момичета да бях пробвал (нямат и 10), пак нищо нямаше да стане¹⁸, след като Господ казва: "Чакай!" и не позволява.)
Никога реално не е съществувал и най-малък вариант да бъда (дори да ходя) с момиче от поколението на родените преди падането на социализма, но единствено от по-новото поколение!   Положението сега:   Не бързам за никъде. Не гоня влак. Аз съм млад (въпреки календарните години, които за мен нямат никакво значение и дори понякога направо си ги забравям (от такива неща се интересуват само по-елементарните хора, които не знаят начини на подмладяване), все пак аз не чествам рождени дни¹⁹ (както първите християни) и годините за нищо не са ми необходими, знам начин как колкото и дълго да живея да съм млад²⁰и тялото ми да функционира (повечето от процесите), като двадесет и няколко годишен организъм, така и се чувствам като на двадесет и някоко години, само дето имам много повече сила и организма ми функционира по-добре), изглеждам много добре, имам правилни пропорции²¹ и страхотна фигура, а от йога упражненията²² и другите спортувания структурата на тялото ми е много добра). През последните две години преживявам утрояване на силата и постиженията на организма ми, но ако си правя упражнението и искам може да започне да се упеторява и ушесторява. Хората, които ме познават от преди като ме видят казват, че изглеждам както през 80-те, не знам дали е така, но формите ми са горе-долу като когато съм бил на около 21 години или съм почти същия примерно като на снимката ми от стихосбирката от 1997 г. През 2013 г. реших да си направя снимки в същата поза както преди за стихосбирката, но тъй като беше станало студено за по тениска в крайна сметка се снимах в една къща.

 

Ето ме през декември 2013 г. AOR съм си, ама и ми отива 

Дори са ме снимали в движение след снимките докато се смея


През лятото на 2016

Почти винаги е имало момичета, които да ме харесват, да са влюбени в мен, някои да пощуряват по мен, дори и понякога направо да ме преследват. Не се безпокоя, има достатъчно свестни, добри и хубави моми и все ще се намери такава като за мен, когато дойде подходящия момент. Само времето ще покаже, коя ще бъде дамата на моето сърце.

 Също така трябва да отбележа, че съм много щастлив, че докато правех проучванията за книгата ми "Лъжата за св. Валентин. Поглед назад към брачните церемонии и сватбените тържества" през 2009 г. съм открил как е било в началото на християнството, какви са били сватбите (съвременните в църквите са еретични и 98% от хората са измамени чрез сватбите) преди реално да ми е дошло истинското време за любов, сватба и създаване на семейство, за да мога да живея праведно както първите християни и каквото е изискването от Бог. Ако се бях оженил по-рано щеше да е по лъжливите демонични, езически традиции в църквите и сега щеше да ми е много криво. Радвам се, че съм прескочил това! Линк към мой постинг с още поезия: http://ernest.blog.bg/poezia/2014/06/25/poeziia.1276121

1 През лятото на 2009 г, примерно написах една книга за 4 месеца. И ако някой въобще е в състояние да напише нещо подобно биха му били необходими поне 5-10 години изследвания.

2 За различните хора Господ има различни съдби, предопределения и служения. Той често дава водителство на тези, които Го търсят. При някои служения Господ изисква освен пълна отдаденост и това отнема всичкото му време, както и абсолютна чистота от своите служители и през определен период не може да си има съпруга. Обикновено Господ дава правилната спътница в живота и то според това, което е добро за отделния човек. На мен ми казваше да чакам, а сега да не бързам, дал ми е и малко информация за някои неща по този въпрос за в бъдеще и знам, че имам добро бъдеще. Примерно, че момичето с което ще бъда много силно ще ме обича и за цял живот, ще й харесва моята музика и др.

3 Последните 9 години сред тийнейджърите е много модерно да се самоубиват, но като че ли от 2-3 години в България не е така популярно, преди в България се самоубиваха или правеха опит за самоубийство по двадесет и няколко души на ден, най-често на 15-17 години. Според такива, ако си направил опит за самоубийство си готин, а ако не си - не си готин. Не пиша това за да се хваля, но опитите за самоубийства са лошо нещо.

