Различни групи, които са издавали гениални албуми наричани на английски мастърпис след години на отсъствие от музикалния пазар се появяват с нови албуми, но твърде често те са значително по-слаби и някак не характерни и трудно свързващи се с останалото им творчество. Сякаш са някаква съвсем различна група. Масата от хората, които ги харесват започват да се чудят защо въобще тези добри според тях музиканти издават такива бълвочи. Преди известно време някой ми каза, че Styx имали нов албум - Circling from Above, но въобще не обърнах внимание, тъй като предварително ми беше ясно, че нямат шанс да изкарат нещо свясно. Да, казаха ми, че албумът е слаб, но в някакъв момент ми попадна и все пак реших да го преслушам за обща култура. Е, не успях да издържа на веднъж да го изслушам. В музикално отношение албумът е ужасен, под всякаква критика, текстовете с посланията не съм ги проверявал, за да стане ясно дали това не е причина да искат да кажат нещо на света. Класическите им албуми или песни продължават да се харесват и слушат от десетки милиони хора, но това няма нищо общо с новия им албум, където разбира се нямат хит и нямат дори едно изпълнение, което нормален човек да иска да си пусне и да слуша неколкократно.

Преди може би около 20-тина г. Deep Purple по време на издаването на едно от техните дивидита включват интервю с техния барабанист Jan Paice, където той казва: "Ние винаги можем да запишем албум, като Machine Head". Лесно е да се каже, но май е много трудно или напълно невъзможно да се направи, както виждаме от многото албуми на Deep Purple издадени от тогава насам. Всичките им албуми от 90-те до сега съдържат по някое добро изпълнение (от 1 до 3 на албум), като останалото е просто пълнеж. А на концерт групата, както винаги продължава да свири перфектно, но все пак там преобладават до 70-80% песни от класическите им албуми.  

Стикс са група, чийто хитове още преди повече от 4 десетилетия са се превърнали в световна класика на рок музиката. Групата води началото си още от 60-те г., като по някое време Чък Панозо отива за година да учи в духовна семинария и после пак се връща в групата. Дебютният им албум е през 1972 г., но първите им шест албума са слаби. През 1976 г. издават албума Crystal Ball, където има едно-две изпълнения, които показват потенциал в групата и по-специално едноименната песен, но едва седмият им албум The Grand Illusion  действително показва силата на групата с появата на така наречения помп рок (попмпозен рок) или още арт рок. По онова време от албума в САЩ се продават 3 милиона, а колко милиона до момента са продадени дори няма как да се изчисли, но вероятно в рамките на 7-10 милиона по света.
Групата се отличава с изящно пеене с мек тембър, което звучи особено красиво при баладите и изпълнения с баладични елементи, което можем да наречем запазена марка, обаче го няма никъде в последния им албум. Вероятно най-големият им хит е една песен от албума Cornerstone през 1979 г., която е изненадала продуцентите, които са подготвяли друга песен за хит. Това е песента Boat on the River (Лодка в реката), която дори български изпълнители от онази епоха са прекопирали с измислен български текст. И когато кажете Styx обикновено всички се сещат първо за Лодка в реката, а едва след това евентуално и за още някое изпълнение. Така или иначе по-големият хит в Америка е Babe. А албума Cornerstone получава наградата Grammy за най-добър рок вокал.

                               

През 1990 г. групата издава малко  по-нехарактерен за тях албум в стил AOR и елемент на Glam озаглавен Edge of the Century. На мен лично албумът ми харесва (аз слушам преобладаващо нови мелодик рок групи AOR  в добавка с малко Glam  до над 75%). Но като че ли това е и последният истински добър албум на групата и после започват да зациклят. Групата прави добри концерти и след 2000 г., тъй като все пак има много хитове и добри песни от по-раншния си период, които изпълняват добре. От 8-9 г. насам според официалните данни на музикалния бизнес групите не печелят пари от издаването на албуми, но от концертна дейност. Така например Kiss почти се отказват да издадат последния си албум на диск именно заради парите, като ту казват, че песните им са готови, ту, че няма да издават нищо повече (а от друга страна се замислят и само за винил версия без диск), а Cinderella имат записан от преди 20-25 години албум, който им е струвал един милион $ в записни студия, който отказват да издадат, тъй като им е струвал твърде скъпо и смятат, че няма да могат да си върнат вложените пари, ако го издадат. Това показва, че някоя група, която е продала за 15 - 17 г. около 12-15 милиона от 4 албума и са станали милионери на гърба на феновете, не може да се усети, че парите не са всичко и че така или иначе те дължат успеха си не само на таланта си, но най-вече на музикалните си почитатели, които заслужат един такъв албум. Ако си го напечатат в петдесет хиляди бройки и си го продават на концертите по 10$, които в Европа са особено успешни и като предложат сесия за автографи на всеки, който си го купи, след известно време ще успеят да си възстановят поне половината от вложените средства, а от концертните билети и всичките. Но най-вероятно ще да могат да продадат и повече от 50 хиляди диска... и да са дори на печалба. Достатъчно е да продадат 145-150 хиляди диска, ако ги продават по 10$ и като се включи сумата за направата на дисковете, ще може да им се върнат всичките пари по записите и напечатването. A също така от десетина години са модерни и винилите, така че спокойно могат да напечатат и 10-15 хиляди грамофонни плочи и да си допечатват според необходимостите и търсенето.
За разлика от Cinderella, то Kiss имат огромна фенска маса и винаги ще спечелят някой милион от евентуален нов албум (те продават към това и всякакви допълнителни фен материали, от които също изкарват огромни средства), но просто им се вижда малко...

И така в крайна сметка въпросът е защо класически рок групи, като Styx продължават да издават калпави албуми без никаква стойност, от които на всичкото отгоре и нищо не печелят?
.