4 В продължение на няколко месеца след опита за самоубийството в тежък момент в живота ми, за да запълня празнотата и просто да имам някакво момиче до мен, за да не направя някоя глупост съм излизал по няколко пъти с разни момичета (те са ме сваляли), някои от които пушачки (две не бяха) през 1988-1989 г. и докато съм бил с тях за по 2-3 дни съм пушил, но дори и така като не вървят нещата и хората не са един за друг не стават. Тия работи не са до пушенето или непушенето, а до хората, ако някоя иска може да се откаже да пуши примерно. (А има и полупушачки и с тях e по-лесно.) Статистиката показва, че около 50% от пушещите хора се отказват. Ако някоя предпочита цигарите пред любовта (първото й влюбване), то такава не е достойна да бъде обичана и никога няма да изживее истинска любов! Това по-специално важи за истинските пушачки, които пушат по половин-една кутия цигари на ден и не искат да се отказват да пушат, дори когато си харесат или са влюбени в някой непушач. По някое време за такива думата любов изгубва значението си (те са нещастни на тема любов). Има зависимости в природата. Не може примерно някоя да се откаже от първата си любов заради такава глупост като пушене, да се отрeче от това, което й е дадено отгоре (по каквато и да е причина) и после да чака пак да дойде. Няма как да стане! Доказано е научно, че хората, които много пушат (или в случая още държат на пушенето) не могат да обичат. Както отбелязват изследванията на учените истинските пушачки, които са пушили по половин-една кутия на ден продължително време (повече от 5 г.) не стават за жени, тъй като раждат деца с дефекти и патологии (някои скрити). Пушачките още са и неприятни понеже миришат на цигари. В наше време в повечето "цивилизовани" страни само 1% от децата, които се раждат са наистина здрави. Повече инфо на:
http://ernest/drugi/2014/03/31/manipuliraneto-na-pushachite-bitkata-za-zdraveto.1252764

Не понасям пушачки, не се интересувам от такива. Искам да бъда с непушачка и ще бъда с непушачка!

6 С колкото и момичета и да съм се срещал през живота си (около 9-10-11), поне 7 от тях за по 2-3 пъти сме се срещали, като изключим споменатата и още една-две 15-годишни, са били между 17 и 19 годишни.

7 Когато се върнах от Полша се бях променил малко и дори се възвърна веселостта на характера ми. След години мога да кажа, че съм се научил винаги да съм щастлив и да се радвам включително и на малките неща от живота.

8 Не е правилно някой да тръгне и да се среща с хора от другия пол без да има сериозни намерения (за сериозна връзка, целта на която е семейство, по това се отличават развалените хора - те просто решават да си хванат някого, без да имат намерение да бъдат цял живот, независимо дали става въпрос само за гадже и са готови да си сменят партньорите в живота) и при обикновени обстоятелства аз не бих постъпил така - от онзи период (oт 1989 г.) не постъпвам така. Просто не бях на себе си. Малко повече от половин година не бях на себе си. Всички тези неща и опитът за самоубийство нямаше да се случат, ако не беше майка ми и Господ много добре знае в какво се състои нейната вина (тя ще отговаря пред Него). Всичко това е единствено минало.

9 Съвсем не съм гледал на това предложение на сериозно, а по-скоро като на шега (дори не съм имал намерение и с една от тях да започна да ходя, но бяхме добри познати и се забавлявах), въпреки че те явно наистина са ми били навити по някое време. Малко като при траките. При тях семействата са били полигамни и жените обикновено били между 4 и 7. Жените работели, а мъжете стояли наблизо в бойно снаряжение и пасящ наоколо оседлан кон си почивали. Според Моисеевия закон в Стария завет Господ разрешава на мъжете, ако искат да си имат по две жени:

"Ако си вземе още една жена, да не лиши онази от храната й, от дрехите й, и от съпружеско съжитие с нея." (Изход 21:10)

"Ако има някой две жени, едната любима и другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата, тогава в деня когато дели между синовете имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо на нелюбимата, който е истинският първороден; но да признае за първороден сина на нелюбимата, и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството." (Второзаконие 21:15-17)

По принцип мъжете са винаги по-кът от жените и са по-малко.

10 По-новите ми стихотворения са доста по-положителни и имат положителна любовна насоченост. Въпреки че дълги години не пишех поезия, вече имам 2-3 нови хубави стихотворения. Като цяло винаги мога да съчиня нещо, но за да пиша повечко ми е необходимо вдъхновение - подходящо добро момиче, което наистина да си заслужава и е желателно да е романтичка, за да й харесва. А като реша да пиша текстове за песни мога да пиша почти във всеки момент.

11 Това е вторият път през живота ми, когато съм имал склонност да се влюбвам (след американката), но не се развиха нещата и реално нищо не е имало. Започна през 1995 г. Беше странно и свързано с едно хубаво на вид момиче (харесваше ми на външен вид), което мярках в автобусите и усещането идваше от нея, когато я видех.

Към края на есента на 1995 г. две момичета спечелиха награди в моето AOR радио предаване и от втората награда - къдрене на коса разбрах името й, когато я видях с накъдрена коса. Тя започна да ми звъни по телефона многократно по време на всяко предаване и в къщи, без да се обажда и понякога само слухтеше, друг път веднага затваряше или, ако вдигне друг говореше нещо. Всичко това трая няколко години, а аз по някое време започнах да избягвам автобусите, които тя хваща на отиване към училище (тя хващаше този автобус, който минава през моята спирка в Несебър 11.40, а при нея някъде около 11.55) и само ме е мяркала някой път на връщане и като ме види и изчисли времето (около 15-17 мин.), когато аз се прибирам започваше да звъни в къщи. Вероятно ми е звъняла през годините поне 600-700 или повече пъти. През 2001 г. някъде се отказах да правя радиопредавания, а през 2004 г. си изключих домашния телефон. Всичко приключи още през 90-те, без да е започвало.
Няколко пъти се е случвало, ако се забавя като се прибирам да звънне и да разговаря кратко с майка ми, но без да казва наистина коя е, а нещо си измисля и си измисля някакво име, но иначе й казва, че мен ме търси. Имах склонност да изпитвам нещо към нея и с малко повече хипербола и фантазия написах разни стихотворения. Историята е следната: Видях я за първи път в един автобус и когато я виждах имах склонност да изпитвам нещо към нея, като че ли всичко това идваше откъм нея. По принцип се държа съвсем отворено, но по някое време се сетих за миналото и малко се стреснах. Много добре знам, че другите момичета не са като онази в миналото, но тази не я познавах и все пак нямах представа що за стока е. Много отдавна, след случая, когато ми бяха забранили и ме бяха накарали да подпиша документ, че няма да се срещам, да я търся или да се опитвам да спя с онази от миналото бях решил (нещо, като обет, но не точно), че повече с никоя няма да си давам зор - ако някоя* иска да бъде с мен сама трябва да го желаe достатъчно силно и ще намери начин да ме достигне и да бъде с мен. Разбира се момичетата не могат да знаят това и няколко пъти се е случвало да си мислят, че се срамувам да се запозная с тях или нещо подобно.

Имам си "фенки" и доста от тях са под 16-17 годишни (повечето са хубавички). Този лаф не съм си го измислил аз. За първи път започнаха да се появяват преди около 8-9 години. Като първоначално родителите на няколко момичета им ми казаха и пуснаха лафа "фенка" и после сам забелязах, че имам още няколко такива фенки. Не знам какво точно ми харесват, но има разни момичета от малки до по-големи в тийнейджърска възраст до 19-20 г., които условно наричам "фенки". Някои ги познавам и съм разговарял с тях, други не. Някои просто мe харесват, кефят ми се нещо, а други тайно са влюбени в мен и са ми навити (и тук-таме някоя от тях има по-специално отношение и ако може (иска й се) би се омъжила за мен като порасне). От известно време, 2013 г. имам разни нови фенки. Не съм сигурен колко са. Много са и от време на време се появяват нови фенки.

12 Изискването е както е в Библията да бъде девица, да е поне малко вярваща* (не си падам по откачени евангелистки, надъхани от лъжедоктрини, но предпочитам момиче, на което лесно да мога да й обясня всичко, а ако е евангелистка да не е с промит мозък и да разбере нещата).
Според ранното християнство и Библията, мъж може да се ожени за жена единствено, ако е девствена и няма право да се жени за вече развеждана, а за божиите служители от Стария завет още преди идването на християнството за всеки случай е подчертано със заповед, че е забранено да си вземат вдовици:
"Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото свещеникът е свят на Бога си." (Левит 21:7)

Мъжете също трябва да са морални. A когато става въпрос за лично ползване при създаване на връзка (с цел създаване на семейство), освен стандартните неща да бъде млада (до 20-21 г.) и девствена в Библията още пише: "Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна" (Притчи.5:10), тоест да бъде стройна, красива и с добър характер.

13 Тя бе не само хубава и добра, но дори харесваше моята музика, а може и да сме имали и други общи интереси, но си замина, преди да може да се развие нещо и да имаме възможност да се опознаем. Всичко приключи, преди да започне, без да може да се развие по независещи от мен причини.

15 В наше време английският език вече е необходимост (интернет, филми, книги). Английският език има над 65 000 думи. Ние чужденците, които говорим английски използваме обикновено от 3000 до около 4 000 думи. Така, че винаги има такива, които да не ги знаем. Те и Англичаните и американците не ги знаят много от думите. Те използват също малко думи, вероятно под 10 000. Казват, че преди 1000 години селяните в Англия са използвали около 1200 думи. Английският речник се обогатява след идването на норманите след битката при Хейстингс през 1066 г. с френски думи, а след това след превода на Библията.

16 Промениха ми се плановете и не ходих до Бургас. Човекът с когото трябваше да се видя си смени смените, поради негов колега на работата.

Въпреки че много добре се разбирам с полските момичета - тийнейджърки не правя много разлика между полските от българските момичета, но дали някоя е свястна или не - за добрите и качествени момичета няма националност!

17 През септември 2013 дори размених една кожена гривна за друга рокерска, която ми беше подарило едно момиче от Полша преди години. Не са ми необходими спомени, в които няма нищо и не са дали плод. И да ги разказвам пак няма нищо. Беше ме преследвала и вървяла един или два километра след мен преди да реши да се запознаем. На третия ден видя, че съм прекалено висока летва за нея и религиозните ни различия са прекалено големи. Като ме закара в общежитието си съквартирантките й ми казаха някои неща свързани с това. Също така една друга много се ядоса като ме видя с нея и ми мърмори да ме вразумява (по-горе споменавах, че се оправих завинаги благодарение на някои съвети - това беше момичето, което ми даде един-два съвета и ми помогна с това, тя между другото беше хубавица), можеше да се стигне до женски бой между двете. Аз просто през пролетта на 88-ма не бях на себе си. А при това вече бях срещнал едно друго много хубаво, но и качествено момиче в Полша от друг град. Повярвайте ми понякога не е чак толкова добре много момичета да те харесват и да те преследват, ако нямаш здрава основа и не знаеш какво точно искаш (сега много добре знам какво искам), те направо са готови да те разкъсат, постоянно от някъде изкача по някоя и се чудиш какво да правиш и на коя да се спреш. (Дори и сега, ако поискам мога да накарам момичетата да се карат за мен, но няма никакъв смисъл. При това аз съм сериозен човек, християнин и не се занимавам с непристойни и грешни неща.)

18 По принцип човек сам си решава какво да прави и как да живее, но както вече споменах понякога Господ има някакъв план. Така човек може да влезе или не в добрия план и предназначение на Бог. Авраам примерно не изчаква достатъчно за дете от Сара и прави дете на слугинята й Агар и така се ражда Исмаил, но това не е детето по обещание от Бог. Макар и доста рядко се срещат случаи, когато на някои хора им е предназначено да бъдат заедно. Освен основните книги включени в Библията има и различни допълнителни неканонични писания. Една такава книга е Товита, която е включена в православната Библия. В тази книга се споменава за красива девица на име Сара, която седем пъти се омъжвала и всеки път мъжете й умирали в брачната стая преди някой от тях да може да бъде с нея поради действието на демон. В книгата обаче се изяснява, че тя била запазена за Товия - синът на Товита. Ангелът Рафаил казва, че нейното наследство е предназначено за него и още: "Не бой се, защото тя ти е предназначена отвека, и ти ще я спасиш; тя ще дойде с тебе, и аз зная, че ти ще имаш от нея деца" (Товита 6:18)

19 Споменавам това в различни постинги в блога ми от 4-5 години насам, първите от които са: "Какво е да имаш баща благородник" и в коментарите към "Кой е Бени Хин". Аз просто както се уговаряхме с приятели да дойдат в нас за рождения ми ден като разбрах, че рождените дни произлизат от езичеството и са посветени на демоните им казах, че повече рождени дни няма да празнувам. Така аз се променям спрямо Библията и правилния християнски живот, както е било по времето на първите християни и не ме интересува какво правят и как живеят другите хора. Добре е човек съзнателно да изгражда живота си с правилните неща.

20 Когато някой човек се грижи за себе си и може да се поддържа млад е добре, но ако открие някакъв метод за спиране на стареенето и дори подмладяване е нещо невероятно, но има и едно "но". Тъй като съм християнин по едно време Господ ми говори за всичко това и ми напомни, че все пак всичко зависи от Него и Неговото благоволение, а не само от някакво мое уникално откритие. След това обаче ми каза, че благоволява в това - просто ме накара да си разбера мястото, а после дори ми каза някои указания свързани с това как да правя това. По-късно научих и още 4-5 техники. При едната организма се подмладява и се живее над 250 г., а при другата просто удължава живота до над 150 г, но ако не се знаят и други методи или билки с тази техника е малко вероятно да се стигне до 250 г. А също вече прилагам древна билкова рецепта на повече от 6-7 000 г. от предната цивилизация, която хората, които са я ползвали са живели по около 200 г. И когато някой е над 150 г. движи се, бяга, има сила и изглежда като на около 50 г. При другите още 2 различни билки пък с едната се живее по над 250 г., а другата е само допълваща. Също така имам двама мои предци, които са живели по 200 г., а един доста повече и започнах да ползвам и тяхната рецепта. За единия от тях е записано, че когато бил над 100 г. бил млад и изглеждал, "като току - що влязъл в силата си мъж".

Сега изглеждам много по-добре от преди 9-10 г.

Oще мои снимки на:

История в картинки Ернест Херолд